Да покориш покорителя Боян Петров
Името ѝ е Радослава Ненова. Тя е дамата до алпиниста и зоолог Боян Петров, който съумя да покори 10 от общо 14-те 8-хилядни върхове на планетата. През 2016 година тяхното семейство трябваше да преживее и автомобилната злополука в Кресненското дефиле, която за малко не лиши живота на алпиниста.
В фамилията на Радослава и Боян обаче постоянно ще има място за любовта към планината, без значение на трудностите, които са минали или предстоят.
„ Не работя, виждам деца и спортувам. През последните години развих фикс идея по ултрамаратона. Това са планински бягания по 100 км. Понякога лишава цяло денонощие да завършиш един. През нощта си с дивите животни. Ако съумея да догоня някой мъж е добре, че да не ме е боязън.”
„ Всичко е обвързвано с малко полуда. Просто се отключва един адреналин в тялото ти, който те кара да забравиш болежка и всичко.”
„ Да, планината ни събра. Запознахме се през 2004 година, беше ми инструктор. Оттогава не е водил курсове. Не съм забранявала, само че то си стана по натурален метод. Който водил, водил, дотук с курсистките!”
„ Първата огромна експедиция? Това бе първият опит на К2. Беше ми обезпокоеното, тъжно, чудех се какво се случва на тези експедиции. Имаше една легенда в главата ми какво става там. В главата ми нещата изглеждаха изпълнени със гибел, с тъга. Като го преживееш персонално, разбираш, че и в планината е като в града – и положителното, и неприятното. Само че там е по-красиво.”
„ Използваме сателитен телефон. Всеки ден съвсем се чуваме и си пишем. Няма миг, в който да не знам какво се случва. Кога се изплаших най-вече? По време на една експедиция му стана доста зле в един от лагерите. Тогава трябваше да направя всичко – да намеря доктор и да помогнем с наличните медикаменти. Това са такива моменти, които съм се научила да доработвам бързо, само че са много прочувствени.”
„ Крайната му цел е да изкачи всичките 14 8-хилядници. Това се назовава „ хималайска корона” и той желае да я направи. Той е стигнал до 10, мисля… Дори не повеждам това счетоводство към този момент, тъй като той ще ги направи рано или късно. Станало е като ежедневните неща, които просто не ги мислиш. Претръпнала съм. Твърде дълъг интервал е самото нанагорнище. До 2-3 месеца лишава една експедиция.”
„ Не се товаря от тези експедиции. Той най-тежките неща с него станаха тук, а не при изкачванията. Това е ненужно напрежение.”
Животът на Боян Петров минава през много тествания. На два пъти е диагностициран с рак, а след това заболява и от диабет, с цел да пристигна и случаят, при който кола го опустоши в Кресненското дефиле.
„ Тези неща са повода да се заинати толкоз - да потвърди на себе си и на близките, че нито заболявания, нито всевъзможни други включвания на коли и произшествия могат да го пречупят. Най-лесно е да кажеш: „ Аз съм болен” и да се предадеш.”
„ Обаждането след злополуката беше най-ужасното, което съм получавала. Звъннаха ми един след различен няколко индивида, аз помня само обаче това от лекаря, който стартира да изрежда какви са следствията, какво мога да чакам аз. Прогнозата беше доста неприятна и даже не знам какво съм му отговаряла. Онемях тогава.”
„ Трябваше ми известно време да осъзная диалога ни, да го премисля. Седнах на този диван, мълча си и си трансферирам: какво следва, какво върша аз… Какво ли не си помислих тогава. Той беше с черепна контузия, с доста други пострадвания и в кома. Знаех, че би трябвало да отида до болничното заведение. Приготвях се за този миг да го видя по какъв начин наподобява. Той имаше цвят на кожата, какъвто никой жив човек няма. Беше извънредно.”
„ Не съм сигурна дали тогава бях оптимист. Няма по какъв начин да си постоянно оптимист, изключително когато и докторите не ти дават вяра. Имаше два дни, в които не бях оптимист. Беше в кома, не можех да отида при него, тъй като беше в реанимация. На третия го извадиха от кома и ме пуснаха да го видя. Той нямаше визия къде е, какво е станало, какъв брой време е минало. Аз му обясних, че го е блъснала кола. Тогава се върна оптимизмът, въпреки да знаех, че пътят е дълъг.”
„ Мина по-малко от една година след злополуката, когато той отново потегли на експедиция. Не мога да счете месеците тъкмо, само че когато пристигна сезонът за изкачванията, той отиде и се качи с всичките си железа по краката.”
„ Какво не знаят хората за Боян Петров? Че няма възприятие за хумоор. Когато му описвам вицове, той не ги схваща. Когато се подигравам с него, той се чуди в този момент това смешно ли е или някой просто ме заяжда. Много пъти се постанова да му превеждам: на този анекдот тук е смешното, това е смешка. Понякога съумява непринудено да каже някакво майтапче и аз доста се веселя, че по този начин от вътрешната страна му е пристигнало.”
„ Той е доста мощен темперамент, толкоз мощен, че от време на време може да те побърка. Всичко е по график. Примерно, уговаряме се нещо, само че настава смяна и това го вади от обувките, както се споделя.”
„ Еверест му следва пролетта. Заминава натам. Еверест си е Еверест. Той много го отбягваше, само че няма по какъв начин да го прави до безконечност. В момента, в който реши, че ще прави всички 8-хилядници, тъй като първоначално не осъзнаваше, че ги прави, Еверест не му беше предизвикателство. Има по този начин и едно отрицателно отношение у него, тъй като преди време, когато се правеше експедиция, не го включиха поради диабета. Той тогава реши, че К2 е неговият връх и ще „ отмъсти”, като го качи. Сега ще има по-особена тръпка.”
В фамилията на Радослава и Боян обаче постоянно ще има място за любовта към планината, без значение на трудностите, които са минали или предстоят.
„ Не работя, виждам деца и спортувам. През последните години развих фикс идея по ултрамаратона. Това са планински бягания по 100 км. Понякога лишава цяло денонощие да завършиш един. През нощта си с дивите животни. Ако съумея да догоня някой мъж е добре, че да не ме е боязън.”
„ Всичко е обвързвано с малко полуда. Просто се отключва един адреналин в тялото ти, който те кара да забравиш болежка и всичко.”
„ Да, планината ни събра. Запознахме се през 2004 година, беше ми инструктор. Оттогава не е водил курсове. Не съм забранявала, само че то си стана по натурален метод. Който водил, водил, дотук с курсистките!”
„ Първата огромна експедиция? Това бе първият опит на К2. Беше ми обезпокоеното, тъжно, чудех се какво се случва на тези експедиции. Имаше една легенда в главата ми какво става там. В главата ми нещата изглеждаха изпълнени със гибел, с тъга. Като го преживееш персонално, разбираш, че и в планината е като в града – и положителното, и неприятното. Само че там е по-красиво.”
„ Използваме сателитен телефон. Всеки ден съвсем се чуваме и си пишем. Няма миг, в който да не знам какво се случва. Кога се изплаших най-вече? По време на една експедиция му стана доста зле в един от лагерите. Тогава трябваше да направя всичко – да намеря доктор и да помогнем с наличните медикаменти. Това са такива моменти, които съм се научила да доработвам бързо, само че са много прочувствени.”
„ Крайната му цел е да изкачи всичките 14 8-хилядници. Това се назовава „ хималайска корона” и той желае да я направи. Той е стигнал до 10, мисля… Дори не повеждам това счетоводство към този момент, тъй като той ще ги направи рано или късно. Станало е като ежедневните неща, които просто не ги мислиш. Претръпнала съм. Твърде дълъг интервал е самото нанагорнище. До 2-3 месеца лишава една експедиция.”
„ Не се товаря от тези експедиции. Той най-тежките неща с него станаха тук, а не при изкачванията. Това е ненужно напрежение.”
Животът на Боян Петров минава през много тествания. На два пъти е диагностициран с рак, а след това заболява и от диабет, с цел да пристигна и случаят, при който кола го опустоши в Кресненското дефиле.
„ Тези неща са повода да се заинати толкоз - да потвърди на себе си и на близките, че нито заболявания, нито всевъзможни други включвания на коли и произшествия могат да го пречупят. Най-лесно е да кажеш: „ Аз съм болен” и да се предадеш.”
„ Обаждането след злополуката беше най-ужасното, което съм получавала. Звъннаха ми един след различен няколко индивида, аз помня само обаче това от лекаря, който стартира да изрежда какви са следствията, какво мога да чакам аз. Прогнозата беше доста неприятна и даже не знам какво съм му отговаряла. Онемях тогава.”
„ Трябваше ми известно време да осъзная диалога ни, да го премисля. Седнах на този диван, мълча си и си трансферирам: какво следва, какво върша аз… Какво ли не си помислих тогава. Той беше с черепна контузия, с доста други пострадвания и в кома. Знаех, че би трябвало да отида до болничното заведение. Приготвях се за този миг да го видя по какъв начин наподобява. Той имаше цвят на кожата, какъвто никой жив човек няма. Беше извънредно.”
„ Не съм сигурна дали тогава бях оптимист. Няма по какъв начин да си постоянно оптимист, изключително когато и докторите не ти дават вяра. Имаше два дни, в които не бях оптимист. Беше в кома, не можех да отида при него, тъй като беше в реанимация. На третия го извадиха от кома и ме пуснаха да го видя. Той нямаше визия къде е, какво е станало, какъв брой време е минало. Аз му обясних, че го е блъснала кола. Тогава се върна оптимизмът, въпреки да знаех, че пътят е дълъг.”
„ Мина по-малко от една година след злополуката, когато той отново потегли на експедиция. Не мога да счете месеците тъкмо, само че когато пристигна сезонът за изкачванията, той отиде и се качи с всичките си железа по краката.”
„ Какво не знаят хората за Боян Петров? Че няма възприятие за хумоор. Когато му описвам вицове, той не ги схваща. Когато се подигравам с него, той се чуди в този момент това смешно ли е или някой просто ме заяжда. Много пъти се постанова да му превеждам: на този анекдот тук е смешното, това е смешка. Понякога съумява непринудено да каже някакво майтапче и аз доста се веселя, че по този начин от вътрешната страна му е пристигнало.”
„ Той е доста мощен темперамент, толкоз мощен, че от време на време може да те побърка. Всичко е по график. Примерно, уговаряме се нещо, само че настава смяна и това го вади от обувките, както се споделя.”
„ Еверест му следва пролетта. Заминава натам. Еверест си е Еверест. Той много го отбягваше, само че няма по какъв начин да го прави до безконечност. В момента, в който реши, че ще прави всички 8-хилядници, тъй като първоначално не осъзнаваше, че ги прави, Еверест не му беше предизвикателство. Има по този начин и едно отрицателно отношение у него, тъй като преди време, когато се правеше експедиция, не го включиха поради диабета. Той тогава реши, че К2 е неговият връх и ще „ отмъсти”, като го качи. Сега ще има по-особена тръпка.”
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ