Александър Николов: Закриваме ТЕЦ-овете на въглища до...
Инж. Александър Николов е роден на 19 февруари 1962 година Той е магистър по топло- и нуклеарна енергетика, с тапия от ВМЕИ - София (сега Технически университет). Обучението си продължава в Стопанска академия “Д. А. Ценов ” - Свищов, където приключва " Индустриален мениджмънт " и " Организация и ръководство на бизнеса ". Преминал е и разнообразни курсове в региона по ръководството на огромни промишлени предприятия и безвредното потребление на нуклеарна сила в Съединени американски щати, Япония, Германия, Русия, Испания, Франция, Корея и други Кариерата си започва в АЕЦ " Козлодуй ", където работи от 1986 до 2014 година Първата му служба в атомната централа е старши инженер оператор. През годините последователно израства - бил е основен технолог в направление “Експлоатация ", основен инженер на 5 и 6 блок. " Дирижирал " е индустриалния развой на блокове 1 - 6, стигайки до длъжността заместител изпълнителен шеф и член на Съвета на шефовете и изпълнителен шеф. От 4 години работи в Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките.
- Инж. Николов, по какъв начин ще коментирате наложената санкция от 77 млн. евро на Българския енергиен холдинг от Европейска комисия. Дали повода е корпоративна неточност на газовия оператор, или е друга? Можеше ли да се избегне тази глоба и има ли страната потребен ход?
- За страдание не бих могъл да отговоря умело на този въпрос. Доколкото съм осведомен, глобата е наложена за корист с господстващо състояние на пазара на газ и отвод да се позволен трети страни до преносната мрежа за интервала 2010-2015 година Вероятно е по този начин, само че казусът, съгласно мен, би трябвало да се търси най-много в неналичието на непоклатимост в ръководството на „ Булгаргаз ” и „ Булгартрансгаз ”, в непрекъснатите промени на управлението. А това води до неспособност на осъществяване на верни политики, до боязън от взимане на сложни решения.
- В началото на декември бизнесът с енергоемко произвеждане разгласи, че ще прекрати активност поради огромния скок на цените на самостоятелната енергийна борса. Оттам оправдаха нарастването с нараснало равнище на търсене. Има ли заплаха от недостиг и режим на тока през зимата?
- Това се споделя пазарна стопанска система. Ние си я избрахме преди 30 години. И вярно постъпихме. С други думи казано - баланс на търсенето и предлагането. Мога единствено да ви кажа, че в случай че по един или различен метод държавното управление понастоящем контролира този развой, то в идващите години това ще е все по-трудно и все в миналото ще стане невероятно. Това е салдото на търсенето и предлагането, пазарната стопанска система.
- Правителството се е задействало да рестартира плана „ АЕЦ Белене ”. Необходима ли е на България втора АЕЦ?
- Благодаря за въпроса. Аз работя в нуклеарната енергетика повече от 32 години. Макар че в последните 4 не по този начин директно, само че въпреки всичко съм в сектора. Ядрената енергетика е в подем в международен мащаб. В последните години в доста страни се рестартираха замразени планове и се започнаха напълно нови, даже в неядрени страни - ОАЕ, Египет, Иран. Вече се приказва за Бангладеш, Венецуела, Йордания и прочие Усилено се строи в Съединени американски щати, Китай, Индия. Дори в консервативна Европа - Финландия, Унгария, Русия. Рестартират се някои от спрените след повредата във Фукушима блокове в Япония.
Така че е безусловно належащо, и то заради липса на всякаква друга опция, в България би трябвало да има втора АЕЦ. Ще се обосновавам по- обстоятелствено, като стартира отдалече. Инсталираните мощности в България по данни на ЕСО са 12 000 МВт. Това включва всички работоспособни мощности - АЕЦ, Топлоелектрическа централа, Водноелектрическа централа, вятърни и слънчеви (фотоволтаични) централи.
Произведената електрическа енергия за година е над 45 милиона МВтч. Но да обърнем изключително внимание на количеството електрическа енергия, която се създава от другите типове централи: АЕЦ - 17 %, Топлоелектрическа централа - 42 %, Водноелектрическа централа - 26 %, ВяЕЦ - 6 %, ФЕЦ - 9 %. Изглежда, че всичко е наред. Например Водноелектрическа централа са с обща мощ от 3200 МВт, т.е. 26 % от конфигурираната мощ и 26 % от създадената електрическа енергия. Баланс - 100%. Супер! Но създадената електрическа енергия от Водноелектрическа централа е единствено 12.5 % от теоретично вероятната. И това е лимитът, тъй като в България няма задоволително вода (водни запаси). Аналогична е обстановката с ВяЕЦ и ФЕЦ - няма задоволително слънцегреене и ветрови капацитет. Не по този начин стои въпросът с действителните мощности - АЕЦ и Топлоелектрическа централа. Те създават толкоз електрическа енергия, колкото е планувана в електроенергийния баланс. АЕЦ и Топлоелектрическа централа не зависят от интензивно изменящите се външни фактори - вода, вятър, слънце.
- Но ТЕЦ-овете, които са на въглища, са обречени. С Парижкото съглашение за битка с климатичните промени не се ли произнесе смъртната им присъда?
- Съгласно решението на Парижката конференция от декември 2015 година до 2030 година на практика всички Топлоелектрическа централа в Европа, а и по света, би трябвало да бъдат изведени от употреба. На 26 октомври 2016 година със закон, признат от Народно събрание на България, обнародван с Указ № 334 на президента на страната, Парижкото съглашение влезе в действие за нашата страна. То съдържа проект за деяние за ограничение на световното стопляне надалеч под 2°C. Споразумението изисква понижаване с 40 % на излъчванията на парникови газове до 2030 година по отношение на нивата от 1990 година
- Какво значи това?
- Спиране на над 90 % от всички европейски въглищни централи, а за България - 100 %. И това не е мое мнение, не е мнение на някои български жител или енергиен експерт, а позиция на основания в Берлин Институт за разбор на климата, изразена в отчет, квалифициран по поръчка на Европейския парламент. И аз бих задал един въпрос: а какво ще стане, като спрем всички български Топлоелектрическа централа? Всичките електроцентрали, които създават съвсем половината от електрическата енергия в България - това са към 4500 МВт. На прага сме на революционно развиване в най-бурно развиващия се отрасъл от международната стопанска система. И може би най-определящия - автомобилостроенето. Ще навлязат всеобщо електрическите автомобили, които към този момент " чукат на прага ", и ще изискват голямо количество генериращи мощности. Например 400 000 електрическия автомобил изискват 1000 МВт действителна, непрекъснато работеща, мощ. А в дребна България се експлоатират над 3 000 000 други автомобила. Така че българската енергетика не е подготвена за идното „ знамение ”. Е, по какъв начин ще се оправим със задачата след 10-12 години, в случай че не стартираме решаването в този момент. Даже бих споделил - през вчерашния ден.
- А по какъв начин виждате българската енергетика в околните 10-15-20
години?
- Тежки години. Трудни, доста сложни. Първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се позволен експертите да ръководят сектора. Знаещи и можещи хора и най-много обичащи специалността си. Вероятно ще бъда подложен на критика от някои мои сътрудници, само че синдрома на щрауса би трябвало да го преодолеем и да изкараме нескрито истината за идното закриване на българските Топлоелектрическа централа, работещи на въглища. Така че, както споделих, алтернативата е още една АЕЦ.
- Към АЕЦ " Белене " към този момент демонстрираха интерес евентуални вложители от Франция, Китай, Корея, Русия. Миналата година посредством Сдружението си „ Енергийно бъдеще за България “ призовахте при вероятно създаване на АЕЦ „ Белене ” да не се позволява задграничен вложител. Поддържате ли още това мнение? И на фона на голямата облага на АЕЦ „ Козлодуй ” допустимо ли е да стане финансов донор?
- Да, приказва се за евентуални вложители, има и от Израел. Смело мога да кажа, че няма да се стигне до контракт. Не ме разбирайте, че съм срещу това. Просто няма да стане. Относно АЕЦ „ Козлодуй ” дали може да бъде вложител в нова нуклеарна мощ? Разбира се, че може. АЕЦ „ Козлодуй ” е единственото българско енергийно дружество, което е „ обречено ” на облага. Това е по този начин, тъй като себестойността на електрическата енергия е сензитивно по-ниска от пазарните цени. И това ще се показва от ден на ден в идващите години. Така че в действителност АЕЦ „ Козлодуй ” е обречена на триумф. И няма неприятно българската нуклеарна енергетика да се развива като държавна. Така ще има отговорност, последователност, прогнозируемост.
- Инж. Николов, по какъв начин ще коментирате наложената санкция от 77 млн. евро на Българския енергиен холдинг от Европейска комисия. Дали повода е корпоративна неточност на газовия оператор, или е друга? Можеше ли да се избегне тази глоба и има ли страната потребен ход?
- За страдание не бих могъл да отговоря умело на този въпрос. Доколкото съм осведомен, глобата е наложена за корист с господстващо състояние на пазара на газ и отвод да се позволен трети страни до преносната мрежа за интервала 2010-2015 година Вероятно е по този начин, само че казусът, съгласно мен, би трябвало да се търси най-много в неналичието на непоклатимост в ръководството на „ Булгаргаз ” и „ Булгартрансгаз ”, в непрекъснатите промени на управлението. А това води до неспособност на осъществяване на верни политики, до боязън от взимане на сложни решения.
- В началото на декември бизнесът с енергоемко произвеждане разгласи, че ще прекрати активност поради огромния скок на цените на самостоятелната енергийна борса. Оттам оправдаха нарастването с нараснало равнище на търсене. Има ли заплаха от недостиг и режим на тока през зимата?
- Това се споделя пазарна стопанска система. Ние си я избрахме преди 30 години. И вярно постъпихме. С други думи казано - баланс на търсенето и предлагането. Мога единствено да ви кажа, че в случай че по един или различен метод държавното управление понастоящем контролира този развой, то в идващите години това ще е все по-трудно и все в миналото ще стане невероятно. Това е салдото на търсенето и предлагането, пазарната стопанска система.
- Правителството се е задействало да рестартира плана „ АЕЦ Белене ”. Необходима ли е на България втора АЕЦ?
- Благодаря за въпроса. Аз работя в нуклеарната енергетика повече от 32 години. Макар че в последните 4 не по този начин директно, само че въпреки всичко съм в сектора. Ядрената енергетика е в подем в международен мащаб. В последните години в доста страни се рестартираха замразени планове и се започнаха напълно нови, даже в неядрени страни - ОАЕ, Египет, Иран. Вече се приказва за Бангладеш, Венецуела, Йордания и прочие Усилено се строи в Съединени американски щати, Китай, Индия. Дори в консервативна Европа - Финландия, Унгария, Русия. Рестартират се някои от спрените след повредата във Фукушима блокове в Япония.
Така че е безусловно належащо, и то заради липса на всякаква друга опция, в България би трябвало да има втора АЕЦ. Ще се обосновавам по- обстоятелствено, като стартира отдалече. Инсталираните мощности в България по данни на ЕСО са 12 000 МВт. Това включва всички работоспособни мощности - АЕЦ, Топлоелектрическа централа, Водноелектрическа централа, вятърни и слънчеви (фотоволтаични) централи.
Произведената електрическа енергия за година е над 45 милиона МВтч. Но да обърнем изключително внимание на количеството електрическа енергия, която се създава от другите типове централи: АЕЦ - 17 %, Топлоелектрическа централа - 42 %, Водноелектрическа централа - 26 %, ВяЕЦ - 6 %, ФЕЦ - 9 %. Изглежда, че всичко е наред. Например Водноелектрическа централа са с обща мощ от 3200 МВт, т.е. 26 % от конфигурираната мощ и 26 % от създадената електрическа енергия. Баланс - 100%. Супер! Но създадената електрическа енергия от Водноелектрическа централа е единствено 12.5 % от теоретично вероятната. И това е лимитът, тъй като в България няма задоволително вода (водни запаси). Аналогична е обстановката с ВяЕЦ и ФЕЦ - няма задоволително слънцегреене и ветрови капацитет. Не по този начин стои въпросът с действителните мощности - АЕЦ и Топлоелектрическа централа. Те създават толкоз електрическа енергия, колкото е планувана в електроенергийния баланс. АЕЦ и Топлоелектрическа централа не зависят от интензивно изменящите се външни фактори - вода, вятър, слънце.
- Но ТЕЦ-овете, които са на въглища, са обречени. С Парижкото съглашение за битка с климатичните промени не се ли произнесе смъртната им присъда?
- Съгласно решението на Парижката конференция от декември 2015 година до 2030 година на практика всички Топлоелектрическа централа в Европа, а и по света, би трябвало да бъдат изведени от употреба. На 26 октомври 2016 година със закон, признат от Народно събрание на България, обнародван с Указ № 334 на президента на страната, Парижкото съглашение влезе в действие за нашата страна. То съдържа проект за деяние за ограничение на световното стопляне надалеч под 2°C. Споразумението изисква понижаване с 40 % на излъчванията на парникови газове до 2030 година по отношение на нивата от 1990 година
- Какво значи това?
- Спиране на над 90 % от всички европейски въглищни централи, а за България - 100 %. И това не е мое мнение, не е мнение на някои български жител или енергиен експерт, а позиция на основания в Берлин Институт за разбор на климата, изразена в отчет, квалифициран по поръчка на Европейския парламент. И аз бих задал един въпрос: а какво ще стане, като спрем всички български Топлоелектрическа централа? Всичките електроцентрали, които създават съвсем половината от електрическата енергия в България - това са към 4500 МВт. На прага сме на революционно развиване в най-бурно развиващия се отрасъл от международната стопанска система. И може би най-определящия - автомобилостроенето. Ще навлязат всеобщо електрическите автомобили, които към този момент " чукат на прага ", и ще изискват голямо количество генериращи мощности. Например 400 000 електрическия автомобил изискват 1000 МВт действителна, непрекъснато работеща, мощ. А в дребна България се експлоатират над 3 000 000 други автомобила. Така че българската енергетика не е подготвена за идното „ знамение ”. Е, по какъв начин ще се оправим със задачата след 10-12 години, в случай че не стартираме решаването в този момент. Даже бих споделил - през вчерашния ден.
- А по какъв начин виждате българската енергетика в околните 10-15-20
години?
- Тежки години. Трудни, доста сложни. Първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се позволен експертите да ръководят сектора. Знаещи и можещи хора и най-много обичащи специалността си. Вероятно ще бъда подложен на критика от някои мои сътрудници, само че синдрома на щрауса би трябвало да го преодолеем и да изкараме нескрито истината за идното закриване на българските Топлоелектрическа централа, работещи на въглища. Така че, както споделих, алтернативата е още една АЕЦ.
- Към АЕЦ " Белене " към този момент демонстрираха интерес евентуални вложители от Франция, Китай, Корея, Русия. Миналата година посредством Сдружението си „ Енергийно бъдеще за България “ призовахте при вероятно създаване на АЕЦ „ Белене ” да не се позволява задграничен вложител. Поддържате ли още това мнение? И на фона на голямата облага на АЕЦ „ Козлодуй ” допустимо ли е да стане финансов донор?
- Да, приказва се за евентуални вложители, има и от Израел. Смело мога да кажа, че няма да се стигне до контракт. Не ме разбирайте, че съм срещу това. Просто няма да стане. Относно АЕЦ „ Козлодуй ” дали може да бъде вложител в нова нуклеарна мощ? Разбира се, че може. АЕЦ „ Козлодуй ” е единственото българско енергийно дружество, което е „ обречено ” на облага. Това е по този начин, тъй като себестойността на електрическата енергия е сензитивно по-ниска от пазарните цени. И това ще се показва от ден на ден в идващите години. Така че в действителност АЕЦ „ Козлодуй ” е обречена на триумф. И няма неприятно българската нуклеарна енергетика да се развива като държавна. Така ще има отговорност, последователност, прогнозируемост.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ