Parco Sempione в Милано от Castello Sforzesco. - Авторски права Canva от Публикувано на 04/08/2023 - 08:00•Актуализирано 12:48 Животът в близост до зелени площи има редица ползи за здравето, но достъпът е неравномерен в цяла Европа. Как можем да направим континента по-зелен?
Запазването на прохладата беше борба за тези, попаднали в една от рекордните горещи вълни в Европа това лято.
Въпреки че са необходими спешни действия за борба с изменението на климата, има и лесен за -приложете инструмент, който вече е под ръка: зелени площи.
Изследванията показват, че градските дървета могат да понижат температурите между 2C до 10C в зависимост от местните условия.
И добрата новина е, че над осем в десет европейци казват, че зелените площи и природата са лесни за достъп, според .
Но има ясни различия в целия континент.
В Дания 100 процента от хората казаха, че могат имат лесен достъп до тях, докато в Малта само 51 процента казват, че биха могли, а 77 процента казват, че могат в Португалия. И така, какво можем да направим, за да направим континента по-зелен?
Могат ли зелените площи да подобрят вашето психично здраве?
Един от начините за популяризиране на зелените площи е чрез подчертаване на положителните страни, според Матилда ван ден Бош, старши изследовател в Барселона Институт за глобално здраве.
Тя иска да накара хората да разберат ползите, така че да бъдат отворени за промени в градовете си.
„Знаем, че не работи да дадем такава едностранна информация отгоре надолу, казваща „добре, това е добре за вас“, ако хората не го възприемат по този начин“, казва тя.
И има много за споделяне.
Освен охлаждащия си ефект, зелените площи са свързани с повишено щастие, по-добро психично здраве, увеличени социални взаимодействия и по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания.
Как можем да създадем повече зелени площи в Европа?< /h2>
Не е толкова просто като засаждането на нови дървета и надеждата за най-доброто обаче.
„Нуждаете се от наистина силен подход към планирането, който всъщност приема зеленото като неразделна част от планирането на града, ” казва професор Сесил Конейнендийк, директор на Nature Based Solutions.
Той разработи правилото 3-30-300 като насока за зелено планиране.
Първата част означава, че всеки трябва да бъде могат да видят поне три дървета от дома си.
След това трябва да има 30 процента покритие от короните на дърветата на ниво квартал. Изследванията казват, че това е прагът, над който виждаме климат и .
Окончателното правило се основава на препоръката на Световната здравна организация, че никой не трябва да живее на повече от 300 метра от парк или зелено пространство от поне един хектар .
Полски град настоява за повече зелени площи, тъй като страната е засегната от горещината Мадрид, Франкфурт, Виена: Как се адаптират европейските градове към горещите вълни?Как Барселона се превърна в зелен рай?
Някои Европейските градове взеха присърце тези препоръки.
Ясен пример за това е проектът в .
От 2016 г. градът затваря улици и създава нови паркове на кръстовища .
„Живях в Барселона през последните две години и половина и моята улица, например, току-що беше разкопана и колите бяха изнесени и бяха поставени дървета. Така че наистина се случва и е много радикален,” казва Konijnendijk.
Може би не е изненадващо, че проектът беше посрещнат със силна опозиция. Някои се притесняваха от въздействието върху бизнеса, а други се оплакваха от .
Когато определени райони стават по-екологични, те също стават по-популярни, което може да изтласка хората с по-ниски доходи.
Van den Bosch казва, че това е основателна загриженост за тези, които живеят в районите, които се озеленяват.
„Трябва да мислим от гледна точка на истинска зелена инфраструктура, където я разпределяте из целия град“, обяснява тя.
Konijnendijk се съгласява: „Трябва да сме сигурни, че целият град е зелен, а не само няколко места, където цените на жилищата се повишават.“
Повече дървета в градовете биха могли да спасят 400 живота годишноКъде в Европа има най-много зелени площи?
В цяла Европа също има неравнопоставеност в разпределението на зелените площи.
Достъпът до зелени площи обикновено е по-висок в градовете в северните страни отколкото в градовете в южните и източните страни.
Например повече от 80 процента от населението на Стокхолм има достъп до обществен парк на кратко разстояние пеша, но в Ираклион, Гърция по-малко от 20 процента правя.
Това може да се дължи отчасти на исторически и културни причини. Гъсто населените средиземноморски градове са най-старите в Европа и техните центрове са се развили с малко или никакво систематично планиране.
В Източна Европа липсата на зелени площи също се дължи на планирането.
“ Беше по-малко контролирано, имаше по-малко фокус върху зеленото,” казва Konijnendijk.
„Често мисленето е, че има толкова много зелени площи около града, така че можем да строим вътре и хората да могат да излизат,” той добавя.
Ван ден Бош твърди за промяна на парадигмата.
“ са свикнали да планират за автомобили, а не за хора, и виждайки света така, както се развива днес, просто няма да задръжте.”
