Инфлацията в еврозоната вече е започнала да се ускорява още

Инфлацията в еврозоната към този момент е почнала да се форсира още преди ескалацията на спора в Близкия изток, като се е повишила от 1,7 на 100 през януари до 1,9 на 100 през февруари. Очаква се този развой да се ускори през идващите месеци поради разтърсванията на пазарите на първични материали, съобщи президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в началното си изказване по време на конференцията след днешното съвещание на банката.

По думите ѝ натискът върху цените е реалност както поради директни резултати - по-високите цени на петрола и газа, по този начин и от вторични резултати, в това число възходящи претенции за нарастване на възнагражденията.

В същото време средносрочните инфлационни упования остават постоянни към нивото от 2 на 100, което подхожда на задачата на ЕЦБ, написа Българска телеграфна агенция.

Лагард акцентира, че частното ползване ще продължи да бъде главен мотор на икономическия напредък в средносрочен проект. Тя още веднъж прикани страните от еврозоната да засилят своята конкурентоспособност посредством структурни промени, като означи, че към този момент е показала съответни оферти пред държавните и държавните ръководители.

Актуализираните прогнози на ЕЦБ, основани на информация към 11 март, демонстрират основна проверка на инфлацията нагоре. Очаква се тя да доближи приблизително 2,6 на 100 през 2026 година, по отношение на 1,9 на 100 в миналата оценка от декември. За 2027 година прогнозата е 2,0 на 100, а за 2028 година - 2,1 на 100.

Оценката за базисната инфлация също е нараснала - до 2,3 на 100 през 2026 година и 2,2 на 100 през 2027 година

В същото време прогнозата за икономическия напредък е ревизирана надолу. ЕЦБ чака напредък от 0,9 на 100 през 2026 година, при 1,2 на 100 в миналата прогноза, както и 1,3 на 100 през 2027 година и 1,4 на 100 през 2028 година

Лагард означи, че след 11 март развиването на спора е довело до ново повишаване на енергийните запаси, което в допълнение усложнява икономическата вероятност.

По-рано през днешния ден ЕЦБ резервира равнището на главните лихви макар войната в Близкия изток и провокирания от нея растеж на цените на енергоизточници - деяние, което беше предстоящо от анализаторите. Това стана след двудневно съвещание на институцията, в което България взе участие за повторно като пълновръстен член на еврозоната и за първи път с право на глас - в лицето на шефа на Българската национална банка Димитър Радев.

Реакцията на ЕЦБ към шоковете в цените на силата е претърпяла основна еволюция през последните десетилетия, като актуалната обстановка се разграничава от тази при инфлационния скок през 2022 година, сочи в това време разбор на „ Ай Ен Джи " (ING), изпратен по електронната поща до редактор на Българска телеграфна агенция.

Според Карстен Бржески, световен началник „ Макроикономика " в „ Ай Ен Джи ", ЕЦБ последователно е минала от незабавни реакции на паричната политика към по-прецизен метод, който регистрира вторичните резултати и прави разграничаване сред шокове, подбудени от предлагането и търсенето. По думите му забавената реакция на ЕЦБ през 2022 година не се дължи толкоз на неправилна оценка на енергийния потрес, а на подценяване на трансформацията му - от потрес в предлагането към потрес в търсенето. В сегашния миг се следят както сходства, по този начин и основни разлики по отношение на тогавашната обстановка. Поскъпването на силата е по-умерено спрямо 2022 година, когато Европа беше принудена да се откаже от основен снабдител - Русия. В момента натискът върху цените е обвързван главно с транспортни усложнения, в това число опасности към Ормузкия пролив. Анализът предизвестява, че при продължителни нарушавания в превоза те могат да се пренесат и върху производството.