Психология на инфлацията: Събуждаш се, пиеш кафето си и неволно се питаш: Дали утре ще ми стигнат парите за това кафе?
Инфлацията не е просто стопански термин – тя е всекидневен призрачен сън за милиони хора. Сутрин се събуждаш, пиеш кафето си и несъзнателно се питаш: " Дали на следващия ден ще ми стигнат парите за това кафе? “. Заплатата е същата, само че наличието на пазарската количка понижава с всяка последваща седмица. Планирането на домакинския бюджет към този момент не е просто предизвикателство – то се трансформира в " задача невъзможна “.
Инфлацията сигурно ни бърка в главата, с изключение на в джоба. Няма нищо по-изтощително от това да не знаеш какво ще ти донесе утрешният ден. Ще останат ли същите цени в магазина? Ще стигнат ли парите за сметките? Това чувство за неустойчивост е пряк източник на тревога и продължителен стрес.
Когато цените порастват по-бързо от заплатата, главата стартира да работи на свръхоборотен режим. " Как да разпределя парите, с цел да не гладуваме? “, " Ами в случай че ни изненада неочакван разход? “, " Кога ще дойдат по-добри времена? “ – всички тези мисли водят до проблеми със съня, което пък утежнява цялостното психологично здраве.
Някога правехме лист за извършване на покупки и следвахме бюджета си. Днес, влизайки в магазина, проектите се срутват за секунди, тъй като цените са тръгнали в непредвидена посока. Това основава чувството, че животът ни се изплъзва от ръцете, което е сериозен психически товар.
Тези моменти са изключително мъчителни. Децата желаят джобни, само че цените в лавката са се покачили. Искаме нови обувки, само че това е последното, за което можем да отделим пари. Мечтаем за една разходка или къса отмора, само че сметките ни връщат на земята. Натрупаното напрежение води до повече спорове, а възприятието за незадоволеност пораства.
Редуцираме листата за извършване на покупки, отхвърляме се от обичани храни и артикули, тъй като просто не можем да си ги позволиш. Избягваме събирания с другари, тъй като не можем да си позволим ресторант или даже едно кафе на открито. Така инфлацията удря освен по финансите, само че и по обществения живот, задълбочавайки чувството за изолираност.
Как да се оправим с инфлационния стрес, в случай че изобщо това е допустимо?
Трябва да приоритизираме. Съставянето на бюджет е още по-важно в сложни времена. Дори да не можеш да предвидиш всичко, разпределянето на средствата по категории ще ти даде чувство за надзор.
Вместо да се фокусираме върху загубите, опитваме се да забележим кои разноски можем да оптимизираш без съществени жертви. Малки стъпки като групови покупки, понижения и други възможности могат да облекчат финансовия напън.
Не би трябвало да забравяме, че не сме сами в тази обстановка. Споделянето на паниките и общото намиране на решения понижава чувството за невъзможност.
Дори в сложни времена е значимо да намираме способи за дребни наслади – било то разходка в парка, домашно кино или просто чаша кафе с другари.
Инфлацията не просто изпразва портфейлите ни – тя въздейства на душeвността, страстите и взаимоотношенията ни. Финансовата неустановеност подкопава чувството за непоклатимост, само че ключът към оправянето с нея е акомодацията.
Инфлацията сигурно ни бърка в главата, с изключение на в джоба. Няма нищо по-изтощително от това да не знаеш какво ще ти донесе утрешният ден. Ще останат ли същите цени в магазина? Ще стигнат ли парите за сметките? Това чувство за неустойчивост е пряк източник на тревога и продължителен стрес.
Когато цените порастват по-бързо от заплатата, главата стартира да работи на свръхоборотен режим. " Как да разпределя парите, с цел да не гладуваме? “, " Ами в случай че ни изненада неочакван разход? “, " Кога ще дойдат по-добри времена? “ – всички тези мисли водят до проблеми със съня, което пък утежнява цялостното психологично здраве.
Някога правехме лист за извършване на покупки и следвахме бюджета си. Днес, влизайки в магазина, проектите се срутват за секунди, тъй като цените са тръгнали в непредвидена посока. Това основава чувството, че животът ни се изплъзва от ръцете, което е сериозен психически товар.
Тези моменти са изключително мъчителни. Децата желаят джобни, само че цените в лавката са се покачили. Искаме нови обувки, само че това е последното, за което можем да отделим пари. Мечтаем за една разходка или къса отмора, само че сметките ни връщат на земята. Натрупаното напрежение води до повече спорове, а възприятието за незадоволеност пораства.
Редуцираме листата за извършване на покупки, отхвърляме се от обичани храни и артикули, тъй като просто не можем да си ги позволиш. Избягваме събирания с другари, тъй като не можем да си позволим ресторант или даже едно кафе на открито. Така инфлацията удря освен по финансите, само че и по обществения живот, задълбочавайки чувството за изолираност.
Как да се оправим с инфлационния стрес, в случай че изобщо това е допустимо?
Трябва да приоритизираме. Съставянето на бюджет е още по-важно в сложни времена. Дори да не можеш да предвидиш всичко, разпределянето на средствата по категории ще ти даде чувство за надзор.
Вместо да се фокусираме върху загубите, опитваме се да забележим кои разноски можем да оптимизираш без съществени жертви. Малки стъпки като групови покупки, понижения и други възможности могат да облекчат финансовия напън.
Не би трябвало да забравяме, че не сме сами в тази обстановка. Споделянето на паниките и общото намиране на решения понижава чувството за невъзможност.
Дори в сложни времена е значимо да намираме способи за дребни наслади – било то разходка в парка, домашно кино или просто чаша кафе с другари.
Инфлацията не просто изпразва портфейлите ни – тя въздейства на душeвността, страстите и взаимоотношенията ни. Финансовата неустановеност подкопава чувството за непоклатимост, само че ключът към оправянето с нея е акомодацията.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ