Калпазанов - един от първите фабриканти
Индустриалецът по собствен метод схваща смисъла на нововъведенията и корпоративната обществена отговорност - купува най-модерната за времето си механична предачница, строи домове за служащите си, най-хубавите от тях кани постоянно в дома си
Годините преди и след Освобождението са златно време за бизнеса в България. Неразвитото произвеждане и началото на индустриализацията дават доста благоприятни условия за хората с хрумвания и решителност да печелят. Сред тях е Иван Калпазанов, един от първите фабриканти у нас, индивидът, който в прохождащата корпоративна просвета схваща какъв брой значими са нововъведенията и хората за бизнеса. Затова внася най-модерните за времето си механични предачници, строи домове за служащите, а най-хубавите кани постоянно в дома си.
Роден е в село Калпазани, Габровско, откъдето идва и семейството му. Баща му Колчо правел кании за ножове. Някога този поминък бил толкоз развъртян, че представителите му си имали съдружие още от 1820 година Бащата не бил богат човек, производството финансирал брат му Иванчо, а Колчо взел участие единствено с труд. За да завоюва повече пари, се захванал с търговия, пътувал по крайбрежието на Мраморно море и из Анадола и продавал стоките на габровските занаятчии.
Колчо умрял, когато първородният му наследник Иван бил на 17 години. До това време той е минал при една учителка цялата стратегия на тогавашното първо светско учебно заведение на Васил Априлов. От 12-годишен учи и шивашкия поминък при поп Йонко Станчев. Две години след гибелта на татко си направил фамилно съдружие с братовчед си Петко. Двамата отворили посред Габрово дюкян за шивашки артикули. Продавали памучни платове от Брашов за 55 гроша лакътя, басма и американ за по 2 и 3/4 гроша, копринен шнур по 1 грош грама, кърпи от Цариград, Измир, Виена и Будапеща, конци и фесове по 12 гроша.
Иван отворил и шивашка работилница зад магазина, та като нямало клиенти, сядал да шие. Правел кожухчета, антерии, потури, женски фустани, само че последователно осъзнал, че с шивачество съществени пари няма да изкара.
Тогава решил да изучи тънкостите на производството на гайтани. Този поминък се развил на първо време в Карлово, Калофер и Сопот, само че по това време габровци към този момент били съумели да им лишават първото място. През 1860 година още веднъж с братовчед си Петко и шурей си Иван Парлапанов Иван Калпазанов купил три чарка и почнали да създават гайтани. След малко повече от година схванал, че ще печели повече, в случай че работи независимо, и се отделил от фамилното съдружие. Взел за съучастник остарелия гайтанджия Тотьо Станчев и в една стая конфигурирали десетина чарка.
За да се развива производството обаче, трябвало постоянно да тегли заеми, като поръчител му бил неговият по-млад шурей Стоян Кирилов. Парите давал известният търговец и лихвар Добри Стоянов. Иван постоянно му се издължавал в точния момент, спечелил благоволението му и след две години той персонално му отпуснал заем от 150 лири без поръчител. Иван върнал този заем предварително. Лихварят дефинитивно се убедил, че младият мъж е сериозен и деятелен човек, и дал благословията си да го одобри за шурей.
През 1865 година Иван Калпазанов си направил нова къща на основната улица на Габрово. Към края на 60-те години на 19. век към този момент бил прочут производител на гайтани, търговец и името му все по-често почнало да се чува с положително из града и региона. През 1869 година дал в Казанлък близо два тона вълна на дами, с цел да му я изпредат. Същата година единствено за 6 месеца купил още 1842 кг друга прежда. Завързал търговски връзки в Анадола, Бесарабия и Румъния и почнал да изпраща еднократно стока за по 15 хиляди гроша. Пак тогава решил да си направи и ковачница, в която да създава гайтанджийски чаркове. Наел занаятчия, надничар и прислужник и работел наедно с тях. За половин година изработили 10 нови чарка и ремонтирали няколко остарели. Една нова машина Иван продавал за 1300 гроша, а за ремонт вземал сред 100 и 400 гроша. На майстора плащал 3600 гроша за половин година, на надничаря - 1600, а на прислужникът - 1000.
През 1870 година си направил нова стая до остарялата и към този момент имал 20 чарка. Скоро видял механичния дарак за влачене на вълна и го пуснал в деяние в една от стаите. У него към този момент се била зародила мисълта по какъв начин да обработва вълната напълно по машинален метод и решил да сътвори своя предачница. Освободителната война, присъединяване му в Габровския правосъден съвет и Учредителното заседание в Търново краткотрайно го отклонили от това му желание.
През 1880 година получил 1500 златни френски наполеона завещание от починалия си тъст и отпътувал в Германия, с цел да купи предачни машини. Скоро в Габрово се появила първата механична предачница. Платовете се търсели от ден на ден и повече и Иван Калпазанов решил да построи фабрика. За съучастник привлякъл Петър Цокев, който взел участие с дял от 1/3.
Двамата купили воденицата на поп Рачо в квартал " Бичкиня " и върху 23 декара вдигнали новата фабрика, като построили общежитие за служащите. Докарали машините от Германия. На 14 ноември 1882 година, Коледни Заговезни, фабриката била тържествено открита. Жителите на града и близките села се втурнали да видят какво ще да е това знамение, при което прежда се получава без хурка и чекрък. На откриването машините произвеждали прежда, боядисана в цветовете на българското знаме, и Калпазанов раздал на всички присъстващи.
Мъжете служащи получавали заплата 10-15 лева, а дамите - 3-4. Работели по 14 и половина часа. Скоро почнали и нощна промяна, която била по 8 и половина часа. За една година фабриката донесла на Иван Калпазанов облага от 67 056 лв..
Той ценял служащите и майсторите, уважавал ги и постоянно канел в дома си най-хубавите и им устройвал тържества. Това не се нравело на останалите търговци и производители на шнур, които се " големеели ". Те пуснали слух, че Иван Калпазанов ще банкрутира, като пусне новата си фабрика " Александър ", именувана на българския княз, която почнал да строи. Нямало да издържи на конкуренцията, тъй като пръскал пари да посреща посетители и ги черпел с бира - пиво, което по това време било считано за лукс.
Вместо да банкрутира, към края на 1884 година изхвърлил доста заслужилото водно колело като движеща мощ, заменил го с турбина и сложил два нови стана за тъкане на шаяк. Това евентуално е привлякло княз Александър Батенберг, който персонално пристигнал да прегледа фабриката и я оповестил за велможа снабдител на платове. След три години Калпазанов основал нова предачница и тъкачница и почнал да създава камгарни платове, които за разлика от шаяка са от дълговлакнеста вълна и гладки. Обособил я в нова фабрика. За да обезпечи гориво за турбината пък, платил на експерти да проучат Балкана за каменни въглища. Купил към 40 декара под връх Бедек и почнал да експлоатира една изложба. Скоро тя прераснала в мина и, естествено, била наречена " Калпазан ".
Иван Калпазанов умира неуместно. Помага при разтоварване на нови машини, изпотява се, настива и издъхва от бронхопневмония на 54 години през 1889 година Оставя 7 деца, от които четири девойки. Фабриката наследяват тримата му сина. Те основават през 1889 година събирателното сдружение " Иван Калпазанов ", което по-късно трансформират във фамилно акционерно сдружение. Начело е най-големият наследник Добри, който довършва и новата фабрика, стартирана от татко му. С течение на времето под негово управление фабриката доближава най-голямото си развиване и годишно произвеждане от 300 хиляди кв. м платове. През 1896 година главният капитал към този момент е 483 хиляди лева при облага от 135 хиляди лева, а през идващите 10 години капиталът нараства на 1,08 млн. лева Най-малкият наследник Димитър умира на фронта в Балканската война.
Фабриката е национализирана на 23 декември 1947 година и е включена в габровския комбинат " Гаврил Генов ".
Автор: Григор Николов
Годините преди и след Освобождението са златно време за бизнеса в България. Неразвитото произвеждане и началото на индустриализацията дават доста благоприятни условия за хората с хрумвания и решителност да печелят. Сред тях е Иван Калпазанов, един от първите фабриканти у нас, индивидът, който в прохождащата корпоративна просвета схваща какъв брой значими са нововъведенията и хората за бизнеса. Затова внася най-модерните за времето си механични предачници, строи домове за служащите, а най-хубавите кани постоянно в дома си.
Роден е в село Калпазани, Габровско, откъдето идва и семейството му. Баща му Колчо правел кании за ножове. Някога този поминък бил толкоз развъртян, че представителите му си имали съдружие още от 1820 година Бащата не бил богат човек, производството финансирал брат му Иванчо, а Колчо взел участие единствено с труд. За да завоюва повече пари, се захванал с търговия, пътувал по крайбрежието на Мраморно море и из Анадола и продавал стоките на габровските занаятчии.
Колчо умрял, когато първородният му наследник Иван бил на 17 години. До това време той е минал при една учителка цялата стратегия на тогавашното първо светско учебно заведение на Васил Априлов. От 12-годишен учи и шивашкия поминък при поп Йонко Станчев. Две години след гибелта на татко си направил фамилно съдружие с братовчед си Петко. Двамата отворили посред Габрово дюкян за шивашки артикули. Продавали памучни платове от Брашов за 55 гроша лакътя, басма и американ за по 2 и 3/4 гроша, копринен шнур по 1 грош грама, кърпи от Цариград, Измир, Виена и Будапеща, конци и фесове по 12 гроша.
Иван отворил и шивашка работилница зад магазина, та като нямало клиенти, сядал да шие. Правел кожухчета, антерии, потури, женски фустани, само че последователно осъзнал, че с шивачество съществени пари няма да изкара.
Тогава решил да изучи тънкостите на производството на гайтани. Този поминък се развил на първо време в Карлово, Калофер и Сопот, само че по това време габровци към този момент били съумели да им лишават първото място. През 1860 година още веднъж с братовчед си Петко и шурей си Иван Парлапанов Иван Калпазанов купил три чарка и почнали да създават гайтани. След малко повече от година схванал, че ще печели повече, в случай че работи независимо, и се отделил от фамилното съдружие. Взел за съучастник остарелия гайтанджия Тотьо Станчев и в една стая конфигурирали десетина чарка.
За да се развива производството обаче, трябвало постоянно да тегли заеми, като поръчител му бил неговият по-млад шурей Стоян Кирилов. Парите давал известният търговец и лихвар Добри Стоянов. Иван постоянно му се издължавал в точния момент, спечелил благоволението му и след две години той персонално му отпуснал заем от 150 лири без поръчител. Иван върнал този заем предварително. Лихварят дефинитивно се убедил, че младият мъж е сериозен и деятелен човек, и дал благословията си да го одобри за шурей.
През 1865 година Иван Калпазанов си направил нова къща на основната улица на Габрово. Към края на 60-те години на 19. век към този момент бил прочут производител на гайтани, търговец и името му все по-често почнало да се чува с положително из града и региона. През 1869 година дал в Казанлък близо два тона вълна на дами, с цел да му я изпредат. Същата година единствено за 6 месеца купил още 1842 кг друга прежда. Завързал търговски връзки в Анадола, Бесарабия и Румъния и почнал да изпраща еднократно стока за по 15 хиляди гроша. Пак тогава решил да си направи и ковачница, в която да създава гайтанджийски чаркове. Наел занаятчия, надничар и прислужник и работел наедно с тях. За половин година изработили 10 нови чарка и ремонтирали няколко остарели. Една нова машина Иван продавал за 1300 гроша, а за ремонт вземал сред 100 и 400 гроша. На майстора плащал 3600 гроша за половин година, на надничаря - 1600, а на прислужникът - 1000.
През 1870 година си направил нова стая до остарялата и към този момент имал 20 чарка. Скоро видял механичния дарак за влачене на вълна и го пуснал в деяние в една от стаите. У него към този момент се била зародила мисълта по какъв начин да обработва вълната напълно по машинален метод и решил да сътвори своя предачница. Освободителната война, присъединяване му в Габровския правосъден съвет и Учредителното заседание в Търново краткотрайно го отклонили от това му желание.
През 1880 година получил 1500 златни френски наполеона завещание от починалия си тъст и отпътувал в Германия, с цел да купи предачни машини. Скоро в Габрово се появила първата механична предачница. Платовете се търсели от ден на ден и повече и Иван Калпазанов решил да построи фабрика. За съучастник привлякъл Петър Цокев, който взел участие с дял от 1/3.
Двамата купили воденицата на поп Рачо в квартал " Бичкиня " и върху 23 декара вдигнали новата фабрика, като построили общежитие за служащите. Докарали машините от Германия. На 14 ноември 1882 година, Коледни Заговезни, фабриката била тържествено открита. Жителите на града и близките села се втурнали да видят какво ще да е това знамение, при което прежда се получава без хурка и чекрък. На откриването машините произвеждали прежда, боядисана в цветовете на българското знаме, и Калпазанов раздал на всички присъстващи.
Мъжете служащи получавали заплата 10-15 лева, а дамите - 3-4. Работели по 14 и половина часа. Скоро почнали и нощна промяна, която била по 8 и половина часа. За една година фабриката донесла на Иван Калпазанов облага от 67 056 лв..
Той ценял служащите и майсторите, уважавал ги и постоянно канел в дома си най-хубавите и им устройвал тържества. Това не се нравело на останалите търговци и производители на шнур, които се " големеели ". Те пуснали слух, че Иван Калпазанов ще банкрутира, като пусне новата си фабрика " Александър ", именувана на българския княз, която почнал да строи. Нямало да издържи на конкуренцията, тъй като пръскал пари да посреща посетители и ги черпел с бира - пиво, което по това време било считано за лукс.
Вместо да банкрутира, към края на 1884 година изхвърлил доста заслужилото водно колело като движеща мощ, заменил го с турбина и сложил два нови стана за тъкане на шаяк. Това евентуално е привлякло княз Александър Батенберг, който персонално пристигнал да прегледа фабриката и я оповестил за велможа снабдител на платове. След три години Калпазанов основал нова предачница и тъкачница и почнал да създава камгарни платове, които за разлика от шаяка са от дълговлакнеста вълна и гладки. Обособил я в нова фабрика. За да обезпечи гориво за турбината пък, платил на експерти да проучат Балкана за каменни въглища. Купил към 40 декара под връх Бедек и почнал да експлоатира една изложба. Скоро тя прераснала в мина и, естествено, била наречена " Калпазан ".
Иван Калпазанов умира неуместно. Помага при разтоварване на нови машини, изпотява се, настива и издъхва от бронхопневмония на 54 години през 1889 година Оставя 7 деца, от които четири девойки. Фабриката наследяват тримата му сина. Те основават през 1889 година събирателното сдружение " Иван Калпазанов ", което по-късно трансформират във фамилно акционерно сдружение. Начело е най-големият наследник Добри, който довършва и новата фабрика, стартирана от татко му. С течение на времето под негово управление фабриката доближава най-голямото си развиване и годишно произвеждане от 300 хиляди кв. м платове. През 1896 година главният капитал към този момент е 483 хиляди лева при облага от 135 хиляди лева, а през идващите 10 години капиталът нараства на 1,08 млн. лева Най-малкият наследник Димитър умира на фронта в Балканската война.
Фабриката е национализирана на 23 декември 1947 година и е включена в габровския комбинат " Гаврил Генов ".
Автор: Григор Николов
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ