Инфлацията продължава да намалява, но все още се очаква да

Инфлацията продължава да понижава, само че към момента се чака да остане прекомерно висока за прекомерно дълго време. Затова през днешния ден Управителният съвет (УС) реши да увеличи трите съществени лихвени проценти на ЕЦБ с 25 базисни пункта. Така Кристин Лагард, шеф на банковия регулатор на еврозоната, аргументира на конференция с присъединяване и на Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ, днешното решение на УС да увеличи трите лихви с по 0.25 %. Още по тематиката Финанси 15:44 ч. Тя посочи, че и бъдещи решения ще подсигуряват, че главните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат избрани на задоволително ограничаващи равнища толкоз дълго, колкото е належащо, с цел да реализираме навреме връщане на инфлацията към нашата средносрочна цел от два %. Ще продължим да следваме метод, подвластен от данните, за установяване на подобаващото равнище и дълготрайност на ограничаването. „ По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще продължат да се основават на нашата оценка на вероятностите за инфлация в светлината на постъпващите стопански и финансови данни, динамичността на главната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика “, сподели Лагард. Тя акцентира, че УС е подготвен да поправя всички принадлежности в границите на неговия мандат, с цел да подсигурява, че инфлацията се връща към средносрочна цел от 2% на ЕЦБ и да резервира гладкото действие на трансмисията на паричната политика. След това Лагард очерта по-подробно по какъв начин вижда развиването на стопанската система и инфлацията и изясни оценката на УС на финансовите и паричните условия. Относно развиването на стопанската система Лагард сподели, че краткосрочните стопански вероятности за еврозоната се утежниха, значително заради по-слабото вътрешно търсене. Високата инфлация и по-строгите условия на финансиране лимитират разноските. Това тежи изключително върху промишленото произвеждане, което също се задържа от слабото външно търсене. Жилищните и бизнес вложенията също демонстрират признаци на уязвимост. Услугите остават по-устойчиви, изключително в подсектори с интензивни контакти като туризма. Инерцията, обаче, се забавя в бранша на услугите. Очаква се стопанската система да остане слаба в кратковременен проект. С течение на времето намаляващата инфлация, възходящите приходи и подобряването на изискванията за предложение би трябвало да поддържат възобновяване. Пазарът на труда остава постоянен. Коефициентът на безработица остана на историческото си дъно от 6.5 % през май и се основават доста нови работни места, изключително в бранша на услугите. В същото време прогнозните знаци демонстрират, че тази наклонност може да се забави през идващите месеци и да се трансформира в негативна за производството. С отшумяването на енергийната рецесия държавните управления би трябвало да анулират обвързваните ограничения за подкрепяне неотложно и по координиран метод. Това е от значително значение, с цел да се избегне усилването на средносрочен инфлационен напън, който в противоположен случай би претендирал по-силен отговор на паричната политика. Относно инфлацията Лагард акцентира, че инфлацията се е намалила в допълнение през юни, достигайки 5.5% след 6.1 на 100 през май. Цените на силата още веднъж са спаднали с 5.6% на годишна база, а инфлацията на цените на храните продължи да се забавя, само че остава висока – 11.6%. Инфлацията на стоките и услугите следваха разнообразни трендове. Инфлацията при стоките се намали в допълнение до 5.5% от 5.8% през май. Обратно, инфлацията при услугите се увеличи до 5.4% от 5.0% през май, което се дължи на постоянните разноски за почивки и пътувания, а също по този начин отразява възходящите базови резултати. По думите на Лагард моторите на инфлацията се трансформират, само че външните източници на инфлация понижават. За разлика от това вътрешният ценови напън, в това число от възходящите заплати и към момента постоянните маржове на облаги на фирмите, стават все по-голям мотор на инфлацията. Въпреки че някои ограничения понижават, базисната инфлация като цяло остава висока, в това число заради непрекъснатото влияние на минали нараствания на цените на силата върху цените в цялата стопанска система. Въпреки че множеството ограничения за дълготрайни инфлационни упования сега възлизат на към 2%, някои индикатори остават повишени и би трябвало да бъдат следени от близко, сподели ръководителят на УС на ЕЦБ Кристин Лагард. Оценка на риска Латгард изясни, че вероятностите за икономическия напредък и инфлацията остават мощно несигурни. Рисковете за намаление на растежа включват неоправданата война на Русия против Украйна и увеличение на по-широкото геополитическо напрежение, което може да фрагментира международната търговия и по този метод да натежи върху стопанската система на еврозоната. Растежът може да бъде и по-бавен, в случай че резултатите от паричната политика са по-силни от предстоящото или в случай че международната стопанска система отслабне и по този метод понижи търсенето на износа на еврозоната. Обратно, растежът може да бъде по-висок от планувания, в случай че мощният пазар на труда, възходящите действителни приходи и намаляващата неустановеност значат, че хората и предприятията стават по-уверени и харчат повече. Възходящите опасности за инфлацията включват евентуален възобновен прогресивен напън върху разноските за сила и храна, също обвързван с едностранното отдръпване на Русия от Черноморската самодейност за зърно. Неблагоприятните метеорологични условия в светлината на разгръщащата се климатична рецесия може да покачат цените на храните с повече от плануваното. Трайно повишение на инфлационните упования над нашата цел или по-високи от предстоящите нараствания на заплатите или маржовете на облага също може да докара до по-висока инфлация, в това число в средносрочен проект. От друга страна, по-слабото търсене – да вземем за пример заради по-силно предаване на паричната политика – би довело до по-нисък ценови напън, изключително в средносрочен проект. Освен това инфлацията ще спадне по-бързо, в случай че намаляващите цени на силата и по-ниските нараствания на цените на храните преминат към цените на други артикули и услуги по-бързо от предстоящото сега. Финансови и парични условия Затягането на нашата парична политика продължава да се отразява мощно върху по-широките условия на финансиране, призна Лагард. По нейните думи, безрисковите лихвени проценти за краткосрочни до средносрочни падежи са се нараснали след последната среща през юни и финансирането стана по-скъпо за банките, частично заради продължаващото последователно унищожаване на целевите дълготрайни интервенции на ЕЦБ по рефинансиране (TLTRO). Голямото погашение на TLTRO през юни мина безпрепятствено, защото банките бяха добре готови. Средните лихвени проценти за бизнес заеми и ипотеки се покачиха още веднъж през май, надлежно до 4,6% и 3,6%, акцентира Лагард. В същото време по-високите лихвени проценти по заеми и обвързваните с тях съкращения в проектите за разноски са довели до спомагателен внезапен спад в търсенето на заем през второто тримесечие, както беше регистрирано в последното изследване на ЕЦБ на банковото кредитиране. Освен това, кредитните стандарти за заеми за компании и семейства се стегнаха в допълнение, защото банките стават все по-загрижени за рисковете, пред които са изправени техните клиенти, и са по-малко склонни да поемат тези опасности. По-строгите условия на финансиране също вършат жилищата по-малко налични и по-малко привлекателни като инвестиция, а търсенето на ипотечни заеми понижава за пето следващо тримесечие. На този декор годишният ритъм на напредък на кредитирането продължи да понижава през юни, като падна до 3.0 на 100 за компаниите и 1.7 на 100 за семействата, с годишни темпове на напредък надлежно от 0.0 на 100 и -0.2 на 100 през второто тримесечие. На фона на слабото кредитиране и намаляването на салдото на Евросистемата, годишният ритъм на напредък на необятните пари падна до 0,6 % през юни, с годишен ритъм на напредък от -1,1 % през второто тримесечие, сподели в умозаключение Кристин Лагард.