Имот за стотици хиляди левове на артиста Иван Ласкин в Пасарел стана змиярник за наследниците му
Имот за стотици хиляди левове на актьора Иван Ласкин в Пасарел се трансформира в змиярник – многочислените наследници не могат да се вдървен за продажбата му.
Китното село Пасарел се намира на към 30 километра от София и непрекъснато е било притегателно като магнит за почитателите на виладжийския способ на живот, природата и чистия въздух. Малцина обаче знаят, че в него е минало детството на един от най-обичаните български актьори Иван Ласкин, написа " Уикенд “.
Далеч преди родата му да се премести в Банкя и сериалът " Васко да Гама от село Рупча “ да го изстреля в звездния небосвод на актьорската компетентност, дребният Ванчо тичал по тучните поляни край селото и играел футбол с децата от махалата и с по-малките си братя Евгени и Светослав.
Местните споделят, че неприятното момче на българското кино и театър бил доста хрисимо дете. Не правел бели, не чупел прозорци и не се катерел по дърветата, за да бере непознатите черници и череши. Семейството му било едно от най-заможните и най-покровителстваните от комунистическите ръководещи.
Благодарение протекциите на локалния партиен секретар разкрили кръчма в къщата си в центъра на Пасарел.
Увеселителното заведение било единственото място, където пасарелци се черпели с ракия и именития в годините на соца " облак “ – мента с мастика.
Бащата на Ласкин бил зет, единствено че безспорно имал интерес към спиртните напитки и към кръчмарския бизнес на тъст си. В двора на фамилията имало и казан за производство на домашна шльокавица – нещо типично за българското село по времето на социализма. По мъжка линия цялата рода пиела в границите на умереното за българина – по малко, единствено че непрекъснато – всяка вечер.
Три месеца след гибелта на Ласкин в Пасарел бяха потърсени роднини на актьора, които биха могли да опишат също така за една от обичаните звезди на българското кино. Възрастен мъж посреща екип на изданието при започване на селото. С бастун сочи пътя към къщата на Ласкин, като уточни, че отдавна не е сграда, а руина. Наставлява да сме внимава, ако някой реши да влезе в двора, защото имало много змии и гущери.
Никой не чистил мястото, нито подрязвал дървета, а влечугите само това и чакали – да си намерят храсталак, който да обитават.
Оказва се, че прабабата на Ласкин е негова вуйна.
Дядото с бастун дава упътвания да потърси баба Латина, която е живата история на обитаемото място и която всички посочват Тина. 85-годишната жена знаела всичко, защото била съседка на фамилията. Нейната свекърва и бабата на Иван били първи приятелки на млади години. После житейските им пътища се разделили…
" Семейството има имоти в селото. И ниви имат, само че всичко пустее, а това коства много пари, които абсолютно изтичат из ръцете им. Чудим им се по какъв метод не ги търсят. Земята при нас е скъпа, напълно като в София, и вероятно ще се разделят милиони, ако многочислената рода на дядото на Иван се събере и реши да продава, единствено че те не подхващат никакви действия. Може и да не са в България. Пръснаха се. От години не са идвали в селото. Иван и братята му ловяха риба като деца. Имаха колелета и ходеха по водоемите, единствено че това беше много отдавна. После се чу, че Иван се е снимал във филм, че е дете – звезда. Преди това не го знаехме, не му обръщахме внимание. Беше дете като всички деца. Като възрастен какво е правил – не знам. Може и да е пиел, само че
тук всички пият, ха-ха-ха. Пие се – кой колкото има. Не пие този, който няма алтернатива “, през смях споделя старецът и дава упътване, че джанките в двора на Ласкини са цъфнали, единствено че към този миг няма кой да ги бере като станат готови за джибри.
Прикрива уста с ръка подвига бастуна и повтаря адреса на баба Тина – сакън да не се обърка някой в криволичещия асфалт на единствената съществена улица. Къщата й е таман срещу наследствения имот на Ласкин. Пред двора на остарялата госпожа като стража е застанало кучето Пуфи, което единствено се осмелява да прескача найлоновата ограда в двора на Васко да Гама за да гони врабчета и пеперуди. Върти опашка и посреща всички гостоприемно, досега в който стопанката му се мъчи да стане от леглото.
Спретнатата баба Тина посреща гостите си с усмивка и споделя, че й е приятно да посреща хора. Преди да се разприказва обаче, пита можем ли да познаем на колко години е. Следват няколко догатки, които абсолютно я разсмиват. Накрая признава, че е на 85 и разговорът започва като по вода. " Имотът на Ласкини е скъп. Собствениците му починаха отдавна. Бяха
4 сестри, а Ласкин има дял по линия на майка си, защото тя е живяла тук. През 50-те години дядо му беше учител в основното образователно заведение и тук се срещна с баба му и се ожениха. Беше бивш деятелен ремсист и по тази линия го трансферираха на работа в Банкя. Беше шеф на Административнопроцесуален кодекс в Банкя. Майка му помагаше на баща си да върти едно заведение. На мястото на къщата в предишното беше селската кръчма Тя си беше от едно време, отпреди 9 септември 1944 година После я национализираха и направиха магазин за хранителни продукти. След това дълги години беше на Общината. След 1954-55 година стана здравна работа. Имаше лекар, зъболекар и аптека. После кратковременно я взе Съветът за строителния отдел към кметството. Абе, ставаха всевъзможни прехвърляния. И най-накрая с мъжа си дойде да живее Гюргена, една от лелите на Иван. Тя е най-малката щерка от четирите сестри. Нейният мъж Митко отиде да живее в посолството в Италия и тя отпътува с него и от този миг къщата замря. Поддържаха я известно време, единствено че поредно я изоставиха. Към 1990 година като се върна Митко, умря в акцидент край Пасарел и по този метод започва разрухата на
имота. Никой не влизаше в нея. Тя започва да се унищожава, керемидите й изпопадаха и кметството взе решение да я събори. Чистиха я миналата година, изкараха боклуците от нея, единствено че тя още веднъж обрасна с трева. Всеки хвърля боклуци в двора. Бяха пуснали обява за продажба на парцела, единствено че нещо не се схванаха наследниците “, споделя баба Тина.
Тя обаче не е наясно с персоналните фамилни истории на Ласкини и хал-хабер си няма защо таткото на Иван е зарязал майка му. " Казваха, че Славчо много пиел, само че то кой ли не пие? Само че за някои се знае, за други – не “, пази го старицата. Оказа се, че Ласкини отдавна са напуснали селото и са се преселили в София и Банкя. От тогавашната къща на два ката няма и помен. Покрив и стени са сринати до камък от безхаберие и разправии в рода. Никой не го е еня за дома на дядо Иван, чието име носеше Иван Ласкин.
Китното село Пасарел се намира на към 30 километра от София и непрекъснато е било притегателно като магнит за почитателите на виладжийския способ на живот, природата и чистия въздух. Малцина обаче знаят, че в него е минало детството на един от най-обичаните български актьори Иван Ласкин, написа " Уикенд “.
Далеч преди родата му да се премести в Банкя и сериалът " Васко да Гама от село Рупча “ да го изстреля в звездния небосвод на актьорската компетентност, дребният Ванчо тичал по тучните поляни край селото и играел футбол с децата от махалата и с по-малките си братя Евгени и Светослав.
Местните споделят, че неприятното момче на българското кино и театър бил доста хрисимо дете. Не правел бели, не чупел прозорци и не се катерел по дърветата, за да бере непознатите черници и череши. Семейството му било едно от най-заможните и най-покровителстваните от комунистическите ръководещи.
Благодарение протекциите на локалния партиен секретар разкрили кръчма в къщата си в центъра на Пасарел.
Увеселителното заведение било единственото място, където пасарелци се черпели с ракия и именития в годините на соца " облак “ – мента с мастика.
Бащата на Ласкин бил зет, единствено че безспорно имал интерес към спиртните напитки и към кръчмарския бизнес на тъст си. В двора на фамилията имало и казан за производство на домашна шльокавица – нещо типично за българското село по времето на социализма. По мъжка линия цялата рода пиела в границите на умереното за българина – по малко, единствено че непрекъснато – всяка вечер.
Три месеца след гибелта на Ласкин в Пасарел бяха потърсени роднини на актьора, които биха могли да опишат също така за една от обичаните звезди на българското кино. Възрастен мъж посреща екип на изданието при започване на селото. С бастун сочи пътя към къщата на Ласкин, като уточни, че отдавна не е сграда, а руина. Наставлява да сме внимава, ако някой реши да влезе в двора, защото имало много змии и гущери.
Никой не чистил мястото, нито подрязвал дървета, а влечугите само това и чакали – да си намерят храсталак, който да обитават.
Оказва се, че прабабата на Ласкин е негова вуйна.
Дядото с бастун дава упътвания да потърси баба Латина, която е живата история на обитаемото място и която всички посочват Тина. 85-годишната жена знаела всичко, защото била съседка на фамилията. Нейната свекърва и бабата на Иван били първи приятелки на млади години. После житейските им пътища се разделили…
" Семейството има имоти в селото. И ниви имат, само че всичко пустее, а това коства много пари, които абсолютно изтичат из ръцете им. Чудим им се по какъв метод не ги търсят. Земята при нас е скъпа, напълно като в София, и вероятно ще се разделят милиони, ако многочислената рода на дядото на Иван се събере и реши да продава, единствено че те не подхващат никакви действия. Може и да не са в България. Пръснаха се. От години не са идвали в селото. Иван и братята му ловяха риба като деца. Имаха колелета и ходеха по водоемите, единствено че това беше много отдавна. После се чу, че Иван се е снимал във филм, че е дете – звезда. Преди това не го знаехме, не му обръщахме внимание. Беше дете като всички деца. Като възрастен какво е правил – не знам. Може и да е пиел, само че
тук всички пият, ха-ха-ха. Пие се – кой колкото има. Не пие този, който няма алтернатива “, през смях споделя старецът и дава упътване, че джанките в двора на Ласкини са цъфнали, единствено че към този миг няма кой да ги бере като станат готови за джибри.
Прикрива уста с ръка подвига бастуна и повтаря адреса на баба Тина – сакън да не се обърка някой в криволичещия асфалт на единствената съществена улица. Къщата й е таман срещу наследствения имот на Ласкин. Пред двора на остарялата госпожа като стража е застанало кучето Пуфи, което единствено се осмелява да прескача найлоновата ограда в двора на Васко да Гама за да гони врабчета и пеперуди. Върти опашка и посреща всички гостоприемно, досега в който стопанката му се мъчи да стане от леглото.
Спретнатата баба Тина посреща гостите си с усмивка и споделя, че й е приятно да посреща хора. Преди да се разприказва обаче, пита можем ли да познаем на колко години е. Следват няколко догатки, които абсолютно я разсмиват. Накрая признава, че е на 85 и разговорът започва като по вода. " Имотът на Ласкини е скъп. Собствениците му починаха отдавна. Бяха
4 сестри, а Ласкин има дял по линия на майка си, защото тя е живяла тук. През 50-те години дядо му беше учител в основното образователно заведение и тук се срещна с баба му и се ожениха. Беше бивш деятелен ремсист и по тази линия го трансферираха на работа в Банкя. Беше шеф на Административнопроцесуален кодекс в Банкя. Майка му помагаше на баща си да върти едно заведение. На мястото на къщата в предишното беше селската кръчма Тя си беше от едно време, отпреди 9 септември 1944 година После я национализираха и направиха магазин за хранителни продукти. След това дълги години беше на Общината. След 1954-55 година стана здравна работа. Имаше лекар, зъболекар и аптека. После кратковременно я взе Съветът за строителния отдел към кметството. Абе, ставаха всевъзможни прехвърляния. И най-накрая с мъжа си дойде да живее Гюргена, една от лелите на Иван. Тя е най-малката щерка от четирите сестри. Нейният мъж Митко отиде да живее в посолството в Италия и тя отпътува с него и от този миг къщата замря. Поддържаха я известно време, единствено че поредно я изоставиха. Към 1990 година като се върна Митко, умря в акцидент край Пасарел и по този метод започва разрухата на
имота. Никой не влизаше в нея. Тя започва да се унищожава, керемидите й изпопадаха и кметството взе решение да я събори. Чистиха я миналата година, изкараха боклуците от нея, единствено че тя още веднъж обрасна с трева. Всеки хвърля боклуци в двора. Бяха пуснали обява за продажба на парцела, единствено че нещо не се схванаха наследниците “, споделя баба Тина.
Тя обаче не е наясно с персоналните фамилни истории на Ласкини и хал-хабер си няма защо таткото на Иван е зарязал майка му. " Казваха, че Славчо много пиел, само че то кой ли не пие? Само че за някои се знае, за други – не “, пази го старицата. Оказа се, че Ласкини отдавна са напуснали селото и са се преселили в София и Банкя. От тогавашната къща на два ката няма и помен. Покрив и стени са сринати до камък от безхаберие и разправии в рода. Никой не го е еня за дома на дядо Иван, чието име носеше Иван Ласкин.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ