Индивидуалните реакции на кризата с са разположени в една по-широка

Индивидуалните реакции на рецесията с са ситуирани в една по-широка социална рамка, а в нея сега има много под паника реакции. Това сподели пред БНР. Според него „ нещата наподобяват малко на всеобща неуравновесеност “.
Паника или непукизъм? „ По-добре разсъдък, по-добре действително осъзнаване на обстоятелството, че пандемия има “, поучава Иванов.
Хората в актуалната обстановка реагират по няколко метода, първият от които е. Той е присъщ за претърпели болестта, хора на първа линия или за хора с близки, които страдат и се трансформира в посттравматична стресова реакция. При експертите това може да се изрази в професионално прегаряне или бърнаут, изясни психологът. Друга реакция са тревожно-депресивните неразположения и паническите офанзиви.
Иван Иванов назова наивно и цинично прекачване на отговорност тезата, че обществото се е провалило на фона на дейностите на формалните институции по преодоляване на и на разнопосочните сигнали, които те излъчват. При 20 инфектирани имахме КПП-та с пропускателен режим. Сега при 200 инфектирани имаме „ неразбираеми, много скромни ограничения “, уточни клиничният психолог.
Предложение: До 60 дни неплатен отпуск да се смятат за трудов стаж
Неплатеният отпуск до 60 дни, употребен през 2021 година, да се признава за трудов стаж при пенсиониране. Такава смяна през Закона за бюдже...
Как се отразява пандемията на децата, които са затворени у дома и гледат вести?
„ Децата, които ги караме да поставят маски, да не се гледат в очите, да са на отдалеченост – всичко това е много сериозен удар върху естествения метод, по който те се социализират и преработват рецесията ", разяснява експертът.
Според Иванов максимален е рискът за децата от 1 до 7 клас. Той предлага децата по-малко да гледат телевизия. „ Особено тези „ оперативки ", които са съвсем като военно състояние. Колкото по-малко им даваме опция да гледат тези оперативки, толкоз по-добре. “
Относно отдалеченото образование клиничният психолог поучава родителите да нямат толкоз контролиращо отношение и да оставят децата сами да се оправят, като бъдат „ на една ръка разстояние " и се намесват единствено при потребност, тъй като „ децата са доста адаптивни ". Освен това е значимо да вършат дружно изобретателни неща – да се учат на нови умения, да четат забавни неща - да вземем за пример за пандемиите в историята, да създадат смяна, тъй че децата да стартират да се грижат за нещо - да вземем за пример домакински любим, „ а не да се усещат жертви на тази обстановка ".