По-непознатите страни на Джордж Вашингтон
Името „ Вашингтон “ се отнася до повече от просто една важна фигура в историята на Съединените щати: то е част от националната душeвност. Това е името на столицата, на извисяващ се обелиск в същия град, на цялостен щат – описът продължава и продължава. Лицето на Джордж Вашингтон е върху всичко – от скулптури до парите в портфейлите на американците.
За мнозина той стои над останалите фамозни бащи-основатели на страната, запомнен като, по думите на военачалник от континенталната войска Хенри Лий: „ Пръв във война, пръв в мир и пръв в сърцата на сънародниците си. “
Вашингтон почива от зараза – има разнообразни съмнения, че е ангина, епиглотит и дифтерия. На 12 декември 1799 година обикаля имението си в доста неприятно снежно време, връща се късно и сяда на вечеря, облечен в мокрите си замръзващи облекла. На идващия ден развива болежка в гърлото и оттук насетне положението му бързо се утежнява.
Последните думи на Вашингтон са „ Добре съм “ към неговия секретар Тобиас Лир, откакто получава обещанието му, че Лир ще сложи неговото тялото в гробното вместилище едвам три дни след гибелта му – толкоз е мощен страхът на Вашингтон, че ще бъде заровен жив. Това е заричане, което Лир съблюдава.
Ето още няколко впечатляващи обстоятелството за Джордж Вашингтон.
Главнокомандващият на зараждащата се континентална войска, а по-късно и първи президент на Съединените щати, не подписва известната декларация. По това време той е в Ню Йорк и провежда отбраната на града.
Вашингтон е член на приятелски медал, който и до днес е обхванат в загадка. Той се причислява към масонската ложа във Фредериксбърг, Вирджиния, през 1752 година, плащайки такса от 2 лири и 3 шилинга за привилегията. Той е надалеч от единствената известна историческа фигура, за която се знае, че се причислява към масоните: други са Бенджамин Франклин, Едуард Дженър, Уолтър Скот и крал Уилям IV.
Тази статуя от 20 век върху Черните хълмове на Южна Дакота изобразяват (отляво надясно) президентите Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Те са определени от основателя и скулптора на Ръшмор Гуцон Борглум, защото той има вяра, че те съставляват четири основни детайла от историята на Съединени американски щати – нейното раждане, напредък, развиване и предпазване.
Домът на Вашингтон в планината Върнън е ферма и по време на живота му там са живели стотици поробени мъже, дами и деца. Самият Вашингтон за пръв път започва да има плебеи непосредствено на 11-годишна възраст, след гибелта на татко си.
Вашингтон приеma робството през младостта си и макар че през по-късните години той изразява негативни отзиви за него, трансформира малко в ситуацията. Въпреки че в персонална преписка той показва дискомфорта си към робството в Съединените американски щати и изпитва болежка за разграничените поробените фамилии, не работи обществено против поробването и за правата на чернокожите от боязън да не раздели Съединени американски щати в ранна детска възраст и надлежно продължава да употребява рабски труд през целия си живот.
Когато Вашингтон умира в планината Върнън има 317 поробени хора. В своето наследство той заповядва всички хора, които има, да бъдат освободени след гибелта на брачната половинка му Марта. Това са по-малко от половината численост – останалата част е собственост на фамилията на брачната половинка му и той няма мощ да ги освободи.
Това става доста преди той да бъде определен за непостижим общественик и бунтовник. През 1755 година, до момента в който се бие във Френската и индианска война, името му е пуснато (може би без негово знание) за място в Палата на бюргерите във Вирджиния. Получава обаче единствено 40 гласа. Три години по-късно той се кандидатира още веднъж – и този път е определен.
Известната легенда гласи, че на 6 години бащата на Вашингтон му подарява брадвичка, която момчето бързо тества, като поврежда (или отсича – историята варира) обичаното черешово дърво на баща си. Когато му се повдига въпросът за този акт на вандализъм, твърди се, че бъдещият президент незабавно си признава, което кара гнева на татко му да се стопи.
Историята е небивалица. Тя е написана от един от първите биографи на Вашингтон, продавач на книги от 18-19 век на име Мейсън Лок Уимс, който наподобява желае да покаже, че персоналните добродетели на Вашингтон са повода за неговото великолепие.
