Инфлацията: започва ли слизане от върха
Инфлацията през юни чупи нови исторически върхове, а ровенето в архивираните данни на статистическите офиси, с цел да се открие точният предишен интервал на сходен растеж на цените, се трансформира в всекидневно занятие.
Колкото и да са противоречиви сходни съпоставения поради другите способи на пресмятане на показателя на потребителските цени през толкоз дълги интервали, въпреки всичко можем да посочим, че сходни равнища на инфлация в Съединени американски щати и Германия не са регистрирани от повече от 40 години, еврозоната тогава още не съществува, а в България - от първите месеци на 1998 година, когато към момента се следят остатъчни ценови резултати отпреди въвеждането на паричния съвет през юли 1997 г.
През 12-те месеца до юни показателят на потребителските цени в Съединени американски щати нараства с 9,1%, хармонизираният показател в еврозоната - с 8,6% (в целия Европейски Съюз - с 9,6%), а в България отчитаме 14,8% по хармонизирания показател и 16,9% по националната методология на показателя. Какво виждаме в данните най-общо:
В Европа най-висока годишна инфлация има в балтийските страни: в Естония - 22%, в Литва - 20,5%, в Латвия - 19,2%. Още седем страни от Централна и Източна Европа, измежду които и България, регистрират растеж на цените за 12 месеца от сред 12,1% (Хърватия) до 16,6% (Чехия). Високата инфлация в района намира пояснение най-общо в комбинацията от три фактора - по-висок дял в потребителската кошница на храни и енергоносители поради по-ниското равнище на приходите, дълготрайния развой на икономическо доближаване, което е съпроводено и с последователно догонване в междинното ценово ниво и по-силната стопанска обязаност с Русия.
Ако гледаме единствено смяната през юни, инфлацията в еврозоната по отношение на май е 0,9% - или леко закъснение от месечния ритъм от 1% през май по отношение на април. Средният растеж на цените за месеца е и надалеч по-нисък от регистрирания през март, когато началото на войната на Русия против Украйна докара до месечна инфлация от 2,4%. Различията сред обособените стопански системи обаче остават обилни. През юни в 6 страни от Европейски Съюз се регистрира инфлация от над 2%, до момента в който в Германия и Нидерландия - минимална дефлация от -0,1%. В шест стопански системи месечната инфлация през юни е по-висока от тази през март, което е знак за извънредно постепенно преместване на външните шокове във вътрешните цени. Едва в 11 страни, измежду които и България, месечното повишаване през юни е по-ниско от регистрираното през май. Всичко това отразява и разнообразните държавни регулации за ограничение на растежа на цените или пряк надзор върху тях, които държавните управления на обособените страни взимат по друго време.
Все по-отчетлив е " образът " на инфлацията, характерен за Европа, а и у нас. В еврозоната скокът на енергийните цени дава принос от 4,2% към инфлацията на годишна база (т.е. съвсем половината), а още 1,9% се дължи на храните. В България към 7,5% от инфлацията може да се отдаде на храните, а още 6,6% на силата за превоз и бита.
Всичко това разрешава да очертаем и вероятните развития в идните месеци. От една страна, държанието на " Газпром " (т.е. съветското правителство) остава изцяло непредвидимо, което значи непрекъснати шокове в цените и наличността на природния газ в Европа. Цената на газа пък е и основен фактор и за цените на електрическа енергия на към този момент мощно интегрирания пазар на континента.
От друга страна, стопанската динамичност в последните седмици дава сигнали, че редица основни първични материали отстъпват от достигнатите ценови равнища директно след началото на войната. Така да вземем за пример, пшеницата е 40% под пика от март, а единствено за месец е поевтиняла с към 20%. Цената на медта е 33% по-ниска от върховата стойност и с към 17% по-ниска отпреди месец. При петрола спадът е с 25% от върха и с към 10% за месец. Сходни трендове виждаме и при други метали, енергийни и селскостопански артикули - корекцията значително преодоля първичната суматоха от войната, само че към момента цените са по-високи от равнищата доникъде на 2021 г.
Отделно, държавните управления в множеството страни подхващат съответни ограничения за пряк надзор или най-малко отчасти облекчение на натиска върху цените. В България чашата е " на половина цялостна " - цените на водата и централното отопление ще набъбнат сензитивно, само че пък при електрическата енергия за бита имаме на практика опазване на досегашните цени. Парламентът одобри де факто таван на цената на електрическата енергия за небитовите консуматори от 250 лв. на мегаватчас, което до някаква степен ще смекчи натиска за разноските на бизнеса.
Минимален резултат можем да чакаме от нулевото Данък добавена стойност на хляба - там в случай че въобще има очевидно поевтиняване, то ще е вследствие на спада в борсовите цени на пшеница и брашно. Отстъпката за горивата за персоналните коли също ще има резултат и ще смъква инфлацията. Въздействията на тези ограничения обаче ще стартираме да виждаме занапред - те влязоха в действие през юли, тъй че в идващите месеци ще можем да ги следим в данните.
Безспорно обаче най-съществено въздействие върху цените ще имат дейностите на огромните централни банки - главно Федералния запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка. След години на " странна " - заради липса на друго задоволително за обществено шерване определение - парична политика на извънредно ниски и даже негативни лихви и количествени облекчения, в този момент следим началото на развой на връщане към " нормалността ".
Федералният запас към този момент направи това в няколко стъпки, а още през идващата седмица се чака ново повишаване - евентуално с 0,75 процентни пункта - след това още веднъж повишение през септември, а може би още до края на 2022 година Впрочем резултатите към този момент се виждат в последните данни за американската стопанска система - през почналото изстудяване на имотния пазар, оттова на строителството и останалите вложения, което пък очевидно притиска търсенето и цените на основни първични материали и индустриални артикули за междинно ползване.
Решението на ЕЦБ от миналата седмица евентуално изненадва с размера на покачването - 0,5 вместо по-ранните прогнози за 0,25 пункта - изключително в случай че отчитаме към този момент коментираните характерни водещи фактори за инфлацията в еврозоната, основани от политическите решения при газовите доставки. От друга страна, ЕЦБ би трябвало да работи по-решително след забележителното намаляване на еврото по отношение на $ - по-ниската стойност на валутата е спомагателен фактор за инфлацията на суровините, а и унищожава в допълнение спестяванията. Решението за основаване на Инструмент за отбрана на трансмисионния механизъм (TPI) беше предстоящо, само че както наподобява от обществено наличните параметри, той ще е относително рестриктивен, зависещ на условия към страните-длъжници и за разлика от предишни стратегии не включва обезпечено уголемение на салдото на централната банка.
Накратко, наподобява този път ЕЦБ работи по-твърдо от предстоящото и от предходни обстановки в последното десетилетие. Всичко това може да ускори еврото и да даде старт на изстудяване на пазарите на активи и на мощно подвластните от достъпа и цената на заема действия и вложения, да вземем за пример в строителството. Ако курсът на тази политика се резервира, ще забележим и спомагателен напън - към към този момент основания от забавянето на стопанската интензивност в Съединени американски щати и продължаващите ограничавания поради пандемията в Китай - за спад на търсенето и цените на нефт, метали, аграрни и други първични материали и материали.
Това несъмнено ще стартира да визира пазара на жилища и строителството и в България, а оттова ще смекчи ненапълно натиска при цените на локалните материали и първични материали, както и обвързваните услуги. Комбинираното влияние на всички към този момент почнали трендове, както и демонстрираната досега тенденция на държание на ЕЦБ дават съображение да чакаме по-ниска инфлация още в идните месеци до зимата.
Лъчезар Богданов
Институт за пазарна икономика
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Колкото и да са противоречиви сходни съпоставения поради другите способи на пресмятане на показателя на потребителските цени през толкоз дълги интервали, въпреки всичко можем да посочим, че сходни равнища на инфлация в Съединени американски щати и Германия не са регистрирани от повече от 40 години, еврозоната тогава още не съществува, а в България - от първите месеци на 1998 година, когато към момента се следят остатъчни ценови резултати отпреди въвеждането на паричния съвет през юли 1997 г.
През 12-те месеца до юни показателят на потребителските цени в Съединени американски щати нараства с 9,1%, хармонизираният показател в еврозоната - с 8,6% (в целия Европейски Съюз - с 9,6%), а в България отчитаме 14,8% по хармонизирания показател и 16,9% по националната методология на показателя. Какво виждаме в данните най-общо:
В Европа най-висока годишна инфлация има в балтийските страни: в Естония - 22%, в Литва - 20,5%, в Латвия - 19,2%. Още седем страни от Централна и Източна Европа, измежду които и България, регистрират растеж на цените за 12 месеца от сред 12,1% (Хърватия) до 16,6% (Чехия). Високата инфлация в района намира пояснение най-общо в комбинацията от три фактора - по-висок дял в потребителската кошница на храни и енергоносители поради по-ниското равнище на приходите, дълготрайния развой на икономическо доближаване, което е съпроводено и с последователно догонване в междинното ценово ниво и по-силната стопанска обязаност с Русия.
Ако гледаме единствено смяната през юни, инфлацията в еврозоната по отношение на май е 0,9% - или леко закъснение от месечния ритъм от 1% през май по отношение на април. Средният растеж на цените за месеца е и надалеч по-нисък от регистрирания през март, когато началото на войната на Русия против Украйна докара до месечна инфлация от 2,4%. Различията сред обособените стопански системи обаче остават обилни. През юни в 6 страни от Европейски Съюз се регистрира инфлация от над 2%, до момента в който в Германия и Нидерландия - минимална дефлация от -0,1%. В шест стопански системи месечната инфлация през юни е по-висока от тази през март, което е знак за извънредно постепенно преместване на външните шокове във вътрешните цени. Едва в 11 страни, измежду които и България, месечното повишаване през юни е по-ниско от регистрираното през май. Всичко това отразява и разнообразните държавни регулации за ограничение на растежа на цените или пряк надзор върху тях, които държавните управления на обособените страни взимат по друго време.
Все по-отчетлив е " образът " на инфлацията, характерен за Европа, а и у нас. В еврозоната скокът на енергийните цени дава принос от 4,2% към инфлацията на годишна база (т.е. съвсем половината), а още 1,9% се дължи на храните. В България към 7,5% от инфлацията може да се отдаде на храните, а още 6,6% на силата за превоз и бита.
Всичко това разрешава да очертаем и вероятните развития в идните месеци. От една страна, държанието на " Газпром " (т.е. съветското правителство) остава изцяло непредвидимо, което значи непрекъснати шокове в цените и наличността на природния газ в Европа. Цената на газа пък е и основен фактор и за цените на електрическа енергия на към този момент мощно интегрирания пазар на континента.
От друга страна, стопанската динамичност в последните седмици дава сигнали, че редица основни първични материали отстъпват от достигнатите ценови равнища директно след началото на войната. Така да вземем за пример, пшеницата е 40% под пика от март, а единствено за месец е поевтиняла с към 20%. Цената на медта е 33% по-ниска от върховата стойност и с към 17% по-ниска отпреди месец. При петрола спадът е с 25% от върха и с към 10% за месец. Сходни трендове виждаме и при други метали, енергийни и селскостопански артикули - корекцията значително преодоля първичната суматоха от войната, само че към момента цените са по-високи от равнищата доникъде на 2021 г.
Отделно, държавните управления в множеството страни подхващат съответни ограничения за пряк надзор или най-малко отчасти облекчение на натиска върху цените. В България чашата е " на половина цялостна " - цените на водата и централното отопление ще набъбнат сензитивно, само че пък при електрическата енергия за бита имаме на практика опазване на досегашните цени. Парламентът одобри де факто таван на цената на електрическата енергия за небитовите консуматори от 250 лв. на мегаватчас, което до някаква степен ще смекчи натиска за разноските на бизнеса.
Минимален резултат можем да чакаме от нулевото Данък добавена стойност на хляба - там в случай че въобще има очевидно поевтиняване, то ще е вследствие на спада в борсовите цени на пшеница и брашно. Отстъпката за горивата за персоналните коли също ще има резултат и ще смъква инфлацията. Въздействията на тези ограничения обаче ще стартираме да виждаме занапред - те влязоха в действие през юли, тъй че в идващите месеци ще можем да ги следим в данните.
Безспорно обаче най-съществено въздействие върху цените ще имат дейностите на огромните централни банки - главно Федералния запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка. След години на " странна " - заради липса на друго задоволително за обществено шерване определение - парична политика на извънредно ниски и даже негативни лихви и количествени облекчения, в този момент следим началото на развой на връщане към " нормалността ".
Федералният запас към този момент направи това в няколко стъпки, а още през идващата седмица се чака ново повишаване - евентуално с 0,75 процентни пункта - след това още веднъж повишение през септември, а може би още до края на 2022 година Впрочем резултатите към този момент се виждат в последните данни за американската стопанска система - през почналото изстудяване на имотния пазар, оттова на строителството и останалите вложения, което пък очевидно притиска търсенето и цените на основни първични материали и индустриални артикули за междинно ползване.
Решението на ЕЦБ от миналата седмица евентуално изненадва с размера на покачването - 0,5 вместо по-ранните прогнози за 0,25 пункта - изключително в случай че отчитаме към този момент коментираните характерни водещи фактори за инфлацията в еврозоната, основани от политическите решения при газовите доставки. От друга страна, ЕЦБ би трябвало да работи по-решително след забележителното намаляване на еврото по отношение на $ - по-ниската стойност на валутата е спомагателен фактор за инфлацията на суровините, а и унищожава в допълнение спестяванията. Решението за основаване на Инструмент за отбрана на трансмисионния механизъм (TPI) беше предстоящо, само че както наподобява от обществено наличните параметри, той ще е относително рестриктивен, зависещ на условия към страните-длъжници и за разлика от предишни стратегии не включва обезпечено уголемение на салдото на централната банка.
Накратко, наподобява този път ЕЦБ работи по-твърдо от предстоящото и от предходни обстановки в последното десетилетие. Всичко това може да ускори еврото и да даде старт на изстудяване на пазарите на активи и на мощно подвластните от достъпа и цената на заема действия и вложения, да вземем за пример в строителството. Ако курсът на тази политика се резервира, ще забележим и спомагателен напън - към към този момент основания от забавянето на стопанската интензивност в Съединени американски щати и продължаващите ограничавания поради пандемията в Китай - за спад на търсенето и цените на нефт, метали, аграрни и други първични материали и материали.
Това несъмнено ще стартира да визира пазара на жилища и строителството и в България, а оттова ще смекчи ненапълно натиска при цените на локалните материали и първични материали, както и обвързваните услуги. Комбинираното влияние на всички към този момент почнали трендове, както и демонстрираната досега тенденция на държание на ЕЦБ дават съображение да чакаме по-ниска инфлация още в идните месеци до зимата.
Лъчезар Богданов
Институт за пазарна икономика
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ