Инфлацията в еврозоната се сви под целта от 2% през май
Инфлацията в еврозоната е паднала под целевото равнище на Европейската централна банка през май, оповестява " Ройтерс ".
Данните поддържат упованията за ново понижение на лихвените проценти тази седмица, макар че световното комерсиално напрежение подхранва дълготрайния ценови напън.
Инфлацията на потребителските цени в 20-те страни в еврозоната се е забавила до 1,9% през май от 2,2% месец по-рано. Това е повече от упованията за 2%, а повода е спад в цените на силата и внезапен спад в инфлацията на услугите.
Базовата инфлация, или цените без волатилните цени на горивата и храните, в това време се е намалила до 2,3% от 2,7%. Спадът е свързан от закъснение на растежа на цените на услугите до 3,2% от 4%.
ЕЦБ понижи лихвените проценти седем пъти от юни предходната година насам . Поредно понижение в четвъртък е съвсем напълно несъмнено, поради слабия напредък на заплатите, облекчаването на цените на силата, мощното евро и лекия стопански напредък - фактори, които сочат към облекчение на инфлацията.
Ценовият напън е толкоз слаб, че някои икономисти даже чакат инфлацията да продължи да пада под целевата стойност от 2% на ЕЦБ през тази година и да не се вдигне до 2026 година
ЕЦБ намали главната рента до 2.25%
Решението е взето поради опасения от икономическа застоялост и търговски конфликти
Това поражда алтернатива за ЕЦБ, защото краткосрочните и дълготрайните вероятности за цените се разграничават доста. Причината е, че инфлацията може да бъде подложена на прогресивен напън от редица фактори в по-далечна вероятност.
По тази причина вложителите считат, че ЕЦБ ще спре с намаляването на лихвите след юни и ще направи единствено още едно намаляване тази година - евентуално през есента.
Лихвените проценти сега също са твърдо в " неутралната " територия - нито забавят икономическия напредък, нито го подтикват. Това е мотив за някои да създадат крачка обратно и да видят по какъв начин непостоянната комерсиална политика на Съединени американски щати ще се отрази на растежа и цените.
Някои предизвестяват, че инфлацията може скоро да се увеличи още веднъж, поради извънредно високото геополитическо напрежение.
Инфлацията в Еврозоната спада до 2,3% през февруари 2025 година
В Европейски Съюз тя е най-висока на годишна база в Унгария, Румъния и Естония
Търговска война, увеличени мита, деглобализация и пренареждане на корпоративните вериги за основаване на стойност - всичко това се чака да увеличи цените. Освен това продължаващото стесняване на популацията в трудоспособна възраст и вложенията, свързани с защитата и изменението на климата, също биха могли да покачат ценовия напън.
Как тези противоположни трендове ще повлияят на политиката на ЕЦБ, към този момент не е ясно, само че банката като цяло регистрира краткосрочната ценова волатилност, защото се насочва към инфлацията в средносрочен проект - свободно дефинирана идея, която нормално значи една до две години напред.
Политиците обаче може да бъдат принудени да се намесят, в случай че считат, че спадът в цените дърпа надолу дълготрайните упования.
Данните поддържат упованията за ново понижение на лихвените проценти тази седмица, макар че световното комерсиално напрежение подхранва дълготрайния ценови напън.
Инфлацията на потребителските цени в 20-те страни в еврозоната се е забавила до 1,9% през май от 2,2% месец по-рано. Това е повече от упованията за 2%, а повода е спад в цените на силата и внезапен спад в инфлацията на услугите.
Базовата инфлация, или цените без волатилните цени на горивата и храните, в това време се е намалила до 2,3% от 2,7%. Спадът е свързан от закъснение на растежа на цените на услугите до 3,2% от 4%.
ЕЦБ понижи лихвените проценти седем пъти от юни предходната година насам . Поредно понижение в четвъртък е съвсем напълно несъмнено, поради слабия напредък на заплатите, облекчаването на цените на силата, мощното евро и лекия стопански напредък - фактори, които сочат към облекчение на инфлацията.
Ценовият напън е толкоз слаб, че някои икономисти даже чакат инфлацията да продължи да пада под целевата стойност от 2% на ЕЦБ през тази година и да не се вдигне до 2026 година
ЕЦБ намали главната рента до 2.25%
Решението е взето поради опасения от икономическа застоялост и търговски конфликти
Това поражда алтернатива за ЕЦБ, защото краткосрочните и дълготрайните вероятности за цените се разграничават доста. Причината е, че инфлацията може да бъде подложена на прогресивен напън от редица фактори в по-далечна вероятност.
По тази причина вложителите считат, че ЕЦБ ще спре с намаляването на лихвите след юни и ще направи единствено още едно намаляване тази година - евентуално през есента.
Лихвените проценти сега също са твърдо в " неутралната " територия - нито забавят икономическия напредък, нито го подтикват. Това е мотив за някои да създадат крачка обратно и да видят по какъв начин непостоянната комерсиална политика на Съединени американски щати ще се отрази на растежа и цените.
Някои предизвестяват, че инфлацията може скоро да се увеличи още веднъж, поради извънредно високото геополитическо напрежение.
Инфлацията в Еврозоната спада до 2,3% през февруари 2025 година
В Европейски Съюз тя е най-висока на годишна база в Унгария, Румъния и Естония
Търговска война, увеличени мита, деглобализация и пренареждане на корпоративните вериги за основаване на стойност - всичко това се чака да увеличи цените. Освен това продължаващото стесняване на популацията в трудоспособна възраст и вложенията, свързани с защитата и изменението на климата, също биха могли да покачат ценовия напън.
Как тези противоположни трендове ще повлияят на политиката на ЕЦБ, към този момент не е ясно, само че банката като цяло регистрира краткосрочната ценова волатилност, защото се насочва към инфлацията в средносрочен проект - свободно дефинирана идея, която нормално значи една до две години напред.
Политиците обаче може да бъдат принудени да се намесят, в случай че считат, че спадът в цените дърпа надолу дълготрайните упования.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ