Красимир Стоянов: Липсва прозрачност при управлението на системата за въздушна медицинска помощ
Инфраструктурата за въздушната здравна помощ в страната е мощно лимитирана и липсва бистрота при ръководството й. За това сигнализира пред Нова телевизия ръководителят на Българската лавинна асоциация Красимир Стоянов във връзка тежкия случай в долината на Мальовица от неделя, при който почина 44-годишен мъж. Сигналът за случая е бил подаден към 13:00 часа, а екипите на въздушната незабавна помощ са пристигнали на място към 15:02 часа и при идването си единствено са открили гибелта му.
„ В България действат единствено две съществени бази – в София и в Сливен, откъдето изхвърчат въздушните коли за спешна помощ. За да бъде системата ефикасна, в страната би трябвало да има най-малко шест такива бази. Към момента у нас настоящите въздушни линейки са едвам три – една в София и две в Сливен. В Долна Митрополия има още една машина, която обаче не се употребява, има друга, която още е във фабриката в Италия “, изясни Стоянов.
Той бе безапелационен, че у нас има сериозна диспропорционалност по повод характера на задачите – преобладаващи са вторичните, при които превозването е от болница до друга болница, а не първичните – от мястото на случая до болница. По думите му с изключение на всичко друго, нашите хеликоптери не са употребявани нито един път за случай от тежко пътно-транспортно произшествие, каквато е рутинната процедура в развитите страни.
„ Нормалното съответствие е 70% първоначални задачи против 30% вторични “, означи той.
Стоянов акцентира, че липсва изясненост и бистрота за ръководството на един значителен финансов запас – 160 млн. евро по Плана за възобновяване и резистентност, и даде образец: „ Персоналът на ХелиМед сървисиз е 112 индивида, 60 души административен личен състав. Ако от техните заплати се вземат средства и се насочат към летателна подготовка – подготвителни полети – това са 150 000 евро на месец, при 3000 евро на летателен час това са 50 подготвителни часа месечно “.
За съпоставяне той уточни службите за избавяне по въздух на Швейцария и Австрия.
„ В Австрия целият личен състав е 160 души, от тях единствено 42 са в администрацията при 27 бази, 66 хеликоптера и 21 000 летателни часа годишно “
Според него значителен проблем е, че у нас не е ясно по какъв начин се разпределят средствата и по какъв начин се избират екипите, какъв брой са ангажираните водачи, медици, медицински сестри, работещи на терен.
„ Прозрачността е първият дирек към възстановяване на системата. Освен Министерството на здравеопазването и Министерството на превоза, по тематиката би трябвало да се ангажира и Министерството на вътрешните работи, тъй като тъкмо полицията би трябвало да подава сигнал за потърпевши при ПТП, в случай че страната желае повече избавени животи и повече първоначални задачи при произшествия “, акцентира Стоянов.
„ В България действат единствено две съществени бази – в София и в Сливен, откъдето изхвърчат въздушните коли за спешна помощ. За да бъде системата ефикасна, в страната би трябвало да има най-малко шест такива бази. Към момента у нас настоящите въздушни линейки са едвам три – една в София и две в Сливен. В Долна Митрополия има още една машина, която обаче не се употребява, има друга, която още е във фабриката в Италия “, изясни Стоянов.
Той бе безапелационен, че у нас има сериозна диспропорционалност по повод характера на задачите – преобладаващи са вторичните, при които превозването е от болница до друга болница, а не първичните – от мястото на случая до болница. По думите му с изключение на всичко друго, нашите хеликоптери не са употребявани нито един път за случай от тежко пътно-транспортно произшествие, каквато е рутинната процедура в развитите страни.
„ Нормалното съответствие е 70% първоначални задачи против 30% вторични “, означи той.
Стоянов акцентира, че липсва изясненост и бистрота за ръководството на един значителен финансов запас – 160 млн. евро по Плана за възобновяване и резистентност, и даде образец: „ Персоналът на ХелиМед сървисиз е 112 индивида, 60 души административен личен състав. Ако от техните заплати се вземат средства и се насочат към летателна подготовка – подготвителни полети – това са 150 000 евро на месец, при 3000 евро на летателен час това са 50 подготвителни часа месечно “.
За съпоставяне той уточни службите за избавяне по въздух на Швейцария и Австрия.
„ В Австрия целият личен състав е 160 души, от тях единствено 42 са в администрацията при 27 бази, 66 хеликоптера и 21 000 летателни часа годишно “
Според него значителен проблем е, че у нас не е ясно по какъв начин се разпределят средствата и по какъв начин се избират екипите, какъв брой са ангажираните водачи, медици, медицински сестри, работещи на терен.
„ Прозрачността е първият дирек към възстановяване на системата. Освен Министерството на здравеопазването и Министерството на превоза, по тематиката би трябвало да се ангажира и Министерството на вътрешните работи, тъй като тъкмо полицията би трябвало да подава сигнал за потърпевши при ПТП, в случай че страната желае повече избавени животи и повече първоначални задачи при произшествия “, акцентира Стоянов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




