Инфекциозната мононуклеоза е една от клиничните прояви на инфекцията с

Инфекциозната мононуклеоза е една от клиничните прояви на инфекцията с вируса на Epstein Bar (EBV). Заболяването се характеризира с температура, генерализирано увеличение на лимфните възли, ангина и засягане на черния дроб и слезката. Диагнозата се базира както на клиничната картина, по този начин и на лабораторни проучвания – присъща кръвна картина и вирусологични проучвания.

Вирусът на Epstein Bar принадлежи към фамилията на херпесните вируси. Той демонстрира афинитет към лимфоидните кафези и по-конкретно В-лимфоцитите. Вирусът е едва резистентен във външна среда и елементарно се инактивира. Източник и контейнер на инфекцията са болните и безсимптомните носители . Механизмите за предаване са два – при непосредствен контакт - посредством попадане на пръски слюнка, както и контактно-битов от инфектирани предмети.

Счита се, че множеството случаи на възпаление се реализират при съкровен контакт сред възприемчиви лица и безсимптомни носители. Заразният интервал е нескончаем – екскрецията (излъчването) на вируса може да персистира до 18 месеца след преболедуване. Инкубационният интервал е в границите на 5-10 дни , в редки случаи до 1-2 месеца.

Каква е етиологичната диагноза на болестта?

Директната детекция на вируса се прави благодарение на електронен микроскоп и/или доказването на генетичен вирусен материал посредством тестванията PCR и real-time PCR (PCR в действително време). Тези проби разрешават откриването на дейна вирусна зараза, даже когато към момента в серума не се откриват характерни за инфекцията антитела.

За бързото доказване на инфекцията се употребяват експресни проби за разкриване на антитела против вирусните частици. Използват се така наречен ELISA проби за разкриване на IgM (маркер за прясна инфекция) и IgG антитела, както и имунофлуоресцентни проби. Откриването на високо количество на IgG антитела в единична серумна проба, както и доказването на четирикратно повишаване на техния титър в повторна серумна проба приказва за налична зараза.

В 90% от случаите се откриват така наречен хетерофилни антитела, които аглутинират овнешки еритроцити. Те се откриват в ранните стадии на болестта и могат да останат налични в границите на месеци. Тестът е прочут като реакция Paul Bunnel (Пол Бюнел ). Тестът е доста индикативен за установяване съществуването на инфекцията при възрастни.

С по-висока сензитивност и специфика са Monospot тестванията. Този тест остава положителен до 6 месеца след излекуване. Отрицателните резултати са по-чести при деца под 14-годишна възраст. Фалшиво позитивни резултати са вероятни и се следят относително постоянно при бременни и пациенти с автоимунни болести.

Свързани публикации.. Мононуклеоза при децата - може да наподоби бактериален тонзилит 0 Инфекциозна мононуклеоза – за какво е заболяване на младежи и млади 0 Мононуклеоза – „ заболяването на целувката ” 0

Промени в кръвната картина при заболели от инфекциозна мононуклеоза:

При типичните случаи се следи умерено увеличение на левкоцитите – до 15х106/л , а в някои случаи и до 20х106/л. Налице е преходна лимфоцитоза – нараснало количество на лимфоцитите и появяването на преходни лимфоидни и/или моноцитоидни форми в периферна кръв. Често се регистрира понижено количество на тромбоцитите и нараснали стойности на чернодробните ензими – ASAT и ALAT.

Наличието на виремия (откриване на вируси или вирусни частици в кръвта) постанова въздържането от донорство в рамките най-малко на 6 месеца след началото на болестта.

Прогнозата на болестта е добра. Инфекциозната мононуклеоза може да протича под разнородни клинични форми – леки, приблизително тежки и тежки. Описани са случаи на дълготрайно задържащите се серологични данни за дейна зараза. При задържане на клиничната симптоматика повече от 6 месеца е належащо търсене на подлежащо хронично заболяване. 3530