Прогнозите за икономиката на България през 2018 г.
Инфлацията може да надвиши 1,5%
Началото на 2018 година е мотив за обзор на упованията на огромни интернационалните институции и на българското държавно управление какво ще се случи в стопанската система на страната през тази година. Тук ще показва прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК), Министерството на финансите (МФ) и Световната банка (СБ).
Очакванията на Международния валутен фонд
В заключителното изказване от последната си задача МВФ дефинира представянето на българската стопанска система през 2017 година като положително. Според него това показване ще продължи през 2018 година, само че главно предизвикателство ще бъде то да се трансформира в трайна конвергенция към междинните нива на прихода в Европейския съюз, която да включва цялото общество, а освен обособени групи от него.
От фонда характеризират бюджетната тактика за 2018 година като допустима в общи линии. Те дефинират прогнозата на българското държавно управление (т.е. на МФ) като реалистична в кратковременен интервал и амбициозна в средносрочен. Целта за бюджетен недостиг от 1% от Брутният вътрешен продукт за 2018 година е проциклична, само че отразява нуждата от възобновяване на обществените вложения. Според тях в допълнение внимание заслужават ограниченията по отношение на застаряването на популацията.
Освен това за обезпечаване на резистентен напредък е належащо увеличение на успеваемостта на обществените институции и разноски, намиране на решения на проблемите на образованието, опазването на здравето и пазара на труда и усилване на рамката за обезпечаване на финансова непоклатимост. Подобряването на образованието и професионалното образование са решението на казуса със задълбочаващия се дефицит на дипломиран труд.
Конкретните данни за упованията на МВФ са от World Economic Outlook от октомври 2017 година Спрямо оценките за миналата година, през 2018 година от МВФ предвиждат закъснение на действителния напредък на Брутният вътрешен продукт до 3,2%, по-висок ритъм на инфлация (1,4%), по-ниска норма на безработица (6,4%) и намаление на съотношението сред държавния дълг и Брутният вътрешен продукт (24,2%). Освен това заради изпреварващия напредък на вноса по отношение на износа те плануват позитивното салдо по настоящата сметка на платежния баланс да се свие.
Прогнозата на Европейската комисия
Според Есенната прогноза на Европейска комисия, през 2018 година растежът на Брутният вътрешен продукт леко ще се забави до 3,8%, като главният мотор още веднъж ще бъде вътрешното търсене. Растежът на частното ползване ще бъде сдържан, до момента в който вложенията ще бъдат водещи, като се чака усвояването на европейските фондове да се ускори по отношение на размера му през предходните години. Приносът на външния бранш се чака да е леко позитивен, като темповете на напредък и на износа, и на вноса се планува да се забавят.
Излишъкът по настоящата сметка на платежния баланс обаче ще се намали до 2,4% от Брутният вътрешен продукт. Повишаващото се търсене от комерсиалните сътрудници на страната изостава по отношение на по-силното вътрешно търсене. Това води до по-бърз напредък на вноса по отношение на износа.
Инфлацията въз основата на хармонизирания показател на потребителските цени ще се форсира до 1,5% през 2018 година заради засиленото вътрешно търсене, по-високите административно определяни цени на комуналните услуги и възходящите цени на енергийните запаси и суровините. Нормата на безработица ще се намали до 6%, като растежът на заетостта ще бъде позитивен заради лимитираното предложение на труд, само че ще се забави по отношение на 2017 година
Очакванията на Европейска комисия са, че през 2018 година бюджетът ще бъде уравновесен. По-високите разноски за обществени вложения и за заплати в бюджетния бранш ще бъдат обезщетени от повишение на приходите заради позитивните стопански вероятности, по-високата събираемост на налозите и по-доброто асимилиране на европейските фондове. В резултат от това ще се намали държавният дълг, което ще способства за по-ниски разноски за лихви в бюджета.
От Европейска комисия преглеждат като риск за планувания стопански напредък по-слабата капиталова интензивност заради продължаването на забавянето при усвояването на европейските средства. Рисковете за фискалната позиция са свързани с удовлетворяването на претенции за по-високи заплати в бюджетния бранш и за осъществяване на вложения отвън финансираните от европейските фондове. През 2018 година се чака стопанската система леко да надвиши капацитета си, само че въздействието не се чака да е значително.
На какво залага Световната банка
Понастоящем частното ползване се покачва заради повишаването на приходите, заетостта и кредитирането. Коефициентът на безработица продължава да се намалява, като доближи най-ниската си стойност от началото на Световната финансова рецесия. Подобрената обстановка на пазара на труда и растежът на приходите способстват за понижаване на бедността. Въпреки това неравенството в приходите е едно от най-силно изразените в Европейския съюз. Така приходът на най-богатите 20% от популацията е съвсем 8 пъти по-висок от този на най-бедните 20%.
Регионалните разлики при дълготрайната и младежката безработица остават огромни. Определени групи от обществото, като възрастните хора, живеещите в селските региони и ромите, към момента остават отвън пазара на труда, което ги лишава от стопански благоприятни условия.
Фискалната позиция е солидна, като приходите от налози и осигуровки се усилват устойчиво заради повишаването на икономическата интензивност. Неданъчните доходи обаче понижават заради по-слабото асимилиране на средствата от европейските фондове. Салдото по настоящата сметка на платежния баланс се свива заради по-големия търговски недостиг. Той е резултат от изпреварващия напредък на вноса по отношение на износа.
Прогнозата на СБ е, че икономическата интензивност в действително изражение ще се усили с 3,9% през 2018 година, подкрепена най-много от вътрешното търсене. Потреблението на семействата и вложенията ще бъдат главните фактори за това. Същевременно ще продължи процесът на умерено понижаване на бедността. Той ще се поддържа от повишението на пенсиите и минималната работна заплата. Фискалната позиция се чака да се усъвършенства в средносрочен аспект по отношение на 2017 година
Какво предвижда Министерството на финансите
Прогнозата съставлява част от претекстовете към признатия закон за бюджет 2018 година МФ е с най-оптимистични упования за растежа на икономическата интензивност през актуалната година – 3,9% в действително изражение. Основен фактор за това още веднъж е вътрешното търсене, което ще се покачва в следствие от по-високите държавни разноски, ползване и вложения. Растежът на външното търсене обаче се чака да се забави, което ще ограничи растежа на износа. Същевременно растежът на вноса ще се увеличи, в следствие от което приносът на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще бъде негативен.
През 2018 година МФ чака заетостта да нараства със занимателен ритъм по отношение на миналата година, а коефициентът на безработица да продължи да спада. Броят на самонаетите в селското стопанство евентуално ще се намали, както и търсенето на труд от промишлените предприятия. Това ще се компенсира от по-високата претовареност в строителството и услугите. Като цяло свободният трудов запас ще се свива и заради това коефициентът на икономическа интензивност ще се покачва, само че по-бавно. Трудовите хонорари ще се покачат приблизително с 6,6%, като принос за това ще имат държавната политика в бранш обучение и повишената минимална работна заплата.
Темпът на инфлация въз основата на хармонизирания показател на потребителските цени ще се форсира, само че едвам до 1,4% приблизително за годината. Съществен принос за това ще имат цените на питателните артикули и горивата, движени от по-високото вътрешно търсене, както и от нарасналите акцизни ставки.
Заложеният недостиг от 1% от Брутният вътрешен продукт на касова основа ще способства за по-нататъшен спад на съотношението сред държавния дълг и Брутният вътрешен продукт до 24%. Излишъкът по настоящата сметка на платежния баланс ще се свие, само че към момента ще надвишава 4% от Брутният вътрешен продукт. Преките задгранични вложения ще са към 2,2% от Брутният вътрешен продукт.
Общ взор
Посочените прогнози не се разграничават значително във връзка с упованията за темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт през 2018 година Разминаването сред обособените сюжети е най-много по отношение на приноса на външния бранш.
Влиянието на положението на стопанската система, която стартира да надвишава капацитета си, се подценява. Темпът на инфлация съгласно хармонизирания показател на потребителските цени още през декември 2017 година доближи 1,8% на годишна база. Повишаването на цените на електрическата енергия, водоснабдяването, горивата и суровините ще усилва индустриалните разноски, т.е. ще влияе неподходящо върху предлагането на останалите артикули и услуги. От друга страна номиналните заплати порастват, което ще ускорява потреблението и също ще основава напън върху цените да се покачват. Кредитирането също евентуално ще способства за инфлацията в страната. По този метод инфлацията е допустимо доста да надвиши плануваната от към 1,5%.
По-високата инфлация ще усили номиналния размер на Брутният вътрешен продукт, само че е допустимо да повлияе отрицателно върху действителния. Инвестициите и износът биха могли да забавят растежа си в действително изражение, до момента в който този на вноса да се форсира. По този метод съществува риск действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да бъде леко надценен. От друга страна оптимизмът за положението на главните търговски сътрудници на България е налице при започване на годината. Ако те се показват по-добре от упованията, това би имало забележителен положителен резултат върху българската стопанска система през 2018 г.
Началото на 2018 година е мотив за обзор на упованията на огромни интернационалните институции и на българското държавно управление какво ще се случи в стопанската система на страната през тази година. Тук ще показва прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК), Министерството на финансите (МФ) и Световната банка (СБ). Очакванията на Международния валутен фонд
В заключителното изказване от последната си задача МВФ дефинира представянето на българската стопанска система през 2017 година като положително. Според него това показване ще продължи през 2018 година, само че главно предизвикателство ще бъде то да се трансформира в трайна конвергенция към междинните нива на прихода в Европейския съюз, която да включва цялото общество, а освен обособени групи от него.
От фонда характеризират бюджетната тактика за 2018 година като допустима в общи линии. Те дефинират прогнозата на българското държавно управление (т.е. на МФ) като реалистична в кратковременен интервал и амбициозна в средносрочен. Целта за бюджетен недостиг от 1% от Брутният вътрешен продукт за 2018 година е проциклична, само че отразява нуждата от възобновяване на обществените вложения. Според тях в допълнение внимание заслужават ограниченията по отношение на застаряването на популацията.
Освен това за обезпечаване на резистентен напредък е належащо увеличение на успеваемостта на обществените институции и разноски, намиране на решения на проблемите на образованието, опазването на здравето и пазара на труда и усилване на рамката за обезпечаване на финансова непоклатимост. Подобряването на образованието и професионалното образование са решението на казуса със задълбочаващия се дефицит на дипломиран труд.
Конкретните данни за упованията на МВФ са от World Economic Outlook от октомври 2017 година Спрямо оценките за миналата година, през 2018 година от МВФ предвиждат закъснение на действителния напредък на Брутният вътрешен продукт до 3,2%, по-висок ритъм на инфлация (1,4%), по-ниска норма на безработица (6,4%) и намаление на съотношението сред държавния дълг и Брутният вътрешен продукт (24,2%). Освен това заради изпреварващия напредък на вноса по отношение на износа те плануват позитивното салдо по настоящата сметка на платежния баланс да се свие.
Прогнозата на Европейската комисия
Според Есенната прогноза на Европейска комисия, през 2018 година растежът на Брутният вътрешен продукт леко ще се забави до 3,8%, като главният мотор още веднъж ще бъде вътрешното търсене. Растежът на частното ползване ще бъде сдържан, до момента в който вложенията ще бъдат водещи, като се чака усвояването на европейските фондове да се ускори по отношение на размера му през предходните години. Приносът на външния бранш се чака да е леко позитивен, като темповете на напредък и на износа, и на вноса се планува да се забавят.
Излишъкът по настоящата сметка на платежния баланс обаче ще се намали до 2,4% от Брутният вътрешен продукт. Повишаващото се търсене от комерсиалните сътрудници на страната изостава по отношение на по-силното вътрешно търсене. Това води до по-бърз напредък на вноса по отношение на износа.
Инфлацията въз основата на хармонизирания показател на потребителските цени ще се форсира до 1,5% през 2018 година заради засиленото вътрешно търсене, по-високите административно определяни цени на комуналните услуги и възходящите цени на енергийните запаси и суровините. Нормата на безработица ще се намали до 6%, като растежът на заетостта ще бъде позитивен заради лимитираното предложение на труд, само че ще се забави по отношение на 2017 година
Очакванията на Европейска комисия са, че през 2018 година бюджетът ще бъде уравновесен. По-високите разноски за обществени вложения и за заплати в бюджетния бранш ще бъдат обезщетени от повишение на приходите заради позитивните стопански вероятности, по-високата събираемост на налозите и по-доброто асимилиране на европейските фондове. В резултат от това ще се намали държавният дълг, което ще способства за по-ниски разноски за лихви в бюджета.
От Европейска комисия преглеждат като риск за планувания стопански напредък по-слабата капиталова интензивност заради продължаването на забавянето при усвояването на европейските средства. Рисковете за фискалната позиция са свързани с удовлетворяването на претенции за по-високи заплати в бюджетния бранш и за осъществяване на вложения отвън финансираните от европейските фондове. През 2018 година се чака стопанската система леко да надвиши капацитета си, само че въздействието не се чака да е значително.
На какво залага Световната банка
Понастоящем частното ползване се покачва заради повишаването на приходите, заетостта и кредитирането. Коефициентът на безработица продължава да се намалява, като доближи най-ниската си стойност от началото на Световната финансова рецесия. Подобрената обстановка на пазара на труда и растежът на приходите способстват за понижаване на бедността. Въпреки това неравенството в приходите е едно от най-силно изразените в Европейския съюз. Така приходът на най-богатите 20% от популацията е съвсем 8 пъти по-висок от този на най-бедните 20%.
Регионалните разлики при дълготрайната и младежката безработица остават огромни. Определени групи от обществото, като възрастните хора, живеещите в селските региони и ромите, към момента остават отвън пазара на труда, което ги лишава от стопански благоприятни условия.
Фискалната позиция е солидна, като приходите от налози и осигуровки се усилват устойчиво заради повишаването на икономическата интензивност. Неданъчните доходи обаче понижават заради по-слабото асимилиране на средствата от европейските фондове. Салдото по настоящата сметка на платежния баланс се свива заради по-големия търговски недостиг. Той е резултат от изпреварващия напредък на вноса по отношение на износа.
Прогнозата на СБ е, че икономическата интензивност в действително изражение ще се усили с 3,9% през 2018 година, подкрепена най-много от вътрешното търсене. Потреблението на семействата и вложенията ще бъдат главните фактори за това. Същевременно ще продължи процесът на умерено понижаване на бедността. Той ще се поддържа от повишението на пенсиите и минималната работна заплата. Фискалната позиция се чака да се усъвършенства в средносрочен аспект по отношение на 2017 година
Какво предвижда Министерството на финансите
Прогнозата съставлява част от претекстовете към признатия закон за бюджет 2018 година МФ е с най-оптимистични упования за растежа на икономическата интензивност през актуалната година – 3,9% в действително изражение. Основен фактор за това още веднъж е вътрешното търсене, което ще се покачва в следствие от по-високите държавни разноски, ползване и вложения. Растежът на външното търсене обаче се чака да се забави, което ще ограничи растежа на износа. Същевременно растежът на вноса ще се увеличи, в следствие от което приносът на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще бъде негативен.
През 2018 година МФ чака заетостта да нараства със занимателен ритъм по отношение на миналата година, а коефициентът на безработица да продължи да спада. Броят на самонаетите в селското стопанство евентуално ще се намали, както и търсенето на труд от промишлените предприятия. Това ще се компенсира от по-високата претовареност в строителството и услугите. Като цяло свободният трудов запас ще се свива и заради това коефициентът на икономическа интензивност ще се покачва, само че по-бавно. Трудовите хонорари ще се покачат приблизително с 6,6%, като принос за това ще имат държавната политика в бранш обучение и повишената минимална работна заплата.
Темпът на инфлация въз основата на хармонизирания показател на потребителските цени ще се форсира, само че едвам до 1,4% приблизително за годината. Съществен принос за това ще имат цените на питателните артикули и горивата, движени от по-високото вътрешно търсене, както и от нарасналите акцизни ставки.
Заложеният недостиг от 1% от Брутният вътрешен продукт на касова основа ще способства за по-нататъшен спад на съотношението сред държавния дълг и Брутният вътрешен продукт до 24%. Излишъкът по настоящата сметка на платежния баланс ще се свие, само че към момента ще надвишава 4% от Брутният вътрешен продукт. Преките задгранични вложения ще са към 2,2% от Брутният вътрешен продукт.
Общ взор
Посочените прогнози не се разграничават значително във връзка с упованията за темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт през 2018 година Разминаването сред обособените сюжети е най-много по отношение на приноса на външния бранш.
Влиянието на положението на стопанската система, която стартира да надвишава капацитета си, се подценява. Темпът на инфлация съгласно хармонизирания показател на потребителските цени още през декември 2017 година доближи 1,8% на годишна база. Повишаването на цените на електрическата енергия, водоснабдяването, горивата и суровините ще усилва индустриалните разноски, т.е. ще влияе неподходящо върху предлагането на останалите артикули и услуги. От друга страна номиналните заплати порастват, което ще ускорява потреблението и също ще основава напън върху цените да се покачват. Кредитирането също евентуално ще способства за инфлацията в страната. По този метод инфлацията е допустимо доста да надвиши плануваната от към 1,5%.
По-високата инфлация ще усили номиналния размер на Брутният вътрешен продукт, само че е допустимо да повлияе отрицателно върху действителния. Инвестициите и износът биха могли да забавят растежа си в действително изражение, до момента в който този на вноса да се форсира. По този метод съществува риск действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да бъде леко надценен. От друга страна оптимизмът за положението на главните търговски сътрудници на България е налице при започване на годината. Ако те се показват по-добре от упованията, това би имало забележителен положителен резултат върху българската стопанска система през 2018 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ