Какво толкава кара всички големи държави да се стремят към Южния полюс на Луната
Индийският галактически уред „ Чандраян-3 “ за първи път в историята кацна на южния полюс на Луната. Индия обаче няма да е последната, която ще направи това. През идващите няколко години други организации и страни, като се стартира с НАСА и Китай, които възнамеряват да изградят база в района на същото място. Защо е подобен огромен ползата към южния полюс на Луната?
Най-ценното богатство на южния полюс на Луната
Основната причина за интереса към южния полюс на Луната като място за кацане е, че, както е известно, този район съдържа вода под формата на лед. Не хелий-3, какъвто може да има на други места на естествения сателит на Земята, а вода. Водата, несъмнено, е от значително значение за живота подобен, какъвто го познаваме, само че тя може да се употребява и за други цели. Освен за доставяне на астронавтите и селскостопанските култури с вода и О2, тя може да се трансформира в охлаждаща течност за оборудването и даже, да вземем за пример, в ракетно гориво. По този метод Луната може да служи като „ обслужваща станция “, от която в близко бъдеще да достигнем до Марс.
Освен това анализът на тази вода може да има научно значение. С помощта на този разбор може да се записва геоложката интензивност на Луната, като да вземем за пример лунните вулкани, и даже да се проследят ударите на метеоритите.
Търсене, траяло десетилетия
Наличието на вода под формата на лед на южния полюс на Луната е установено от няколко галактически задачи. През 1994 година американският галактически уред Clementine извърши спектроскопски наблюдения на лунната повърхнина благодарение на картографски спектрометър в близката инфрачервена област. Тези данни допускат съществуването на вода под формата на лед на лунните полюси. В края на 90-те години на ХХ в. задачата Lunar Prospector, ръководена от НАСА, също способства за откриването на водород, което бе интерпретирано като съмнение за допустимо съществуване на воден лед на полюсите.
Малко по-късно индийската организация също изигра основна роля за първото разкриване на лунна вода. През 2008 година галактическият транспортен съд „ Чандраян-1 “ изведе в лунна орбита научния инструмент на НАСА, наименуван Moon Mineralogical Mapper. Този инструмент бе употребен за установяване съществуването на воден лед в кратерите на южния полюс на Луната.
През идната година американският спътник LCROSS (Lunar Crater Observation and Sensing Satellite), изстрелян по едно и също време с Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO), съзнателно се разруши в един от кратерите в региона. При удара се образува шлейф от парчета, който съгласно анализите съдържа молекули вода.
Въпреки това оставаше известна неустановеност, защото молекулата на хидроксила (OH) постоянно се бъркаше от инструментите с молекулата на водата (H2O). По-късно тези опасения бяха разсеяни от данните на телескопа на НАСА Stratospheric Observatory for Infrared Astronomy (SOFIA), който през 2020 година удостовери първото недвусмислено разкриване на вода на южния полюс на Луната.
Обещаващ, само че сложен терен
Наличието на такава вода в района се дължи основно на обстоятелството, че слънцето осветява единствено високите върхове. Това е по този начин, тъй като заради наклона на Луната нашата звезда постоянно е покрай хоризонта. Поради това най-ниските региони са непрекъснато в сянка и това е по този начин от няколко милиарда години. Температурите там могат да паднат до -250 °C.
Въпреки че е мъчно да се дефинира количеството на това вещество, Планетарното общество счита, че на двата лунни полюса има над 600 милиона тона воден лед. И съгласно специалистите това е прекомерно занижена оценка.
В очакване на бъдещи лунни бази на Китай и Съединени американски щати двете страни ще изпратят „ емисари “, които да оценят обстановката. Още през идната година НАСА ще изстреля своя роувър VIPER, който би трябвало да открие съществуването на воден лед в един от тези кратери. Китайската галактическа организация възнамерява да изпрати там през 2026 година галактическия уред Chang’e-7, както и нов луноход.
Разбира се, кацането в региона няма да е елементарно. Сенчестият темперамент на южния полюс на Луната, който благоприятства запазването на водния лед, прави кацането още по-трудно от нормалното. Трябва да се има поради, че множеството кацащи на Луната апарати разчитат на камери, които ги насочват, до момента в който се доближават към повърхността, с цел да избегнат трудностите. Рисковете в допълнение се задълбочават от обстоятелството, че южният полюс на Луната е мощно набразден и няма огромни площи с еднакъв терен, както да вземем за пример е на лунния екватор.
