Индийското правителство обяви, че Русия е освободила десетки от 91

Индийското държавно управление разгласи, че Русия е освободила десетки от 91 индийци, които са били излъгани да се бият за съветските сили във войната на страната с Украйна. Неколцина са се завърнали вкъщи, до момента в който процесът по връщането на други е в ход. беседва с някои от мъжете за техните битки.

" Не съм сигурен дали ще се върна безвредно или в ковчег. В същински потрес съм. Моля те, избави ме ", гласи съобщението, което Урген Таманг, някогашен индийски боец, изпраща до BBC от южен украински град, няколко дни преди да бъде уволнен от фронтовата линия във войната на Русия против Украйна, която навлезе в третата си година този февруари.

Мъж на име Таманг е измежду 91-те индийци, които са били принудени да се бият във войната. Повечето от тях са от небогати фамилии и са привлечени от сътрудници с обещания за пари и работа, от време на време като " помощници " в съветската войска. Но вместо това те били изпратени в зоната на военните дейности. Много от тях споделиха, че са били ситуирани в елементи от Украйна под съветски надзор, където е трябвало да ръководят противопехотни мини, дронове, ракети и снайперски офанзиви с малко или никакво военно образование.

9 индийци са починали в спора до момента, а индийските управляващи оповестиха, че са арестували 19 души за трафик на хора.

Лятото Русия даде обещание предварително освобождение на всички мъже от Индия, воюващи в нейната войска, след посещаване на индийския министър председател Нарендра Моди в Москва, по време на което той повдигна въпроса пред президента Владимир Путин. Двете страни имат обичайно топли връзки. 45 от тях са отписани от този момент. 

" Не мога да допускам, че съм излязъл оттова ", споделя Сунил Карва, електротехник от Раджастан, който се включил към съветската войска през февруари и бил пратен в Бахмут. Карва разказва страховити гледки на гибел и опустошение, действителност, която го засегнала най-тежко, когато човек от прилежащото му село бил прострелян на бойното поле.

" Изпратиха го назад на фронтовата линия 15 дни след пострадването и той припадна на терена. Сега той е неподвижен ", добавя той.

Подобно на него, множеството от другите вербувани също са били чиновници на възраст сред 19 и 35 години, които са били наети от сътрудници, основани в Индия, Дубай и Русия. Казват, че договорите им били на съветски език, който не разбирали. Въпреки това те ги подписали с вярата да получат по-добри благоприятни условия.

Раджа Патан се включил към армията през февруари, откакто съветник по образованието го измамил да се запише в фиктивен лицей. " Когато стигнах там, видях банери, рекламиращи набирания за армията. Дотогава бях похарчил толкоз доста време и пари, че въпреки всичко взех решение да се причисля ", споделя той.

Смъртта на двама негови другари го предиздвикала да напусне. Той бил освободен през август благодарение на приветлив съветски пълководец, който улеснил излизането му.Сега основан в Москва, той оказва помощ на други индийци да избягат оттова.

Мохамад Суфян от южния щат Телангана се завърна в Индия на 12 септември с още петима мъже. На безвредно място, в дома си, той носи контузията от оцеляването на фронтовата линия. " Там имаше малко отмора и първоначално не можех да приказвам със фамилията си 25 дни ", споделя той.

Най-страшният миг идва през февруари, когато неговият другар Хемил Мангукия - индиец от щата Гуджарат - е погубен тъкмо пред очите му.

" Той беше единствено на 15 метра от мен, копаейки ров покрай Кринки (до Херсон), когато падна ракета ", спомня си Суфян. " Сложих тялото му в камиона със личните си ръце. След като видях тялото на моя другар, нямах сили за нищо “, добави той. " След гибелта Суфян и други останали там индийци пуснали видеозапис с молби за помощ, който достигнал до индийския народен представител Асадудин Оуаиси, който повдигнал въпроса пред външното министерство. Семействата на мъжете също се обърнали към индийското държавно управление за помощ за връщането им.

" Чудо е, че се върнах вкъщи “, сподели Азад Юсуф Кумар, гражданин на управлявания от Индия Кашмир, който бил част от групата на Суфян в армията. " В един миг копаеш окоп, а в идващия пада артилерия и изгаря всичко. Всичко беше въпрос на шанс върху кого ще се случи ".

През февруари Кумар сподели пред BBC по какъв начин е прострелял крайници си по простъпка по време на подготовка. " Командирът ми повтаряше, използвайте дясната си ръка, с цел да стреляте, използвайте лявата си ръка, с цел да стреляте, стреляйте от горната страна, стреляйте надолу ", споделя той. " Никога не бях докосвал револвер. Беше извънредно студено и с револвера в лявата си ръка най-после прострелях крайници си. "

Сега назад в Кашмир, той приказва за това по какъв начин неговият пълководец го е обвинил, че съзнателно се е прострелял, с цел да избегне отиването на фронтовата линия.

" Но аз съм късметлия, че не отидох да се удрям. Четирима мъже от моя лагер починаха при нахлуване по това време. Можех да съм един от тях ", споделя той.

Въпреки че скорошните освобождавания донесоха облекчение на мнозина, тези, които към момента са в Русия, са изправени пред възходящо обезсърчение, защото освобождението им се забавя.

Таманг, който се включил към съветската войска през януари, сподели по-рано пред вестник The Indian Express, че 13 от 15 неруски членове на неговата част са починали.

Фактът, че той бил изпратен на фронтовата линия най-малко два пъти, откакто подписал писмото си за уволняване през август, засилили страховете му и недоверието в процеса.

На 15 септември той бил на път за Москва, само че към момента се съмнявал дали в действителност се прибира вкъщи. " Излизам, само че ще продължа да ви адресирам местоположението си ", сподели той.

Когато за последно е изпратил известие, той е напуснал Украйна, надявайки се да продължи пътуването си до дома.