Доц. Черкезова: България поддържа високи нива на смъртност от години
Информацията, че България е преди всичко по смъртност в Европейски Съюз не е толкоз шокираща, защото ние поддържаме високи нива на смъртност от много години. Това съобщи пред Нова Нюз доцент Стоянка Черкезова от Института за популацията и индивида към Българска академия на науките по отношение на данните, оповестени от Евростат преди дни.
„ Когато се промени структурата на популацията и то стане по-остаряло, несъмнено смъртността в по-високите възрастови групи е по-висока, т.е. общата смъртност ще бъде повлияна – при едно по-застаряло население общата смъртност ще е по-висока спрямо едно по-младо население “, разяснява тя, като обаче означи, че това не е единствената причина.
„ Ние имаме високи нива на свръхсмъртност в много от възрастовите групи – както в детската смъртност, по този начин и в смъртността след 35-годишна възраст при мъжете и след 45-50 годишна възраст при дамите “, сподели доцент Черкезова.
По думите ѝ свръхсмъртността при децата под 1 година с течение на годините понижава, като в съпоставяне със междинното за Европа сега у нас тя е двойна. „ Там имаме доста сериозен прогрес – имаме три пъти понижение от началото на прехода, само че все пак тя остава висока спрямо Европейски Съюз “, уточни тя.
Специалистката означи още, че у нас има високи нива на преждевременната смъртност, изключително при мъжете, при които сред 35 и 65-годишна възраст също се следи два пъти по-висока смъртност от междинното за Европа.
Водеща причина за смъртност у нас са сърдечносъдовите болести, удостовери доцент Черкезова. „ Когато приказваме за аргументи за гибел, би трябвало да ги разделим от детерминантите, които стоят преди аргументите: това по какъв начин живеем, какви потребни и нездравословни привички имаме, до каква степен имаме достъп до опазване на здравето, до каква степен този достъп е необятен – за всички членове на обществото, до каква степен социалноикономическите условия допускат да живеем спокоен живот допълнително тъждество – това също има значение за предстоящата дълготрайност на живота, както демонстрират проучванията в международен мащаб “, изясни тя.
Доц. Стоянка Черкезова уточни, че ограничения би трябвало да има, само че резултатите от тях не могат да се чакат в кратковременен проект, и прикани тематиката да не се политизира. „ Големият боязън е, че ще изчезнем. Всъщност нямаме доказателства за такива изказвания. Въпреки че бързо се стопяваме, макар че популацията ни се стопява, дано да погледнем 100 години обратно – преди 100-120 години в България са живели към 3 млн. души. Колко сме в този момент? “, попита реторично тя и напомни, че към средата на 60-те години на 20 век също се е появил сходен боязън, тъй като раждаемостта е почнала да понижава.
В умозаключение доцент Черкезова съобщи, че изрично няма доказателства за вероятността българската нация да изчезне.
„ Когато се промени структурата на популацията и то стане по-остаряло, несъмнено смъртността в по-високите възрастови групи е по-висока, т.е. общата смъртност ще бъде повлияна – при едно по-застаряло население общата смъртност ще е по-висока спрямо едно по-младо население “, разяснява тя, като обаче означи, че това не е единствената причина.
„ Ние имаме високи нива на свръхсмъртност в много от възрастовите групи – както в детската смъртност, по този начин и в смъртността след 35-годишна възраст при мъжете и след 45-50 годишна възраст при дамите “, сподели доцент Черкезова.
По думите ѝ свръхсмъртността при децата под 1 година с течение на годините понижава, като в съпоставяне със междинното за Европа сега у нас тя е двойна. „ Там имаме доста сериозен прогрес – имаме три пъти понижение от началото на прехода, само че все пак тя остава висока спрямо Европейски Съюз “, уточни тя.
Специалистката означи още, че у нас има високи нива на преждевременната смъртност, изключително при мъжете, при които сред 35 и 65-годишна възраст също се следи два пъти по-висока смъртност от междинното за Европа.
Водеща причина за смъртност у нас са сърдечносъдовите болести, удостовери доцент Черкезова. „ Когато приказваме за аргументи за гибел, би трябвало да ги разделим от детерминантите, които стоят преди аргументите: това по какъв начин живеем, какви потребни и нездравословни привички имаме, до каква степен имаме достъп до опазване на здравето, до каква степен този достъп е необятен – за всички членове на обществото, до каква степен социалноикономическите условия допускат да живеем спокоен живот допълнително тъждество – това също има значение за предстоящата дълготрайност на живота, както демонстрират проучванията в международен мащаб “, изясни тя.
Доц. Стоянка Черкезова уточни, че ограничения би трябвало да има, само че резултатите от тях не могат да се чакат в кратковременен проект, и прикани тематиката да не се политизира. „ Големият боязън е, че ще изчезнем. Всъщност нямаме доказателства за такива изказвания. Въпреки че бързо се стопяваме, макар че популацията ни се стопява, дано да погледнем 100 години обратно – преди 100-120 години в България са живели към 3 млн. души. Колко сме в този момент? “, попита реторично тя и напомни, че към средата на 60-те години на 20 век също се е появил сходен боязън, тъй като раждаемостта е почнала да понижава.
В умозаключение доцент Черкезова съобщи, че изрично няма доказателства за вероятността българската нация да изчезне.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ