Искат да издигнат паметник на американския президент Уилсън
Инициатива за слагане на бюст-паметник в София на 28-ия американски президент Удроу Уилсън оповестиха от Камарата на следователите и Асоциацията на прокурорите в страната.
Поводът е днешната 101-а годишнина от подписването на Ньойския кротичък контракт, с който се слага краят на присъединяване на страната ни в Първата международна война.
" Териториалните клаузи на контракта са убийствени за страната ни. С тях са отнети близо 11 300 кв. км. български земи. На Кралството на сърби, хървати и словенци /бъдещата Югославия/ са дадени Западните околности /Царибродско, Босилеградско, елементи от Кулско и Трънско/ и Струмишката околия; Южна Добруджа остава част от Румъния, а Западна Тракия е сложена под контрола на съдружниците от Антантата и след това е предадена на Гърция.
Малко прочут факт е, че териториалните искания на трите ни съседки са били надалеч по-големи и под въпрос е било сложено самото битие на България като суверенна страна ", показват от двете организации, като акцентират, че това е предотвратено точно след решителната интервенция на тогавашния американски президент Удроу Уилсън.
" Категоричното му заявление, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, в сравнение с да се съгласи с подялбата на един народ със независима страна и вековно минало, възпира тези нападателни искания и в последна сметка, въпреки и териториално орязана, страната ни оцелява и резервира своето независимо битие. Достойното държание на президента Уилсън във френската столица е главната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 година ", се показва още в известието. В него се отбелязва в това време, че за 101 години в столицата на България не е подложен никакъв знак или знак, който да припомня за заслугата на Уилсън за опазване териториалната целокупност на България.
" Наясно сме, че един век по-късно светът е друг и в този момент е време за унищожаване, а не за слагане на граници, изключително тук на Балканите. Но в същото време историята би трябвало да бъде помнена, с цел да не бъдат повтаряни грешките ѝ, а също по този начин би трябвало да бъдат помнени и почитани тези, които са се опитвали да ги предотвратяват.
Затова ние от Камарата на следователите в България /КСБ/ и Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ подхващаме самодейност за слагане на бюст-паметник на президента Удроу Уилсън в София, посредством който да бъде изразена признателността на българския народ към неговите заслуги за опазване на националния ни суверенитет и териториалната ни целокупност.
За задачата ще създадем нужните административни действия пред Столична община и имаме вяра, че концепцията ни ще бъде осъществена!
Надяваме се нашата самодейност да бъде подкрепена както от други организации, по този начин и от българските жители! ", означават магистратите.
Поводът е днешната 101-а годишнина от подписването на Ньойския кротичък контракт, с който се слага краят на присъединяване на страната ни в Първата международна война.
" Териториалните клаузи на контракта са убийствени за страната ни. С тях са отнети близо 11 300 кв. км. български земи. На Кралството на сърби, хървати и словенци /бъдещата Югославия/ са дадени Западните околности /Царибродско, Босилеградско, елементи от Кулско и Трънско/ и Струмишката околия; Южна Добруджа остава част от Румъния, а Западна Тракия е сложена под контрола на съдружниците от Антантата и след това е предадена на Гърция.
Малко прочут факт е, че териториалните искания на трите ни съседки са били надалеч по-големи и под въпрос е било сложено самото битие на България като суверенна страна ", показват от двете организации, като акцентират, че това е предотвратено точно след решителната интервенция на тогавашния американски президент Удроу Уилсън.
" Категоричното му заявление, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, в сравнение с да се съгласи с подялбата на един народ със независима страна и вековно минало, възпира тези нападателни искания и в последна сметка, въпреки и териториално орязана, страната ни оцелява и резервира своето независимо битие. Достойното държание на президента Уилсън във френската столица е главната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 година ", се показва още в известието. В него се отбелязва в това време, че за 101 години в столицата на България не е подложен никакъв знак или знак, който да припомня за заслугата на Уилсън за опазване териториалната целокупност на България.
" Наясно сме, че един век по-късно светът е друг и в този момент е време за унищожаване, а не за слагане на граници, изключително тук на Балканите. Но в същото време историята би трябвало да бъде помнена, с цел да не бъдат повтаряни грешките ѝ, а също по този начин би трябвало да бъдат помнени и почитани тези, които са се опитвали да ги предотвратяват.
Затова ние от Камарата на следователите в България /КСБ/ и Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ подхващаме самодейност за слагане на бюст-паметник на президента Удроу Уилсън в София, посредством който да бъде изразена признателността на българския народ към неговите заслуги за опазване на националния ни суверенитет и териториалната ни целокупност.
За задачата ще създадем нужните административни действия пред Столична община и имаме вяра, че концепцията ни ще бъде осъществена!
Надяваме се нашата самодейност да бъде подкрепена както от други организации, по този начин и от българските жители! ", означават магистратите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ