Инж. Илиян Терзиев е председател на Камарата на строителите в

Инж. Илиян Терзиев е ръководител на Камарата на строителите в България, член е на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Строител по душа, предопределение и обучение. Завършил е Строителен колеж „ Христо Ботев “, гр. София със компетентност „ Строителство и архитектура “, ВНВСУ “Ген. Благой Иванов”, магистърска стратегия по компетентност „ Промишлено и гражданско строителство “ и Военна академия „ Г. С. Раковски “.

Професионалната си кариера стартира в системата на ГУСВ. През 1990 година става съосновател, съучастник и шеф на една от първите български частни строителни компании – “Ангелов – Терзиев Инженеринг” ООД, по-късно преименувана на “АТ Инженеринг 2000” ООД. Има богат опит в областта на създаване на промишлени, жилищни, публични здания и инфраструктурни обекти. „ Гори “ в работата си, умее да окуражи хората към себе си и изпитва горделивост, когато след години мине около някоя постройка, оживяла и с неговия труд.

Говорим за провокациите пред строителния отрасъл, след фрапантното повишаване на строителните материали и затруднените доставки, за неналичието на фрагменти и нуждата от промени на нормативната база, касаеща строително-инвестиционния развой.

- Г-н Терзиев, войната в Украйна прекатурна международния дневен ред и ще има трагични последствия за целия свят. Какви ще са те за строителството?

- За страдание, войната е реалност и преди всичко най-трагична е ориста на елементарните хора, които изгубват своите домове, своите близки. Много украинци са принудени от събитията да поемат по тежкия и безрадостен път на бежанците. Следя новините и съм признателен за това, че редица институции, организации и български жители оказват помощ на нуждаещите се. Строителните компании, членове на Камарата, също ще подпомогнем бежанците – и с дарения, и с оферти за работа. Няма нищо по-страшно от войната – това зная аз от моите родители.

Като резултат върху бизнеса - ударите в Украйна към този момент се отразяват на строителството, защото на процедура са прекратени доставките на желязо от там. Сериозен % от вноса на тази суровина, без която строителството не може, е от Украйна и Русия. Запасите на огромните български вносители са лимитирани, цените непрестанно порастват.

- Явно се задават съществени проблеми…

- Очертават се много съществени проблеми - и за доставките, и за цените на продукцията, и за осъществяването на обектите. А дълготрайното обмисляне към този момент е невероятно. Водим диалози с властта за потребността от съответно индексиране на договорите с обществени възложители – към този момент изчисленията ни са, че оскъпяването на крайния артикул в строителството към този момент надхвърля30 %. Но нещата явно вървят към нов скок на цените на материалите. Не стопираме разговора с институциите, като настояваме за съответни ограничения, тъй че да се минимизират отрицателните последствия и върху осъществяването на обектите, и върху заетите в сектора.

- Строителството е сериозен бизнес и в него са ангажирани разнообразни звена. Не се ли ядосвате, когато сте построил нещо и по-късно, не поради Вас, а поради някое от останалите звена, то получава неприятна оценка?

- Разбира се, че се нервирам. Защото това не е вярно, не е заслужено. Проблемът е в неналичието на задоволително ефикасна нормативна база, която ясно да регламентира отговорностите на всеки един участник в строително-инвестиционния развой. А в него участниците са много - възложител, архитект, проектант, контрол, строител. Но тъй като строителят е най-видим, най-лесно е виновността да бъде вменена на него. Навремето, когато годишно предавахме по 1500 и 2000 жилища, имаше ред за всяко нещо - по какъв начин се финансира, по какъв начин се дефинират цените, критериите за качеството, застраховката. А още по-назад във времето, знаете ли каква е била застраховката на занаятчия Уста Кольо Фичето за качеството на неговото строителство. Той е споделил: „ Ако, паша ефенди, не сторя моста за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата “. И през днешния ден има доста почтени строители, има ужасно работливи хора. Погледнете към нас - здания, улици, булеварди, учебни заведения, детски градини, лечебни заведения, метро, търговски обекти - всичко това е издигнато от българските строители. И доста ме боли, когато се хвърлят рецензии и се поставят етикети на целия отрасъл в общественото пространство. И не се мисли за вредите, които нанасят на имиджа ни. А ние сме съществени хора – за нас положителното име е значимо. Строителството дава самун на стотици хиляди българи и секторът е един от най –големите данъкоплатци.

- Спомням се, че неотдавна един вицепремиер съобщи, че може да си внесем компании извън.

- Имам съществени подозрения, първо, че компаниите „ извън “ ще дойдат да работят на цените, на които работят българските компании. Второ, даже и да дойдат непознати компании, те ще бъдат със своите няколко инженери, със своето ноу хау и благоприятни условия да покрият дадени банкови гаранции. Но, нали не очаквате да доведат хиляди служащи с тях? Каквито и обекти да би трябвало да се извършват, ще се изпълняватс нашата работна ръка, на българските компании, които обаче ще работят като подизпълнители. Тоест, отново ние ще свършим работата.

- Инфлацията върви с гневна скорост. Скокът на цените с какъв брой оскъпява строителството? Как ще се отрази новата обстановка на целия отрасъл?

- Ще разделя нещата. За обекти, чиято реализация следва - ще има търгове, на които евентуално няма да се яви никой, тъй като цените не са обновени. А цените на материали, горива, електрическа енергия, труд към този момент са доста по-високи. Българският строител ще си направи сметката и евентуално тя ще се разграничава много от т.нар индикативни цени, което е съображение за премахване от процедурата. Така, че чакам по доста търгове да не се явят претенденти.

За тези обекти, при които осъществяването е почнало, към този момент има случаи на компании, които избират да си платят неустойката и да прекратят договорите. Заплащането на неустойката ще им излезе по-изгодно, в сравнение с завършването на обекта, при което биха генерирали по-големи загуби. Редица компании алармират в Камарата, че са пред прекъсване на строителството на обектите, които извършват. Както към този момент споделих, чакаме в къси периоди решението на способените институции във връзка с индексацията.

- С какъв брой ще се оскъпи да вземем за пример жилищното строителство?

- По принцип оскъпяването на крайната продукция в строителството е към този момент над30%. Същото важи и за жилищното, което разбираемо най-вече интересува хората, тъй като при него става дума за техни вложения. Въпреки повишаването, както поучават специалистите, в това число наскоро и проф. Стив Ханке в телевизионно изявление го сподели - парцелите са добра отбрана против инфлацията. По памет изтъквам, думите му бяха, в случай че ви предложат добра ипотека и добър апартамент - купувайте.

И моят съвет е в тази посока. Материалите вървят нагоре, силата върви нагоре, трудът върви нагоре. Логично е и цените на жилищата да вървят нагоре. Това, което в този момент коства Х пари, след 10 години ще коства Х + 30% най-малко.

- Имате ли задоволително квалифицирани фрагменти?

- Определено изпитваме дефицит. Това е един от главните проблеми пред сектора. Ето, да вземем за пример, към този миг в България са нужни към 40-50 инженери годишно единствено във ВИК бранша. А знаете ли какъв брой студенти има за тази компетентност в този момент - двама! Университетите създават доста и най-разнообразни фрагменти по разнообразни специалности. Но искащите да „ обуват ботушите “ са малко. Нашата работа не е лека. Строителните инженери ежедневно са с ботушите в калта, на студа и така нататък Голяма част от хората ни са в преклонна възраст. При мен работят и пенсионери, като един от инженерите е на 78 години - учил ме е, когато аз бях на 18. Казвам му: „ Нужен си ми да учиш младите “.

Търсенето на решения за справяне с казуса с дефицита на фрагменти е измежду целите на Камарата, интензивно работим и в тази тенденция.

- Каква е междинната заплата за инженерите при вас?

- Тръгва от 2000 лева, според от това на какъв обект работят. Може да стигне и до 4000-5000 лева

- А какъв брой е надницата на служащите?

- От 100 лева нагоре. И отново няма искащи. Не си мислете, че има опашка - тъй като с цел да си там, би трябвало да можеш, а това става с опит.

- Как мотивирате младите?

- При мен работят и много младежи, карам ги да вървят напред, да обичат специалността. Всяка година вземам участие в церемонията по дипломиране назавършващите ВСУ „ Любен Каравелов “, на което аз също съм ученик. Има страхотни деца от завършващите и предлагам работа на някои от тях. Ще поканя и едно от момчетата, на което връчих тапия преди месец.

- Когато говорите за работата си, във вас проличава страст, която не криете.

- Обичам си работата и евентуално ми проличава. Прекрасно е да пътувам из България и да виждам това, което съм построил. Доставя ми наслаждение да върша неща, които никой не е правил преди мен. А когато приключим даден обект, видя го осъществен - аз съм един от най-щастливите хора. Благодарен съм на екипа ми във компанията, на екипа на КСБ, на моите сътрудници и другари. Щастлив съм с всички тези хора към мен.

- От кого се учите?

- Отгерманските строители. Те вършат всичко доста просто, а резултатът е като „ черешката на тортата “. Там е помислено за всеки аспект – по какъв начин да стане бързо, по какъв начин да стане добре, те постоянно мислят за всички участници в процеса. По отношение на инженеринга, да вземем за пример, не е значимо кой води работата – дали ще е строител, проектант или конструктор, няма значение. Важното е по този начин да строят, че да се гордеят с постигнатото.

- Българското строителство има ли личен почерк, лична визия. Не Ви ли прави усещане, че в София се строи кой както желае и по този начин градът загуби част от духа си.

- Всъщност мисля, че положителните образци са доста повече. В София има чудесни мостри на прелестни здания. Разбира се има и изключения. Една от огромните аргументи за това е, че вложителите се пробват да бъдат архитекти. И второто нещо - от време на време стремежът да направиш 5 кв. метра от горната страна унищожава цялата визия на постройката.

- Защо страната не контролира това?

- Точно в тази посока работим сега с останалите браншови организации, с които с които създадохме Консултативен съвет. Ние желаеме промени в Закон за устройство на територията и свързаната с него нормативна уредба. И сме удовлетворени, че срещаме разбирането на Министерството на районното развиване и благоустройството, което ще сътвори междуведомствена работна група по измененията в Закон за устройство на територията и в нея ще бъдат включени представители на КСБ и всички организации от Консултативния съвет. Ще Ви дам един образец за какво незабавно се постановат промени в Закон за устройство на територията. Идва непознат вложител, да вземем за пример от Германия в България и декларира предпочитание да построи постройка за 20- 30 милиона лв.. Отговорът, който получава е, че до започване на строителството ще би трябвало да минат 265 дни. В Германия този интервал е 60-70 дни от датата на внасяне на плана до датата на приемане на позволение. У нас оптималният период е 265 дни, а има случаи, в които продължава и 3 години. Е, ще желае ли този вложител да си даде парите тук? Не. Той ще отиде в Сърбия, Македония, даже Албания. Така стоят нещата сега. Затова нашето предпочитание е да променим Закон за устройство на територията и той да е работещ в тази посока.

- Политическата неустойчивост отрази ли се на бранша?

- Разбира се, както и на всички останали сфери. Едно от нещата, които ще са огромен проблем, е дали в бъдеще ще има строители, които желаят да извършват публични поръчки по причина, че цените са ниски, а строителството се оскъпява. И тук въпросът не е дали компаниите ще са български или непознати. Защото всички работят по едни и същи закони. Категоричен съм, че можем да се оправим с провокациите единствено с общи старания - на бизнеса, страната и обществото.