С 50% поскъпнаха основните храни
Инфлацията, която стартира да отстъпва в съвсем целия свят, продължава да упорства у нас и е останала през декември на същото равнище, както предходния месец. През декември годишният показател на цените у нас отново е 16,9%, колкото беше и през ноември. Това се случва, откакто през октомври и ноември той понижа от рекордните 18,7%, до които литна през септември.
Засега България, Малта и Словения са единствените страни в Европейски Съюз, в които годишното покачване на цените не понижава от предходните си високи стойности. В Малта през ноември показателят е бил 7,2%, а през декември се покачва до 7,3%. В Словения той упорства и през декември е както и през ноември - 10,8%.
В Европа инфлацията продължава да е най-висока в балтийските страни, достигайки 20,7% в Латвия. Но това е с 1% по-малко спрямо ноември. В Съединени американски щати годишната инфлация падна до 6,5% в последния месец на 2022 година, а за самия декември има даже дефлация от 0,1%. Тази наклонност там продължава към този момент шести месец, като спадът е доста по-бърз, в сравнение с беше покачването, което стартира през януари 2021 година и стигна връхната си точка през юни 2022 година, когато годишната инфлация в Щатите беше 9,1%.
Но да се върнем у нас. Българите основно пазарят храни, а тяхното покачване е доста по-голямо от междинните 16,9%. Данни на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) демонстрират, че цените на питателните артикули в България не престават да се повишават, като междинното повишаване за година е към 30%.
Яйцата са поскъпнали най-вече - с 82%, оранжерийните картофи - с 60%, захарта - с 52%, а брашното - с 18%, по отношение на януари предходната година. " Едно яйце на едро коства 40-41 стотинки. 18 стотинки е номиналното нарастване, което е много, само че е безусловно обективно в резултат на това, което се изживя като развой. От средата на 2021 година доникъде на 2022 година беше най-тежко ", разяснява ръководителят на ДКСБТ Димитър Иванов.
Поскъпването на яйцата е по-голямо и от скока на олиото. През април и май предходната година то нарастна двойно и даже частично изчезна от магазините, а търговците се принудиха да отпускат единствено до три литра на човек. Литърът даже се продаваше по 7-9 лв.. През лятото цената му стартира да се успокоява и сега по борсите на едро на доста места е под 4 лева бутилката, в магазините на промоция е под 4 лева, другояче - по към 5-6 лева За последните 12 месеца цената му се е повишила с 57%.
Други артикули с огромен скок в цената през 2022 година са кашкавалът - с 44%, и кравето сирене, което нарастна с 39% за една година. Като причина за това нарастване се сочи неналичието на задоволително сурово мляко на българския пазар, тъй като доста животновъди изклаха кравите и овцете.
Олиото и захарта са измежду стоките с най-голямо покачване на цените
Основните хранителни артикули в България са поскъпнали с близо 50% за една година, демонстрират данните на КНСБ. В това число влизат 20-те артикули от първа нужда, които се употребяват ежедневно. " Високите цени водят до покачване на издръжката на живот и защото последните данни за декември ще бъдат подготвени през януари, обрисува се, че септемврийската прехрана за живот от 1320 лв. ще продължава да нараства ", разяснява пред БНР зам.-директорът на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ Виолета Иванова. Според данните с една минимална заплата в България може да се купи 7 пъти потребителската кошница от 20 артикули, а в Германия - 31 пъти. " През 2021 година, септември, за тези 20 артикули сме давали 65 лв., а в този момент даваме 95 лв., т.е. повишаването е с 45% ", разяснява още Иванова.
За последните две години животът ни е поскъпнал с 60%, пресметнаха от КНСБ. Синдикатът упорства за още 1,5 милиарда лв. в поддръжка на възходящия брой работещи небогати, както и за по-голям обсег на семействата в стратегиите за обществено подкрепяне.
Как се оправя българинът с набиращата скорост инфлация и до каква степен му оказват помощ актуализацията на бюджета и антикризисните ограничения на властта? По данни на Национален статистически институт инфлацията в България трансферира 15% на годишна база. Храни и услуги не престават да нарастват. От юли към по-високите сметки на семействата се прибавят и нарасналите разноски за ток, отопление и топла вода. Средната заплата в регионалните градове надвишава 1000 лв., само че в същото време пораства и броят на работещите небогати. " Храната е с най-голяма тежест в фамилния бюджет. Следват битовите сметки ", заключи Виолета Иванова.
Даваме повече за храна,
в сравнение с другите в Европейски Съюз
Разходите на българите за храна са по-големи от тези за сметките за жилището, демонстрират последните данни на " Евростат ". 20,1 на 100 от общите разноски на семействата у нас отиват за храна и безалкохолни питиета, а 19,1 на 100 - за ток, вода и парно. За превоз отиват 12,3%, а за просвета и развлечения сме заделяли 8,1% от разноските. Тези за здраве са 7,2 на 100 от общите, а делът на тези за алкохол, цигари и връзки - по 5,2 на 100.
Не такава е обстановката в Европейски Съюз. През 2021 година сметките за жилища, вода, електричество, газ и други горива съставляват една четвърт (25%) от разноските на семействата в Европейски Съюз, което е спад с 0,5% спрямо 2020 година Разходите за храна и безалкохолни питиета също понижават измежду категориите разноски на семействата, представляващи 14,3% от общите разноски през 2021 година Миналата година разноските за превоз са били на трето място в категориите разноски на семействата, представлявайки 12,1% от общите, което е растеж от 0,5%. Това нарастване е обвързвано с последователното унищожаване на ограниченията за надзор, свързани с КОВИД-19, които засегнаха подвижността в целия Европейски Съюз.
Страницата приготви Мая ЙОВАНОВСКА
>
>
Засега България, Малта и Словения са единствените страни в Европейски Съюз, в които годишното покачване на цените не понижава от предходните си високи стойности. В Малта през ноември показателят е бил 7,2%, а през декември се покачва до 7,3%. В Словения той упорства и през декември е както и през ноември - 10,8%.
В Европа инфлацията продължава да е най-висока в балтийските страни, достигайки 20,7% в Латвия. Но това е с 1% по-малко спрямо ноември. В Съединени американски щати годишната инфлация падна до 6,5% в последния месец на 2022 година, а за самия декември има даже дефлация от 0,1%. Тази наклонност там продължава към този момент шести месец, като спадът е доста по-бърз, в сравнение с беше покачването, което стартира през януари 2021 година и стигна връхната си точка през юни 2022 година, когато годишната инфлация в Щатите беше 9,1%.
Но да се върнем у нас. Българите основно пазарят храни, а тяхното покачване е доста по-голямо от междинните 16,9%. Данни на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) демонстрират, че цените на питателните артикули в България не престават да се повишават, като междинното повишаване за година е към 30%.
Яйцата са поскъпнали най-вече - с 82%, оранжерийните картофи - с 60%, захарта - с 52%, а брашното - с 18%, по отношение на януари предходната година. " Едно яйце на едро коства 40-41 стотинки. 18 стотинки е номиналното нарастване, което е много, само че е безусловно обективно в резултат на това, което се изживя като развой. От средата на 2021 година доникъде на 2022 година беше най-тежко ", разяснява ръководителят на ДКСБТ Димитър Иванов.
Поскъпването на яйцата е по-голямо и от скока на олиото. През април и май предходната година то нарастна двойно и даже частично изчезна от магазините, а търговците се принудиха да отпускат единствено до три литра на човек. Литърът даже се продаваше по 7-9 лв.. През лятото цената му стартира да се успокоява и сега по борсите на едро на доста места е под 4 лева бутилката, в магазините на промоция е под 4 лева, другояче - по към 5-6 лева За последните 12 месеца цената му се е повишила с 57%.
Други артикули с огромен скок в цената през 2022 година са кашкавалът - с 44%, и кравето сирене, което нарастна с 39% за една година. Като причина за това нарастване се сочи неналичието на задоволително сурово мляко на българския пазар, тъй като доста животновъди изклаха кравите и овцете.
Олиото и захарта са измежду стоките с най-голямо покачване на цените
Основните хранителни артикули в България са поскъпнали с близо 50% за една година, демонстрират данните на КНСБ. В това число влизат 20-те артикули от първа нужда, които се употребяват ежедневно. " Високите цени водят до покачване на издръжката на живот и защото последните данни за декември ще бъдат подготвени през януари, обрисува се, че септемврийската прехрана за живот от 1320 лв. ще продължава да нараства ", разяснява пред БНР зам.-директорът на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ Виолета Иванова. Според данните с една минимална заплата в България може да се купи 7 пъти потребителската кошница от 20 артикули, а в Германия - 31 пъти. " През 2021 година, септември, за тези 20 артикули сме давали 65 лв., а в този момент даваме 95 лв., т.е. повишаването е с 45% ", разяснява още Иванова.
За последните две години животът ни е поскъпнал с 60%, пресметнаха от КНСБ. Синдикатът упорства за още 1,5 милиарда лв. в поддръжка на възходящия брой работещи небогати, както и за по-голям обсег на семействата в стратегиите за обществено подкрепяне.
Как се оправя българинът с набиращата скорост инфлация и до каква степен му оказват помощ актуализацията на бюджета и антикризисните ограничения на властта? По данни на Национален статистически институт инфлацията в България трансферира 15% на годишна база. Храни и услуги не престават да нарастват. От юли към по-високите сметки на семействата се прибавят и нарасналите разноски за ток, отопление и топла вода. Средната заплата в регионалните градове надвишава 1000 лв., само че в същото време пораства и броят на работещите небогати. " Храната е с най-голяма тежест в фамилния бюджет. Следват битовите сметки ", заключи Виолета Иванова.
Даваме повече за храна,
в сравнение с другите в Европейски Съюз
Разходите на българите за храна са по-големи от тези за сметките за жилището, демонстрират последните данни на " Евростат ". 20,1 на 100 от общите разноски на семействата у нас отиват за храна и безалкохолни питиета, а 19,1 на 100 - за ток, вода и парно. За превоз отиват 12,3%, а за просвета и развлечения сме заделяли 8,1% от разноските. Тези за здраве са 7,2 на 100 от общите, а делът на тези за алкохол, цигари и връзки - по 5,2 на 100.
Не такава е обстановката в Европейски Съюз. През 2021 година сметките за жилища, вода, електричество, газ и други горива съставляват една четвърт (25%) от разноските на семействата в Европейски Съюз, което е спад с 0,5% спрямо 2020 година Разходите за храна и безалкохолни питиета също понижават измежду категориите разноски на семействата, представляващи 14,3% от общите разноски през 2021 година Миналата година разноските за превоз са били на трето място в категориите разноски на семействата, представлявайки 12,1% от общите, което е растеж от 0,5%. Това нарастване е обвързвано с последователното унищожаване на ограниченията за надзор, свързани с КОВИД-19, които засегнаха подвижността в целия Европейски Съюз.
Страницата приготви Мая ЙОВАНОВСКА
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ