Инж. Младен Иванов е завършил Техническия университет във Варна. Той

Инж. Младен Иванов е приключил Техническия университет във Варна. Той е специалист по градска подвижност и европейски планове. Инж. Иванов е някогашен шеф на предприятието „ Общински паркинги и синя зона “ и под негово управление във Варна бяха построени Синя и Зелена зона и пристанищата „ Варна “ и „ Карантината “. В момента той е началник-отдел „ Европейски планове и стратегии “ в община Провадия. Инж.Иванов е претендент за депутат от листата на Политическа партия ГЕРБ в Трети МИР-Варна.

Г-н Иванов, какво Ви стимулира да се кандидатирате за депутат?

Кандидатирам се, тъй като Варна има потребност от мощен глас в Народното събрание, който не просто приказва, а реализира резултати. Идвам от действителното ръководство и знам по какъв начин се взимат решения, само че и по какъв начин се носят отговорности. Моята цел е ясна – повече вложения, по-добра инфраструктура и действителни решения за хората.

В какво положение оставихте Оперативна програма „ Общински паркинги и синя зона “ и по какъв начин се развива предприятието?

С помощта на господин Иван Портних – Кмет на община Варна развих предприятието от нулата – изградихме конструкция, правила и екип. Днес приказваме за работещо общинско дружество с над 200 чиновници и годишни доходи над 6 милиона евро, което е основен инструмент за ръководството на градската среда. Оставих предприятието в устойчиво финансово и организационно положение, с ясни процедури, нараснала събираемост и въведени цифрови решения. Наложихме надзор, бистрота и предвидимост в системата – нещо, което жителите усещат всеки ден.

За мен това е най-ясното доказателство, че когато има визия и компетентност, резултатите са забележими. Именно този модел би трябвало да се ползва и на по-високо равнище – както във Варна, по този начин и в страната.

Кои са главните транспортни проблеми във Варна?

Днес Варна страда от претрупан трафик, дефицит на паркоместа и неефикасен публичен превоз. Необходимо е довеждане докрай и разширение на основни пътни артерии като бул. „ Цар Освободител “. Също по този начин би трябвало да се откри решение за обход на Варна с връзка през Варненското езеро сред автомагистралите „ Хемус “ и „ Черно море “.

Паралелно с това би трябвало да се надгради системата за ръководство на трафика – въвеждане на изкуствен интелект в ръководството на светофарите и интелигентни системи в действително време.

Според Вас има ли бързо решение за „ Градски превоз “- Варна?

Бързо и магическо решение няма, само че има ясни стъпки. По време на ръководството на ГЕРБ с кмет Иван Портних беше освежен автопаркът на Градски превоз с нови транспортни средства – 60 електрически рейса – 40 соло и 20 съчленени, 70 рейса – 30 соло и 40 съчленени и 30 тролейбуса, финансирани по разнообразни европейски стратегии.

Най-важната последваща стъпка е въвеждането на нова транспортна скица, която да дава отговор на потребностите на жителите и да бъде част от визия за устойчива градска подвижност. Мога да посоча някои образци за неефективната сега транспортна скица – по бул. „ Левски “ сред булевардите „ Цар Освободител “ и Владислав “ има построени четири спирки, само че там не стопира нито една линия, а бус лентата по бул. “Левски “ се употребява единствено от една линия.

Крайно време е да се вкара новата билетна система – основен детайл за съвременен и ефикасен градски превоз. Важно е да се означи, че има подписан контракт през юли 2025 година, само че въвеждането ѝ към този момент се забавя с към 6 месеца. Това неизбежно слага въпроса дали се упражнява задоволителен надзор върху осъществяването и дали са наложени наказания към изпълнителя при несъблюдение на периодите. За информация на жителите – договорът за новата билетна система е подписан със същата компания, която е доставила и съществуващата система. Именно по тази причина упованията за бързо и безпроблемно внедряване са изцяло разумни и оправдани.

На този декор остава и един главен въпрос от публичен интерес: за какво не беше определен вид за надграждане на съществуващата билетна система – при доста по-ниска ориентировъчна стойност до към 1 млн. евро – а вместо това беше подписан контракт за над 3 млн. евро за напълно нова система? На какво съображение е взето това решение и за какво не е предпазен по-ефективно публичният интерес?

Има ли потенциал община Варна да построи общински паркинги?

Да, потенциал има – въпросът не е във опциите, а в политическата воля, положителното обмисляне и поредната реализация на планове. Варна разполага с задоволителен административен и капиталов капацитет, с цел да развива съвременна паркинг инфраструктура. Ключовото е първо да се направи действителен разбор и идентифициране на подобаващи общински и държавни терени, в това число неефективно употребявани парцели, периферни зони и сектори с добра транспортна съгласуваност. Именно върху такива местоположения би трябвало да се възнамеряват нови решения, вместо да се разчита на частични и краткотрайни ограничения.

Следващата стъпка е построяването на многоетажни паркинги в натоварените градски зони, където пространството е лимитирано, както и развиване на буферни паркинги в периферията на града, които да поемат част от трафика и да бъдат свързани с ефикасен публичен превоз към централните елементи. Такъв модел – комбиниращ вътрешноградски и периферни паркинги е стандарт в актуалната градска подвижност и разрешава действително облекчение на трафика, а освен краткотрайно пренасочване на казуса. За да се случи това обаче, е нужна ясна политическа воля, съгласуваност сред общината и страната, както и интензивно потребление на европейско финансиране и публично-частни партньорства

Решиха ли синята и зелената зона казуса с паркирането?

Синята и зелената зона взеха решение отчасти казуса с паркирането. Те вкараха по-добра организация и ред в съществуващата система, усъвършенстваха ротацията на колите, ограничиха дълготрайното паркиране и ненапълно дисциплинираха градската среда, само че не усилиха действително броя на паркоместата. Основният и към момента неуреден проблем остава дефицитът на паркоместа, изключително в централните и мощно натоварени региони на Варна. С повишаването на колите и развиването на града, натискът върху инфраструктурата се усилва, а съществуващият потенциал е към този момент привършен.
Затова зоните могат да се преглеждат единствено като отчасти решение – инструмент за ръководство на наличния запас, само че не и като дълготрайна тактика. Те контролират държанието, само че не основават нови благоприятни условия за паркиране.
Реалното решение изисква поредна политика за създаване на нова паркинг инфраструктура. Това включва многоетажни паркинги в натоварените градски елементи, където няма физическо пространство за разширение, както и буферни паркинги в периферията на града, които да поемат част от автомобилния поток и да бъдат свързани с ефикасен публичен превоз.
Това е моделът на актуалната градска подвижност – автомобилният трафик се лимитира от нахлуване в централната градска част и се комбинира с ефикасен публичен превоз, което действително облекчава централните зони, понижава тапите и усъвършенства качеството на градската среда.
По този метод се реализират и значими екологични резултати – понижават се нездравословните излъчвания, намалява се шумовото замърсяване и се усъвършенства качеството на въздуха. Това е основна стъпка към по-устойчив и здравословен град като Варна, в който транспортната политика е съобразена освен с придвижването, само че и с качеството на живот на хората. За да се случи това, е нужна ясна политическа воля, дейна работа по идентифициране на подобаващи общински и държавни терени, както и потребление на европейско финансиране и публично-частни партньорства. Само по този начин може да се премине от краткотрайни ограничения към стабилно решение на казуса.

Върху кои проблеми ще работите като депутат?

Ще работя за повече вложения, съвременна инфраструктура и икономическо развиване на Варна. Политиката би трябвало да носи резултати.

въпросите зададе Иво Югов