Михаил Кръстев: Българите обедняха с 40% за пет години
Инфлацията към този момент не е " импортирана ", а се дължи на вътрешни фактори и раздутия бюджет, съобщи икономическият специалист
Българите действително са обеднели с над 40% през последните пет години, като 100 лв. през днешния ден имат покупателната стойност на 60 лв. отпреди пет години. Това съобщи икономическият специалист и изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност Михаил Кръстев в ефира на " Радио Фокус ".
Коментарът му беше във връзка последните данни на Националния статистически институт (НСИ), съгласно които инфлацията у нас през октомври доближава 5,3% на годишна база, а месечната е 0,9%.
Според Кръстев високата инфлация остава сериозен вътрешен проблем за страната, макар че критериите за еврозоната към този момент не са решаващи след полученото утвърждение от Еврогрупата и Европейската централна банка (ЕЦБ). Той уточни, че високите цени са знак за неверни бюджетни прогнози и се усещат директно от семействата.
Вътрешни фактори движат инфлацията
Експертът акцентира, че инфлацията към този момент не е " импортирана " от интернационалните пазари, а се генерира главно от вътрешноикономически фактори. Като съществена причина той посочи прекомерно разходния бюджет за 2024 година
" Увеличенията на приходите в обществения бранш, финансирани посредством заеми и разпределяне на непроизведени у нас пари, са пряк мотор на инфлацията ", акцентира Кръстев.
Той разяснява и тревожните данни, че над два милиона българи се дефинират като небогати, което подхожда на обстоятелството, че 75% от работещите получават заплащане под междинната работна заплата. Кръстев означи, че данъчната тежест също не е ниска, като разликата сред разхода на работодателя и чистата заплата на служителя доближава към 35%.
Нужна е фискална дисциплинираност
По отношение на прогнозите за бюджета за 2026 година и предстоящ нов скок на инфлацията през 2027 година, Кръстев съобщи, че това зависи напълно от политическите решения, а не от икономическите действителности.
" Трябва да се трансформират законопроектите, които водят до непрестанно нарастване на разноските. Българският модел не устоя на 45-47% преразпределение на Брутният вътрешен продукт през бюджета ", сподели той.
Според специалиста, излизането от " порочния кръг " е допустимо посредством ограничение на проинфлационните политики, връщане към фискална дисциплинираност и прекъсване на автоматизираните механизми, които изкуствено усилват заплатите в обществения бранш.
Българите действително са обеднели с над 40% през последните пет години, като 100 лв. през днешния ден имат покупателната стойност на 60 лв. отпреди пет години. Това съобщи икономическият специалист и изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност Михаил Кръстев в ефира на " Радио Фокус ".
Коментарът му беше във връзка последните данни на Националния статистически институт (НСИ), съгласно които инфлацията у нас през октомври доближава 5,3% на годишна база, а месечната е 0,9%.
Според Кръстев високата инфлация остава сериозен вътрешен проблем за страната, макар че критериите за еврозоната към този момент не са решаващи след полученото утвърждение от Еврогрупата и Европейската централна банка (ЕЦБ). Той уточни, че високите цени са знак за неверни бюджетни прогнози и се усещат директно от семействата.
Вътрешни фактори движат инфлацията
Експертът акцентира, че инфлацията към този момент не е " импортирана " от интернационалните пазари, а се генерира главно от вътрешноикономически фактори. Като съществена причина той посочи прекомерно разходния бюджет за 2024 година
" Увеличенията на приходите в обществения бранш, финансирани посредством заеми и разпределяне на непроизведени у нас пари, са пряк мотор на инфлацията ", акцентира Кръстев.
Той разяснява и тревожните данни, че над два милиона българи се дефинират като небогати, което подхожда на обстоятелството, че 75% от работещите получават заплащане под междинната работна заплата. Кръстев означи, че данъчната тежест също не е ниска, като разликата сред разхода на работодателя и чистата заплата на служителя доближава към 35%.
Нужна е фискална дисциплинираност
По отношение на прогнозите за бюджета за 2026 година и предстоящ нов скок на инфлацията през 2027 година, Кръстев съобщи, че това зависи напълно от политическите решения, а не от икономическите действителности.
" Трябва да се трансформират законопроектите, които водят до непрестанно нарастване на разноските. Българският модел не устоя на 45-47% преразпределение на Брутният вътрешен продукт през бюджета ", сподели той.
Според специалиста, излизането от " порочния кръг " е допустимо посредством ограничение на проинфлационните политики, връщане към фискална дисциплинираност и прекъсване на автоматизираните механизми, които изкуствено усилват заплатите в обществения бранш.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ