Предстоящото разширение на Подземното газово хранилище Чирен на фона на развитието на съхранението на природен газ в САЩ и Европа
инж. Димитър К. Щерев
Наред с диспечерното застраховане, балансирането и техническата употреба на една Газопреносна система, „ съхранението на естествен газ” в подземни газови складове е основополагащ детайл и фактор в тази система, без които не може да се реализира нейното оптимално, пълноценно и безвредно действие. Основополагащият темперамент идва от обстоятелството, че потреблението на природния газ не e отмерено през цялата година. То зависи от климатичните особености на обособените сезони и тяхната дълготрайност, от режима на работа на енергийните и промишлените предприятия в дадена страна, както и от други фактори. Не съществува газо-преносна система с равномерна консумация на природен газ през цялата година, а проучванията демонстрират, че тази нееднаквост за Европейския континент варира от 10 до 20% (или приблизително 15 %) от сумарната консумация на газ за една година, за дадена страна и на процедура се компенсира посредством циклична употреба на Подземни газови складове (ПГХ-ща), изразяваща се в нагнетяване и рандеман на природен газ. Такива обекти се основават в геоложки структури на изтощени (изчерпани) газови или нефтени залежи, в солни каверни и във водоносни хоризонти. Още по тематиката Природен газ 09:09 ч. Газът, съдържащ се в едно газово вместилище се „ разделя” на „ Буферен” и на „ Активен”, само че това разделяне е безусловно „ условно”. В множеството случаи, „ Буферният газ” е въздържан, нетърговски обемен детайл и неговото предопределение е да поддържа това минимално налягане в подземния газов контейнер за реализиране на избран рандеман от газовото вместилище. В газохранилищата, построени в солни каверни, „ Буферният газ” се употребява и за поддържане на нужната степен на механична непоклатимост на каверната, в която се съхранява газа. „ Активният газ” в едно газово вместилище е оня размер „ над” „ Буферния газ”, който може да бъде нагнетен и придобит един или повече пъти в течение на една година, като това зависи от типа на Технологичната скица на употреба на обещано газохранилище, а тя зависи от геологията на газовия залеж, от типа на газо-вместващите скали, от техническото положение и оптималните капацитетни благоприятни условия на построените подземни и надземни уреди, както и от безвредните оперативни параметри газопровода (-дите), който(-ито) свързва(т) газохранилището към Газопреносната система. Там, където геоложкото пространство в дадена страна не дава опция за създаване на подземни газови складове - ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ (Liquified Natural Gas terminals) биха могли отчасти да поемат функционалностите на подземни газови складове, компенсирайки за малко време неравномерностите в потреблението на страната, само че би трябвало да се подчертае, че това не е главното предопределение на тези терминали. При неявяване на газови складове и ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ, вършат се опити да се наеме нужен размер за предпазване в газохранилища в прилежащи страни. Сезонната нееднаквост в потреблението на природен газ би могла в избрана степен да се компенсира и с количества, добивани от газови залежи, в случай че дадената страна разполага с такива залежи. Подземните газови складове са неизменен детайл и при действието на Газовите хъбове (т.е. на тези Центрове или Средища за търговия с импорт и експорт на естествен газ). Газовите хъбове е невероятно да действат без осъществяване на действия по „ предпазване на газа”. Практиката демонстрира, че към всеки газов хъб посредством, който се търгуват осезаеми размери природен газ, действа едно или повече газови складове. В България, съхранението на природен газ се прави в единственото в страната Подземно газово вместилище „ Чирен” (ПГХ „ Чирен”), основано през 1974 година по план от експерти на някогашния Съветски съюз (ВНИИГАЗ Азербайджан) на база на изтощеното (изчерпаното) газо-кондензатно находище със същото име Развитие на „ съхранението на естествен газ” в Съединени американски щати и Канада с общо 459 броя газови складове, с общ размер на Активния газ - 163 милиарда куб. м и с обща дневна продуктивност от 3.7 милиарда куб. м. Характерна специфичност на подземните газови хранилищата (ПГХ-ща) в Съединени американски щати е техният огромен брой и дребни размери в съпоставяне газохранилищата в Европа и Русия. Пазарът на услугите по «Съхранение на естествен газ» в Съединени американски щати е проведен по подобен метод, че да регистрира и удовлетворява ползите на всички участващи страни, от огромни минни компании до дребни консуматори. Всички ПГХ-ща в Съединени американски щати са разграничени на три групи, всяка с почти идентичен потенциал: - първата трета е благосъстоятелност и се ръководи от локални газоразпределителни компании; - втората трета е неразлъчен градивен детайл на Газопреносната система на страната; - а останалата трета - принадлежи на самостоятелни оператори. В Съединени американски щати е основана една неповторима пазарна конструкция, даваща опция да се дават услуги по «съхранение на естествен газ» на всеки, който се нуждае от тях. Съоръженията, които са част от структурата на Магистралните газопроводи, работят в сходство с решенията на страната, а точно – в сходство с Федералната комисия за енергийно контролиране (FERC). Работата на ПГХ-ща от локални разпределителни сдружения в Съединени американски щати също е предмет на държавен надзор. Това се отнася на първо място за вложенията в основаването на Нова и разширението на Съществувщата инфраструктура, като тук, както и при магистралните газопроводи, възвръщаемостта на вложенията също се контролира от федералната комисия за енергийно контролиране (FERC), т.е. от страната.
Текущите разноски на ПГХ-ща и разноските за поддръжката им се покриват по пазарни цени. Но макар либерализирания пазар на газ в Съединени американски щати - страната прецизно контролира кои потенциали могат да се продават на свободния пазар, с цел да задоволят потребностите на потребителите на газ и операторите на разпределителните мрежи с ниско налягане, и кои потенциали би трябвало да се употребяват единствено за обезпечаване на употребата на трансконтинентални, междудържавни и вътрешнодържавни газопреносни системи. Важно е също да се означи, че страната управлява спазването на ползите на вложителите, защото това е директно обвързвано с енергийната сигурност на страната. Нагнетяването (депонирането) на природен газ в ПГХ-ща през летния сезон (от м. май до м. септември) се конкурират с производството на електрическа енергия от газ и вноса на Втечнен природен газ (LNG). Разширяването на потенциала на Подземните газови складове в Съединени американски щати през последните години се прави, като се има поради възходящото търсене на газови складове с многоцикличен режим на работа. Даден е приоритет на Подземни газови складове в солни каверни, само че работещи в симбиоза с такива в изчерпани газови залежи, което разрешава да се получи доста дейно съответствие сред огромен размер на съхранявания газ и висока дневна продуктивност. По този метод в Съединени американски щати оптимално се употребяват приемуществата и се минимизират минусите и на двата типа газови складове, а точно – опциите за запазване на огромни размери природен газ с опциите за осъществяване на високи дневни продуктивности. През последните години в Съединени американски щати има регистрирани няколко огромни повреди в газови складове. Въз основа на разбора на аргументите и следствията от тези повреди бяха въведени нови федерални разпореждания за употребата на подземните складове, значително въз основа на рекомендациите на Американския петролен институт (API 1171 за „ Функционална херметичност на предпазване на природен газ в изчерпани залежи и водоносни хоризонти “ и API 1170 за „ Проектиране и употреба на солни каверни, употребявани за предпазване на природен газ “.). Тези правила засягат активността на газовите оператори. Въпреки това, главните положения на пазара на услугите по «съхранение на естествен газ» и връзката му с Газопреносните и Газоразпределителните структури са останали непроменени. Развитие на „ съхранението на естествен газ” в Европа – общо 149 броя газови складове с общ размер на Активния газ - 111 милиарда куб. м и с обща дневна продуктивност от 2.2 милиарда куб. м. През последните 15 години, ПАО " Газпром " интензивно създава нови газови планове за „ предпазване на естествен газ”, изразяващи се в наемането и потреблението на потенциал от газови складове отвън територията на Руската Федерация, намиращи се на териториите на Европейските страни. Понастоящем, общото количество Търговски газ (Активен газ), благосъстоятелност на ПАО " Газпром ", съхраняван в газохранилища отвън Руската федерация (на територията на страни в Централна и Западна Европа) надвишава 7.5 милиарда куб. м против което ПАО „ Газпром” може да разчита на общ дневен потенциал над 70 млн. куб. м. в режим на рандеман. За осъществяване на цитираните нагоре параметри, „ Газпром” съхранява природен газ в следните Европейски газохранилища: - В Подземно газово вместилище (ПГХ) Hidach, Австрия с поредно осъществени през последните години две сполучливи разширения на обекта, обслужващи „ Северен поток” 1, предопределени за „ Северен поток” 2 и за „ Балкански поток”; - В ПГХ „ Humbly Grove” в Обединеното кралство , благосъстоятелност на компанията Vitol, основано на база на отпаднал газов залеж; - В подземни газови складове във Франция за компанията Vitol, основани на база на изтощени газови залежи; - В ПХГ „ Rehden”, ПГХ „ Jemgum” и ПГХ „ Etzel”, и трите в Германия , благосъстоятелност на фирмите Verbunden Gas AG и WINGAS и други, основани на база на изтощени газови залежи; - В ПГХ Katarina, новоизградено газово вместилище в Германия , основано в солни каверни за обслужване на „ Северен поток 1 и „ Северен поток” 2; - В ПГХ „ Damborjice”, Чехия , основано на база на отпаднал нефто-газов залеж със взаимното присъединяване с чешката компания MND за обслужване на „ Северен поток 1 и 2”; - В ПГХ „ Bergermeer”, Нидерландия , благосъстоятелност на консорциум от компании отпред с QATAR и газови компании с държавно нидерландско присъединяване, основано на база на отпаднал газов залеж, предопределено да обслужва „ Северен поток 1 и „ Северен поток” 2; - В ПХГ „ Banatsky Dvor”, Сърбия , основано на база на отпаднал газов залеж, което понастоящем към този момент обслужва „ Балкански поток”; - В ПХГ „ Инчукалское”, Латвия, основано във водоносни структури за да обслужва неравномерността в потреблението на природен газ в Балтийските страни, в това число и във Финландия, където през зимния сезон се усещат обилни неравномерности. Освен това би трябвало да се означи, че в построяването и ръководството на горе изброените подземни газови складове в Австрия, Германия, Франция, Нидерландия, Обединено кралство, Чехия, Латвия, Сърбия , ПАО „ Газпром” има - или дялово присъединяване в собствеността им на база на авансово доставени размери за „ Буферен газ” при построяването (или разширението) на газохранилището, - или се употребява с избрани квоти от „ Активния газ” на газохранилищате в избрани сериозни (зимни) интервали, - или участва(л) в осъществяването на услуги при съответни отстъпки от цени за закупуване и инсталиране на съоръжение на газохранилището и/или в други осъществени действия. Технико-икономическите проучвания демонстрират, че в редица планове за създаване и уголемение на нови и остарели газови складове, цената на нетърговския („ Буферния газ”) от време на време доближава до 2/3 от общите вложения за създаване на такива обекти. Важно е да се означи, че горе цитираните газохранилища в съответните Европейски страни генерират големи облаги. Като образец за това може да се даде, че газохранилище сходно на нашето ПГХ „ Чирен” с Активен газ към 600 млн. куб. м, генерира доходи от към 50 млн. евро годишно по средноевропейски цени за предпазване за деклариран потенциал, за една година. След въвеждане в употреба на новоизградените газохранилища с присъединяване на ПАО „ Газпром”, както следва: - Bergermeer в Нидерландия (2016 г.), - Damborjice в Чехия (2017 г.) и - Katarina (2021 г.) в Германия, за увеличение на газовите си доставки за Европа, ПАО „ Газпром” възнамерява наемането на спомагателни дялове „ Активен газ” от газохранилищата и на други Европейски страни. Напоследък прави усещане, че дори на територията на отдалеченото от Русия Обединено кралство, в газохранилище „ Humbly Grove” ПАО „ Газпром” е наел да съхранява близо 200 млн. куб. м Активен газ. В тази връзка, след построяването на спомагателния сектор от „ Северен поток” – 1 (2), който ще продължи от Северна Германия (гр. Грайфсвалд) по суша и по-късно още веднъж по дъното на Балтийско море до достигнето на крайбрежията на Англия, размерът на съхранявания Търговски (Активен) газ, благосъстоятелност на „ Газпром”, се планува още да се усили. Съхраняването на газ в газохранилища в Европа, отвън територията на Руската Федерация, „ Газпром” реализира при съблюдаване на условията на Европейските регулаторни органи за застраховане на транспарантен и недискриминационен достъп до подземните газови складове за обезпечаване на оптималната сигурност на договорираните газови доставки за Европейските консуматори (security of supply), изключително в изискванията на осезаемо увеличаващ се дял на внасяния в Европа природен газ от Русия. (Динамична консенсусна прогноза на Cera, IEA, EIA, Eurogas, Cedigaz и други, 2006 – 2021 г.). Важно е да се добави, че ПАО „ Газпром” взе участие и в осъществяването на Технико-икономически оценки за опцията за присъединяване в взаимни планове по „ предпазване на естествен газ” във Франция, Англия, Холандия, Турция, Белгия, Словакия, Гърция, Унгария, Румъния и други европейски страни. След закриването на „ Южен поток” и резултурането му в „ Северен поток” 2 и „ Турски поток”, ПАО „ Газпром “ стартира интензивно да изследва инфраструктурата на подземните газохранилища в Европа за застраховане на работата на „ Турски поток”. По думите на началника на Департамента за Транспортиране, Подземно предпазване и Използване на газа в „ Газпром “ Олег Аксютин - „ могат да бъдат задействани газови складове в Австрия, Сърбия, Чехия и Турция, като в Югоизточна Европа за работата на „ Турски поток “ могат да са потребни подземните газохранилища в България, Унгария и Словакия”. По нататък се афишира, че за ефикасното усъвършенстване на операционните режими на „ Турски поток”, не доближават към 3.15 милиарда куб. м Активен газ, който да се съхранява в газохранилища на териториите на страните, през които ще минава тръбата на този газов поток. Заключение: 1. Съхранението на природен газ е неотменна активност, без която не може да има оптимално, пълноценно и безвредно действие на нито една Газопреносна система и най-много – целогодишна сигурност на газовите доставки (security of supply) за потребителите, по този начин както те чакат, според подписаните контракти. Като се има поради забележителната капиталоемкост при построяването на Газопреносните системи, усъвършенстването на разноските по тях е от решаващо значение. Именно работата на газопроводите в единна система, редом с употребата на Подземните газови складове, разрешава да се усъвършенстват софтуерните параметри на преноса на газа по самите газопроводи в посока – установяване на най-благоприятен диаметър на тръбата, общ потенциал на компресорните мощности и други Практиката в сектора е потвърдила, че увеличението на единица потенциал (мощност) на един газопровод със междинен или огромен диаметър коства доста по-скъпо, от колкото увеличението на единица потенциал (мощност) на едно подземно газово вместилище. Постигането на нараснали безвредни темпове на рандеман от обещано газохранилище, основава условия за рационално потребление на конфигурираните компресорни мощности по газопровода в посока на разтоварване на тези мощности. В тази връзка, приносът на Подземните газови складове при образуването на оптималните експлоатационни режими на газопреносните системи е забележителен. Всичко това способства и за усъвършенстване на разноските по създаване на самите газопроводи, в това число и за редуциране на времето за възвръщане на направените вложения (CAPEX). Разширението на ПГХ „ Чирен” в посока увеличение на неговия Търговски (Активен) газ и дневни продуктивности може да се употребява, като: - ефикасен инструмент за усъвършенстване на експлоатационните параметри на газопровода „ Балкански поток” и отсам - за намяляване на оперативните разноски (OPEX) по неговата употреба и - за редуциране на времето за възвръщане на направените вложения (IRR) по построяването на газопровода „ Балкански поток”. 2. Неглежирането и недооценяването на «съхранението на естествен газ» води до сривове в сигурността на доставките на природен газ за потребителите, както и до рискови проблеми от екологичен и различен темперамент, изключително в изискванията на съгласуваност на Газопреносните системи на обособените страни и взаимните действия на газовите оператори на тези страни; 3. Ако ПГХ „ Чирен” бъде разширено до Активен газ - 1 милиарда куб. м и дневна продуктивност до 10 млн. куб. м, при отдаване на част от потенциала на разширеното газохранилище, да вземем за пример - 600 млн. куб. м, по средноевропейска цена за предпазване (от към 80 евро за 1000 куб. м за година, за деклариран капацитет), генерираните доходи от услугата „ предпазване на естествен газ” могат да доближат 50 млн. евро годишно. (Тук би трябвало да се означи, че това са вероятни доходи единствено от отдаване на част от потенциала на разширеното газохранилище - 600 млн. куб. м, като останалия потенциал от 400 млн. куб. м може още да усили приходите от предпазване.). _________________________________________________________________________________________________________ инж. Димитър К. Щерев e приключил магистратура в Московския Държавен Геологопроучвателен университет (МГРИ), Русия, компетентност “Хидрогеология и инженерна геология”. В процеса на работа е специализирал в региона: (1) на «Симулирането и оценката на употребата на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища” - в офисите на Международната Нефтогазова компания Шлумберже, (Schlumberger), Хановер, Германия; (2) на „ Управлението на Инвестиционни планове в Енергетиката” в Дъблин, Ирландия; (3) на „ Геотермалния резервоарен инженеринг” в Университета на Организация на обединените нации, Рейкявик, Исландия. От 1997 година (вече 24 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в региона на «Съхранението и преноса на естествен газ” и се занимава с усъвършенстване на капацитетните благоприятни условия на Подземното газово вместилище „ Чирен” (ПГХ Чирен), с неговата настояща оптимална употреба, рехабилитация, поддръжка и уголемение, както и с ролята на този обект за най-благоприятен и безпроблемен транспорт на природен газ в страната и района. Участвал е в инициализирането, ръководството, координирането, мониторинга и осъществяването на разнообразни Международни газови планове, като «Южен поток» и «Набуко», в симулирането и предварителната оценка на вероятни разновидности на българските сектори, както и в планове, финансирани от Международни институции, като Агенцията за Търговия и развиване на Съединени американски щати (U.S. Trade & Development Agency), програмата ФАР - Трансгранично съдействие, Европейски съюз (PHARE Cross Border Co-operation Program, EU). Освен това Д. Щерев е взел участие в оказването на «Техническа помощ за възстановяване на тарифното контролиране на Управлението на Енергийния пазар в Турция (EMRA) посредством въвеждането на усъвършенствана система за мониторинг. (Проектът бе финансиран от Европейската комисия). В интервала 2013 – 2015 година Димитър Щерев е Началник на ръководство “Съхранение на естествен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно ръководство, София, а в интервала 1985 – 1995 година е работил по разнообразни хидрогеоложки и гео-екологични планове, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на термо-минерални води в България. От 2008 година, Димитър Щерев е член на Работен комитет по „ Съхранение на естествен газ” към Международния газов съюз (Working Committee Gas Storage, International Gas Union, WOC, IGU), където има показани и предпазени редица разработки, свързани с «преноса» и «съхранението на естествен газ» в България и Балканския район, както и с развиването на газовата промишленост в страната. От 2021 година е член на Българската газова асоциация.
Наред с диспечерното застраховане, балансирането и техническата употреба на една Газопреносна система, „ съхранението на естествен газ” в подземни газови складове е основополагащ детайл и фактор в тази система, без които не може да се реализира нейното оптимално, пълноценно и безвредно действие. Основополагащият темперамент идва от обстоятелството, че потреблението на природния газ не e отмерено през цялата година. То зависи от климатичните особености на обособените сезони и тяхната дълготрайност, от режима на работа на енергийните и промишлените предприятия в дадена страна, както и от други фактори. Не съществува газо-преносна система с равномерна консумация на природен газ през цялата година, а проучванията демонстрират, че тази нееднаквост за Европейския континент варира от 10 до 20% (или приблизително 15 %) от сумарната консумация на газ за една година, за дадена страна и на процедура се компенсира посредством циклична употреба на Подземни газови складове (ПГХ-ща), изразяваща се в нагнетяване и рандеман на природен газ. Такива обекти се основават в геоложки структури на изтощени (изчерпани) газови или нефтени залежи, в солни каверни и във водоносни хоризонти. Още по тематиката Природен газ 09:09 ч. Газът, съдържащ се в едно газово вместилище се „ разделя” на „ Буферен” и на „ Активен”, само че това разделяне е безусловно „ условно”. В множеството случаи, „ Буферният газ” е въздържан, нетърговски обемен детайл и неговото предопределение е да поддържа това минимално налягане в подземния газов контейнер за реализиране на избран рандеман от газовото вместилище. В газохранилищата, построени в солни каверни, „ Буферният газ” се употребява и за поддържане на нужната степен на механична непоклатимост на каверната, в която се съхранява газа. „ Активният газ” в едно газово вместилище е оня размер „ над” „ Буферния газ”, който може да бъде нагнетен и придобит един или повече пъти в течение на една година, като това зависи от типа на Технологичната скица на употреба на обещано газохранилище, а тя зависи от геологията на газовия залеж, от типа на газо-вместващите скали, от техническото положение и оптималните капацитетни благоприятни условия на построените подземни и надземни уреди, както и от безвредните оперативни параметри газопровода (-дите), който(-ито) свързва(т) газохранилището към Газопреносната система. Там, където геоложкото пространство в дадена страна не дава опция за създаване на подземни газови складове - ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ (Liquified Natural Gas terminals) биха могли отчасти да поемат функционалностите на подземни газови складове, компенсирайки за малко време неравномерностите в потреблението на страната, само че би трябвало да се подчертае, че това не е главното предопределение на тези терминали. При неявяване на газови складове и ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ, вършат се опити да се наеме нужен размер за предпазване в газохранилища в прилежащи страни. Сезонната нееднаквост в потреблението на природен газ би могла в избрана степен да се компенсира и с количества, добивани от газови залежи, в случай че дадената страна разполага с такива залежи. Подземните газови складове са неизменен детайл и при действието на Газовите хъбове (т.е. на тези Центрове или Средища за търговия с импорт и експорт на естествен газ). Газовите хъбове е невероятно да действат без осъществяване на действия по „ предпазване на газа”. Практиката демонстрира, че към всеки газов хъб посредством, който се търгуват осезаеми размери природен газ, действа едно или повече газови складове. В България, съхранението на природен газ се прави в единственото в страната Подземно газово вместилище „ Чирен” (ПГХ „ Чирен”), основано през 1974 година по план от експерти на някогашния Съветски съюз (ВНИИГАЗ Азербайджан) на база на изтощеното (изчерпаното) газо-кондензатно находище със същото име Развитие на „ съхранението на естествен газ” в Съединени американски щати и Канада с общо 459 броя газови складове, с общ размер на Активния газ - 163 милиарда куб. м и с обща дневна продуктивност от 3.7 милиарда куб. м. Характерна специфичност на подземните газови хранилищата (ПГХ-ща) в Съединени американски щати е техният огромен брой и дребни размери в съпоставяне газохранилищата в Европа и Русия. Пазарът на услугите по «Съхранение на естествен газ» в Съединени американски щати е проведен по подобен метод, че да регистрира и удовлетворява ползите на всички участващи страни, от огромни минни компании до дребни консуматори. Всички ПГХ-ща в Съединени американски щати са разграничени на три групи, всяка с почти идентичен потенциал: - първата трета е благосъстоятелност и се ръководи от локални газоразпределителни компании; - втората трета е неразлъчен градивен детайл на Газопреносната система на страната; - а останалата трета - принадлежи на самостоятелни оператори. В Съединени американски щати е основана една неповторима пазарна конструкция, даваща опция да се дават услуги по «съхранение на естествен газ» на всеки, който се нуждае от тях. Съоръженията, които са част от структурата на Магистралните газопроводи, работят в сходство с решенията на страната, а точно – в сходство с Федералната комисия за енергийно контролиране (FERC). Работата на ПГХ-ща от локални разпределителни сдружения в Съединени американски щати също е предмет на държавен надзор. Това се отнася на първо място за вложенията в основаването на Нова и разширението на Съществувщата инфраструктура, като тук, както и при магистралните газопроводи, възвръщаемостта на вложенията също се контролира от федералната комисия за енергийно контролиране (FERC), т.е. от страната.
Текущите разноски на ПГХ-ща и разноските за поддръжката им се покриват по пазарни цени. Но макар либерализирания пазар на газ в Съединени американски щати - страната прецизно контролира кои потенциали могат да се продават на свободния пазар, с цел да задоволят потребностите на потребителите на газ и операторите на разпределителните мрежи с ниско налягане, и кои потенциали би трябвало да се употребяват единствено за обезпечаване на употребата на трансконтинентални, междудържавни и вътрешнодържавни газопреносни системи. Важно е също да се означи, че страната управлява спазването на ползите на вложителите, защото това е директно обвързвано с енергийната сигурност на страната. Нагнетяването (депонирането) на природен газ в ПГХ-ща през летния сезон (от м. май до м. септември) се конкурират с производството на електрическа енергия от газ и вноса на Втечнен природен газ (LNG). Разширяването на потенциала на Подземните газови складове в Съединени американски щати през последните години се прави, като се има поради възходящото търсене на газови складове с многоцикличен режим на работа. Даден е приоритет на Подземни газови складове в солни каверни, само че работещи в симбиоза с такива в изчерпани газови залежи, което разрешава да се получи доста дейно съответствие сред огромен размер на съхранявания газ и висока дневна продуктивност. По този метод в Съединени американски щати оптимално се употребяват приемуществата и се минимизират минусите и на двата типа газови складове, а точно – опциите за запазване на огромни размери природен газ с опциите за осъществяване на високи дневни продуктивности. През последните години в Съединени американски щати има регистрирани няколко огромни повреди в газови складове. Въз основа на разбора на аргументите и следствията от тези повреди бяха въведени нови федерални разпореждания за употребата на подземните складове, значително въз основа на рекомендациите на Американския петролен институт (API 1171 за „ Функционална херметичност на предпазване на природен газ в изчерпани залежи и водоносни хоризонти “ и API 1170 за „ Проектиране и употреба на солни каверни, употребявани за предпазване на природен газ “.). Тези правила засягат активността на газовите оператори. Въпреки това, главните положения на пазара на услугите по «съхранение на естествен газ» и връзката му с Газопреносните и Газоразпределителните структури са останали непроменени. Развитие на „ съхранението на естествен газ” в Европа – общо 149 броя газови складове с общ размер на Активния газ - 111 милиарда куб. м и с обща дневна продуктивност от 2.2 милиарда куб. м. През последните 15 години, ПАО " Газпром " интензивно създава нови газови планове за „ предпазване на естествен газ”, изразяващи се в наемането и потреблението на потенциал от газови складове отвън територията на Руската Федерация, намиращи се на териториите на Европейските страни. Понастоящем, общото количество Търговски газ (Активен газ), благосъстоятелност на ПАО " Газпром ", съхраняван в газохранилища отвън Руската федерация (на територията на страни в Централна и Западна Европа) надвишава 7.5 милиарда куб. м против което ПАО „ Газпром” може да разчита на общ дневен потенциал над 70 млн. куб. м. в режим на рандеман. За осъществяване на цитираните нагоре параметри, „ Газпром” съхранява природен газ в следните Европейски газохранилища: - В Подземно газово вместилище (ПГХ) Hidach, Австрия с поредно осъществени през последните години две сполучливи разширения на обекта, обслужващи „ Северен поток” 1, предопределени за „ Северен поток” 2 и за „ Балкански поток”; - В ПГХ „ Humbly Grove” в Обединеното кралство , благосъстоятелност на компанията Vitol, основано на база на отпаднал газов залеж; - В подземни газови складове във Франция за компанията Vitol, основани на база на изтощени газови залежи; - В ПХГ „ Rehden”, ПГХ „ Jemgum” и ПГХ „ Etzel”, и трите в Германия , благосъстоятелност на фирмите Verbunden Gas AG и WINGAS и други, основани на база на изтощени газови залежи; - В ПГХ Katarina, новоизградено газово вместилище в Германия , основано в солни каверни за обслужване на „ Северен поток 1 и „ Северен поток” 2; - В ПГХ „ Damborjice”, Чехия , основано на база на отпаднал нефто-газов залеж със взаимното присъединяване с чешката компания MND за обслужване на „ Северен поток 1 и 2”; - В ПГХ „ Bergermeer”, Нидерландия , благосъстоятелност на консорциум от компании отпред с QATAR и газови компании с държавно нидерландско присъединяване, основано на база на отпаднал газов залеж, предопределено да обслужва „ Северен поток 1 и „ Северен поток” 2; - В ПХГ „ Banatsky Dvor”, Сърбия , основано на база на отпаднал газов залеж, което понастоящем към този момент обслужва „ Балкански поток”; - В ПХГ „ Инчукалское”, Латвия, основано във водоносни структури за да обслужва неравномерността в потреблението на природен газ в Балтийските страни, в това число и във Финландия, където през зимния сезон се усещат обилни неравномерности. Освен това би трябвало да се означи, че в построяването и ръководството на горе изброените подземни газови складове в Австрия, Германия, Франция, Нидерландия, Обединено кралство, Чехия, Латвия, Сърбия , ПАО „ Газпром” има - или дялово присъединяване в собствеността им на база на авансово доставени размери за „ Буферен газ” при построяването (или разширението) на газохранилището, - или се употребява с избрани квоти от „ Активния газ” на газохранилищате в избрани сериозни (зимни) интервали, - или участва(л) в осъществяването на услуги при съответни отстъпки от цени за закупуване и инсталиране на съоръжение на газохранилището и/или в други осъществени действия. Технико-икономическите проучвания демонстрират, че в редица планове за създаване и уголемение на нови и остарели газови складове, цената на нетърговския („ Буферния газ”) от време на време доближава до 2/3 от общите вложения за създаване на такива обекти. Важно е да се означи, че горе цитираните газохранилища в съответните Европейски страни генерират големи облаги. Като образец за това може да се даде, че газохранилище сходно на нашето ПГХ „ Чирен” с Активен газ към 600 млн. куб. м, генерира доходи от към 50 млн. евро годишно по средноевропейски цени за предпазване за деклариран потенциал, за една година. След въвеждане в употреба на новоизградените газохранилища с присъединяване на ПАО „ Газпром”, както следва: - Bergermeer в Нидерландия (2016 г.), - Damborjice в Чехия (2017 г.) и - Katarina (2021 г.) в Германия, за увеличение на газовите си доставки за Европа, ПАО „ Газпром” възнамерява наемането на спомагателни дялове „ Активен газ” от газохранилищата и на други Европейски страни. Напоследък прави усещане, че дори на територията на отдалеченото от Русия Обединено кралство, в газохранилище „ Humbly Grove” ПАО „ Газпром” е наел да съхранява близо 200 млн. куб. м Активен газ. В тази връзка, след построяването на спомагателния сектор от „ Северен поток” – 1 (2), който ще продължи от Северна Германия (гр. Грайфсвалд) по суша и по-късно още веднъж по дъното на Балтийско море до достигнето на крайбрежията на Англия, размерът на съхранявания Търговски (Активен) газ, благосъстоятелност на „ Газпром”, се планува още да се усили. Съхраняването на газ в газохранилища в Европа, отвън територията на Руската Федерация, „ Газпром” реализира при съблюдаване на условията на Европейските регулаторни органи за застраховане на транспарантен и недискриминационен достъп до подземните газови складове за обезпечаване на оптималната сигурност на договорираните газови доставки за Европейските консуматори (security of supply), изключително в изискванията на осезаемо увеличаващ се дял на внасяния в Европа природен газ от Русия. (Динамична консенсусна прогноза на Cera, IEA, EIA, Eurogas, Cedigaz и други, 2006 – 2021 г.). Важно е да се добави, че ПАО „ Газпром” взе участие и в осъществяването на Технико-икономически оценки за опцията за присъединяване в взаимни планове по „ предпазване на естествен газ” във Франция, Англия, Холандия, Турция, Белгия, Словакия, Гърция, Унгария, Румъния и други европейски страни. След закриването на „ Южен поток” и резултурането му в „ Северен поток” 2 и „ Турски поток”, ПАО „ Газпром “ стартира интензивно да изследва инфраструктурата на подземните газохранилища в Европа за застраховане на работата на „ Турски поток”. По думите на началника на Департамента за Транспортиране, Подземно предпазване и Използване на газа в „ Газпром “ Олег Аксютин - „ могат да бъдат задействани газови складове в Австрия, Сърбия, Чехия и Турция, като в Югоизточна Европа за работата на „ Турски поток “ могат да са потребни подземните газохранилища в България, Унгария и Словакия”. По нататък се афишира, че за ефикасното усъвършенстване на операционните режими на „ Турски поток”, не доближават към 3.15 милиарда куб. м Активен газ, който да се съхранява в газохранилища на териториите на страните, през които ще минава тръбата на този газов поток. Заключение: 1. Съхранението на природен газ е неотменна активност, без която не може да има оптимално, пълноценно и безвредно действие на нито една Газопреносна система и най-много – целогодишна сигурност на газовите доставки (security of supply) за потребителите, по този начин както те чакат, според подписаните контракти. Като се има поради забележителната капиталоемкост при построяването на Газопреносните системи, усъвършенстването на разноските по тях е от решаващо значение. Именно работата на газопроводите в единна система, редом с употребата на Подземните газови складове, разрешава да се усъвършенстват софтуерните параметри на преноса на газа по самите газопроводи в посока – установяване на най-благоприятен диаметър на тръбата, общ потенциал на компресорните мощности и други Практиката в сектора е потвърдила, че увеличението на единица потенциал (мощност) на един газопровод със междинен или огромен диаметър коства доста по-скъпо, от колкото увеличението на единица потенциал (мощност) на едно подземно газово вместилище. Постигането на нараснали безвредни темпове на рандеман от обещано газохранилище, основава условия за рационално потребление на конфигурираните компресорни мощности по газопровода в посока на разтоварване на тези мощности. В тази връзка, приносът на Подземните газови складове при образуването на оптималните експлоатационни режими на газопреносните системи е забележителен. Всичко това способства и за усъвършенстване на разноските по създаване на самите газопроводи, в това число и за редуциране на времето за възвръщане на направените вложения (CAPEX). Разширението на ПГХ „ Чирен” в посока увеличение на неговия Търговски (Активен) газ и дневни продуктивности може да се употребява, като: - ефикасен инструмент за усъвършенстване на експлоатационните параметри на газопровода „ Балкански поток” и отсам - за намяляване на оперативните разноски (OPEX) по неговата употреба и - за редуциране на времето за възвръщане на направените вложения (IRR) по построяването на газопровода „ Балкански поток”. 2. Неглежирането и недооценяването на «съхранението на естествен газ» води до сривове в сигурността на доставките на природен газ за потребителите, както и до рискови проблеми от екологичен и различен темперамент, изключително в изискванията на съгласуваност на Газопреносните системи на обособените страни и взаимните действия на газовите оператори на тези страни; 3. Ако ПГХ „ Чирен” бъде разширено до Активен газ - 1 милиарда куб. м и дневна продуктивност до 10 млн. куб. м, при отдаване на част от потенциала на разширеното газохранилище, да вземем за пример - 600 млн. куб. м, по средноевропейска цена за предпазване (от към 80 евро за 1000 куб. м за година, за деклариран капацитет), генерираните доходи от услугата „ предпазване на естествен газ” могат да доближат 50 млн. евро годишно. (Тук би трябвало да се означи, че това са вероятни доходи единствено от отдаване на част от потенциала на разширеното газохранилище - 600 млн. куб. м, като останалия потенциал от 400 млн. куб. м може още да усили приходите от предпазване.). _________________________________________________________________________________________________________ инж. Димитър К. Щерев e приключил магистратура в Московския Държавен Геологопроучвателен университет (МГРИ), Русия, компетентност “Хидрогеология и инженерна геология”. В процеса на работа е специализирал в региона: (1) на «Симулирането и оценката на употребата на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища” - в офисите на Международната Нефтогазова компания Шлумберже, (Schlumberger), Хановер, Германия; (2) на „ Управлението на Инвестиционни планове в Енергетиката” в Дъблин, Ирландия; (3) на „ Геотермалния резервоарен инженеринг” в Университета на Организация на обединените нации, Рейкявик, Исландия. От 1997 година (вече 24 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в региона на «Съхранението и преноса на естествен газ” и се занимава с усъвършенстване на капацитетните благоприятни условия на Подземното газово вместилище „ Чирен” (ПГХ Чирен), с неговата настояща оптимална употреба, рехабилитация, поддръжка и уголемение, както и с ролята на този обект за най-благоприятен и безпроблемен транспорт на природен газ в страната и района. Участвал е в инициализирането, ръководството, координирането, мониторинга и осъществяването на разнообразни Международни газови планове, като «Южен поток» и «Набуко», в симулирането и предварителната оценка на вероятни разновидности на българските сектори, както и в планове, финансирани от Международни институции, като Агенцията за Търговия и развиване на Съединени американски щати (U.S. Trade & Development Agency), програмата ФАР - Трансгранично съдействие, Европейски съюз (PHARE Cross Border Co-operation Program, EU). Освен това Д. Щерев е взел участие в оказването на «Техническа помощ за възстановяване на тарифното контролиране на Управлението на Енергийния пазар в Турция (EMRA) посредством въвеждането на усъвършенствана система за мониторинг. (Проектът бе финансиран от Европейската комисия). В интервала 2013 – 2015 година Димитър Щерев е Началник на ръководство “Съхранение на естествен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно ръководство, София, а в интервала 1985 – 1995 година е работил по разнообразни хидрогеоложки и гео-екологични планове, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на термо-минерални води в България. От 2008 година, Димитър Щерев е член на Работен комитет по „ Съхранение на естествен газ” към Международния газов съюз (Working Committee Gas Storage, International Gas Union, WOC, IGU), където има показани и предпазени редица разработки, свързани с «преноса» и «съхранението на естествен газ» в България и Балканския район, както и с развиването на газовата промишленост в страната. От 2021 година е член на Българската газова асоциация.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ