Инж.Кремен Георгиев, АТДБ: Енергийната стратегия трябва да се изготви с експертизата на политици, синдикати, учени и предприятията, които трябва да „случат“ енергийния преход
Инж.Кремен Георгиев, за какво съгласно Вас се наложи да желаеме преразглеждане на поетите задължения от страната в Плана за възобновяване и резистентност?
Наложи се, тъй като стана обществено притежание фактът, че България е поела доста по-голям ангажимент за ограничение на въглеродните излъчвания, в сравнение с е било изисквано от нас. Единствената причина за това може да бъде обслужване на нечии частни ползи. Аз най-малко друга причина да вървиш против всички останали не виждам.
Интересно е, че поетият по-голям ангажимент е извънредно и единствено за бранша енергетика и даже визира съответни съоръжения. Той се отнася само за ТЕЦ-овете, които обезпечават 40% от енергийните потребности на страната.
България е част от общоевропейския ангажимент за понижаване с най-малко 55% на въглеродните излъчвания към 2030 година по отношение на базовата 1990 година. Безумно е в цяла Европа базовата година да е 1990 година, а ние, една от най-зависимите от въглищата страна, сами да се бием в гърдите, обещавайки без никой да го желае от нас, че ще понижим излъчванията с 40% не по отношение на признатата от всички за базова 1990 година, а по отношение на 2019 година.
Каква е логиката да се взема за базов доста по-кратък интервал?
Аз най-малко не виждам смисъл за богатството на страната ни от поемането на сходен ангажимент. Ангажиментът за понижение на въглеродните излъчвания с 55% по отношение на 1990 година е съвсем изпълнен в доста европейски страни. Подобен ангажимент ни вкарва в още по-голяма рецесия, а никой не желае това.
Като споменахте рецесия. Кой фактор се оказа решителен в разгара на зимата да не сме в голяма енергийна рецесия?
Фактът, че въглищните централи не са затворени и работят на оптимален потенциал.
Основното преимущество на България в рецесията е, че разполага със лични мощности за произвеждане на сила, които работят с локални запаси и по този метод се подсигурява енергийната самостоятелност на страната.
България е един от най-големите експортьори на електрическа сила в Европейски Съюз и точно с помощта на работата на въглищните централи се превърнахме в основен снабдител на електрическа сила за доста страни на Балканите.
След решението за предоговаряне на част от поетите задължения в Плана за възобновяване и резистентност се заприказва по-активно и за основаването на Национална енергийна тактика. Какви са главните цели, които би трябвало да залегнат в документа?
Стратегията за развиването на бранш Енергетика трябваше към този момент да е направена, само че се веселя, че най-малко проверката на Плана за възобновяване и резистентност се оказа причина за връщане на политиците към тази значима тематика.
Един от най-важните правила, които би трябвало да се следват при основаването на Стратегията за енергийния бранш е опазване в оптималната степен на енергийната самостоятелност на страната ни.
Трябва ли да се допитаме до непознатия опит при създаването на Стратегията?
Разбира се, допитването до непознатия опит постоянно е от изгода. Но въпреки всичко този път би трябвало да използваме и наличния потенциал, технологии, специалисти и запаси, които притежаваме. Нещо, което в последните години не се вижда. Пример за това е новината, че наложеният План за възобновяване и резистентност е плод на труда на Министерство на финансите, а не на Министерство на енергетиката, в което работят специалистите в тази област.
Енергийната тактика би трябвало да се изготви с експертизата на политици, синдикати, учени и предприятията, които би трябвало да „ случат “ енергийния преход!
За край сменяме внезапно тематиката. Вече излязоха декемврийските сметки за топлинна сила във всички градове. Успяхте ли да опровергаете всички, които месеци наред плашеха хората с непостижими сметки за централно отопление по време на отоплителния сезон?
Декемврийските сметки за топлинна сила във всички топлофикации в страната потвърдиха, че мотив за сходни опасения няма.
Последните сметки на клиентите не се разграничават фрапантно от тези година по-рано. Една от главните аргументи е и понижената ставка на Данък добавена стойност, с която част от повишаването бе ликвидирано.
Всички, които плашеха хората с шокиращи сметки за парно през зимата, към този момент не приказват обществено по тази тематика, тъй като се оказа, че са сбъркали.
Единственото правилно е, че през този отоплителен сезон най-евтино излиза централното отопление. При всички останали способи се следи неколкократно нарастване по отношение на миналата година.
Наложи се, тъй като стана обществено притежание фактът, че България е поела доста по-голям ангажимент за ограничение на въглеродните излъчвания, в сравнение с е било изисквано от нас. Единствената причина за това може да бъде обслужване на нечии частни ползи. Аз най-малко друга причина да вървиш против всички останали не виждам.
Интересно е, че поетият по-голям ангажимент е извънредно и единствено за бранша енергетика и даже визира съответни съоръжения. Той се отнася само за ТЕЦ-овете, които обезпечават 40% от енергийните потребности на страната.
България е част от общоевропейския ангажимент за понижаване с най-малко 55% на въглеродните излъчвания към 2030 година по отношение на базовата 1990 година. Безумно е в цяла Европа базовата година да е 1990 година, а ние, една от най-зависимите от въглищата страна, сами да се бием в гърдите, обещавайки без никой да го желае от нас, че ще понижим излъчванията с 40% не по отношение на признатата от всички за базова 1990 година, а по отношение на 2019 година.
Каква е логиката да се взема за базов доста по-кратък интервал?
Аз най-малко не виждам смисъл за богатството на страната ни от поемането на сходен ангажимент. Ангажиментът за понижение на въглеродните излъчвания с 55% по отношение на 1990 година е съвсем изпълнен в доста европейски страни. Подобен ангажимент ни вкарва в още по-голяма рецесия, а никой не желае това.
Като споменахте рецесия. Кой фактор се оказа решителен в разгара на зимата да не сме в голяма енергийна рецесия?
Фактът, че въглищните централи не са затворени и работят на оптимален потенциал.
Основното преимущество на България в рецесията е, че разполага със лични мощности за произвеждане на сила, които работят с локални запаси и по този метод се подсигурява енергийната самостоятелност на страната.
България е един от най-големите експортьори на електрическа сила в Европейски Съюз и точно с помощта на работата на въглищните централи се превърнахме в основен снабдител на електрическа сила за доста страни на Балканите.
След решението за предоговаряне на част от поетите задължения в Плана за възобновяване и резистентност се заприказва по-активно и за основаването на Национална енергийна тактика. Какви са главните цели, които би трябвало да залегнат в документа?
Стратегията за развиването на бранш Енергетика трябваше към този момент да е направена, само че се веселя, че най-малко проверката на Плана за възобновяване и резистентност се оказа причина за връщане на политиците към тази значима тематика.
Един от най-важните правила, които би трябвало да се следват при основаването на Стратегията за енергийния бранш е опазване в оптималната степен на енергийната самостоятелност на страната ни.
Трябва ли да се допитаме до непознатия опит при създаването на Стратегията?
Разбира се, допитването до непознатия опит постоянно е от изгода. Но въпреки всичко този път би трябвало да използваме и наличния потенциал, технологии, специалисти и запаси, които притежаваме. Нещо, което в последните години не се вижда. Пример за това е новината, че наложеният План за възобновяване и резистентност е плод на труда на Министерство на финансите, а не на Министерство на енергетиката, в което работят специалистите в тази област.
Енергийната тактика би трябвало да се изготви с експертизата на политици, синдикати, учени и предприятията, които би трябвало да „ случат “ енергийния преход!
За край сменяме внезапно тематиката. Вече излязоха декемврийските сметки за топлинна сила във всички градове. Успяхте ли да опровергаете всички, които месеци наред плашеха хората с непостижими сметки за централно отопление по време на отоплителния сезон?
Декемврийските сметки за топлинна сила във всички топлофикации в страната потвърдиха, че мотив за сходни опасения няма.
Последните сметки на клиентите не се разграничават фрапантно от тези година по-рано. Една от главните аргументи е и понижената ставка на Данък добавена стойност, с която част от повишаването бе ликвидирано.
Всички, които плашеха хората с шокиращи сметки за парно през зимата, към този момент не приказват обществено по тази тематика, тъй като се оказа, че са сбъркали.
Единственото правилно е, че през този отоплителен сезон най-евтино излиза централното отопление. При всички останали способи се следи неколкократно нарастване по отношение на миналата година.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ