Индивидуалните реакции на кризата с коронавируса са разположени в една

Индивидуалните реакции на рецесията с ковид са ситуирани в една по-широка социална рамка, а в нея сега има много под паника реакции. Това сподели пред БНР клиничният психолог Иван Иванов. Според него  " нещата наподобяват малко на всеобща неуравновесеност “.Паника или непукизъм? " По-добре разсъдък, по-добре действително осъзнаване на обстоятелството, че пандемия има “, поучава Иванов.

Хората в актуалната обстановка реагират по няколко метода, първият от които е несъразмерен стрес. Той е присъщ за претърпели болестта, хора на първа линия или за хора с близки, които страдат и се трансформира в посттравматична стресова реакция. При експертите това може да се изрази в професионално прегаряне или бърнаут, изясни психологът. Друга реакция са тревожно-депресивните неразположения и паническите офанзиви.

Иван Иванов нарече наивно и цинично прекачване на отговорност тезата, че обществото се е провалило на фона на дейностите на формалните институции по преодоляване на пандемията и на разнопосочните сигнали, които те излъчват. При 20 инфектирани имахме КПП-та с пропускателен режим. Сега при 200 инфектирани имаме " неразбираеми, много скромни ограничения “, уточни клиничният психолог.

Как се отразява пандемията на децата, които са затворени у дома и гледат вести?

" Децата, които ги караме да поставят маски, да не се гледат в очите, да са на отдалеченост – всичко това е много сериозен удар върху естествения метод, по който те се социализират и преработват рецесията ", разяснява експертът в предаването " Преди всички ".

Според Иванов максимален е рискът за децата от 1 до 7 клас. Той предлага децата по-малко да гледат телевизия. " Особено тези " оперативки ", които са съвсем като военно състояние. Колкото по-малко им даваме опция да гледат тези оперативки, толкоз по-добре. “

Относно отдалеченото образование клиничният психолог поучава родителите да нямат толкоз контролиращо отношение и да оставят децата сами да се оправят, като бъдат " на една ръка разстояние " и се намесват единствено при потребност, тъй като " децата са доста адаптивни ". Освен това е значимо да вършат дружно изобретателни неща – да се учат на нови умения, да четат забавни неща - да вземем за пример за пандемиите в историята, да създадат смяна, тъй че децата да стартират да се грижат за нещо - да вземем за пример домакински любим, " а не да се усещат жертви на тази обстановка ".