Нов ред или нов хаос: долавяте ли сигналите?
Индианците в старите американски филми могат да схванат, какъв брой и какви конници се задават и на какво разстояние са, като долепят ухо до земята.
Същото могат да вършат тези днешни хора, които умеят да слушат, какво се случва в дълбините на обществата. Такива хора освен схващат какво наближава, само че имат и способността да чуят трясъка, когато нещата се пречупят: когато остарелият ред ненадейно се препъва и потегля окончателно надолу, а напред дебне или нов ред, или безпорядък. След десетилетия напредък, през днешния ден чуваме – в случай че умеем да слушаме – счупването на властническия ред по света. Но отпървом: малко история.
Сигналите в България
Към средата на 1980-те години в България беше ясно, че след четири десетилетия владичество комунистическият режим залязва. Нямаше ток, горивата бяха лимитирани, магазините – все по-празни. Чуваше се тътенът на идващото сриване. А след това, ненадейно и внезапно, се чу „ пук! “. И стана ясно, че системата към този момент не залязва, а е счупена.
Това „ пук! “ чух напролет на 1987 година, по време на първия публично позволен рок фестивал в софийския Летен спектакъл. На сцената се появи групата " Кале " с фронтмен Васо Гюров, тогава на забележима възраст 17. Представиха парчето „ Чичо “. После, както си му беше редът, полицаите стопираха тока и разтуриха седянката.
На излизане споделих на шепата другари, от софийския рокендрол ъндърграунд, с които бях на концерта:
- Момчета, бай Тошо е довиждане. Дотук беше.
Те:
- Как пък разбра?
Аз:
- Лесно е: едно общество, способно да създаде „ Чичо “ не е общество, което към този момент може да носи на гърба си хората на Тошо.
После се наложи, вървешком по " Графа ", да им направя къс курс по Хегел. Според него, всяка институция, конструкция, система, има личен дух, който я държи жива. Ако духът изчезне, това, което остава, е единствено обвивка – кабинетите, секретарките, служебните коли. Но без дух живот няма. Затова съответните системи ще могат да имитират нещо като живот – в тази ситуация - споделих - на Тошовците им давам година-две – само че най-после те просто ще издъхнат. Така и стана: режимът в България падна две години след дебюта на парчето „ Чичо “.
Белезите за края на режима се виждаха още в средата на 80-те години.Снимка Българска телеграфна агенция
Какво общо има това с днешната обстановка по света и у нас? Всичко – тъй като съждението на Хегел за духа на институциите има тежестта на естествен закон. Винаги работи. Видяхме това у нас и през 2020 година, когато отидохме на масово плажуване на Росенец, окупиран тогава от Ахмед Доган.
Когато видях по какъв начин са надошли хора безусловно от цялата страна и безусловно от всякоя възраст, класа, пол и занимание, отново чух това „ пук! “. Следващата година Борисов падна от власт, както се оказа – вечно. А в края на предходната година рекордните митинги шумно известиха за счупването на възхода на Пеевски. Не, няма да ни бъде министър председател, както заплашваше години наред.
Сигналите от Москва и Украйна
На 8-9 май същото „ пук! “ се чу и в Москва. След като дни наред всевъзможни висши руснаци обсипваха всевъзможни висши американци с молби да кажат на украинците да не им бомбардират парада на Червения площад, президентът Зеленски излезе с декрет. В него той " позволяваше " провеждането на парада в Москва и забраняваше на своите да го обстрелват, като даже даде координатите на Червения площад. Парадът се състоя непретенциозно, обезпокоеното, без съществени задгранични гости и без военна техника. Путин изпелтечи някаква безцветна тирада, не напомпа мускули и не заплаши никого. После парадът свърши за нямаше и час – за разлика от предходните времена, когато се точеше половин ден.
Слушайте и чуйте: президентът на Украйна - т.е. на нападнатата от Русия страна, която съгласно съветския проект трябваше да капитулира на третия или най-вече на седмия ден – точно той, след четири години война, " разрешава " на агресора да си се порадва на дребното маршируващи войничета в личната столица. Междувременно същият този Зеленски беше станал покровител на арабските страни, нападнати от ирански дронове (и оставени без протекция от обичайния си съдружник САЩ). И отново неговото разузнаване беше помогнало на бедуините да изгонят руснаците от африканската страна Мали. И отново той към този момент беше споделил на президента Тръмп, че може и да разреши парада на Путин, само че никога няма да му отстъпва територии. Тръмп пък ненадейно престана да назовава Зеленски „ неудачник “ и го разгласи за " nice guy ", а украинците създаде в " героични воини ".
В тази обстановка кънтят няколко „ пук! “ по едно и също време. Първото „ пук! “ известява превръщането на Володимир Зеленски от жертва на експанзия, комуто да съчувстваме – в международен водач, от който може да се чака, че в бъдеще ще дефинира хода на огромни събития. Второто „ пук! “ алармира за счупването на Путин – на неговия престиж, на способността му да излъчва мощ и да мачка цели страни с армията си. Трето „ пук! “ алармира за неочакваното просветление на американската администрация, че не Путин е мощният човек в Източна Европа. И че не на него би трябвало да се оказва помощ.
И от Китай
Ако човек доста концентрирано се заслуша в международните събития, ще долови и дребните пукания, които предвещават огромно „ пук! “ в Китай. Макар най-силно обиден от запушването на доставките през Ормузкия пролив, Китай мълчи оглушително. Защо? Защото е прекомерно ангажиран с търсенето на метод да избегне идващото огромно „ пук! “.
Днес Си Цзинпин към този момент не може да скрие пагубните цифри за вътрешния дълг, които МВФ разгласи за рекордни, данните за огромните банкрути, рецесията с вложенията и скършения икономически растеж. Въобразил си, че в тази рецесия военните ще тръгнат да го смъкват, Си потегли да изтребва висшия генералитет, вместо да се заеме със самата рецесия. Неизбежното сриване на правилото на доминото към този момент се мержелее на хоризонта: огромното китайско „ пук! “ надали е доста надалеч.
Какво следва?
И да споменем Европа, където Орбан към този момент не е фактор и по този начин лишава желанието на други, в това число у нас, да следват неговия антиевропейски модел. Вече одобрените му антиевропейски съдружници се покриха. Вижте по какъв начин даже Фицо ненадейно стана по-нисък от тревата, а Вучич въобще не се чува.
Какво следва? В началото писах, че „ пук! “ известява счупването на остарелия ред и настъпването на нов ред – или на безпорядък. У нас, след 1987 година за малко настъпи безпорядък (но въобще непостижим с хаоса в Югославия или СССР), последван от нов ред без комунизъм. Нов ред, без сериозен безпорядък, настъпи след 2020 година (с края на Борисов) и още веднъж се случва в този момент, с края на Пеевски.
Не всички имат нашия шанс. След счупването на Путин, в Русия ще има безпорядък, а не нов ред; би трябвало занапред да се готвим за това. Същото важи за Китай. В Съединени американски щати, след края на тръмпизма (и там назрява огромно „ пук! " ) се обрисува неразбория, само че не същински безпорядък. А новият ред, в който да се включи една обезтръмпена Америка към този момент се гради от останалите западни страни, с най-активното присъединяване на нови западни водачи - такива като Марк Карни и Володимир Зеленски.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Същото могат да вършат тези днешни хора, които умеят да слушат, какво се случва в дълбините на обществата. Такива хора освен схващат какво наближава, само че имат и способността да чуят трясъка, когато нещата се пречупят: когато остарелият ред ненадейно се препъва и потегля окончателно надолу, а напред дебне или нов ред, или безпорядък. След десетилетия напредък, през днешния ден чуваме – в случай че умеем да слушаме – счупването на властническия ред по света. Но отпървом: малко история.
Сигналите в България
Към средата на 1980-те години в България беше ясно, че след четири десетилетия владичество комунистическият режим залязва. Нямаше ток, горивата бяха лимитирани, магазините – все по-празни. Чуваше се тътенът на идващото сриване. А след това, ненадейно и внезапно, се чу „ пук! “. И стана ясно, че системата към този момент не залязва, а е счупена.
Това „ пук! “ чух напролет на 1987 година, по време на първия публично позволен рок фестивал в софийския Летен спектакъл. На сцената се появи групата " Кале " с фронтмен Васо Гюров, тогава на забележима възраст 17. Представиха парчето „ Чичо “. После, както си му беше редът, полицаите стопираха тока и разтуриха седянката.
На излизане споделих на шепата другари, от софийския рокендрол ъндърграунд, с които бях на концерта:
- Момчета, бай Тошо е довиждане. Дотук беше.
Те:
- Как пък разбра?
Аз:
- Лесно е: едно общество, способно да създаде „ Чичо “ не е общество, което към този момент може да носи на гърба си хората на Тошо.
После се наложи, вървешком по " Графа ", да им направя къс курс по Хегел. Според него, всяка институция, конструкция, система, има личен дух, който я държи жива. Ако духът изчезне, това, което остава, е единствено обвивка – кабинетите, секретарките, служебните коли. Но без дух живот няма. Затова съответните системи ще могат да имитират нещо като живот – в тази ситуация - споделих - на Тошовците им давам година-две – само че най-после те просто ще издъхнат. Така и стана: режимът в България падна две години след дебюта на парчето „ Чичо “.
Белезите за края на режима се виждаха още в средата на 80-те години.Снимка Българска телеграфна агенция Какво общо има това с днешната обстановка по света и у нас? Всичко – тъй като съждението на Хегел за духа на институциите има тежестта на естествен закон. Винаги работи. Видяхме това у нас и през 2020 година, когато отидохме на масово плажуване на Росенец, окупиран тогава от Ахмед Доган.
Когато видях по какъв начин са надошли хора безусловно от цялата страна и безусловно от всякоя възраст, класа, пол и занимание, отново чух това „ пук! “. Следващата година Борисов падна от власт, както се оказа – вечно. А в края на предходната година рекордните митинги шумно известиха за счупването на възхода на Пеевски. Не, няма да ни бъде министър председател, както заплашваше години наред.
Сигналите от Москва и Украйна
На 8-9 май същото „ пук! “ се чу и в Москва. След като дни наред всевъзможни висши руснаци обсипваха всевъзможни висши американци с молби да кажат на украинците да не им бомбардират парада на Червения площад, президентът Зеленски излезе с декрет. В него той " позволяваше " провеждането на парада в Москва и забраняваше на своите да го обстрелват, като даже даде координатите на Червения площад. Парадът се състоя непретенциозно, обезпокоеното, без съществени задгранични гости и без военна техника. Путин изпелтечи някаква безцветна тирада, не напомпа мускули и не заплаши никого. После парадът свърши за нямаше и час – за разлика от предходните времена, когато се точеше половин ден.
Слушайте и чуйте: президентът на Украйна - т.е. на нападнатата от Русия страна, която съгласно съветския проект трябваше да капитулира на третия или най-вече на седмия ден – точно той, след четири години война, " разрешава " на агресора да си се порадва на дребното маршируващи войничета в личната столица. Междувременно същият този Зеленски беше станал покровител на арабските страни, нападнати от ирански дронове (и оставени без протекция от обичайния си съдружник САЩ). И отново неговото разузнаване беше помогнало на бедуините да изгонят руснаците от африканската страна Мали. И отново той към този момент беше споделил на президента Тръмп, че може и да разреши парада на Путин, само че никога няма да му отстъпва територии. Тръмп пък ненадейно престана да назовава Зеленски „ неудачник “ и го разгласи за " nice guy ", а украинците създаде в " героични воини ".
В тази обстановка кънтят няколко „ пук! “ по едно и също време. Първото „ пук! “ известява превръщането на Володимир Зеленски от жертва на експанзия, комуто да съчувстваме – в международен водач, от който може да се чака, че в бъдеще ще дефинира хода на огромни събития. Второто „ пук! “ алармира за счупването на Путин – на неговия престиж, на способността му да излъчва мощ и да мачка цели страни с армията си. Трето „ пук! “ алармира за неочакваното просветление на американската администрация, че не Путин е мощният човек в Източна Европа. И че не на него би трябвало да се оказва помощ.
И от Китай
Ако човек доста концентрирано се заслуша в международните събития, ще долови и дребните пукания, които предвещават огромно „ пук! “ в Китай. Макар най-силно обиден от запушването на доставките през Ормузкия пролив, Китай мълчи оглушително. Защо? Защото е прекомерно ангажиран с търсенето на метод да избегне идващото огромно „ пук! “.
Днес Си Цзинпин към този момент не може да скрие пагубните цифри за вътрешния дълг, които МВФ разгласи за рекордни, данните за огромните банкрути, рецесията с вложенията и скършения икономически растеж. Въобразил си, че в тази рецесия военните ще тръгнат да го смъкват, Си потегли да изтребва висшия генералитет, вместо да се заеме със самата рецесия. Неизбежното сриване на правилото на доминото към този момент се мержелее на хоризонта: огромното китайско „ пук! “ надали е доста надалеч.
Какво следва?
И да споменем Европа, където Орбан към този момент не е фактор и по този начин лишава желанието на други, в това число у нас, да следват неговия антиевропейски модел. Вече одобрените му антиевропейски съдружници се покриха. Вижте по какъв начин даже Фицо ненадейно стана по-нисък от тревата, а Вучич въобще не се чува.
Какво следва? В началото писах, че „ пук! “ известява счупването на остарелия ред и настъпването на нов ред – или на безпорядък. У нас, след 1987 година за малко настъпи безпорядък (но въобще непостижим с хаоса в Югославия или СССР), последван от нов ред без комунизъм. Нов ред, без сериозен безпорядък, настъпи след 2020 година (с края на Борисов) и още веднъж се случва в този момент, с края на Пеевски.
Не всички имат нашия шанс. След счупването на Путин, в Русия ще има безпорядък, а не нов ред; би трябвало занапред да се готвим за това. Същото важи за Китай. В Съединени американски щати, след края на тръмпизма (и там назрява огромно „ пук! " ) се обрисува неразбория, само че не същински безпорядък. А новият ред, в който да се включи една обезтръмпена Америка към този момент се гради от останалите западни страни, с най-активното присъединяване на нови западни водачи - такива като Марк Карни и Володимир Зеленски.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ