Името на възрожденеца Константин Райнов (Ранов) не е сред популярните.

Името на възрожденеца Константин Райнов (Ранов) не е измежду известните. Трудно ще го намерите и в справочната литература. Но той е от най-учените и най-известни българи по време на Възраждането.
Роден е в Самоков през 1796 година Неизвестно е къде е учил в чужбина.

Владеел турски, гръцки, френски, немски и маджарски език. Той е задоволително скъп с познанията си по това време щом е поканен за педагог на сръбския престонаследник княз Михаил Обренович. Контактите, които основава Константин Райнов му оказват помощ да бъде назначен в сръбското дипломатическо посланичество в Цариград като драгоман, а по-късно и като шеф на канцеларията.

В Османска Турция години наред е бил член на Одринския регионален съвет и на комерсиалния съд. В Цариград е цензор на славянските книги.
През 1856 година Али паша отпътува за Парижкия конгрес, като оглавява пратеничеството на империята. В него османският общественик включва Константин Райнов поради необятната му европейска просвета, положителното притежаване на френски език и достолепната му възраст за това време - 60 години. Но освен това – държавното управление го изпраща и няколко пъти с задача във Виена.

Заслугите му са освен за Сърбия и Турция, само че и за България.
През 40-те години на ХIХ век известният копривщенец Малкия Вълко Чалъков изпраща двамата си сина Никола и Атанас в Париж. Поканва Константин Райнов да ги съпровожда до Франция. През цялото време на следването им той остава да живее с тях в интернат, с цел да ги следи по какъв начин се оправят с науките. Райнов посещава Колеж дьо Франс и Сорбоната и слуша лекции по история и литература. Има задоволително време да посещава библиотеките, театрите, оперите и музеите, както и други забележителности.

Завръща се в България дружно със своите ученици още преди 1848 година Става преподавател в Стара Загора през 1850 година После отпътува за Цариград. Участва в битките за църковна самостоятелност и към тях става един от първенците в османската столица. Той е измежду околните на Георги С. Раковски. Пише си с копривщенеца доктор Стоян Чомаков по въпросите на църковната самостоятелност.

През 1851 година епитропите на нашата църква изпращат на седемнадесет българи, сред които Неофит Рилски, Иларион Макариополски, Александър Екзарх, Василаки Великов, Гаврил Кръстевич, Георги Золотович, Гаврил Моравенов, доктор Захари Струмски, Никола Тъпчилещов, Георги Раковски, а също и Констатин Райнов, покана и лист със следното наличие:

„ Родолюбивий господин Костаки, тъй като църковните работи начаха да влазят в ред, следова за какво требва да има документално устроение, от което да се води националното общество церковно да си ръководи работите, по тази причина призовавате ся да благоволите със следующите родолюбци да ся соберете и да сочините едно общо за церквата устроение, което в националното поле собрание ще ся утвърди и потверди и до пет дни от през днешния ден да бъде готово, и кото приемете тойзи наши билет, да имате краток отговор от вас “.

През 1856 година след провъзгласяването на Хатихумаюнът, султански ферман, публикуван от Абдул Меджид I в навечерието на Парижката конференция от 1856 година след приключването на Кримската война по почин на петима души, измежду тях Константин Райнов, Василаки Великов, Гаврил Кръстевич, доктор Захари Струмски и Гаврил Моравенов, настоятелството на нашата черква подава от името на българския народ до султан Абдул Меджид молба за църковни, цивилен и политически права. Настоява да се позволи избор на висш църковен шеф, висш мирски шеф, в случай че и българите биха служили във войската, българските полкове да бъдат отделени от турските – с началници българи. Молбата не е задоволена, само че за това пък имената на тези огромни родолюбиви българи остават в историята на България.

През 1859 година Константин Райнов потегля на отдалечен път по своя работа. Натоварен е да събере помощи от боголюбиви хора в Молдова, Влашко и Сърбия за новоизграждащата се българска черква.

Неговата активност е видяна от съветското дипломатическо посланичество в Цариград. На 20 януари 1860 година княз Лобанов поканва за първи път българи на бал. Сред тях е и Константин Райнов. Останалите седем са Гаврил Кръстевич, Христо Тъпчилещов, Никола Тъпчилещов, Георги Золотович, Хаджи Николи хаджи Манчоолу, Димитър Гешов и Александър Екзарх. На 3 февруари 1861 година Контантин Райнов още веднъж е измежду гостите на княза.

Идва и тежката за него 1865 година В Цариград върлува холера. Три известни български фамилии са потънали в тъга и тъга – умира брачната половинка на Хаджи Николи хаджи Манчоолу, дамата на доктор Захари Струмски и тази на Константин Райнов. Не закъснява и неговата гибел на идната година 1866 година

Изминали са 228 година от неговото рождение. А самоковецът е изцяло пропуснат. Това е време, когато Гьоте е живял и към този момент е в зрялата половина на живота си. Гьоте, който Константин Райнов по време на българското Възраждане е чел в оригинал.