С колко поскъпват телеком услугите в Европа?
Индексирането на цените на услуги е относително нова тематика за всеобщия консуматор у нас, провокирана от високата инфлация в последните години. За първи път това се случи преди две години, когато мобилните оператори покачиха цените си за съществуващи клиенти поради осезаемото повишаване на суровините, електрическата енергия и като цяло услугите и стоките в страната. Нещо повече, по време на Коронавирус пандемията натоварването на мрежите на операторите беше толкоз огромно, че наложи редица вложения и усъвършенствания, с цел да могат потребителите да продължат да употребяват услугите без спиране. Тази наклонност се резервира и след пандемията, като потреблението на данни продължава да пораства с невиждани досега растежи.
Тази процедура обаче не е нова за телеком промишлеността в Европа, където се ползват разнообразни модели за калкулиране на годишните нараствания на цените. В множеството европейски страни методът е относително принципен и подобен на този у нас - фирмите взимат решението по отношение на обществен показател на потребителските цени, който е препоръка към размера на нарастването, което да ползват за съществуващите си клиенти. Има и образци, при които повишаването на услугите е обвързано освен инфлацията, само че и с закрепен годишен % или минимална стойност на нарастването. На процедура, това дава опция на операторите в Европейски Съюз да покачват цените си даже когато има дефлация - намаляване на цените на стоките и услугите. Ето какви са практиките измежду някои от страните в Европа.
Белгия, Франция и Австрия следват най-разпространения модел, при който нарастванията са обвързани с показателя на потребителските цени, като и в трите страни индексацията на цените се случва от няколко години. В Австрия A1, Drei и Magenta са нараснали цените си с сред 8.5% и 11% през тази година. Белгийският оператор Telenet подвига цените си с 1.05% още през 2020 година, като от този момент насам има още няколко нараствания, едно от които с 4.7% през 2022 година Подобни стъпки в последните години подхваща и конкурентният оператор Proximus.
По-сложен е методът на операторите във Англия и Ирландия . Телекомите на двата острова употребяват освен показателя на потребителските цени, само че и закрепен %, с който усилват цените си, без значение от размера на инфлацията. В Ирландия да вземем за пример от 2022 година Vodafone, а от тази година Three и Air усилват цените си с 3%, добавени към показателя на потребителските цени. Практиката и на трите оператора е, че даже показателят на потребителските цени да е отрицателен, нарастването от 3% се резервира. Подобен е методът и във Англия, като четирите най-големи оператора ползват индексация от 2020 година насам. Увеличението на Острова е с най-малко 3.9%, без значение от показателя на потребителските цени, само че когато последният е положителен, той се прибавя към тези 3.9%. По-малките оператори имат сходни политики, въпреки и с разнообразни проценти. През последните месеци на Острова има и полемика с локалния регулатор по отношение на метода, по който се оповестяват нарастванията на цените.
Трети формат за индексацията съществува в Италия - той е композиция от двата упоменати досега. От идната година WindTre ще индексира със цената на инфлацията, само че не по-малко от 5%. Така минималното нарастване е 5%, само че когато инфлацията е над този %, нарастването ще е равно на нея. От друга страна, италианският TIM ползва процедура, сходна на английската, и индексира цените си с 3.5%, към които прибавя и индексa на потребителските цени в страната.
У нас и трите мобилни оператора имат елементарно проследим и принципен метод към индексацията на цените. Увеличенията се базират само на данните на Национален статистически институт за инфлация в потребителските цени, без да се прибавят спомагателни или закрепени проценти.
Законови регулации
Индексацията на цените не е нещо ново в договорите на мобилните оператори в Европа. Още през 2015 година Европейският съд има решение по тематиката, провокирано от дело сред австрийското Сдружение за информиране на потребителите и A1 Telekom Austria.
Поводът са клаузи в договорите на телеком компанията, които плануват промени в цените на услугите ѝ въз основата на показател на потребителските цени. Според решението на съда такава индексация не следва да се смята като мотив за едностранно преустановяване на контракта за мобилни услуги без наказателна клауза от страна на потребителя, а самите клаузи не са в нарушаване на правата на потребителите. Част от повода е, че измененията са основани на обществен и самостоятелен показател на цените и са включени като уговорка в договорите на мобилния оператор. Освен това, в решението си Съдът отбелязва, че доставянето на информационни услуги основава предпоставки за законен интерес от опцията за смяна на цените за тези услуги.
Защо е нужна индексацията?
Самият факт, че практиката е достигнала до Европейския съд е задоволителен симптом, че индексацията не е обичана на никого. За телекомите рискът от недоволството на клиентите е огромен и включва както проблеми с репутацията, по този начин и мотив за смяна на потребителското държание и отношение към телекома. В същото време обаче тази стъпка наподобява неизбежна поради растящите оперативни разноски и натискът върху операторите за разширение на инфраструктурата, което и самият Европейски съд очевидно осъзнава, в случай че съдим по бележката в решението.
Основните съставни елементи в оперативните разноски на мобилните оператори, които се въздействат директно от инфлацията, са разноските за създаване и поддръжка на мрежата, електрическа енергия, горива и заплати. Това са и разноските, които фирмите мъчно биха могли да усъвършенстват или понижат, защото те са от основно значение за самото действие на телекомите. Тук е значимо да се вземе поради и отговорността на телекомуникационните компании за обезпечаването на съгласуваност - мобилните мрежи са част от сериозната инфраструктура на страната и от изключително значимо значение за действието на голям брой други бизнеси и системи. Това стана мъчително очевидно при започване на Covid пандемията.
Освен тази отговорност, предизвикателство за телекомите е и мощно конкурентната среда, в която оперират. Клиентите на мобилни и закрепени услуги, изключително в България, са извънредно взискателни и чувствителни както във връзка с цените, по този начин и по отношение на качеството на услугите, което в допълнение усилва натиска върху мобилните оператори. Те освен би трябвало да вършат непрекъснати нововъведения в развиването на мрежите си, само че и да имат подготвеност да поемат непрекъснато растящото ползване, което води и до по-високи разноски за действие и поддръжка.
Всички тези фактори основават риск за рентабилността на телекомуникационните оператори. От една страна, посредством увеличение на разноските и нуждата от неотложни вложения, а от друга - заради закъснение на пазарния напредък и лимитираните източниците на доходи. В тези условия нарастването на цените по отношение на инфлацията е един от дребното принадлежности, с които мобилните оператори могат да подсигуряват финансовата си резистентност. Той оказва помощ на фирмите да ръководят рисковете, тъй че да могат да поддържат здравословен ритъм на нововъведения, без да се постанова да свиват разноските си посредством съкращения или да слагат под риск оперирането на своите мрежи.
Тази процедура обаче не е нова за телеком промишлеността в Европа, където се ползват разнообразни модели за калкулиране на годишните нараствания на цените. В множеството европейски страни методът е относително принципен и подобен на този у нас - фирмите взимат решението по отношение на обществен показател на потребителските цени, който е препоръка към размера на нарастването, което да ползват за съществуващите си клиенти. Има и образци, при които повишаването на услугите е обвързано освен инфлацията, само че и с закрепен годишен % или минимална стойност на нарастването. На процедура, това дава опция на операторите в Европейски Съюз да покачват цените си даже когато има дефлация - намаляване на цените на стоките и услугите. Ето какви са практиките измежду някои от страните в Европа.
Белгия, Франция и Австрия следват най-разпространения модел, при който нарастванията са обвързани с показателя на потребителските цени, като и в трите страни индексацията на цените се случва от няколко години. В Австрия A1, Drei и Magenta са нараснали цените си с сред 8.5% и 11% през тази година. Белгийският оператор Telenet подвига цените си с 1.05% още през 2020 година, като от този момент насам има още няколко нараствания, едно от които с 4.7% през 2022 година Подобни стъпки в последните години подхваща и конкурентният оператор Proximus.
По-сложен е методът на операторите във Англия и Ирландия . Телекомите на двата острова употребяват освен показателя на потребителските цени, само че и закрепен %, с който усилват цените си, без значение от размера на инфлацията. В Ирландия да вземем за пример от 2022 година Vodafone, а от тази година Three и Air усилват цените си с 3%, добавени към показателя на потребителските цени. Практиката и на трите оператора е, че даже показателят на потребителските цени да е отрицателен, нарастването от 3% се резервира. Подобен е методът и във Англия, като четирите най-големи оператора ползват индексация от 2020 година насам. Увеличението на Острова е с най-малко 3.9%, без значение от показателя на потребителските цени, само че когато последният е положителен, той се прибавя към тези 3.9%. По-малките оператори имат сходни политики, въпреки и с разнообразни проценти. През последните месеци на Острова има и полемика с локалния регулатор по отношение на метода, по който се оповестяват нарастванията на цените.
Трети формат за индексацията съществува в Италия - той е композиция от двата упоменати досега. От идната година WindTre ще индексира със цената на инфлацията, само че не по-малко от 5%. Така минималното нарастване е 5%, само че когато инфлацията е над този %, нарастването ще е равно на нея. От друга страна, италианският TIM ползва процедура, сходна на английската, и индексира цените си с 3.5%, към които прибавя и индексa на потребителските цени в страната.
У нас и трите мобилни оператора имат елементарно проследим и принципен метод към индексацията на цените. Увеличенията се базират само на данните на Национален статистически институт за инфлация в потребителските цени, без да се прибавят спомагателни или закрепени проценти.
Законови регулации
Индексацията на цените не е нещо ново в договорите на мобилните оператори в Европа. Още през 2015 година Европейският съд има решение по тематиката, провокирано от дело сред австрийското Сдружение за информиране на потребителите и A1 Telekom Austria.
Поводът са клаузи в договорите на телеком компанията, които плануват промени в цените на услугите ѝ въз основата на показател на потребителските цени. Според решението на съда такава индексация не следва да се смята като мотив за едностранно преустановяване на контракта за мобилни услуги без наказателна клауза от страна на потребителя, а самите клаузи не са в нарушаване на правата на потребителите. Част от повода е, че измененията са основани на обществен и самостоятелен показател на цените и са включени като уговорка в договорите на мобилния оператор. Освен това, в решението си Съдът отбелязва, че доставянето на информационни услуги основава предпоставки за законен интерес от опцията за смяна на цените за тези услуги.
Защо е нужна индексацията?
Самият факт, че практиката е достигнала до Европейския съд е задоволителен симптом, че индексацията не е обичана на никого. За телекомите рискът от недоволството на клиентите е огромен и включва както проблеми с репутацията, по този начин и мотив за смяна на потребителското държание и отношение към телекома. В същото време обаче тази стъпка наподобява неизбежна поради растящите оперативни разноски и натискът върху операторите за разширение на инфраструктурата, което и самият Европейски съд очевидно осъзнава, в случай че съдим по бележката в решението.
Основните съставни елементи в оперативните разноски на мобилните оператори, които се въздействат директно от инфлацията, са разноските за създаване и поддръжка на мрежата, електрическа енергия, горива и заплати. Това са и разноските, които фирмите мъчно биха могли да усъвършенстват или понижат, защото те са от основно значение за самото действие на телекомите. Тук е значимо да се вземе поради и отговорността на телекомуникационните компании за обезпечаването на съгласуваност - мобилните мрежи са част от сериозната инфраструктура на страната и от изключително значимо значение за действието на голям брой други бизнеси и системи. Това стана мъчително очевидно при започване на Covid пандемията.
Освен тази отговорност, предизвикателство за телекомите е и мощно конкурентната среда, в която оперират. Клиентите на мобилни и закрепени услуги, изключително в България, са извънредно взискателни и чувствителни както във връзка с цените, по този начин и по отношение на качеството на услугите, което в допълнение усилва натиска върху мобилните оператори. Те освен би трябвало да вършат непрекъснати нововъведения в развиването на мрежите си, само че и да имат подготвеност да поемат непрекъснато растящото ползване, което води и до по-високи разноски за действие и поддръжка.
Всички тези фактори основават риск за рентабилността на телекомуникационните оператори. От една страна, посредством увеличение на разноските и нуждата от неотложни вложения, а от друга - заради закъснение на пазарния напредък и лимитираните източниците на доходи. В тези условия нарастването на цените по отношение на инфлацията е един от дребното принадлежности, с които мобилните оператори могат да подсигуряват финансовата си резистентност. Той оказва помощ на фирмите да ръководят рисковете, тъй че да могат да поддържат здравословен ритъм на нововъведения, без да се постанова да свиват разноските си посредством съкращения или да слагат под риск оперирането на своите мрежи.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ