Паталеница отново стана дом на поезията под открито небе
Инициативата „ Поезия и прозаичност на село – поспри се и прочети:) “ за втора година зарадва жителите на красивото пазарджишко село Паталеница, което от хилядолетия е положило снага в подножието на Родопа планина.
Инициативата стартира през 2020 година, като се радваше на огромен интерес в селото и в интернет пространството, споделят уредниците. Тази година интензивно се включват и жителите на Паталеница. Семейство Вълчинови, които развиват сполучливо конна база, залепиха на стълбове първите стихотворения в селото. Те избраха да срещнат феновете на словото в рими с творчеството на поетесата Гергана Гетова. Уникален и доста персонален роман на Анета Дончева, с красивото заглавие - " Селата - белите лястовици на градските индивиди ", бе залепен на заслон в центъра (Кърната) на селото. На чешмата до детската градина е сложено стихче на създател с псевдоним " Детето, което си мие зъбките ", разказващо за новите обувки на дребното дребосъче. Мястото не е инцидентно, родителите, които водят своите деца на градина, стопират колите си навръх това място.
Гениалността на българските и съветски класици също откриха достойното си място из улиците на селото. Тук са Димчо Дебелянов, Пейо Яворов и Александър Пушкин. Паталеница се намира в северните скатове на Родопите. Много от родопските ридове си имат имена, а този на Паталеница носи името Каркария – планината на кита, Хархара. Историята за получването на това име е извънредно любопитна и е разказана от патриарха на българската литература Иван Вазов в творбата му „ В недрата на Родопите “. Легендата също може да бъде прочетена из улиците на селото.
Организаторите на красивата самодейност още веднъж поканиха миналогодишни поети, които да споделят новите си музи. Така всеки може да прочете „ Спътник “ на Стефка Добрева, и два стиха без имена на Джейн Димитрова. Приятелят и фен на хубостите на селото Радка Кацарова реши да запознае преминаващите през паталенските улици с хубав стих на Таня Мезева.
Паталеница е село на обединяването. През 1955 година то се сплотява със прилежащото му Баткун. Така се получава едно село с три църкви от 1090-1091, 1708 и 1892 години, манастир от XI век, параклис, остатъци на три замъци, едната от които е била най-голямата в цялата Пазарджишка област (Баткунската крепост), учебно заведение и детска градина, които към момента работят. Паталеница е живо село с горди поданици, които обичат родното си място. Така се родил разказът на Благовест Дамянов за Баткунския манастир и визитата на Васил Левски в Светата обител. Павел Гълъбов от своя страна е решил да показа мисли за „ Деди “-те си. Двете творби могат да бъдат прочетени до една от църквите в селото.
" Поезия и прозаичност на село е магия ", тази самодейност дава независимост, която никоя зала не може да даде, безапелационни са уредниците и участниците.
*Автор - Павел Гълъбов Pavel Galabov
Този път уредниците на прелестната самодейност са дали и литературни произведения, които ще радват читателя на публични места в Паталеница. Ето ги и тях:
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Накрай полето, дето гладко излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с талази приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила надълбоко в девствени глъбини,
виши колони непреклонни успокоената Гора.
Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина
и в безответните й скути, като вълна след вълна,
заглъхват хоровете буйни на многогласното поле
и заслон правилен в час вечерен намират морните криле.
И знае пасажерът отруден, че в презнощ тръпните листа
с участен ромон ще му спомнят на предишното повестта,
в зори низ глъхнали присои, далек от полски прахуляк и пушек,
пред него повтор ще въстава животът вежлив и обичан,
а през деня, лик когато свежда над примирената вода —
ще вижда прежните копнежи там умно спящи навсегда.
Че дълги дни към красота вярна в набег безполезен насочен
той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен
и самичък е свърнал — на Гората в съкровищните самоти,
последна наслада да изведа, последна тъга да приюти…
Накрай полето, дето гладко излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с талази приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила надълбоко в девствени глъбини —
виши клони непреклонни успокоената Гора.
Край
Димчо Дебелянов Гора
Любим стих на Невяна Попова
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Не знам аз дали слънцето изгасна,
не зная дали ослепях: не знам
света ли е изгинал — и не зная
самоси не съм ли оглушал.
Едвам,
в безмлъвна тма, без забележим път, без ясна
от малко малко цел, отегнали нозе
дотегнало ме влачат.
Аз скитам
без религия нявга да намеря
на открито посока из удавен
в мъглите лес.
Вдървен от мраз,
изстрадал от неправилен път и труд
за странного си задължение, зарязан
от себе си и бога — и подготвен
на всичко, аз се лутам.
Аз ходя
самси на мисълта обезверена
под непросветното небе; самси
в живота обезсмислен, лес оглъхнал
без вятър и без лист.
Пейо Яворов Без Път
Любим стих на Георги Щуков
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Спътник
Понякога вятърът донася единствено болежка,
от време на време в песните си мълчи,
от време на време ходя против него лудо със скорост,
а различен път тичам надалеч от хитрите му очи.
Понякога вятърът ми оказва помощ с цел да не помни,
от време на време с него просто вървим.
Понякога вятърът с усмивка ми донася
хвърчило за скучните дни.
Понякога вятърът ме отнася в обичаните си сънища
и взема решение без мен да заспи.
А различен път той ме чака, прикрит сред пътища,
хваща ме крепко и дружно ние летим.
Любим стих на Стефка Добрева
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Деди
Във Родопа излезни,
към Тракия погледни,
там са твоите предци,
тук са нашите предци.
От силата на планината почерпи,
заслужен да си ти, пред своите предци.
Дъбове омайни шушукат с гальовен глас,
ела при нас, танцувай с нас. Бъди един от нас!
Вятъра от запад усети, така както е усещан от твоите предци.
Така магията се ражда, просто имай сетива, с цел да усетиш нежния и топъл досег.
Пътнико, търсещ ентусиазъм, не се лутай ти,
тъй като от хилядолетия, ние твоите предци,
бдим над това свято място.
Тук се влюбихме, тук се любихме, тук бе нашият живот.
Уважавай ни и ни помни, тъй като ние сме твоите предци,
а ти с дейностите си заслужен мъж бъди.
Бог да ги елементарни!
Вдъхновение от разглеждане на остарели фотоси 01.09.2021 Павел Гълъбов. Паталеница – Баткун
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Разтвори ръце и се обърни,
аз ще се затичам и ще скоча на гърба ти.
Ще пея, ще ти описвам приказки,
ще ти разказвам всичко, около което минаваме,
извитата на дъга опашка на котка,
комините като стъпки на антични животни,
индивиди, взиращи се в живота,
хора, загледани в телефоните,
улици, преплитащи се като артерии,
полетата в подредбата на Бог,
дърветатата като подбедрици на Космоса.
Да избягаме от неона, от билбордите,
крясъците на съседите,
стените и кръгове.
Носи ме, ще съм лека като сапунен мехур,
който в никакъв случай няма да се пукне,
ще съм отражение на всичко,
около което се движим.
Ще съм отражение на теб,
до момента в който съм ядрото на себе си.
Най-после.
Ще се върнем в детството,
с цел да си дадем любовта,
която ни е липсвала.
Любим стих на Джейн Димитрова
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Защо планината ни се споделя Каркария?
Иван Вазов – В недрата на Родопите
Това поверие за езерото (Чепинското езеро) и за приключването му през пролома на настоящето Ели дере е местно; то се е предавало през течение на верига епохи, от генерации на генерации.
Един епизод от него, който се види да му е пришит по-после изяснява посредством тоя прелом названието на планината Каркария.
Езерната вода, като рукнала из отворения процеп извлякла със себе си и един великански воден звяр който приличал на кит, (по гръцки: архариарх). Тоя звяр, откак се изцедила водата, останал на изсъхнало сред селата Елидере и Кюсемуратлиево и починал. Три месеца се събирали кучетата от близките села, та яли месата му.
От тогава това място се нарекло " Псе-поле ", а планинското бърдо остало на изток от пролома, се нарекло " Хархария " което след това турците го изкривили на " Каркария " както се назовава и до през днешния ден.
IX. НА МАНГОВЛЬОН. - РОДОПСКИТЕ ГОРИ. - ЧЕПИНСКОТО ЕЗЕРО И КИТЪТ МУ. - ПРЕДАНИЯ
Инициативата стартира през 2020 година, като се радваше на огромен интерес в селото и в интернет пространството, споделят уредниците. Тази година интензивно се включват и жителите на Паталеница. Семейство Вълчинови, които развиват сполучливо конна база, залепиха на стълбове първите стихотворения в селото. Те избраха да срещнат феновете на словото в рими с творчеството на поетесата Гергана Гетова. Уникален и доста персонален роман на Анета Дончева, с красивото заглавие - " Селата - белите лястовици на градските индивиди ", бе залепен на заслон в центъра (Кърната) на селото. На чешмата до детската градина е сложено стихче на създател с псевдоним " Детето, което си мие зъбките ", разказващо за новите обувки на дребното дребосъче. Мястото не е инцидентно, родителите, които водят своите деца на градина, стопират колите си навръх това място.
Гениалността на българските и съветски класици също откриха достойното си място из улиците на селото. Тук са Димчо Дебелянов, Пейо Яворов и Александър Пушкин. Паталеница се намира в северните скатове на Родопите. Много от родопските ридове си имат имена, а този на Паталеница носи името Каркария – планината на кита, Хархара. Историята за получването на това име е извънредно любопитна и е разказана от патриарха на българската литература Иван Вазов в творбата му „ В недрата на Родопите “. Легендата също може да бъде прочетена из улиците на селото.
Организаторите на красивата самодейност още веднъж поканиха миналогодишни поети, които да споделят новите си музи. Така всеки може да прочете „ Спътник “ на Стефка Добрева, и два стиха без имена на Джейн Димитрова. Приятелят и фен на хубостите на селото Радка Кацарова реши да запознае преминаващите през паталенските улици с хубав стих на Таня Мезева.
Паталеница е село на обединяването. През 1955 година то се сплотява със прилежащото му Баткун. Така се получава едно село с три църкви от 1090-1091, 1708 и 1892 години, манастир от XI век, параклис, остатъци на три замъци, едната от които е била най-голямата в цялата Пазарджишка област (Баткунската крепост), учебно заведение и детска градина, които към момента работят. Паталеница е живо село с горди поданици, които обичат родното си място. Така се родил разказът на Благовест Дамянов за Баткунския манастир и визитата на Васил Левски в Светата обител. Павел Гълъбов от своя страна е решил да показа мисли за „ Деди “-те си. Двете творби могат да бъдат прочетени до една от църквите в селото.
" Поезия и прозаичност на село е магия ", тази самодейност дава независимост, която никоя зала не може да даде, безапелационни са уредниците и участниците.
*Автор - Павел Гълъбов Pavel Galabov
Този път уредниците на прелестната самодейност са дали и литературни произведения, които ще радват читателя на публични места в Паталеница. Ето ги и тях:
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Накрай полето, дето гладко излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с талази приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила надълбоко в девствени глъбини,
виши колони непреклонни успокоената Гора.
Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина
и в безответните й скути, като вълна след вълна,
заглъхват хоровете буйни на многогласното поле
и заслон правилен в час вечерен намират морните криле.
И знае пасажерът отруден, че в презнощ тръпните листа
с участен ромон ще му спомнят на предишното повестта,
в зори низ глъхнали присои, далек от полски прахуляк и пушек,
пред него повтор ще въстава животът вежлив и обичан,
а през деня, лик когато свежда над примирената вода —
ще вижда прежните копнежи там умно спящи навсегда.
Че дълги дни към красота вярна в набег безполезен насочен
той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен
и самичък е свърнал — на Гората в съкровищните самоти,
последна наслада да изведа, последна тъга да приюти…
Накрай полето, дето гладко излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с талази приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила надълбоко в девствени глъбини —
виши клони непреклонни успокоената Гора.
Край
Димчо Дебелянов Гора
Любим стих на Невяна Попова
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Не знам аз дали слънцето изгасна,
не зная дали ослепях: не знам
света ли е изгинал — и не зная
самоси не съм ли оглушал.
Едвам,
в безмлъвна тма, без забележим път, без ясна
от малко малко цел, отегнали нозе
дотегнало ме влачат.
Аз скитам
без религия нявга да намеря
на открито посока из удавен
в мъглите лес.
Вдървен от мраз,
изстрадал от неправилен път и труд
за странного си задължение, зарязан
от себе си и бога — и подготвен
на всичко, аз се лутам.
Аз ходя
самси на мисълта обезверена
под непросветното небе; самси
в живота обезсмислен, лес оглъхнал
без вятър и без лист.
Пейо Яворов Без Път
Любим стих на Георги Щуков
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Спътник
Понякога вятърът донася единствено болежка,
от време на време в песните си мълчи,
от време на време ходя против него лудо със скорост,
а различен път тичам надалеч от хитрите му очи.
Понякога вятърът ми оказва помощ с цел да не помни,
от време на време с него просто вървим.
Понякога вятърът с усмивка ми донася
хвърчило за скучните дни.
Понякога вятърът ме отнася в обичаните си сънища
и взема решение без мен да заспи.
А различен път той ме чака, прикрит сред пътища,
хваща ме крепко и дружно ние летим.
Любим стих на Стефка Добрева
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Деди
Във Родопа излезни,
към Тракия погледни,
там са твоите предци,
тук са нашите предци.
От силата на планината почерпи,
заслужен да си ти, пред своите предци.
Дъбове омайни шушукат с гальовен глас,
ела при нас, танцувай с нас. Бъди един от нас!
Вятъра от запад усети, така както е усещан от твоите предци.
Така магията се ражда, просто имай сетива, с цел да усетиш нежния и топъл досег.
Пътнико, търсещ ентусиазъм, не се лутай ти,
тъй като от хилядолетия, ние твоите предци,
бдим над това свято място.
Тук се влюбихме, тук се любихме, тук бе нашият живот.
Уважавай ни и ни помни, тъй като ние сме твоите предци,
а ти с дейностите си заслужен мъж бъди.
Бог да ги елементарни!
Вдъхновение от разглеждане на остарели фотоси 01.09.2021 Павел Гълъбов. Паталеница – Баткун
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Разтвори ръце и се обърни,
аз ще се затичам и ще скоча на гърба ти.
Ще пея, ще ти описвам приказки,
ще ти разказвам всичко, около което минаваме,
извитата на дъга опашка на котка,
комините като стъпки на антични животни,
индивиди, взиращи се в живота,
хора, загледани в телефоните,
улици, преплитащи се като артерии,
полетата в подредбата на Бог,
дърветатата като подбедрици на Космоса.
Да избягаме от неона, от билбордите,
крясъците на съседите,
стените и кръгове.
Носи ме, ще съм лека като сапунен мехур,
който в никакъв случай няма да се пукне,
ще съм отражение на всичко,
около което се движим.
Ще съм отражение на теб,
до момента в който съм ядрото на себе си.
Най-после.
Ще се върнем в детството,
с цел да си дадем любовта,
която ни е липсвала.
Любим стих на Джейн Димитрова
ИНИЦИАТИВА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА НА СЕЛО – ПОСПРИ съдебна експертиза И ПРОЧЕТИ:)
Защо планината ни се споделя Каркария?
Иван Вазов – В недрата на Родопите
Това поверие за езерото (Чепинското езеро) и за приключването му през пролома на настоящето Ели дере е местно; то се е предавало през течение на верига епохи, от генерации на генерации.
Един епизод от него, който се види да му е пришит по-после изяснява посредством тоя прелом названието на планината Каркария.
Езерната вода, като рукнала из отворения процеп извлякла със себе си и един великански воден звяр който приличал на кит, (по гръцки: архариарх). Тоя звяр, откак се изцедила водата, останал на изсъхнало сред селата Елидере и Кюсемуратлиево и починал. Три месеца се събирали кучетата от близките села, та яли месата му.
От тогава това място се нарекло " Псе-поле ", а планинското бърдо остало на изток от пролома, се нарекло " Хархария " което след това турците го изкривили на " Каркария " както се назовава и до през днешния ден.
IX. НА МАНГОВЛЬОН. - РОДОПСКИТЕ ГОРИ. - ЧЕПИНСКОТО ЕЗЕРО И КИТЪТ МУ. - ПРЕДАНИЯ
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ