Черната вдовица изтезавала инж. Миразчиев до сетния му дъх както в лагерите на смъртта
Инж. Димитър Миразчиев, чийто мъртвец бе открит през февруари 2015 година, препълнен в кофа за отпадък покрай Колежа по туризъм, е умрял вследствие на кахексия – извънредно безсилие на организма, вследствие на рисково недояждане.
Около това умозаключение се сплотиха тримата уважавани специалисти проф. Добринка Радойнова, доктор Яна Гинкова и доцент доктор Миглена Стамболийска, които дадоха показания по процеса за едно от най-зловещите убийства в новата история на Бургас, написа Флагман.бг.
Пред Бургаския областен съд (БОС) движимостите лица по делото с решителност обявиха, че: „ Свещичката, наречена живот, е изгаснала постепенно, в резултат на неналичието на храна и вода “.
Техните мнения бяха в детайли прегледани в заключителната фаза на правосъдното разследване против някогашната възпитателка Веселина Гинева, която е упрекната, че е уморила бащата на щерка си от апетит и жадност. Медиците съпоставиха последните дни на уважавания инженер от Нефтохимическия комбинат с ужаса в концентрационните лагери, където хората всеобщо умирали от кахексия.
Ваня (вдясно), която е щерка на Миразчиев, е неразделно до майка си по време на процеса. В заключителната фаза стана ясно, че тя е помолила Веселина Гинева (вляво) да прибере татко й в дома си, Снимка: Флагман.бг
„ Контрационните лагери са се наричали лагери на глада и гибелта, тъй като хората в тях страдали от кахексия и цялостно безсилие. Точно подобен е бил казусът с инж. Димитър Миразчиев “, посочи доктор Гинкова, експерт Вътрешни заболявания, Кардиология и ревматология.
Резултатите от направените експертизи явно не се понравиха на Черната вдовица и нейния юрист Веселина Василева, която повече от два часа „ въртя медиците на шиш “.
„ Въпросите, които ми задавате са чисто теоретични и могат да доведат до неправилни тълкования “, възмущаваха се в множеството случаи движимостите лица. Дори ръководителят на правосъдния състав Яни Гайдурлиев означи, че отбраната редува едни и същи въпроси, с вярата да получи друг отговор.
След като стана ясно, че инж. Миразчиев нито е починал от корист с алкохол – както Веселина Гинева и щерка й се опитваха да внушат през цялото време, нито в резултат на инфекциозен развой, нито е получил инфаркт или инсулт, отбраната на Черната вдовица се хвана за нова сламка: Жертвата страдала от психическо заболяване, на което в действителност се дължели обезверените крясъци за помощ, както и бележките, хвърляни през закованите прозорци на жилището.
„ Нищо сходно! Това е най-обикновен инстинкт за самозапазване “, бяха безапелационни и този път специалистите. Така настояването за нова съдебно-психиатрична експертиза, доказваща каква е била опцията на инж. Миразчиев да възприема действителността, беше отхвърлена.
Веселина Гинева е на независимост от близо година и ще остане на открито, до момента в който няма постановена присъда. Изцяло в неин интерес е процесът да се бави колкото се може по-дълго.
В устрема си да забави за следващ път неизбежното, адв. Веселина Василева изиска да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза и на клиентката й – с цел да потвърди, че подсъдимата не може да възприема показанията и да взе участие в правосъдния развой. Това искане също бе отхвърлено като безпричинно и се наложи най-сетне Гинева да се изправи пред правосъдния състав.
„ Уважаеми господин ръководител, към сегашния миг имам нужда да не приказвам, тъй като съм доста разчувствана и не мога да ви бъда потребна “, смотолеви Черната вдовица, надявайки делото да бъде отсрочено за следващ път. Вместо това съдът разпореди да бъдат прочетени показанията й, дадени в хода на правосъдното произвеждане.
„ Не се признавам за отговорна. Не знам в какво съм упрекната, тъй като ми ги няма очилата. Не съм го държала заключен, тъй като пътувах до Страцин за работа. Оставях му мобилен телефон и той ми се обаждаше. Казваше, че му липсвам и съжалява, че би трябвало да отивам на работа. Отговарях му, че в случай че преди време ме беше взел на работа в Нефтозавода, към този момент щях да съм пенсионерка и нямаше да се постанова да работя.
Имах интерес той да е жив и да получавам пенсията му законно. Не съм толкоз меркантилна, само че имах финансов интерес. Грижех се за него, давах му сухари с масло и сирене, дробях му кюфтенца. Той ми споделяше, че не е очаквал да съм толкоз грижовна, а е мислел, е ще му ръся отрова “, са единствено част от несвързаните пояснения, дадени през 2016 година.
В тях е посочено още, че й Ваня я помолила да прибере татко й и да се грижи за него, тъй като астроложка й декларирала, че той се намира в заплаха.
Заключителните пледоарии по делото против Веселина Гинева бяха отсрочени за 18-и ноември. Очаква още същия ден Бургаският областен съд да излезе с дефинитивна присъда.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Около това умозаключение се сплотиха тримата уважавани специалисти проф. Добринка Радойнова, доктор Яна Гинкова и доцент доктор Миглена Стамболийска, които дадоха показания по процеса за едно от най-зловещите убийства в новата история на Бургас, написа Флагман.бг.
Пред Бургаския областен съд (БОС) движимостите лица по делото с решителност обявиха, че: „ Свещичката, наречена живот, е изгаснала постепенно, в резултат на неналичието на храна и вода “.
Техните мнения бяха в детайли прегледани в заключителната фаза на правосъдното разследване против някогашната възпитателка Веселина Гинева, която е упрекната, че е уморила бащата на щерка си от апетит и жадност. Медиците съпоставиха последните дни на уважавания инженер от Нефтохимическия комбинат с ужаса в концентрационните лагери, където хората всеобщо умирали от кахексия.
Ваня (вдясно), която е щерка на Миразчиев, е неразделно до майка си по време на процеса. В заключителната фаза стана ясно, че тя е помолила Веселина Гинева (вляво) да прибере татко й в дома си, Снимка: Флагман.бг
„ Контрационните лагери са се наричали лагери на глада и гибелта, тъй като хората в тях страдали от кахексия и цялостно безсилие. Точно подобен е бил казусът с инж. Димитър Миразчиев “, посочи доктор Гинкова, експерт Вътрешни заболявания, Кардиология и ревматология.
Резултатите от направените експертизи явно не се понравиха на Черната вдовица и нейния юрист Веселина Василева, която повече от два часа „ въртя медиците на шиш “.
„ Въпросите, които ми задавате са чисто теоретични и могат да доведат до неправилни тълкования “, възмущаваха се в множеството случаи движимостите лица. Дори ръководителят на правосъдния състав Яни Гайдурлиев означи, че отбраната редува едни и същи въпроси, с вярата да получи друг отговор.
След като стана ясно, че инж. Миразчиев нито е починал от корист с алкохол – както Веселина Гинева и щерка й се опитваха да внушат през цялото време, нито в резултат на инфекциозен развой, нито е получил инфаркт или инсулт, отбраната на Черната вдовица се хвана за нова сламка: Жертвата страдала от психическо заболяване, на което в действителност се дължели обезверените крясъци за помощ, както и бележките, хвърляни през закованите прозорци на жилището.
„ Нищо сходно! Това е най-обикновен инстинкт за самозапазване “, бяха безапелационни и този път специалистите. Така настояването за нова съдебно-психиатрична експертиза, доказваща каква е била опцията на инж. Миразчиев да възприема действителността, беше отхвърлена.
Веселина Гинева е на независимост от близо година и ще остане на открито, до момента в който няма постановена присъда. Изцяло в неин интерес е процесът да се бави колкото се може по-дълго.
В устрема си да забави за следващ път неизбежното, адв. Веселина Василева изиска да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза и на клиентката й – с цел да потвърди, че подсъдимата не може да възприема показанията и да взе участие в правосъдния развой. Това искане също бе отхвърлено като безпричинно и се наложи най-сетне Гинева да се изправи пред правосъдния състав.
„ Уважаеми господин ръководител, към сегашния миг имам нужда да не приказвам, тъй като съм доста разчувствана и не мога да ви бъда потребна “, смотолеви Черната вдовица, надявайки делото да бъде отсрочено за следващ път. Вместо това съдът разпореди да бъдат прочетени показанията й, дадени в хода на правосъдното произвеждане.
„ Не се признавам за отговорна. Не знам в какво съм упрекната, тъй като ми ги няма очилата. Не съм го държала заключен, тъй като пътувах до Страцин за работа. Оставях му мобилен телефон и той ми се обаждаше. Казваше, че му липсвам и съжалява, че би трябвало да отивам на работа. Отговарях му, че в случай че преди време ме беше взел на работа в Нефтозавода, към този момент щях да съм пенсионерка и нямаше да се постанова да работя.
Имах интерес той да е жив и да получавам пенсията му законно. Не съм толкоз меркантилна, само че имах финансов интерес. Грижех се за него, давах му сухари с масло и сирене, дробях му кюфтенца. Той ми споделяше, че не е очаквал да съм толкоз грижовна, а е мислел, е ще му ръся отрова “, са единствено част от несвързаните пояснения, дадени през 2016 година.
В тях е посочено още, че й Ваня я помолила да прибере татко й и да се грижи за него, тъй като астроложка й декларирала, че той се намира в заплаха.
Заключителните пледоарии по делото против Веселина Гинева бяха отсрочени за 18-и ноември. Очаква още същия ден Бургаският областен съд да излезе с дефинитивна присъда.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ