Рекордно висока инфлация през юни в Египет
Инфлацията в Египет е достигнала 36,8 на 100 през юни на годишна основа, което е безспорен връх за страна, потънала в икономическа рецесия. Това се показва в публични данни, оповестени през днешния ден и представени от Българска телеграфна агенция.
Предишният връх от 34,2 на 100 през юли 2017 година последва, както и тази година, мощна обезценка на локалната валута във връзка със избавителен заем от Международния валутен фонд (МВФ).
Египетската лира е изгубила половината от цената си за една година, което е довело до скок на цените, защото семействата не са могли да свържат двата края в страната, която е подвластна от вноса.
Според формалните данни растежът на инфлацията се е смекчил през последните месеци, само че цените на питателните артикули и на напитките са се нараснали с 64,9 на 100 по отношение на юни предходната година. Това заяви през днешния ден Националната статистическа работа " КАПМАС " (CAPMAS).
Дори и преди актуалната икономическа рецесия две трети от 105–милионното население на страната е живяло под или малко над прага на бедността, съгласно Световната банка.
Египетската стопанска система бе тежко наранена от съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година, която увеличи цените на пшеницата, защото Египет е един от най-големите вносители на зърнени храни в света.
Войната дестабилизира интернационалните пазари и накара вложителите да изтеглят милиарди задгранична валута от страната, чийто доларови запаси са се свили с 20 на 100.
Оттогава тези запаси нарастват, достигайки 34,8 милиарда $ през март, от които 28 милиарда $ под формата на депозити на богати съдружници от Залива, което е с 500 милиона $ повече от февруари. Те обаче би трябвало да набъбнат с още 7 милиарда $, с цел да доближат равнището отпреди пандемията.
Египет, една от петте страни в света, които са най-силно изложени на риск от дефолт по заплащането на външния си дълг, съгласно организация " Мудис " (Moody’s), трябваше да разчита през последните години на избавителни ограничения от страните от Залива и на МВФ.
Миналата година МВФ утвърди заем от 3 милиарда $ за Египет, чийто външен дълг е повишен съвсем тройно за 10 години, достигайки рекордните 165,4 милиарда $ тази година, съгласно данни на министерство на планирането.
Предишният връх от 34,2 на 100 през юли 2017 година последва, както и тази година, мощна обезценка на локалната валута във връзка със избавителен заем от Международния валутен фонд (МВФ).
Египетската лира е изгубила половината от цената си за една година, което е довело до скок на цените, защото семействата не са могли да свържат двата края в страната, която е подвластна от вноса.
Според формалните данни растежът на инфлацията се е смекчил през последните месеци, само че цените на питателните артикули и на напитките са се нараснали с 64,9 на 100 по отношение на юни предходната година. Това заяви през днешния ден Националната статистическа работа " КАПМАС " (CAPMAS).
Дори и преди актуалната икономическа рецесия две трети от 105–милионното население на страната е живяло под или малко над прага на бедността, съгласно Световната банка.
Египетската стопанска система бе тежко наранена от съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година, която увеличи цените на пшеницата, защото Египет е един от най-големите вносители на зърнени храни в света.
Войната дестабилизира интернационалните пазари и накара вложителите да изтеглят милиарди задгранична валута от страната, чийто доларови запаси са се свили с 20 на 100.
Оттогава тези запаси нарастват, достигайки 34,8 милиарда $ през март, от които 28 милиарда $ под формата на депозити на богати съдружници от Залива, което е с 500 милиона $ повече от февруари. Те обаче би трябвало да набъбнат с още 7 милиарда $, с цел да доближат равнището отпреди пандемията.
Египет, една от петте страни в света, които са най-силно изложени на риск от дефолт по заплащането на външния си дълг, съгласно организация " Мудис " (Moody’s), трябваше да разчита през последните години на избавителни ограничения от страните от Залива и на МВФ.
Миналата година МВФ утвърди заем от 3 милиарда $ за Египет, чийто външен дълг е повишен съвсем тройно за 10 години, достигайки рекордните 165,4 милиарда $ тази година, съгласно данни на министерство на планирането.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ