От чиповете към звездите: създаден е нов ракетен двигател, работещ с вода
Имперският лицей създава ракетния мотор с името Iridium Catalysed Electrolysis CubeSat Thruster (ICE-Cube Thruster), който е толкоз дребен, че употребява техники, в началото предопределени за произвеждане на силициеви микрочипове.
Към днешна дата към 90% от изстреляните спътници тежат по-малко от 10 кг, като някои от тях не са доста по-големи от смарт телефон. Създаването на съставни елементи за такива дребни спътници е съществено инженерно предизвикателство. Основното предизвикателство е създаването на ракетни мотори, които да дават отговор на рестриктивните мерки на CubeSat.
Двигателят ICE-Cube Thruster, финансиран от Европейската галактическа организация (ЕКА), сигурно дава отговор на критериите за миниатюризация. Целият мотор е с размерите на нокът, като горивната камера и дюзата са дълги единствено 1 мм. Той се нуждае от единствено 20 вата електрическа мощ, с цел да работи. При тестванията моторът сподели двигателна сила от 1,25 милинютона със характерен подтик от 185 секунди.
Главната специфичност на ICE-Cube Thruster обаче е потреблението на елементарна вода като работно тяло. С помощта на тока на борда на спътника водата се разгражда на водород и О2, които се подават в горивна камера, където изгарят, създавайки двигателна сила за маневриране на CubeSat.
Използването на вода понижава масата на товара, защото не изисква той да бъде под налягане, което прави системите за предпазване и обработка по-леки и по-опростени. Изработването на горивната камера и дюзата на мотора надали не в две измерения обаче изисква потреблението на методите на микроелектромеханичните системи (МЕМС), които нормално се употребяват за обработка на силициевите пластини с дебелина до под микрометър.
Този ексцентричен метод освен взема решение един от главните проблеми, само че и дава опция за всеобщо произвеждане на тези дребни мотори.
