Рецептата на БНБ за борба с инфлацията
Инфлацията, която изяжда приходите на популацията , се трансформира в проблем, чието решение е от стратегическо решение за страната ни . Вече е ясно, че политиката на държавното управление изразена и с предлагането за актуализация на бюджета освен, че не взема решение този проблем, само че и го задълбочава. Каква е действителната картина в страната и какви ограничения би трябвало да се вземат?
На тези въпроси отговори могат да се намерят в изявлението на подуправителя на Българска народна банка Калин Христов направено на кръгла маса на тематика " Инфлация и стопански напредък. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - изгоди, провокации и опасности ", проведена от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, София, 31 май 2022 година Изказване, което публикуваме буквално:
За да се дефинират подобаващи ограничения за ограничение на инфлацията следва да се схваща нейната природа - кои процеси я дефинират и по какъв начин се развиват те във времето.
Глобални инфлационни процеси
Текущо следената инфлация е от най-болезнения и твърдоглав тип - тя е резултат от композиция от мъчно разрешими и задълбочаващи се ограничавания по линия на предлагането на първични материали, артикули и труд, трайни промени в международните вериги на доставки и неустойчиво високо търсене, подбудено от неточности в провеждането на паричната и фискалната политика в огромните развити стопански системи, в това число Съединени американски щати и еврозоната.
Основната част от процесите, които дефинират инфлацията през днешния ден, започнаха още преди публикуваното на COVID-19.
Преди четири години съществена тематика на полемики измежду провеждащите фискалната и паричната политика беше положението на по този начин наречената secular stagnation , в което са изпаднали стопанските системи на Съединени американски щати и еврозоната, и задържането на инфлацията в огромните развити стопански системи, в това число в Съединени американски щати и Европа, на трайно ниски равнища.
Това схващане бе измежду аргументите за продължителния интервал на осъществяване на мощно експанзионистична фискална и парична политика от държавните управления и огромните централни банки, в това число на Федералния запас и на ЕЦБ, която беше главен фактор за повишаване на цените на финансовите активи и недвижимите парцели.
В резултат на продължаващото несъблюдение на задачата за инфлация, при започване на надлежно 2019 година и 2020 година Федералният запас и ЕЦБ започнаха развой на обзор на тактиките си за осъществяване на паричната политика.
Паралелно протичаше почналият от началото на 2018 година развой на трайна смяна във външнотърговската политика на Съединени американски щати, а оттова и в тази на Европа, която се разрасна до по този начин наречената комерсиална война на Съединени американски щати с Китай. Тази комерсиална война даде началото на промени в световните вериги на доставки, водещи до трайно нарастване на индустриалните разноските на компаниите.
Разпространението на COVID-19 при започване на 2020 година и подхванатите ограничения за ограничението му провокираха доста огромен потрес както по линия на търсенето (поради неспособност за ползване и високата несигурност), по този начин и по линия на предлагането (поради затваряне на производства и спомагателни нарушавания в световните вериги на доставки).
Централните банки и държавните управления реагираха на тези развития посредством предприемането на ултра стимулиращи ограничения на надлежно паричната и фискалната политика, включващи масирани покупки на ДЦК, даване на дълготрайна ликвидност на комерсиалните банки при негативни лихвени проценти, ограничения за субсидирана претовареност и директни прехвърляния към семействата.
Тези ограничения, в композиция с последователното адаптиране на икономическите сътрудници към ограничаващите ограничения, доведоха до бързо възобновяване на пазара на труда и на агрегатното търсене, до момента в който предлагането продължи да бъде лимитирано заради продължаващите усложнения в световните вериги за доставки.
Същевременно, паричната и фискалната политика останаха ултра стимулиращи и след отпадането на противоепидемичните ограничения, което докара до неустойчиво високо търсене на потребителски артикули и услуги, и на финансови активи.
От началото на 2021 година стартира бързо и значително нарастване на инфлацията в световен проект на фона на продължаващо повишаване на потребителското търсене и възходящи цени на енергийните и неенергийните първични материали.
В допълнение, през надлежно август 2020 година и юли 2021 година Федералният запас и ЕЦБ приключиха прегледа на тактиките си по паричната политика, и дефинираха нови цели за инфлация, които всъщност имаха проинфлационен темперамент.
През есента на 2021 година продължаващото високо търсене и надлежно нарастване на цените на енергоизточниците способства за спомагателното ускоряване на инфлацията, изключително в Европа и в частност в еврозоната.
През този интервал Федералният запас стартира последователно да изтегля тласъците на паричната си политика, до момента в който от ЕЦБ продължиха да поддържат мнението си за краткотраен темперамент на инфлацията и да постановат упованието, че тя ще стартира да понижава при започване на 2022 година без да е належащо нарастване на лихвените проценти.
Инвазията на Русия в Украйна в края на февруари 2022 година и подхванатите строги противоепидемични ограничения в Китай заради разпространяването на разновидността " омикрон " на вируса SARS-CoV-2 сътвориха спомагателен забележителен инфлационен напън в световен мащаб, в резултат на лимитираното предложение на енергийни и хранителни първични материали на фона на към момента продължаващото мощно търсене.
През март и май 2022 година Федералният запас на Съединени американски щати увеличи коридора на лихвения % по федералните фондове със надлежно 25 и 50 базисни точки до 0.75-1.00% и разгласи, че ще предприеме в допълнение стягане на паричната политика на идващите съвещания.
ЕЦБ не промени главните лихвените проценти в еврозоната и продължи да реализира обилни чисти покупки на активи, въпреки и с гладко намаляващ ритъм по отношение на края на 2021 година, като алармира за тяхното прекратяване през третото тримесечие на 2022 година
В резултат на тези процеси инфлацията в Съединени американски щати и еврозоната доближи доста високи равнища. През април годишният ритъм на изменение на ценовия показател на самостоятелните потребителски разноски (PCE) възлезе на 6.6%, по отношение на 5.8% в края на 2021 година, като това е най-високата стойност на индикатора от януари 1982 година Към май 2022 година годишната инфлация в еврозоната, измерена посредством ХИПЦ, e на най-високата си в исторически проект стойност от 8.1% (най-висока инфлация е регистрирана в Естония (20.1%), Литва (18.5%) и Латвия (16.4 %)).
Инфлацията в България
България е дребна и отворена стопанска система. Съответно интернационалните цени на първични материали и артикули, както и ограниченията на паричната политика на ЕЦБ, имат доста въздействие върху инфлационните процеси в страната. В изискванията на дефицит на работна ръка вътрешните фактори, влияещи върху инфлацията, също се усилват доста.
След съвсем четири години на дефлация сред средата на 2013 година и края на 2016 година, последвани от четири години с сдържан ритъм на повишаване на цените (средно 1.9% за интервала 2017-2020 г.), инфлацията в България стартира да се форсира доста от началото на 2021 година, като този развой продължава и все още.
В началото на 2021 година ускоряването на инфлацията имаше най-вече вносен темперамент и беше движено главно от покачването на цените на енергийните артикули, които се възстановяваха от записаните през 2020 година спадове, свързани с отрицателните резултати от разпространяването на пандемията от COVID-19.
В рамките на 2021 година мощното възобновяване на световната икономическа интензивност, възникването на усложнения в световните вериги за доставки и световният дефицит на избрани индустриални съставни елементи ускори в допълнение натиска за повишаване на вносните цени и инфлацията в България. През втората половина на 2021 година интернационалните цени на петрола, природния газ и електричество се повишиха доста над равнищата си от преди пандемията, което оказа спомагателен напън върху индустриалните разноски на компаниите. Докато в края на 2021 година инфлацията беше съсредоточена основно в групите на храните и енергийните артикули, то от началото на 2022 година покачванията на цените се разпространиха в кошницата на ХИПЦ, като делът на групите с ритъм на напредък на цените над 5% се увеличи от 37% в декември 2021 година до 70% през април 2022 година
Годишната инфлация, измерена посредством ХИПЦ, възлезе на 12.1% през април 2022 година (спрямо 1.9% през април 2021 година и 0.0% през декември 2020 г.). Нарастването на цените беше широкообхватно по съставни елементи и отразяваше повишаване на стоките и услугите по цялата верига на предложение - от цените на внасяните артикули в страната, през цените на производител в индустрията на вътрешния пазар, и цените в търговията на едро и на дребно.
Най-съществено въздействие за тези развития оказа повишението на цените на енергийните първични материали (петрол и естествен газ) и на храните на интернационалните пазари, чиято възходяща динамичност се ускори доста от края на февруари 2022 година вследствие на зародилия световен потрес по линия на предлагането, подбуден от войната в Украйна.
Базисната инфлация също се форсира, движена от вторични резултати от повишението на цените на суровините, само че също и от мощните разноски на семействата и увеличените разноски за труд на единица продукция.
Графика: Инфлация на годишна база и принос на главните групи артикули и услуги за нея (%, пр.п.)
Източник:
Източник: Национален статистически институт, калкулации на Българска народна банка
Производствените разноски на компаниите продължиха да бъдат под напън от растящите разноски за труд заради дефицита на работна ръка, който подтиква компаниите да се конкурират между тях на база на предлаганите хонорари.
Недостигът на работна ръка доближи пик преди пандемията, когато 32% от компаниите в България посочваха дефицит на работна ръка като ограничителен фактор тяхната индустриална активност. Въпреки че през 2020 година пандемията краткотрайно понижи усложненията на компаниите с дефицита на личен състав както от страна на предлагането, по този начин и от страна на търсенето, наличните данни допускат, че дефицитът бързо се завръща към предпандемичните си равнища (26% от компаниите към април 2022 година показват усложнения заради подобен недостиг).
Графика: Фирми, посочващи дефицита на работна ръка като фактор, който лимитира активността им (% от всички фирми)
Източник: Национален статистически институт, калкулации на Българска народна банка
Дори и през 2020 година, когато икономическата интензивност в страната се намали доста заради отрицателните резултати от пандемията от COVID-19, компенсацията на един нает общо за стопанската система набъбна със 7.2%.
Осредненият напредък на компенсацията на един нает общо за стопанската система през последните 5 години (2017-2021 г.) възлиза на 8.8%, до момента в който този на действителната продуктивност на един ангажиран е 1.9%, а на инфлацията е 2.1%. Това води до повишаване на разноските за труд на единица продукция за компаниите, като съотношението на разноските за обезщетения към брутна добавена стойност общо за стопанската система се е покачило от 49.4% през 2017 година до 52.3% през 2021 година, като по този метод приближава междинната стойност за страните от Европейски Съюз.
Графика: Дял на компенсацията на наетите в добавената стойност, %
Източник: Евростат, калкулации на Българска народна банка
Растежът на заплатите, в композиция с ниските номинални и негативни действителни лихвени проценти, е и главен фактор за покачването на частното ползване, което е главният мотор на икономическата интензивност в България през последните години.
За интервала 2017-2021 година кумулативният напредък на действителния Брутният вътрешен продукт възлиза на 6.4%, като приносът на частното ползване е 11.2 пр.п. (кумулативен напредък от 18%). През 2021 година делът на частното ползване в общия Брутният вътрешен продукт възлезе на 59.4% (средно дял от 59.5% за интервала 2017-2021 г.).
Под въздействие на мощното вътрешно търсене, за интервала 2017-2021 година чистият експорт имаше негативен принос за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт. Кумулативният напредък на вноса на артикули за последните пет години възлезе на 18.1%, като по калкулации на Българска народна банка към 7.6 пр.п от този напредък съставлява импорт за ползване. Растежът на вноса на артикули и услуги беше единствено отчасти обезщетен от повишаване на износа (кумулативен напредък от 2.2%).
Същевременно вложенията в главен капитал се намаляват за интервала 2017-2021 година с 1.3%, като приносът им към кумулативния напредък на икономическата интензивност възлиза на -0.2 пр.п. През 2021 година делът на вложенията в общия Брутният вътрешен продукт се намали до 16.6% (спрямо 18.3% през 2017 г.).
Предвид широкомащабното и доста повишаване на потребителските цени, цените на производител и проблемите с дефицит на работна ръка в България и покачването на цените за труд на единица продукция, съществуват обилни опасности от образуването на серпантина сред инфлацията и заплатите, което ще направи преодоляването на инфлацията доста по-трудно и постепенно, даже и при сюжет, в който цените на главните първични материали на интернационалните пазари спрат да се повишават.
Негативните демографски трендове и дефицитът на работна ръка ще продължат да оказва напън върху индустриалните разноски на компаниите и през идващите години. Дългосрочните демографски прогнози допускат, че популацията в трудоспособна възраст (15-64 години) към 2030 година ще се свие с 9.1% по отношение на 2021 година
Същевременно структурните промени, произлизащи от войната в Украйна, преходът към въглеродна индиферентност в страните от Европейския съюз и декларираните планове на тези страни да понижат зависимостта си от импорт на енергоизточници от Русия, са причина цените на съществени първични материали да останат високи в средносрочен проект.
Изводи за икономическата политика
Предвид гореизложените фактори и структурните особености на българската стопанска система инфлацията в страната може да бъде лимитирана само посредством композиция от стягане на паричната политика от страна на ЕЦБ, фискална консолидация в България и предприемането на ограничения за превъзмогване на рестриктивните мерки от страна на предлагането, и най-много рестриктивните мерки в предлагането на труд. С оглед на огромния дял на частното ползване в структурата на Брутният вътрешен продукт, фискалните ограничения за подкрепяне на семействата следва да са лимитирани до ограничения за подкрепяне на семействата с най-ниски приходи. В противоположен случай, ограничения на фискалната политика за подкрепяне на всички семействата ще работят проинфлационно и могат да основат опасности за образуването на инфлационна серпантина и подкопаване на устойчивостта на обществените финанси.
На тези въпроси отговори могат да се намерят в изявлението на подуправителя на Българска народна банка Калин Христов направено на кръгла маса на тематика " Инфлация и стопански напредък. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - изгоди, провокации и опасности ", проведена от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, София, 31 май 2022 година Изказване, което публикуваме буквално:
За да се дефинират подобаващи ограничения за ограничение на инфлацията следва да се схваща нейната природа - кои процеси я дефинират и по какъв начин се развиват те във времето.
Глобални инфлационни процеси
Текущо следената инфлация е от най-болезнения и твърдоглав тип - тя е резултат от композиция от мъчно разрешими и задълбочаващи се ограничавания по линия на предлагането на първични материали, артикули и труд, трайни промени в международните вериги на доставки и неустойчиво високо търсене, подбудено от неточности в провеждането на паричната и фискалната политика в огромните развити стопански системи, в това число Съединени американски щати и еврозоната.
Основната част от процесите, които дефинират инфлацията през днешния ден, започнаха още преди публикуваното на COVID-19.
Преди четири години съществена тематика на полемики измежду провеждащите фискалната и паричната политика беше положението на по този начин наречената secular stagnation , в което са изпаднали стопанските системи на Съединени американски щати и еврозоната, и задържането на инфлацията в огромните развити стопански системи, в това число в Съединени американски щати и Европа, на трайно ниски равнища.
Това схващане бе измежду аргументите за продължителния интервал на осъществяване на мощно експанзионистична фискална и парична политика от държавните управления и огромните централни банки, в това число на Федералния запас и на ЕЦБ, която беше главен фактор за повишаване на цените на финансовите активи и недвижимите парцели.
В резултат на продължаващото несъблюдение на задачата за инфлация, при започване на надлежно 2019 година и 2020 година Федералният запас и ЕЦБ започнаха развой на обзор на тактиките си за осъществяване на паричната политика.
Паралелно протичаше почналият от началото на 2018 година развой на трайна смяна във външнотърговската политика на Съединени американски щати, а оттова и в тази на Европа, която се разрасна до по този начин наречената комерсиална война на Съединени американски щати с Китай. Тази комерсиална война даде началото на промени в световните вериги на доставки, водещи до трайно нарастване на индустриалните разноските на компаниите.
Разпространението на COVID-19 при започване на 2020 година и подхванатите ограничения за ограничението му провокираха доста огромен потрес както по линия на търсенето (поради неспособност за ползване и високата несигурност), по този начин и по линия на предлагането (поради затваряне на производства и спомагателни нарушавания в световните вериги на доставки).
Централните банки и държавните управления реагираха на тези развития посредством предприемането на ултра стимулиращи ограничения на надлежно паричната и фискалната политика, включващи масирани покупки на ДЦК, даване на дълготрайна ликвидност на комерсиалните банки при негативни лихвени проценти, ограничения за субсидирана претовареност и директни прехвърляния към семействата.
Тези ограничения, в композиция с последователното адаптиране на икономическите сътрудници към ограничаващите ограничения, доведоха до бързо възобновяване на пазара на труда и на агрегатното търсене, до момента в който предлагането продължи да бъде лимитирано заради продължаващите усложнения в световните вериги за доставки.
Същевременно, паричната и фискалната политика останаха ултра стимулиращи и след отпадането на противоепидемичните ограничения, което докара до неустойчиво високо търсене на потребителски артикули и услуги, и на финансови активи.
От началото на 2021 година стартира бързо и значително нарастване на инфлацията в световен проект на фона на продължаващо повишаване на потребителското търсене и възходящи цени на енергийните и неенергийните първични материали.
В допълнение, през надлежно август 2020 година и юли 2021 година Федералният запас и ЕЦБ приключиха прегледа на тактиките си по паричната политика, и дефинираха нови цели за инфлация, които всъщност имаха проинфлационен темперамент.
През есента на 2021 година продължаващото високо търсене и надлежно нарастване на цените на енергоизточниците способства за спомагателното ускоряване на инфлацията, изключително в Европа и в частност в еврозоната.
През този интервал Федералният запас стартира последователно да изтегля тласъците на паричната си политика, до момента в който от ЕЦБ продължиха да поддържат мнението си за краткотраен темперамент на инфлацията и да постановат упованието, че тя ще стартира да понижава при започване на 2022 година без да е належащо нарастване на лихвените проценти.
Инвазията на Русия в Украйна в края на февруари 2022 година и подхванатите строги противоепидемични ограничения в Китай заради разпространяването на разновидността " омикрон " на вируса SARS-CoV-2 сътвориха спомагателен забележителен инфлационен напън в световен мащаб, в резултат на лимитираното предложение на енергийни и хранителни първични материали на фона на към момента продължаващото мощно търсене.
През март и май 2022 година Федералният запас на Съединени американски щати увеличи коридора на лихвения % по федералните фондове със надлежно 25 и 50 базисни точки до 0.75-1.00% и разгласи, че ще предприеме в допълнение стягане на паричната политика на идващите съвещания.
ЕЦБ не промени главните лихвените проценти в еврозоната и продължи да реализира обилни чисти покупки на активи, въпреки и с гладко намаляващ ритъм по отношение на края на 2021 година, като алармира за тяхното прекратяване през третото тримесечие на 2022 година
В резултат на тези процеси инфлацията в Съединени американски щати и еврозоната доближи доста високи равнища. През април годишният ритъм на изменение на ценовия показател на самостоятелните потребителски разноски (PCE) възлезе на 6.6%, по отношение на 5.8% в края на 2021 година, като това е най-високата стойност на индикатора от януари 1982 година Към май 2022 година годишната инфлация в еврозоната, измерена посредством ХИПЦ, e на най-високата си в исторически проект стойност от 8.1% (най-висока инфлация е регистрирана в Естония (20.1%), Литва (18.5%) и Латвия (16.4 %)).
Инфлацията в България
България е дребна и отворена стопанска система. Съответно интернационалните цени на първични материали и артикули, както и ограниченията на паричната политика на ЕЦБ, имат доста въздействие върху инфлационните процеси в страната. В изискванията на дефицит на работна ръка вътрешните фактори, влияещи върху инфлацията, също се усилват доста.
След съвсем четири години на дефлация сред средата на 2013 година и края на 2016 година, последвани от четири години с сдържан ритъм на повишаване на цените (средно 1.9% за интервала 2017-2020 г.), инфлацията в България стартира да се форсира доста от началото на 2021 година, като този развой продължава и все още.
В началото на 2021 година ускоряването на инфлацията имаше най-вече вносен темперамент и беше движено главно от покачването на цените на енергийните артикули, които се възстановяваха от записаните през 2020 година спадове, свързани с отрицателните резултати от разпространяването на пандемията от COVID-19.
В рамките на 2021 година мощното възобновяване на световната икономическа интензивност, възникването на усложнения в световните вериги за доставки и световният дефицит на избрани индустриални съставни елементи ускори в допълнение натиска за повишаване на вносните цени и инфлацията в България. През втората половина на 2021 година интернационалните цени на петрола, природния газ и електричество се повишиха доста над равнищата си от преди пандемията, което оказа спомагателен напън върху индустриалните разноски на компаниите. Докато в края на 2021 година инфлацията беше съсредоточена основно в групите на храните и енергийните артикули, то от началото на 2022 година покачванията на цените се разпространиха в кошницата на ХИПЦ, като делът на групите с ритъм на напредък на цените над 5% се увеличи от 37% в декември 2021 година до 70% през април 2022 година
Годишната инфлация, измерена посредством ХИПЦ, възлезе на 12.1% през април 2022 година (спрямо 1.9% през април 2021 година и 0.0% през декември 2020 г.). Нарастването на цените беше широкообхватно по съставни елементи и отразяваше повишаване на стоките и услугите по цялата верига на предложение - от цените на внасяните артикули в страната, през цените на производител в индустрията на вътрешния пазар, и цените в търговията на едро и на дребно.
Най-съществено въздействие за тези развития оказа повишението на цените на енергийните първични материали (петрол и естествен газ) и на храните на интернационалните пазари, чиято възходяща динамичност се ускори доста от края на февруари 2022 година вследствие на зародилия световен потрес по линия на предлагането, подбуден от войната в Украйна.
Базисната инфлация също се форсира, движена от вторични резултати от повишението на цените на суровините, само че също и от мощните разноски на семействата и увеличените разноски за труд на единица продукция.
Графика: Инфлация на годишна база и принос на главните групи артикули и услуги за нея (%, пр.п.)
Източник:
Източник: Национален статистически институт, калкулации на Българска народна банка
Производствените разноски на компаниите продължиха да бъдат под напън от растящите разноски за труд заради дефицита на работна ръка, който подтиква компаниите да се конкурират между тях на база на предлаганите хонорари.
Недостигът на работна ръка доближи пик преди пандемията, когато 32% от компаниите в България посочваха дефицит на работна ръка като ограничителен фактор тяхната индустриална активност. Въпреки че през 2020 година пандемията краткотрайно понижи усложненията на компаниите с дефицита на личен състав както от страна на предлагането, по този начин и от страна на търсенето, наличните данни допускат, че дефицитът бързо се завръща към предпандемичните си равнища (26% от компаниите към април 2022 година показват усложнения заради подобен недостиг).
Графика: Фирми, посочващи дефицита на работна ръка като фактор, който лимитира активността им (% от всички фирми)
Източник: Национален статистически институт, калкулации на Българска народна банка
Дори и през 2020 година, когато икономическата интензивност в страната се намали доста заради отрицателните резултати от пандемията от COVID-19, компенсацията на един нает общо за стопанската система набъбна със 7.2%.
Осредненият напредък на компенсацията на един нает общо за стопанската система през последните 5 години (2017-2021 г.) възлиза на 8.8%, до момента в който този на действителната продуктивност на един ангажиран е 1.9%, а на инфлацията е 2.1%. Това води до повишаване на разноските за труд на единица продукция за компаниите, като съотношението на разноските за обезщетения към брутна добавена стойност общо за стопанската система се е покачило от 49.4% през 2017 година до 52.3% през 2021 година, като по този метод приближава междинната стойност за страните от Европейски Съюз.
Графика: Дял на компенсацията на наетите в добавената стойност, %
Източник: Евростат, калкулации на Българска народна банка
Растежът на заплатите, в композиция с ниските номинални и негативни действителни лихвени проценти, е и главен фактор за покачването на частното ползване, което е главният мотор на икономическата интензивност в България през последните години.
За интервала 2017-2021 година кумулативният напредък на действителния Брутният вътрешен продукт възлиза на 6.4%, като приносът на частното ползване е 11.2 пр.п. (кумулативен напредък от 18%). През 2021 година делът на частното ползване в общия Брутният вътрешен продукт възлезе на 59.4% (средно дял от 59.5% за интервала 2017-2021 г.).
Под въздействие на мощното вътрешно търсене, за интервала 2017-2021 година чистият експорт имаше негативен принос за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт. Кумулативният напредък на вноса на артикули за последните пет години възлезе на 18.1%, като по калкулации на Българска народна банка към 7.6 пр.п от този напредък съставлява импорт за ползване. Растежът на вноса на артикули и услуги беше единствено отчасти обезщетен от повишаване на износа (кумулативен напредък от 2.2%).
Същевременно вложенията в главен капитал се намаляват за интервала 2017-2021 година с 1.3%, като приносът им към кумулативния напредък на икономическата интензивност възлиза на -0.2 пр.п. През 2021 година делът на вложенията в общия Брутният вътрешен продукт се намали до 16.6% (спрямо 18.3% през 2017 г.).
Предвид широкомащабното и доста повишаване на потребителските цени, цените на производител и проблемите с дефицит на работна ръка в България и покачването на цените за труд на единица продукция, съществуват обилни опасности от образуването на серпантина сред инфлацията и заплатите, което ще направи преодоляването на инфлацията доста по-трудно и постепенно, даже и при сюжет, в който цените на главните първични материали на интернационалните пазари спрат да се повишават.
Негативните демографски трендове и дефицитът на работна ръка ще продължат да оказва напън върху индустриалните разноски на компаниите и през идващите години. Дългосрочните демографски прогнози допускат, че популацията в трудоспособна възраст (15-64 години) към 2030 година ще се свие с 9.1% по отношение на 2021 година
Същевременно структурните промени, произлизащи от войната в Украйна, преходът към въглеродна индиферентност в страните от Европейския съюз и декларираните планове на тези страни да понижат зависимостта си от импорт на енергоизточници от Русия, са причина цените на съществени първични материали да останат високи в средносрочен проект.
Изводи за икономическата политика
Предвид гореизложените фактори и структурните особености на българската стопанска система инфлацията в страната може да бъде лимитирана само посредством композиция от стягане на паричната политика от страна на ЕЦБ, фискална консолидация в България и предприемането на ограничения за превъзмогване на рестриктивните мерки от страна на предлагането, и най-много рестриктивните мерки в предлагането на труд. С оглед на огромния дял на частното ползване в структурата на Брутният вътрешен продукт, фискалните ограничения за подкрепяне на семействата следва да са лимитирани до ограничения за подкрепяне на семействата с най-ниски приходи. В противоположен случай, ограничения на фискалната политика за подкрепяне на всички семействата ще работят проинфлационно и могат да основат опасности за образуването на инфлационна серпантина и подкопаване на устойчивостта на обществените финанси.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ