Рекорден скок на местните данъци в България през 2025 г.
Индексът се пресмята по канара от 0 до 100, където 0 подхожда на най-ниските възможни по закон ставки на четири основни локални данъка: налог върху недвижимите парцели, налог върху възмездното придобиване на имущество, налог върху транспортните средства и патентен налог за търговски обекти. През последното десетилетие този показател демонстрира стабилно повишаване, като се изключи 2019 година, когато поради локалните избори множеството общини задържат или намаляват ставките.
2025 година обаче бележи изключение в противоположната посока — регистрирано е покачване от цели 2,5 пункта в показателя, което е най-високото за последните 10 години. По данни на ИПИ това не се дължи на няколко огромни общини, които покачват фрапантно налози, а в противен случай — повода е в необятното разпространяване на нараствания в разнообразни обитаеми места.
Конкретно, регистрирани са 72 случая на нарастване на налога върху недвижимите парцели, 33 на налога за възмездно придобиване, 28 на патентния налог за търговия на дребно и 45 на налога върху транспортните средства. С изключение на последния, това са най-високите стойности за последното десетилетие. Отделно, във връзка с налога върху колите се прецизира, че огромният брой нараствания през 2019 година се дължи на въвеждането на екологични съставни елементи (Евро 1 и 2), което е трансформирало методологията, само че не постоянно въздейства върху показателя.
В географски проект, данъчната тежест е най-висока в някои от огромните общини и в курортните региони по южното Черноморие. В челото на класацията попадат Царево със стойност на показателя 87,9, Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). В противоположния завършек на спектъра, с най-ниски ставки, се подреждат по-слабо обитаеми или гранични общини като Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7).
Според разбора на ИПИ, най-съществената смяна не е единствено в безспорните стойности на показателя, а в неговата динамичност. Сравнение сред данъчната карта на страната през 2021 година и 2025 година демонстрира доста потъмняване на общините – знак, че доста от тях са минали от ниски към междинни или високи равнища на облагане. Това подсказва бързо и навсякъде повишаване на данъчната тежест.
ИПИ обръща внимание и на структурните аргументи зад тази наклонност. Една от тях е фактът, че основите за локалното облагане — като данъчни оценки на парцели, мощ на коли и комерсиална повърхност — не порастват редом с инфлацията, за разлика от приходите от държавните налози като приходи и облаги. Това води до последователно обедняване на общинските бюджети и засилена взаимозависимост от прехвърляния от централния бюджет. Така локалната власт се оказва с лимитирана финансова автономия и постоянно е принудена да компенсира посредством повишение на локални данъци.
В тази връзка ИПИ напомня своята самодейност „ 2% в твоята община “, която планува прекачване на част от приходите от подоходния налог непосредствено към общинските бюджети. По този метод локалните управляващи биха могли да разполагат с повече лични средства, без да се постанова годишно повишение на локалните налози. Подобна промяна е подкрепена и в неотдавна оповестения отчет на Световната банка „ Rethinking Municipal Finance “, в който ИПИ взе участие като съветник.
С обобщението си анализът на ИПИ ясно демонстрира, че локалната данъчна тежест в България не просто пораства, а го прави по-бързо и по-широкообхватно от всеки път, като слага под въпрос устойчивостта на сегашния модел на финансиране на общините.
2025 година обаче бележи изключение в противоположната посока — регистрирано е покачване от цели 2,5 пункта в показателя, което е най-високото за последните 10 години. По данни на ИПИ това не се дължи на няколко огромни общини, които покачват фрапантно налози, а в противен случай — повода е в необятното разпространяване на нараствания в разнообразни обитаеми места.
Конкретно, регистрирани са 72 случая на нарастване на налога върху недвижимите парцели, 33 на налога за възмездно придобиване, 28 на патентния налог за търговия на дребно и 45 на налога върху транспортните средства. С изключение на последния, това са най-високите стойности за последното десетилетие. Отделно, във връзка с налога върху колите се прецизира, че огромният брой нараствания през 2019 година се дължи на въвеждането на екологични съставни елементи (Евро 1 и 2), което е трансформирало методологията, само че не постоянно въздейства върху показателя.
В географски проект, данъчната тежест е най-висока в някои от огромните общини и в курортните региони по южното Черноморие. В челото на класацията попадат Царево със стойност на показателя 87,9, Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). В противоположния завършек на спектъра, с най-ниски ставки, се подреждат по-слабо обитаеми или гранични общини като Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7).
Според разбора на ИПИ, най-съществената смяна не е единствено в безспорните стойности на показателя, а в неговата динамичност. Сравнение сред данъчната карта на страната през 2021 година и 2025 година демонстрира доста потъмняване на общините – знак, че доста от тях са минали от ниски към междинни или високи равнища на облагане. Това подсказва бързо и навсякъде повишаване на данъчната тежест.
ИПИ обръща внимание и на структурните аргументи зад тази наклонност. Една от тях е фактът, че основите за локалното облагане — като данъчни оценки на парцели, мощ на коли и комерсиална повърхност — не порастват редом с инфлацията, за разлика от приходите от държавните налози като приходи и облаги. Това води до последователно обедняване на общинските бюджети и засилена взаимозависимост от прехвърляния от централния бюджет. Така локалната власт се оказва с лимитирана финансова автономия и постоянно е принудена да компенсира посредством повишение на локални данъци.
В тази връзка ИПИ напомня своята самодейност „ 2% в твоята община “, която планува прекачване на част от приходите от подоходния налог непосредствено към общинските бюджети. По този метод локалните управляващи биха могли да разполагат с повече лични средства, без да се постанова годишно повишение на локалните налози. Подобна промяна е подкрепена и в неотдавна оповестения отчет на Световната банка „ Rethinking Municipal Finance “, в който ИПИ взе участие като съветник.
С обобщението си анализът на ИПИ ясно демонстрира, че локалната данъчна тежест в България не просто пораства, а го прави по-бързо и по-широкообхватно от всеки път, като слага под въпрос устойчивостта на сегашния модел на финансиране на общините.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ