Имот от два декара, разположен недалеч от язовир Студена“ и

Имот от два декара, ситуиран близо до язовир „ Студена “ и единствено на 40-ина километра от София, се оказа предмет на спор сред частници и Българската академия на науките. Абсурдната история демонстрира, че след измененията през 1990 година документите за собствеността на Академията е в безпорядък, още повече че институти се сливат и разделят, трансформират се и названията им. Няма неприятно учените да си вземат своето, само че, за какво се пробват да завоюват и на непознат тил?

След като от Българска академия на науките с години даже не допускат, че владеят баснословен терен от 5 дка, близо до язовир „ Студена ” най-после се пробват да прилапат освен него само че и прилежащите 2 декара. Съдебните каузи се водят без триумф в пернишките съдилища, само че още няма финално решение чии са оспорваните 2 декара – на частниците или на Българска академия на науките.

Историята се заплита в далечната 1985 година Тогава в Академията е решено по предложение на научния помощник Иван Николов край язовира, от който пие вода Перник, да се построи екологична лаборатория със задача да следи замърсяването на околната среда. Недалеч са мините, по това време с цялостна мощ работи металургичният колос в Перник и като цяло не едно и две предприятия в града бълват във въздуха мръсни кълба пушек.

Тогавашният „ Единен център по биология към Българска академия на науките “ разпорежда на своя чиновник Иван Николов задачата да откри подобаващ терен. Той получава от локалното Административнопроцесуален кодекс 5 дка за Българска академия на науките. Земята на Българска академия на науките освен това е в съседство с парцел от 2 дка. 

Тези 2 декара, които в този момент са предмет на правосъдни каузи, обаче се владеят от Николов още от 1980 година, а парцелът на Академията е даден през април 1986 година с Решение на тогавашната Комисия по земята при Министерския съвет. Иван Николов е безапелационен, че разполага с всички нужни документи, доказващи, че точно той е притежател на двата прилежащи декара.

През идващите години върху земята на Българска академия на науките стартира градежът на панелна постройка, в която ще се настани екологичната база. Николов около другите си служебни задължения, е претрупан да се занимава с построяването и работата на еколабораторията. Сградата е незавършена и е в недодялан градеж, когато настъпват измененията през 1990 г. 

Лабораторията в никакъв случай не заработва, а през идващите години Българска академия на науките освен не демонстрира никакъв интерес към нея, само че и изцяло я пренебрегва.  
На Иван Николов непосредствено му е декларирано, че екологията не влиза в проектите на Института, която в миналото е почнал градежа края бент. „ Студена “.

Чак през 1994 година управлението на Института по биология и имунология на размножаването му предлага контракт за взаимна активност, с цел да бъде довършено строителството на лабораторията. Освен това му разпореждат да създаде ветеринарни препарати и инсталация за потребностите на отглеждането на животни. В последна сметка е решено постройката да се довърши и в нея да стартира произвеждане на въпросните препарати.

Каква обаче е ориста на този контракт сред научния помощник и Българска академия на науките? Иван Николов изяснява, че направил няколко разработки на ветеринарни препарати, предложил ги е на Българска академия на науките, само че не е получил никакъв отговор от там. Той акцентира, че през годините е вложил значително лични пари в лабораторията край „ Студена “, спонсорирал е също поправки в постройката на Института, както и негови научни симпозиуми.

Само че след измененията тогавашният Единен център по биология е закрит. Активите му отиват в други структури на Българска академия на науките. Лабораторията и базата в с. Студена са трансферирани в Института по биология.

При това състояние парцелът с незавършената база изцяло запустява и се разрушава. През 1994 година с благословията на тогавашното управление на Българска академия на науките са готови документи, с които да разчистят сметките с Иван Николов. По това време той, макар че към този момент е напуснал работата в Института, продължавал да се грижи и да заплаща разноските по защита на парцела. Само че и тези планове остават единствено едни положителни пожелания и нищо не се случва. Разходите на Николов по този начин и не са му възобновени.

Всичко обаче се трансформира, когато Николов преди няколко години продава своите 2 декара.

Иронията е в това, че в Българска академия на науките надали са щели да схванат, че имат парцел край бент. „ Студена “, в случай че един от новите стопани не взема решение да надстрои с втори етаж вилата си. Той търси Българска академия на науките, с цел да получи строително позволение. Така в Академията с изненада откриват, че имат земя в отлично местенце – хем картинно, хем напълно покрай София. „ Потвърждавам с ръка на сърцето – от 80-те години до момента никой от Българска академия на науките не е показал никакъв интерес към тази благосъстоятелност “, безапелационен е Иван Николов.

От Академията обаче бързат да поправят „ грешката си " – стартират дело против някогашния си чиновник и двамата нови притежатели, на които той е продал земята си. Претенциите на Българска академия на науките са, че имат всички 7 декара, а освен тези 5, върху които преди време е почнал градежът въз основата. „ Почувствах се надълбоко обиден, тъй като единствено аз дълги години се грижех за парцела, а от Българска академия на науките не проявяваха даже незабележим интерес, не дадоха нито един път отговор на моите запитвания и оферти за дотъкмяване на лабораторията. И в този момент внезапно съм в неравностойно състояние. В правосъдната зала, от едната страна, е мощна конструкция като Българска академия на науките, която може да харчи държавни пари за каузи. От другата, съм аз и би трябвало да потвърждавам собствеността си върху парцел, за който се грижа и имам нужните документи от 20 години. ”

В съда Българска академия на науките стартира да търси доказателства за благосъстоятелност върху парцела. Направена е експертиза. Вещото лице показва, че е видял оригиналите в архива и меродавното му умозаключение е, че документите са достоверни. Според съхранените документи на Българска академия на науките са предоставени единствено 5 декара земя в местността „ Опашиница “ край село Студена.
Назначеният от съда инспектор след проверка открива, че парцелът от 5 декара е осчетоводен като благосъстоятелност на Института.

Любопитно е, че съдията в Пернишкия областен съд се сменя два пъти, в това число и директно преди последното съвещание.

На първа инстанция делото е извоювано от Българска академия на науките.

В Окръжния съд в Перник обаче съдия-докладчикът се произнася с изключително мнение в интерес на частните притежатели. Следва обжалване и в този момент следва Върховен касационен съд да реши дефинитивно разногласието. За изненада на частните притежатели, делото там ще се гледа от арбитър, командирована от Пернишкия областен съд. Въпросната дама там е била зам.-шеф и началник на гражданската гилдия. Наистина доста необичайно съвпадане се е получило при другояче инцидентното систематизиране на делата.

Адвокат Пламена Маркова, която показва един от притежателите пред Върховен касационен съд, разяснява: „ Иван Николов се доставя с нотариален акт за благосъстоятелност по давностно притежание от 1980 година върху двата декара. Българска академия на науките имат искания за 7 декара от парцела в Студена, а се дават документи единствено за 5 декара. Скица, предоставена от Българска академия на науките, не съдържа изискуемите реквизити и не може да се одобри като доказателство.

При снимането на терена към 1990 година геодезистите даже не са уведомили притежателите и са позволени доста неточности. Имало е построена ограда сред парцела на Българска академия на науките и частното притежание, което не е взето поради при снимането ”. Адвокат Пламена Маркова въпреки всичко чака Върховен касационен съд да постанови заслужено решение и да отбрани правото на благосъстоятелност.
Инфо: Уикенд