Името на Цветан Чарлов нашумява преди 7 години. През 2011

...
Името на Цветан Чарлов нашумява преди 7 години. През 2011
Коментари Харесай

Затворникът Цветан, който избяга виртуозно по джапанки от ИСУЛ, с разтърсващ разказ за премеждията си у нас и по света

Името на Цветан Чарлов нашумява преди 7 години. През 2011 година той е настанен в ИСУЛ за интервенция. Решението е взето от затворническата администрация. Чарлов е наказан по дело за контрабанда. Известен е с няколко бягства преди да бъде хванат и въдворен в Софийския централен затвор. Въпреки защитата, той излиза несмущаван от болничното заведение и потъва в неопределеност. Седем години за него не се знае нищо. До днес…

В момента Цветан Чарлов живее във Франция, работи в казино, където дава отговор за сигурността и следи комарджиите да не мамят.
Първият контакт, който водещият на „ Офанзива” по " Канал " 3 Любо Огнянов прави със пандизчията е преди няколко месеца, защото е непрекъснато в придвижване двамата се договарят да се срещнат по средата сред България и Франция – в Италия, в центъра на модата Милано.

„ Контрабанда в изключително огромни размери, става въпрос за една кола. Не помня към този момент, беше 1996 или 97 един елементарен Голф 3. Купих го постоянен, само че той излезе краден. Не се потвърди от кого е краден и къде е краден. Нямаше тъжба за краден автомобил”, описа Цветан Чарлов.

Задочната присъда е от 3 години и 6 месеца, наложена по дело, формирано още през 1997 година. Така Цветан Чарлов попада в 12 отряд в Софийския централен затвор. По това време в 12-ти отряд се настаняват най-опасните рецидивисти, по-тежко е само в отряда, където са бандитите наказани на пожизнен затвор без подмяна. „ 9 индивида в помещение за трима, 9 тв приемника. От тези 9 индивида – 3-ма с хепатит С, 3-ма със СПИН, 2-ма с туберколоза и аз с проблеми със сърцето, а за хигиена да не говорим”, спомня си той.

Цветан Чарлов се оплаква от високо кръвно. Настаняват го първо в болница Света Екатерина, където установяват задръстване на кръвоносните съдове.

„ Излекувахме сърцето и в този момент към този момент отиват на дисковата херния, и ще ме карат на интервенция в ИСУЛ. Дойде доктор, прегледа ме и си даде мнението, че съм за опериране. Отиваме в ИСУЛ, само че разбирам, че след интервенцията би трябвало да се върна отново на напиканите дюшеци”, споделя беглецът.

„ И по този начин към този момент съм в ИСУЛ с един служител на реда защита в стаичка с едно легло. След интервенцията един-два дни почти и си мисля по какъв начин с интервенцията би трябвало да се връщам отново там в мизерията. Идваха да ме виждат всякакви хора, носеха ми пари, книжки, сътвори се доверие сред мен и защитата. Спомням си, че беше събота, а в понеделник трябваше да ме върнат в пандиза. Дойде едно младо момче. Добре, само че като вървя до тоалетната, вървя 20 минути. Бавно стъпвам – боли ме. И на третия път той сподели: „ Ходи самичък.” И третия път отидох самичък до тоалетната, единствено че изходът е до тоалетната и аз вместо в тоалетната, слязох на изхода по стълбичките на открито, имаше няколко таксита, качих се в първото и тръгнахме”, разкри Чарлов.

„ От таксито отивам при едни хора, няма да загатвам имена и се крих към три месеца на към 200 метра от пандиза. След три месеца към този момент напуснах България през Гърция. Минахме си баш през КПП-то с непозната персонална българска карта, споделя още той, като твърди, че не си спомня името, с което е напуснал страната. „ Не помня, тъй като не беше за първи път. Имам доста имена.”
Ятаците на Чарлов го оставят по пътя, с цел да не притеглят ненужно внимание.

" Имаше едни кафенца, кебапчета продават, минават доста българи и си хванах един с пикап. От Велико Търново беше момчето. С него на автостоп до Патра, от там се качих на ферибота до Игуменица и слизаме към този момент на Бари. Няма инспекции, няма нищо. На търсене съм от България ", продължи с описа си избягалият пандизчия.

Сблъсъкът със закона на Чалров стартира преди 42 години, когато преди малко е приключил учебно заведение. Пред камерата беглецът споделя, че пред 1976 година, когато преди малко е приключил учебно заведение, е наказан за пестник на партиен деятел.

„ 26 май 1976 година, на 30 май предстояха избори, в сезона на баловете Напихме се и едно момиченце се сдърпахме пред кино Сердика и инцидентен човек се е намесил. Отвъртях му един пестник и 5 районо, по-късно хотел Берлин съветска група, на идващия ден би трябвало да гласоподавам и след няколко месеца ме викат на съд за междинна телесна щета и жестоко нарушение на публичния ред. Дадоха ми 18 месеца ефикасна присъда. Роден съм на 16 април, тогава трябваше да вляза в пандиза на 19 години, само че се помолих на началника на районното да ме остави в събота и в понеделник да вляза след рождения ден”, спомня си Чарлов.

„ И на 19 години влизам в пандиза за първи пъти и тъй като бях млад ме направиха взаимозависимост на началника на пандиза. Червена лента – вървиш като старшина, по-късно сервитьор в ресторанта, сервирал съм на генералите и на министрите, когато идваха. И по този начин си излежах присъдата”, описа беглецът.

Това е един от дребното случаи, в които Чарлов не бяга от пандиза. През 1979 година му следва казарма, само че той взема решение да подпише контракт за работа мините. Иска да работи в урановите мини. Не му позволяват, тъй като е бил наказан. „ Това беше най-хубавото решение”, споделя през днешния ден Чарлов, защото тогавашните миньори в урановите забои към този момент са мъртви. Подписва контракт с мините в Бобов дол.

„ Там устоях към 2 години и се прибирах към София. Баща ми умря, Бог да го елементарни! Прибирам се в София и стартирам работа в сервиз Москвич, като автобояджия. Алкохолът ми беше малко повечко. С приятелчета, компанийки, напием се и ни е готино да се возим. Смотаме някоя кола и се возим, оставим я.

Тогава ме задържат за нелегално лишаване на транспортно средство и ме задържат в кремиковското районно ръководство, пускат ме обаче под гаранция и по време на гаранцията имаше едно барче „ Бар Шишарка” под Кремиковския манастир, доста хубаво барче. Отиваме две момчета с две девойки, пием си водка, само че в един миг от полицията банкетче си вършат началниците. Аз седнал съм да вратата. „ О, Цветане, по кое време те пуснаха?” и аз им споделям: Чакайте да не сме в полицията, какво ме питате. Хората не ме знаят кой съм, за какво ще ме питате”. Влиза различен: " Плати ли си гаранцията? ", трети друго и аз една водка, втора водка, трета водка, с цел да не ги мисля, само че излизам на открито до тоалетна и виждам милиционерската Волга.

Гледам вратата отворена, ключовете на таблото и си помислих да си направя подбив с тях и да взема да им я скрия. Шофьорите и те вътре, седят и си поркат. Запалвам Волгата и потеглям надолу по шосето,но по пътя качвам две момчета на стоп да не вървят пеш. Тримата дружно решаваме да се повозим на милиционерската Волга, светнахме си лапите, сирените и си караме, на прелеза ЦСКА-то минахме със 70-80 км/ч. Повозихме се до Околовръстното и тя се строши, спря, не желае да върви повече.

И нищо слязохме и се връщаме и гледаме един рейс и го стопираме да ни качи и тогава вратите се отварят и не помня каква стана след това. Оказа се, че е цялостен с полиция. Те тръгнали да ни гонят с рейс. Боя, където го отнесох не се брои. После отново разследване, нелегално лишаване на МПС. Хайде отново в затвора”, спомня си той.

Да откраднеш милиционерска Волга е било непростима подигравка с тогавашната власт, поради това 1 година и 10 месеца Чарлов прекарва без присъда зад решетките. На делото обаче съдийката изумява всички, като се обръща към полицаите с унищожителна рецензия.

„ Ако аз си оставя колата с ключовете на улицата, Вие какво ще направите”, пита съдийката. „ Ще ви глобим”, дават отговор служителите на реда. „ А вас кой ще ви санкции, пита още тя и отчита”, че са го предизвикали. Дава му две години, които той към този момент съвсем е излежал.
След като излиза от пандиза, неприятният шанс преследва Чарлов. Този път се сблъсква с военните. Негова другарка го вика на посетители, където го чакат цивилни военни.

„ Търсят мое приятелче Румен. И те му намерили тефтерчето и в него телефона на това момиченце, тя ме познава и по този начин стигнали до мен. И той бил на контракт в Бобов дол, само че решил че 5 години са му доста и си тръгнал. Аз не съм го виждал от 2 години, не знам къде е, им споделям. Питат ме по кое време би трябвало да вляза в казарма, споделям им следващата година. Прибирам се у дома и на другия ден повиквателна за казармата. И хайде боец в казармата в Казичане”.

Чарлов получава два телефонни номера, на които да се обади, в случай че види своя прочут, той обаче избира да си стои в къщи и не си мърда пръста, с цел да оказва помощ на службите. След два месеца военните се усещат, че Чарлов им върти номера и го пращат в автобояджийски завод.

„ Излиза командирът в отпуска и писърът ми споделя: „ Той излиза за една седмица”. И аз излизам за една седмица отпуска. На седмия ден не се прибирам за вечерна инспекция. Щях да отида сутринта, само че те решели да дойдат да ме вземат 10 индивида от нас. Три дни арест. От три, станаха 15, след 15 дни ще те съдим за отклонение от военна работа. Понеже тези, които са с арест 3 дни излизат на открито и ми донесоха в една кутия цигари ножовка. Счупих решетките, едно одеялце на бодливата тел, прескочих оградата. Отвън сняг. Прибирам се до у дома за сакче с багаж и 15 минути по-късно те влизат, спомня си Чарлов за първото си бягство.

Офицерите от Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) са вбесени от месеците разкатаване и заплашват Чарлов със съд. Тогава идват и полицаи, които желаят да го откарат още веднъж в пандиза поради кражбите на коли. На потегляне полицаят втрещява Чарлов с предложение:
„ Казва: „ Ела да пием по едно”.

Викам си, той се майтапи или желае да побягна и да ме простреля. То не беше обикновено, аз съм с пандизчийски облекла, той ще ме кара в барчето в Ботунец, да пием по едно, само че споделям хайде: „ Ще вървим да пием по едно”. Пихме по една водка и на втората той споделя: „ Я да ми кажеш нещо тука из региона. Знаеш ли? Аз ми споделям: „ Ти в случай че знаеш на мен какви закононарушения ми тежат на съвестта ще ти се изправи косата”. Той наостри ушите. Тогава беше 1984-1985 година, когато течеше Възродителният развой, тогава имаше атентати и той: „ Кажи ми с каквото мога ще ти оказа помощ.” И му споделям, че ще му кажа на следващия ден сутринта, на да ме закара да си дремя у дома, само че той отново упорства и му споделям, че са ме предиздвикали да отровя водата в Искъра и детските градини с някакви кутийки да поставям. След третата водка мога да си изобретявам каквото си желая.”

В ареста Чарлов изтрезнява, осъзнава какво е направил и с цел да излезе гълта една запалка. Откарват го в болница, където го оперират, с цел да я извадят. След цялата сага Чарлов още веднъж попада в пандиза.

„ В пандиза тъкмо пристигнал Ангел Топкаров на власт – доста прочут отпадък. Бутна половината затвор. Направи цехове и реши, че би трябвало да се вършат изолиращи материали от стъклен памук в пандиза. Не знам откъде-накъде ме избраха и мен там. И ни събраха 20-30 индивида да пълним вътрешности със стъклен памук. Работихме близо цяло лято. Пълнехме обаче едни контейнери с възглавнички от стъклен памук. Гледам, влизат колите свободно. Цехът беше до огромната вратата на Централния софийски затвор. Като влезе камиона със стъклен памук, подвигат си якичките да не им влиза, че след това сърби като краста. И ние с един другар Стефчо, му крещя: „ Да вървим да се понапием, че след време ще я скрият тая вата и няма да я има ". Той сподели: „ Па, що не”. Тренирахме по какъв начин да си създадем дупките вътре в самия резервоар, слагахме едни летвички, тъй че да остане една празнина, с цел да се скрием вътре и да вървим да се разходим. В един комфортен безоблачен ден – 1 септември 1986 година се качваме със Стефчо вътре в контейнера, качиха ни в камиона и след 10-15 минути ние със Стефчо си слязохме”, описа още Чарлов за бягството си от Централния софийски затвор.

„ Напихме се! Ама доста хубаво се напихме. Отидохме до Стефчо, той си облече костюмче, момчето. Какви пари са били едно време не си припомням, само че взехме една пачка. Взехме си такси и му споделих да кара към Княжево. И му споделям да спре на Черния кос, да хапнем. Седнахме, та бяха двойни кафета, двойни ракии, та салати и се напихме. От там решаваме да пътуваме към Дупница. Хайде още едно такси и стопираме на Дренското ханче.

Много хубаво ханче, само че за мой шанс у това село кварталния ме познава. Пита ме: „ Теб по кое време те пуснаха”. Отговарям му: „ Щом съм на вън, пуснали са ме”. Тръгнахме от ханчето, минахме през полето и да се скрием в гората, с цел да се стъмни. То измежду бял ден. Само че кварталния, с цел да се натегне там, несъмнено се е обадил. Вечерта към този момент си припомням в кръчмата на селото, познавах едно момче, помолих го да ни скрие. Той вика: „ Няма проблеми”. Влязохме в тях, нямаше и 5 минути и извън „ стой”, „ предай се”. А Стефчо: Кой ще се предава, качи се по стълбата на тавана, дигнал керемидите, вика: Пълно е. Хайде в Радомир в полицията кола за спешна помощ пристигнала и в пандиза ".

Бягството през основния портал на пандиза е непростителен гаф за тогавашната администрация. Чарлов се снабдява с нова присъда от 1 година и 6 месеца за бягството. Два месеца стои в изолира килия на самун и вода. Прекарва една година в т.н „ запечатка” – най-тежкият режим. След това го изпращат в обущарския завод, до един скандал в столовата на пандиза.

" Имаше един Стоил, работеше в хранителния склад, само че един доста огромен, наедрял мъж. Старшините го бъзикат нещо, какво носел по джобовете и той извади едно виличка и те: „ Ти нямаш право вилица.”, о той: „ Оставете ме да се нахраня”, само че те го бъзикат и той им удари по един пестник, та им се разхвърчаха шапките и 20 души от горната страна слизат, а Стоил си мина обратно и си взе чинийката да си хапне и те го налетяха, само че и той крепък и почна да ги разхвърля напред-назад и те хвърчаха по масите. И аз споделям: " Защо и ние не ги почнем”, само че седим и гледаме сеир. На другия ден 14 дни изолиран в независима килия, защото на 23 май изключително интензивно подстрекавал останалите лишени от независимост към директни дейности против надзорно-охранителния състав.”

Така Чарлов събира сбирка от присъди – 2 години и 4 месеца от военните, 1 година и 6 месеца поради бягството и 6-годишна присъда за обири. Наказанията могат да се кумулират в най-голямата присъда. През 1989 година обаче е освободен.
Демокрацията идва, а Цветан Чарлов става сервитьор в същия бар „ Шишарка”, от който е откраднал милиционерската Волга. Не за дълго…

„ Тогава си извадих чуждестранен паспорт. Моят единствен документ е зелен паспорт и интернационалният паспорт, ваден 1992 година. Оттогава нямам никакъв постоянен български документ изваден и не желая да имам. Сега имам документи доста – мога да съм и грък, и италианец, и французин, и сърбин и словенец и т.н.”, споделя беглецът.

„ 1992 година дойдохме в Италия на шанс и език на знаехме. Аз и едно приятелче. Минахме през Милано и тръгнахме да търсим един италианец, който беше в пандиза в София Паоло Фарсети”, разкри още той.

Паоло Фарсети е арестуван в съмнение за шпионаж в България. Тогавашните служби са имали проект да го разменят за Сергей Антонов, който е задържан в съмнение за присъединяване с Али Агджа в покушението против Папата.

„ С запитване и возене стигнахме до Рецо. Той беше от този град и в едно кафе, един стар ни сподели, че са го простреляли преди два месеца в Болоня. И оттова един рейс до Песаро, на Адриатическо море, търсим отново един българин, да оказва помощ. Само, че нашият се скри. Имаме 100 $ посред Италия. Влязох да си купя цигари и се сбутахме с един, приказва развалено съветски, пристигнаха албанци, пристигнаха и карабинери и ни споделят говорете си по-натам, тъкмо пред банката си говорите”


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР