Инж. Ангелин Цачев ще бъде сред специалните гости в сесията

Инж. Ангелин Цачев ще бъде измежду специфичните посетители в сесията " Енергетика и зелена промяна " от конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще концентрира зелената полемика върху това по какъв начин България сполучливо да стане част от процесите на промяна, стабилно развиване и декарбонизация - цел, значима освен за Европа, само че и за света, в случай че желаеме да опазим планетата си. " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход " ще се организира на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria. Господин Цачев, Електроенергийният систематичен оператор е подготвен с визията си за развиване на мрежата през идващите 10 години. Съседните страни също чакат ВЕИ взрив в идващите години. В Румъния, Гърция и Турция има в пъти повече планове в тази посока. Как това ще се отрази на балансирането на електроенергийната система и на районния енергиен пазар? Широкото нахлуване на нови ВЕИ-мощности е безалтернативно и належащо за реализиране на въглероден неутралитет на европейската енергетика, част от която е и българската. България има огромен капацитет за развиване на електропроизводството от ВЕИ, който би трябвало да бъде оползотворен в оптималната степен. До края на месец април тази година постъпилите заявки за присъединение на нови ВЕИ-мощности доближават до 20 хиляди MWh. Тази трайна наклонността за растеж на електропроизводството от възобновими източници е предизвикателство за балансирането на електроенергийната система в интервалите с по-ниско ползване, въпреки и като сила остатъкът да не е огромен. Реализацията на този остатък в експорт към прилежащи страни би трябвало да залегне в тактиките на обособените пазарни участници, тъй като такива остатъци ще се осъществят и в другите страни от района. Най-доброто средство за това са системите за предпазване или трансформиране на електрическата енергия. Докато първите се употребяват само за балансиране, то трансформирането на силата в различен тип е от значително значение при декарбонизирането на стопанската система. Затова непотребната електрическа енергия би било рентабилно да се употребява за произвеждане на водород за потребностите на превоза и енергоемката промишленост. Обединението на електроенергийните пазари в сегментите „ ден напред “ и „ в границите на деня “ даде спомагателни благоприятни условия за самобалансиране на пазарните участници за понижаване на небалансите. Пазарните обединявания образуват референтни цени, които насочат сигнали към вложителите за създаване освен на нискоемисионни генериращи мощности, само че и за новаторски съоръжения, които да съхраняват и трансформират електрическата енергия в различен тип сила. Създаването на енергийни общности с необятно портфолио от ВЕИ, маневрени потребителски съоръжения и системи за предпазване и промяна на електрическата енергия, са вероятните решения на въпроса с балансирането на електроенергийната система и естественото действие на районния пазар на електрическа енергия. От средата на 2021 година ЕСО е част от платформата FSCAR за пазарно компенсиране на нежеланите отклонения от търговски планувания междусистемен продан. Електроенергийният систематичен оператор интензивно работи за присъединение към останалите балансиращи платформи на Европейската асоциация на електропреносните оператори ENTSO-E - платформата за нетиране в действително време и платформите за автоматизирано и ръчно вторично контролиране на честотата и обменните мощности. На процедура през идващите години балансиращият пазар в Европа ще бъде единен, а тесните места превъзмогнати с развиването на електропреносната мрежа и увеличение на преносните качества. Как построяването на Национална инфраструктура за запазване на електрическа сила от ВЕИ (RESTORE), планувана в Плана за възобновяване и резистентност, ще способства уравновесеното ръководство на електроенергийната система при възходящ дял на електропроизводството от ВЕИ? Идеята е операторът на оборудването да извършва единствено услугата по съхранението на електрическата енергия без правото да търгува с нея. Това е доста значимо, тъй като ще разшири опциите на ВЕИ производителите за реализация на създадената от тях електрическа енергия и ще способства балансирането на системата, тъй като сега комерсиалните участници вършат неточности в прогнозирането и осъществят огромни небаланси, даже се постанова да лимитират производството си. Системите за предпазване на силата ще разрешат остатъците да бъдат оползотворени в пиковите часове на електропотреблението. Така ще се подтиква и конкуренцията измежду производителите на електрическа енергия. Отделно, отново по Плана, е заложено построяването до 2026 година на най-малко 1,4 GW ВЕИ с потенциал от най-малко 4 часа за предпазване на създадената от тях сила и мощ от най-малко 30 на 100 от общия конфигуриран потенциал на ВЕИ оборудването. Целта е слънчевите и вятърни паркове да бъдат по-добре ръководени и да оказват помощ при ръководството на електропреносната мрежа. Каква е визията на ЕСО за развиването на бъдещия въглеродно безпристрастен индустриален микс на България? Визията ни е, че би трябвало да се търси уравновесен модел сред ВЕИ, ПАВЕЦ и АЕЦ. Разработихме разнообразни модели, както и тактика за декарбонизиране на системата с небосвод 2050 година, която сме показали на БЕХ и Министерството на енергетиката. Със сигурност България има неповторимата опция да понижи зависимостта си от изкопаеми горива, в случай че употребява оптимално ВЕИ-потенциала си. Но дружно с това би трябвало да бъдат развивани системите за предпазване на сила - като краткосрочно средство - батериите и като дълготрайна мярка - ПАВЕЦ и електролизьорите за произвеждане на зелен водород. Бъдещият енергиен източник е водородът и считам, че напъните на страната би трябвало да са ориентирани към подпомагането на тази технология, тъй че да стартираме да си го произвеждаме у нас с ВЕИ-енергия. Приложението на водорода би трябвало да бъде главно в превоза и енергийно интензивна промишленост. Бъдещият енергиен микс на страната би трябвало да стъпи на три стълба – ВЕИ, системи за предпазване на сила и базови беземисионни мощности, каквито са АЕЦ. Освен ВЕИ, които би трябвало да се развиват напълно от частната самодейност, и системите за предпазване на сила, които ще се вършат като частни и държавни планове, за сигурността на системата са нужни и беземисионни базови мощности - АЕЦ. Без развиване на нуклеарната енергетика у нас няма по какъв начин да имаме задоволителна адекватност на системата, сигурност на доставките и рентабилно произвеждане на първичния енергиен притежател - водород. Успоредното развиване на тези три стълба ще обезпечи на България конкурентна енергетиката и ще я направи привлекателна за вложителите. Защото бизнесът в този момент желае сигурна, евтина и беземисионна сила. Какви са вложенията и плановете, изпълнени от ЕСО през последните години, в посока развиване на мрежата и увеличение на електропреносните качества за посрещане плануваното присъединение на нови ВЕИ мощности през идващите години? Електроенергийния систематичен оператор интензивно работи за обезпечаване на нужните преносни благоприятни условия на мрежата за присъединение на новите беземисионни генериращи мощности, както и за гарантиране на уравновесеното ръководство и действие на електроенергийната система. Това изисква освен обезпечаване на нужните преносни благоприятни условия, само че и внедряването на системи за надеждно ръководство на електроенергийната система. През отминалите години работихме точно в тази посока и доста развихме мрежовата инфраструктура, сполучливо въведохме нови системи за автоматизирано диспечерско ръководство, за администриране на пазара, за автоматизирано контролиране на генерацията, за автоматизирано ръководство на подстанции. През последните четири години осъществените вложения от ЕСО са в размер на близо 755 млн. лева. През миналите 3 години изпълнихме планове за създаване на 450 км нови електропроводи 400 kV. Новите електропроводи са част от предпочитания трансграничен енергиен кулоар Север-Юг. Успешно завършихме построяването на българския сектор от 122 км на междусистемния електропровод сред България и Гърция – Марица изток – Неа Санта. Предстои неговото въвеждане в употреба до края на 2023 година, откакто гръцката страна завърши построяването на 29-те километра на електропровода на тяхната територия. Въвеждането в употреба на тези уреди е от значително значение за обезпечаване на нужния метафоричен потенциал за присъединение на новите генериращи мощности и гарантиране доставките на електрическа енергия в района. Разширяването на електропреносната инфраструктура е основна и за сполучливата работа на интегрирания общоевропейски пазар. Предвидените в Плана за възобновяване и резистентност средства за цифровизация на електропреносната мрежа в каква степен ще съумеят да поддържат финансово напъните на ЕСО в тази посока? Общият размер на плануваните по Плана средства са 611 милиона лв., от които 370 млн. лева са безплатно финансиране, а останалите 241 млн. лв. би трябвало да обезпечи ЕСО. В началото на 2021 година стартирахме осъществяването на амбициозния план за цифрова промяна и развиване на осведомителните системи и системите действително време на ЕСО в изискванията на нисковъглеродна енергетика. Проектът е ориентиран към изцяло модернизиране на дейностите по обмисляне, ръководство и поддръжка на електропреносната мрежа на България, посредством въвеждането на най-съвременни цифрови средства и способи, които да обезпечат нужната маневреност и сигурност при ръководството на електроенергийната система в изискванията на нисковъглеродно произвеждане. Вече сме вложили над 50 милиона лв. в дигитализацията на електропреносната мрежа. Сериозен прогрес бележим в построяването на системите за автоматизирано ръководство на подстанции в цялата страна. Въведохме в употреба пет опорни пункта, от които към този момент се ръководят над 150 подстанции. Целта ни е до края на годината техният брой да доближи 200, а през идващите две години още 46 подстанции да преминат на автоматизирано ръководство от опорен пункт. Срокът за цифровизация на разпределителните уредби е 2026 година, само че ние сме окуражени да приключим до края на 2024 година, с цел да способстваме процеса по присъединение на новоизграждащите се ВЕИ-мощности. Планът за възобновяване и резистентност е заложил обезпечаване на опция за присъединение на над 4500 MW нови ВЕИ. До момента подписаните предварителни контракти с ЕСО са за 4000 MW. Дигиталната промяна на мрежата ще обезпечи и спомагателен електропреносен потенциал от 1200 MW на границите с Румъния и Гърция. Кои са най-актуалните планове, които реализиране все още и какви са изгодите от тяхното осъществяване? Освен огромните планове за цифрова промяна и развиване на мрежата в граничните региони, ЕСО взе участие и в осъществяването на редица интернационалните плана за надеждно ръководство на електропреносната система в изискванията на възходящ дял на генерацията от ВЕИ по европейската научна стратегия за нововъведения „ Хоризонт 2020 “. Допълнително създаваме със прилежащите оператори от страните членки на Европейски Съюз районен проект за развиване на електроенергийната система, който ще ни помогне да интегрираме още повече мощности от ВЕИ, създавайки благоприятни условия създадената електрическа енергия да бъде свободно пренасяна сред обособените страни. Изпълнението на всички набелязани ограничения в районния проект ще докара до консолидираното на възходящия дял на ВЕИ и за реализация на създадената от тях електрическа енергия. Също по този начин работим с операторите на Румъния и Гърция по трансгранични планове за развиване и надграждане на електроенергийната мрежа в двата гранични региона Южна Румъния – Северна България и Южна България – Северна Гърция. Целта на взаимната ни работа е да осигурим благоприятни условия за присъединение новите беземисионни мощности и да бъдем катализатор за увеличение на вложенията във ВЕИ за оптимално оползотворяване на съществуващия вятърен и безоблачен капацитет в тези райони. Продължаваме да работим и за обединяването на европейския електроенергиен пазар. След сполучливата интеграция през 2021 година на българския електроенергиен пазар към единния европейски пазар „ ден напред “ на българо-гръцка граница и на българо-румънска граници през 2022 следва да бъде осъществена последната стъпка за цялостното консолидиране на българската пазарна зона със прилежащите страни членки. Присъединяването на българо-гръцката граница към единния пазар „ в границите на деня “ е планувано да се случи през месец декември. Обединението ще свърже електроенергийните пазари на Италия и Гърция с единния европейски пазар „ в границите на деня “. Първоначално планът беше част от третата вълна на присъединяване към единния европейски пазар, която започва през месец септември 2021 година, само че заради закъснение на гръцкия пазарен оператор -HEnEx с въвеждането на нужните функционалности в системата за търговия, гръцко-италианската и гръцко-българската граници бяха изключени от този старт. Очаква се четвъртата вълна на присъединение към единния пазар „ в границите на деня “ да стане факт в края на 2022 година дружно с локалния план LIP 17, включващ Словакия и нейните граници. Така в края на тази година България ще бъде интегрирана със прилежащите страни членки във всичките краткосрочни пазарни сегменти. ЕСО в допълнение взе участие в два пилотни плана за пазарна интеграция със Северна Македония и с Хърватия и Сърбия. Проектът за пазарна интеграция със Северна Македония се смята за най-напредналия пилотен план за пазарно обединяване сред страна член на Европейски Съюз и страна, част от Енергийната общественост. От значително значение за сполучливата реализация на плана са въвеждането на законодателство, реципрочно на европейското, в страните от Западните Балкани, страни по Договора за основаване на Енергийната общественост, и стартирането на местен пазар „ ден напред “ в пазарната зона на Северна Македония.