Димитър Манолов, КТ Подкрепа пред novini.bg: Международните синдикати предлагат Ковид19 да стане професионално заболяване
Инж. Димитър Манолов е президент на КТ "Подкрепа ". С него беседваме точно на 1 май - Ден на труда и Международната работническа взаимност, който тази година всички ще честват у дома. Началото на "празника на честния труд " се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден.
"За страдание т.г. сме принудени да отбележим 1-ви май по домовете си. Нашият, станал обичаен фест "Рок на труда " няма да е на тази дата, а когато карантината свърши, ще се съберем да отбележим края й. Както е известно, няма нищо по-демократично от рока.
Хубаво е на 1-ви май хората да се сещат, че
преди близо 134 години доста служащи с кръв са извоювали право на 8 часов работен ден,
на използването на отпуски, на правата на майките, и други. Днес за жалост като че множеството хора въобще не се замислят за жертвите и компликациите, с които са били извоювани тези права и считат, че всички благини са им паднали надали не от небето.
След като свърши изключителното състояние, се чакат огромни проблеми със заетостта, с намирането на работа за мнозина, със стресове и дефицити на пазара на труда. Ще би трябвало да обърнем съществено внимание за сигурността и рисковете при практикуване на труд. Европейската и Международната конфедерации на профсъюзите се обърнаха с искане ковид19 да се смята за професионално заболяване. Тепърва ще го обсъждаме. Но в целокупност на мен ми се желае да не стигаме до параноя, а да си научим вярно уроците от тази международна рецесия.
В момента, по време на пандемията, ние непрестанно сме в контакт с нашите организации, вършим съвещания, оферти до Министерски съвет и разнообразни министерства да предприемане на ограничения по браншове. В конфедерацията в този момент кипи ежедневен труд на всички равнища.
Правителството одобри някои наши оферти, за други се ослушва и ще продължим да настояваме. На дневен ред ни е да преценим, кои от сегашните всички краткотрайни ограничения, има смисъл да се запазят като непрекъснати. Това е много сложна и рискова задача. Със сигурност би трябвало да остане мярката за усилване на сигурността в здравната система.
Здравето не е стока, както битува порочно мислене през последните 20 години.
Не ми се желае да напомням за какво и по какъв начин, с цел да избягам от клишетата, само че е извънредно време да спре търговита със здравето, тъй като то не е стока. Нужно е най-сетне да се ревизира цялата здравна система и нейното устройство. Тя има и положителни реализирани неща през годините, които би трябвало да се запазят.
Освен това, считам, че има смисъл и икономическа логичност в схемата 60/40, която държавното управление одобри за справяне с последствията от болестта. Може да се доизскусури, само че е потребна.
Българският синдикализъм е на европейско равнище.
Самият факт, че равнището на синдикализация в България е на средноевропейско равнище, че имаме структури, които работят доста по-добре от тези в други страни. Признание имаме в средите на европейския и интернационален синдикализъм и този мотив приказва задоволително за оценката на работата ни.
Важно е в този момент да преодолеем рецесията, в която сме и да помним, че има и на следващия ден, когато би трябвало да продължим това, което сме правили през днешния ден. Като нация е значимо да не забравяме, че не се живее единствено за търбуха, че в живота има и други значими, духовни, безконечни полезности. Честит празник на всички българи, които се трудят честно! "
"За страдание т.г. сме принудени да отбележим 1-ви май по домовете си. Нашият, станал обичаен фест "Рок на труда " няма да е на тази дата, а когато карантината свърши, ще се съберем да отбележим края й. Както е известно, няма нищо по-демократично от рока.
Хубаво е на 1-ви май хората да се сещат, че
преди близо 134 години доста служащи с кръв са извоювали право на 8 часов работен ден,
на използването на отпуски, на правата на майките, и други. Днес за жалост като че множеството хора въобще не се замислят за жертвите и компликациите, с които са били извоювани тези права и считат, че всички благини са им паднали надали не от небето.
След като свърши изключителното състояние, се чакат огромни проблеми със заетостта, с намирането на работа за мнозина, със стресове и дефицити на пазара на труда. Ще би трябвало да обърнем съществено внимание за сигурността и рисковете при практикуване на труд. Европейската и Международната конфедерации на профсъюзите се обърнаха с искане ковид19 да се смята за професионално заболяване. Тепърва ще го обсъждаме. Но в целокупност на мен ми се желае да не стигаме до параноя, а да си научим вярно уроците от тази международна рецесия.
В момента, по време на пандемията, ние непрестанно сме в контакт с нашите организации, вършим съвещания, оферти до Министерски съвет и разнообразни министерства да предприемане на ограничения по браншове. В конфедерацията в този момент кипи ежедневен труд на всички равнища.
Правителството одобри някои наши оферти, за други се ослушва и ще продължим да настояваме. На дневен ред ни е да преценим, кои от сегашните всички краткотрайни ограничения, има смисъл да се запазят като непрекъснати. Това е много сложна и рискова задача. Със сигурност би трябвало да остане мярката за усилване на сигурността в здравната система.
Здравето не е стока, както битува порочно мислене през последните 20 години.
Не ми се желае да напомням за какво и по какъв начин, с цел да избягам от клишетата, само че е извънредно време да спре търговита със здравето, тъй като то не е стока. Нужно е най-сетне да се ревизира цялата здравна система и нейното устройство. Тя има и положителни реализирани неща през годините, които би трябвало да се запазят.
Освен това, считам, че има смисъл и икономическа логичност в схемата 60/40, която държавното управление одобри за справяне с последствията от болестта. Може да се доизскусури, само че е потребна.
Българският синдикализъм е на европейско равнище.
Самият факт, че равнището на синдикализация в България е на средноевропейско равнище, че имаме структури, които работят доста по-добре от тези в други страни. Признание имаме в средите на европейския и интернационален синдикализъм и този мотив приказва задоволително за оценката на работата ни.
Важно е в този момент да преодолеем рецесията, в която сме и да помним, че има и на следващия ден, когато би трябвало да продължим това, което сме правили през днешния ден. Като нация е значимо да не забравяме, че не се живее единствено за търбуха, че в живота има и други значими, духовни, безконечни полезности. Честит празник на всички българи, които се трудят честно! "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ