Преглед на културата: Прочутата пирамида на Лувъра символ ли е на окултното?

...
Музеят Лувър е открит в Париж на 10 август 1793
Коментари Харесай

Музеят Лувър, открит в Париж на 10 август 1793 г. Музеят Лувър е открит в Париж на 10 август 1793 г - Авторско право Wikimedia Commons от Публикувано на 10/08/2023 - 07:00

На този ден през 1793 г. е открит музеят Лувър във Франция. Но какво се крие зад неговата скандална пирамида и дебне ли по-тъмен символ?

Музеят Лувър отваря врати на 10 август 1793 г. със скромна колекция от 537 картини, като повечето от творбите са от кралската колекция или конфискувана църковна собственост.

РЕКЛАМА

През 1981 г. тогавашният френски президент Франсоа Митеран предложи план за Големия Лувър, който изискваше мащабно обновяване на музея. Част от плана му беше да преустрои централния Cour Napoléon в Лувъра.

Влезте: I.M. Pei, известният китайско-американски архитект и отдаден модернист, който беше натоварен със задачата да конструира сега известното стъкло с височина 71 фута пирамида в центъра на огромния двор.

Изграждането на пирамидата на Лувъра и трите придружаващи я пирамидиони беше част от първата фаза на проекта за Големия Лувър. Вдъхновен от пирамидата в Гиза, I. M. Pei проектира пирамидата по начин, при който посетителите ще влязат в пирамидата и ще се спуснат в просторното фоайе и след това ще си проправят път в главните сгради на Лувъра.

Що се отнася до петата и последната, това е обърнатата пирамида, която може да се види, когато се използва подземния вход на Carrousel du Louvre.

Историята на емблематичната структура обаче не беше гладка...

Проектът на Митеран срещна критики най-вече заради цената си - над милиард евро. Освен това решението му да повери дизайна на проекта на I. M. Pei не беше добре прието, тъй като мнозина се притесняваха, че поверяването на някой, който не е добре запознат с френската култура, просто няма да е подходящо за парижката забележителност.

Това предизвика медийна лудост и имаше кампании срещу него, като повечето от критиките бяха насочени към идеята за поставяне на съвременната архитектура на фона на класическия френски ренесансов стил.

Все пак проектът продължи и строителството е завършено в края на 1987 г. и е отворено за обществеността на 14 октомври 1988 г. В крайна сметка беше посрещнато с голяма похвала от съпротивляващите се парижани и се превърна в една от най-разпознаваемите архитектурни икони във Франция.

Един ключ фактор за въздействието на пирамидата е нейната прозрачност.

Визията на I.M. Pei беше да има пълна прозрачност в стъклото на пирамидата. Имайки предвид лекия синкав или зеленикав оттенък, който притежава стъклото, мисията да се създаде кристално чисто стъкло беше голямо предизвикателство. На френската производствена компания Saint-Gobain Glass беше възложено да разработи ново стъкло за проекта и екипът работи неуморно, за да изобрети изключително прозрачното ламинирано стъкло с високо оптично качество за стъклата 673.

Saint- Gobain дори създаде достатъчно стъкло, за да построи две допълнителни пирамиди, в случай че някое стъклено парче някога се разпадне!

РЕКЛАМА

И в числата се носи постоянен слух.

673 панела или не, мнозина все още вярват, че пирамидата има 666 сегмента.

Слухът тръгна през 1980 г., след като официалната брошура цитира „числото на звяра” два пъти. Това накара мнозина да спекулират, че президентът Митеран е поръчал това конкретно преброяване, очевидно като езотеричен символ, скрит в обикновен сайт. Някои дори спекулираха, че Митеран е бил свободен зидар и се е интересувал от окултизма. Определено не помогна фактът, че пирамидата често се смята за символ на смъртта в египетската култура.

Следователно изграждането на пирамидата беше ли вестител на времето?

Митът придобива още повече популярност през 2003 г., когато е публикуван най-продаваният роман на Дан Браун „Шифърът на Да Винчи“. В книгата главният герой твърди, че пирамидата е построена с помощта на 666 стъкла.

РЕКЛАМА

Офисът на Пей обаче отдавна отричаше това и каза, че Митеран никога не е уточнявал броя на стъклата.

Така че, освен ако не се чувствате особено отегчени един следобед в Париж и имате търпението да преброите всеки отделен ромб, най-добре е да оставите тази клюка да умре.

Но си помислете малко за онези бедни почистващи препарати за прозорци.

Музеят наемаше планинари да изкачат пирамидата и да почистят стъклото. Но това не беше дългосрочно решение и през 90-те години музеят започна да използва кран и почистваща машина. След това, през 2002 г., Advanced Robotic Vehicles, базирана в Сиатъл компания, създаде друг робот, който може да се управлява с дистанционно. Роботът, наречен LL1, се изкачва по пирамидата с помощта на вендузи. Разполага с чистачка (което е възхитителна дума) и въртяща се четка за почистване на стъклото.

Когато обаче става въпрос за отстраняване на накип от стъклото, музеят все още разчита на въжета... кой вероятно би могъл да ви каже дали колко прецизни стъкла в централната пирамида.

Източник: euronews.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР