10 интригуващи предания и легенди за виното
“In vino veritas ” („ Във виното е истината ”) е една от най-известните мисли, споделяни в миналото за виното, в тази ситуация от Плиний Стари. Ърнест Хемингуей пък споделя: „ Виното е най-великото достижение на цивилизацията. “ Ние сме изцяло съгласни и с двамата и седнали към кръглата маса, дегустираме и спорим кое е по-добро – аленото или бялото вино…
Несъмнено виното е неизменима част от историята на България, от българската просвета, обичай и психика. Древните траки са употребявали виното като значим детайл от религиозните ритуали и като средство за постигане на връзка с боговете.
Свидетелства за това има в многочислените светилища, открити из територията на цялата страна, които носят информация за античните ритуали и култа към бога на виното Загрей. Дори Омир в своите творби постоянно загатва превъзходните качества на тракийските виновност.
Интересни са преданията и легендите, свързани с виното. Ето 10 от най-популярните и завладяващи от тях.
1. В Стария Завет се споделя, че първият човек, който засадил лозе след Големия Потоп и разкрил виното, бил Ной. След като излязъл от ковчега в планината Арарат той почнал „ …да обработва земята и засадил грозде. И пил той от виното и се опиянил. “
2. Според една еврейска талмудическа легенда Ной намира лоза, която е изхвърлена от райската градина. На стъблото ѝ има гроздове и откакто вкусва от тях, праотецът възжелава този плод. Той засажда лозата, която израства и узрява единствено за един ден. Смачквайки плодовете в ръцете си, Ной прави вино и пие от него.
3. В друга антична легенда споделя, че дяволът склонява Ной да садят лозата дружно. Той излива върху корена и кръвта на агне, лъв, маймуна и свиня, които символизират измененията в държанието на човек, съгласно градацията на неговото замайване.
4. Гръцки мит гласи, че гроздето е било намерено, с помощта на овца, която непрекъснато бягала от стадото, принадлежащо на Ойнос и се завръщала в обора доста по-късно от останалите животни. Пастирът Стафилос почнал да следи тревопасното и видял, че то яде плодовете на някакво непознато растение. Набрал от зърната и ги занесъл на своя стопанин Ойнос.
Последният забелязал, че полученият сок от плодовете след известно време придобива различен усет и има опияняващи свойства. Решил да го съобщи в подарък на Дионис. В подмяна и като признателност към подаръка, богът посветил Ойнос в тайните на винопроизводството и нарекъл омайното пиво на негово име, а гроздето – на името на пастира.
5. Друг гръцки мит споделя за дружбата сред Дионис и извънредно красивия сатир Ампелос. Един ден Ампелос паднал от висока канара и умрял. Смъртта му била съкрушителна за Дионис и той горещо се помолил на Зевс да възвърне живота на красивия му другар.
Върховният господ се смилил и трансформирал ирония в лоза, която почнала да дава плодове. Сокът, извлечен от тях, имал усет на възвишен нектар. Оттогава нататък Дионис почнал да странства по света и да учи хората по какъв начин да отглеждат грозде и да вършат вино.
Направил го в чест и памет на мъртвия си приятел, вярвайки че по този метод, духът му ще живее постоянно. От името на ирония Ампелос се появила и гръцката дума αμπελος – лоза.
6. „ Веселият господ Дионис върви по целия свят, от една страна в друга, съпроводен от шумна навалица менади и сатири, украсени с венци. Той върви начело с венец от лозови пръчки на главата и с тире, декориран с бръшлян, в ръце. Около него в. жив танец се въртят с пеене и крясъци младите менади и скачат опиянените от вино тромави сатири с опашки и кози крайници. Подир шествието карат на магаре стареца Силен, мъдрия преподавател на Дионис.
Той е доста пийнал, едвам седи на магарето, опрян на метнатия пред него мях с вино. Бръшляновото венче се е смъкнало настрани върху плешивата му глава. Поклащайки се, той язди, кротко ухилен. Млади сатири вървят паралелно с внимателно стъпващото магаре и деликатно поддържат стареца, с цел да не падне.
Под звуците на флейти, сиринги и тимпани шумното шествие радостно напредва по планините измежду сенчести гори и по зелени полянки.
Радостно върви по земята Дионис-Бакх, покорявайки всичко на своята власт. Той учи хората да отглеждат лозата и да вършат от нейните тежки, зрели гроздове вино. ”
7. Според древнокитайско поверие съвсем 2000 години пр.н.е. един човек на име Ю направил вино от грозде. Императорът тогава не оценил изобретението, забранил на своя народ да го използва, а самия Ю изгонил от Китай. Винарството в Древен Китай получило развиване през XII век пр.н.е.
В някои провинции използването на виното дори водело до всеобщи вълнения. В идващите епохи развъждането на гроздето и правенето на вино се забранявало неведнъж, само че по-късно гроздето още веднъж се появявало в Китай.
8. Персийска легенда по какъв начин един ден цар Джамшид си почивал под сянката на своята шатра, наблюдавайки процеса на образование на млади стрелци от армията си. Изведнъж обаче вниманието му било отвлечено от сцена, разиграваща се в непосредствена непосредственост.
Красива птица се борела за живота си в пастта на голяма змия. Царят заповядал на стрелците си неотложно да убият влечугото. Освободеното творение разперило криле и кацнало в краката на положителния цар. От човката му се отронили няколко зрънца, които незабавно покълнали. Израснали виещи се растения, отрупани с доста плод.
Джамшид вкусил от тях и се влюбил във усета им. Консумирал ги както свежи, по този начин и на сок. Един ден обаче, по нехайство, му поднесли вкиснала напитка. Царят отпил една глътка, разгневил се и бързо изгонил прислужникът. Глиненият съд с питието бил забравен…
Минали няколко месеца… Една прелестна робиня, любимка от харема на Джамшид, почнала да страда от нетърпимо главоболие. Загубила разум от страдалчество, тя решила да се самоубие. Случайно намерила съда с вкисналия сок и ѝ хрумнало да постави завършек на живота си, отравяйки се с „ развалената “ напитка. Изпила течността докрай и изпаднала в безсъзнание за няколко часа.
Какво било удивлението ѝ, когато се събудила и открила, че няма и диря от ужасното главоболие, и освен това – чувствала се по-бодра и здрава от всеки път. Вестта за чудодейното ѝ излекуване достигнала до ушите на Джамшид, който провъзгласил вкисналия сок от грозде за „ царско лекарство “.
9. Древно българско поверие споделя, че когато Крум завладял велможите на разрушения от него аварски хаганат, хан Крум почнал да ги разпитва кое е довело до заличаване такава мощна страна. Много аргументи били посочени, измежду които и кражбата, лъжата и пиянството.
Това предиздвикало Крум да предприеме ограничения против тези пороци. Строгият закон бил въведен незабавно. Изкоренени били и всички лозя. Всеки, у който откривали от неразрешената течност (виното), бил набиван на прът. Но смелостта на един млад мъж предиздвикала хана да анулира тежката си дума.
Бедната вдовица Илая била принудена да отглежда първородния си наследник в огромна беднотия. Лозата, която растяла в двора и, давала скъп плод. Според ханската заповед тя трябвало да я изкорени. Жената решила, че откакто по този начин и по този начин ще загуби растението, най-малко да резервира последните му плодове. Обрала гроздето и го скрила в една делва до огнището, всеки ден давала от плода на детето си.
Минали доста дни и един ден Илая с изненада открила, че тя е направила вино, без да желае. Жесток мраз, апетит и мор мъчили хората идната зима. Но вдовицата не се бояла от студа, тъй като всеки ден момчето й си пийвало от чудодейния балсам.
Хан Крум имал лъвове, които всяка вечер пускал да се разхождат свободно из улиците на столицата. Но една заран едно от животните било открито мъртво. Хората изтръпнали от боязън от идния хански яд. Крум заречен, че който отиде при хана и си признае за стореното, ще получи огромно заплащане. Заедно с това трябвало да успее и да отскубне косъм от брадата на хана.
Полакомени от бъдещото заплащане, десетина юнаци се престрашили да отидат в двореца, само че отнасяли по 50 тояги за лъжата си.
За огромна изненада на всички присъстващи, синът на Илая съумял да отскубне косъма от посивялата брада на хана. Момчето разказало по какъв начин е отгледано, с помощта на какво е възмъжал и кое му е дало тази изключителна мощ.
Накрая ханът го попитал за името му, което било Мавруд. Крум наредил: „ Щом тази лозница ти е дала такава храброст, от през днешния ден нататък от нея ще се разсаждат новите лозя на страната. И гроздето, и виното от него ще се назовават Мавруд, с цел да се помни твоята смелост. Такива юнаци са нужни на българската армия. Казах. ” 
10. „ Едно време хората се пропили. Българският Кан Крум Страшни заповядал да изкоренят лозята. В същото време една свирепа фурия пристигнала в българските земи. Всички се уплашили от нея. Много юнаци се изредили да убият халата, само че никой не съумял да я погуби.
Тогава пристигнал незнайният Мавруд левент.Тръгнал да дири халата. Намерил я. Тя водела със себе си три синджира плебеи. На първия синджир млади копачи, на втория-млади овчари, а на третия – все млади орачи. Разлютил се Мавруд и умъртвил халата. Освободил робите. Те го попитали по какъв начин да му се отблагодарят. Юнакът изискал от орачите – кравай, от копочите – чепка грозде, от овчарите взел агне.
След малко пристигнал кан Крум Сташни. Попитал Мавруд по какъв начин е победил халата. Юнакът дал отговор, че силата му е от лозата, която майка му била укрила. Лозата израснала с помощта на Слънцето. Като чул това кан Крум размислил и разрешил на хората да отглеждат лозята си. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд левент! ”
