Инж. Красимир Гаврилов е минен инженер с дългогодишен трудов стаж.

Инж. Красимир Гаврилов е минен инженер с дълготраен трудов стаж. Трудовият му път е минал през доста позиции, као е работил в огромния рудодобивен комплекс „ Елаците - Мед “ в село Мирково, Софийска област.

- Инж. Красимир Гаврилов, Вие сте един от хората, пледиращи за осъществяване на всеобхватни и задълбочени изследвания на наличието на редки метали в българските въглища. Чува ли някой Вашите думи или всичко е глас в пустиня?
- Ако питате за противоположна реакция от държавни структури, за в този момент най-малко аз нямам информация за интерес. Иначе ми се обаждат доста хора, с които съм работил през годините. Някои демонстрират любознание, други се питат дали страната или пък някой частен индивид няма да направи нещо по въпроса. От прочетено в медиите осъждам, че има интерес у някои частни бизнесмени, само че не знам до каква степен той е действителен.

- Има ли някакви вести в международен мащаб, Вие следите тематиката от няколко години?
- Резултатите от огромно научно проучване на Тексаския университет в Остин могат да преобърнат изобщо нашето схващане за полезността на въглищата като запас.

Според тази научна разработка в пепелината насъбрана от американските ТЕЦ-ове от 1985 година до 2021 година има над 11 милиона тона редки метали. Цифра, която доста надвишава откритите находища в Съединени американски щати досега. Резултатите са оповестени в International Journal of Coal Science & Technology.

- Едно разяснение за по-масовия четец. Какво е пепелина?
- Пепелината е остатъчният артикул, който се получава след изгарянето на въглища в топлоцентралите. В България, а и по света, тя се депонира на специфични шламохранилища или пък се употребява като запас в циментовите фабрики и пътното строителство.

- Искате да кажете, че в остатъчния артикул от изгарянето на въглища има редки метали?
- Не го споделям аз, а най-авторитетни американски учени, които работят по тематиката от години. Резултатите бяха оповестени през ноември 2024 година. Стойността на редките метали в пепелината се пресмятат на над 8 милиарда и 400 милиона $.

- Ако съотнесем тези данни към България, защо приказваме?
- Не може по този начин просто да ги съотнасяме. Въглищата от всяко настрана находище имат друго наличие на редки метали, тъй че и пепелината от тях ще има друго наличие. Има и нещо друго, наличието единствено по себе си не е определящо. Изследването на Тексаския университет демонстрира, че някои въглища и остатъците от тях позволяват по-лесно добиване на редки метали, а други не. Тоест тук става въпрос към този момент и за себестойността на този рандеман. Или с други думи става въпрос за пари.

- И въпреки всичко какви се вероятностите в България?
- Ами представете си големите шламохранилища край централите в България, те вместо да се третират като някакви „ обречени места “, “черни езера “ и т.н, могат да се окажат, нагледно казано, същински „ златни мини “.

Надявам се да се разсъни и държавният интерес, въпреки всичко подземните благосъстояния са изключителна държавна благосъстоятелност и в действителност да стартира действителна работа по проучването на въглищата и пепелината от тях. Иначе всичко ще си остане единствено приказки по медиите. Тук напълно действително приказваме за въпрос обвързван и с националната сигурност на страната.
Притежанието на редки метали или на технологии за тяхното добиване от локален запас като въглищата е от извънредно значение за страната ни.