Инж. Иван Моллов: Нужни са спешни мерки за намаляване на водните загуби и дългосрочна стратегия за устойчиво управление
Инж. Иван Моллов е изпълнителен шеф и член на Управителния съвет на " Райкомерс Конструкшън " ЕАД. Инж. Моллов приключва висшето си обучение в ТУ гр. София и има дълготраен мултинационален опит във втория по величина в света хранителен тръст. През последните 15 година компанията, която се занимава с планиране и строителство на водопроводни и канализационни мрежи, строителство на пречиствателни станции и депа за боклуци, е под управлението на инж. Иван Моллов. Той е член на Изпълнителното бюро и зам. - ръководител на Управителен съвет на Камарата на строителите в България /КСБ/. С него беседваме за „ безводието “ в България, положението на водната инфраструктура в страната и ограниченията, нужни за понижаване на загубите на вода и повишение на успеваемостта на мрежата.
Какви са главните аргументи за " безводието " и какви провокации срещат вложенията във водната инфраструктура в България?
Причините за „ безводието “ неведнъж са разисквани, само че е значимо да ги споменем още веднъж. Според мен те са два типа: справедливи и субективни. Обективните са свързани с трайното засушаване. Имаме две следващи години, които са с доста ниско равнище на превалявания, зима съвсем липсваше и надлежно дълбока снежна завивка, а също по този начин и все по-високите летни температури, обективно водят до по-малко налични свободни водни запаси. Но има и други тип аргументи, които са по-скоро субективни - те са свързани с потреблението на водния запас и са в няколко аспекта. Първият е в действително възходящото ползване, и в доста случай дори разхищаване на водата, и другият, доста значим комплекс аргументи, обвързван с поддръжката и рехабилитацията на съществуващата водна инфраструктура. Ограничените вложения, високите загуби на вода от остарялата инфраструктура и честите повреди, не престават да водят до доста разхищаване на водния запас.
Посочих, че вложенията в поддръжка и рехабилитация на водната инфраструктура са лимитирани, макар че това може да не наподобява по този начин за мнозина, защото за тази година има невиждано финансиране за ВиК планове от държавния бюджет. Стартира и Програма „ Околна среда “ 2021-2027, която включва обилни вложения във водна инфраструктура с бюджет от над 715 млн. евро. Освен това, в Националния проект за възобновяване и резистентност също са планувани към 150 благ. евро за създаване на водна инфраструктура. Въпреки че на пръв взор наподобява, че е ориентиран забележителен финансов запас, това към момента не значи, че вложенията са задоволителни, заради три съществени аргументи. Първо вложенията, които се вършат не са непрекъснати, а на избрани талази. В момента дейна би трябвало да е „ Програма Околна Среда2021-2027 “ (ПОС), а към този момент сме в средата на 2024г, и занапред следва да осъществяваме тези вложения. Това значи, че сме имали интервал, в който вложения не са правени и занапред следва да бъдат направени в доста къс интервал от време. Подобно е ситуацията и с Плана за възобновяване и резистентност – огромни вложения в стеснен интервал от време – към момента не сме почнали, а крайния период е в средата на 2026г. В някаква степен сходно е и ситуацията с плановете включени в Държавният бюджет, тъй като периода за подготовка на документите беше извънредно къс. Всичко това води до няколко отрицателни последствия. Първото е, че се нарушава плановата и ритмична работа по рехабилитацията на водната инфраструктура, което води до не постоянно качествено осъществяване на плановете. Строителството на ВиК планове изисква профилирани умения и най-много опит, защото даже дребни неточности могат да провокират съществени и дълготрайни проблеми за водоснабдяването, изключително в условия на засушаване и дефицит на водни запаси. В някои случаи плановете се извършват от компании без опит във ВиК инфраструктурата, заради незадоволителния потенциал на профилираните строителни компании.
Какви са главните аргументи за " безводието " и какви провокации срещат вложенията във водната инфраструктура в България?
Причините за „ безводието “ неведнъж са разисквани, само че е значимо да ги споменем още веднъж. Според мен те са два типа: справедливи и субективни. Обективните са свързани с трайното засушаване. Имаме две следващи години, които са с доста ниско равнище на превалявания, зима съвсем липсваше и надлежно дълбока снежна завивка, а също по този начин и все по-високите летни температури, обективно водят до по-малко налични свободни водни запаси. Но има и други тип аргументи, които са по-скоро субективни - те са свързани с потреблението на водния запас и са в няколко аспекта. Първият е в действително възходящото ползване, и в доста случай дори разхищаване на водата, и другият, доста значим комплекс аргументи, обвързван с поддръжката и рехабилитацията на съществуващата водна инфраструктура. Ограничените вложения, високите загуби на вода от остарялата инфраструктура и честите повреди, не престават да водят до доста разхищаване на водния запас.
Посочих, че вложенията в поддръжка и рехабилитация на водната инфраструктура са лимитирани, макар че това може да не наподобява по този начин за мнозина, защото за тази година има невиждано финансиране за ВиК планове от държавния бюджет. Стартира и Програма „ Околна среда “ 2021-2027, която включва обилни вложения във водна инфраструктура с бюджет от над 715 млн. евро. Освен това, в Националния проект за възобновяване и резистентност също са планувани към 150 благ. евро за създаване на водна инфраструктура. Въпреки че на пръв взор наподобява, че е ориентиран забележителен финансов запас, това към момента не значи, че вложенията са задоволителни, заради три съществени аргументи. Първо вложенията, които се вършат не са непрекъснати, а на избрани талази. В момента дейна би трябвало да е „ Програма Околна Среда2021-2027 “ (ПОС), а към този момент сме в средата на 2024г, и занапред следва да осъществяваме тези вложения. Това значи, че сме имали интервал, в който вложения не са правени и занапред следва да бъдат направени в доста къс интервал от време. Подобно е ситуацията и с Плана за възобновяване и резистентност – огромни вложения в стеснен интервал от време – към момента не сме почнали, а крайния период е в средата на 2026г. В някаква степен сходно е и ситуацията с плановете включени в Държавният бюджет, тъй като периода за подготовка на документите беше извънредно къс. Всичко това води до няколко отрицателни последствия. Първото е, че се нарушава плановата и ритмична работа по рехабилитацията на водната инфраструктура, което води до не постоянно качествено осъществяване на плановете. Строителството на ВиК планове изисква профилирани умения и най-много опит, защото даже дребни неточности могат да провокират съществени и дълготрайни проблеми за водоснабдяването, изключително в условия на засушаване и дефицит на водни запаси. В някои случаи плановете се извършват от компании без опит във ВиК инфраструктурата, заради незадоволителния потенциал на профилираните строителни компании.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ