Името на Соня Немска е едно от най-популярните в попфолка.

Името на Соня Немска е едно от най-популярните в попфолка. В изявление за „ България Днес “ певицата споделя за какво се е отказала от класическото пеене и е поела по пътя на най-харесваната музика у нас.

 

Соня, предишния месец празнувахте своя рожден ден. Как прекарахте празника?

Чудесно! Този път взех решение да не върша грандиозни събирания, отбелязахме мотива в България с мои приятелки.

Бяхте на отмора в Съединени американски щати тъкмо по време на огромните пожари в Лос Анджелис, те тормозиха ли ви?

Не сме ходили чак до Лос Анджелис, само че имаме другари там и несъмнено, че се притеснихме. Ние си приказваме с тях и те ни споделят, че са се успокоили нещата, само че отново не е добре да вървим, тъй като към момента има ветрове, които разпалват нови огньове. Много се опасявам и за Панагюрското богатство, което сега е на галерия там. Самата аз съм от Панагюрище и считам, че този шедьовър просто би трябвало да си е у нас. И не в София, а в родния ми град, с цел да притегля туристи. В Панагюрище има копие, само че считам, че е хубаво да се върне оригиналът.

Често ли се прибирате в родното си място?

Да, това е домът ми. Даже някои хора ми споделят: „ Дошла си си на посетители “. Не, аз съм си вкъщи. Там имам къща, която най-малко един път в месеца вървя да надзиравам.

Изучавали сте класическо пеене в музикалното учебно заведение в Пловдив. Как направихте този внезапен завой към попфолка?

Още като дребна разбрах, че имам увлечение към музиката. В детството ми с моите приятелки не играехме на общоприетите игри, а правехме концерти на улицата. Изваждахме касетофона и пускахме песни на Мадона, „ Роксет “. Пеехме, танцувахме и си изработвахме принадлежности от  картон. Правехме представления и продавахме билети на бабите за по 25 стотинки. И по този начин всичко потегли за мен - записвах се на вокални групи, в школата по изкуства в родния ми град. Завърших в Пловдив. След това навлезе доста мощно пофолкът. Софи Маринова и оркестър „ Супер експрес " издадоха албум. Като го чух, се влюбих в гласа й. Тя може би не знае, само че ме тласна да избера попфолка пред оперното пеене. Направих внезапен завой. Така се влюбих в творчеството й,  че непрекъснато повтарях, че желая да стана певица като Софи. И до ден сегашен ми е кумир. Там Господ е дал доста.

Лесно пробихте на музикалната сцена?

Да. Бързо се подредих до огромните имена, само че съгласно мен по-трудно е да задържиш славата. Мога да кажа, че аз без някакъв доста огромен финансов тил, мъж или каквото и да е било 20 години съумях да се задържа.

Смятате ли, че сега има трайни шлагери, които ще останат във времето.

В момента няма шлагери и освен в България, а в международен мащаб. Няма задоволително композитори с забавни хрумвания. Все едно слушаш една и съща ария, изпълнявана от разнообразни хора. Дори в гръцката музика не излизат ударни неща. Попфолкът прави забавни обрати. Смятам, че ще се завърне ретрото със остарялото звучене. Това, което постановат новите реализатори, наникъде не върви.

Кой е вашият любим измежду младите артисти?

Денис Теофиков, само че той умря. Не знам какво се случи там. Имаше. доста спекулации тогава, само че в случай че момчето е имало по-слаб темперамент, може да не е издържало на славата.

През годините сигурно сте получавали отрицателни мнения. Как се справяте с тях?

Ако обидят мен, не ме впечатляват, само че в случай че са ориентирани към щерка ми, към някой мой непосредствен или несправедливо обера виновността на различен, боли.

Имате разпознаваема фамилия, която постоянно е будела интерес у хората. Какъв е нейният генезис?

Прадедите ми са търгували в Австрия и Германия с овчи кожи и откакто са се завърнали в България, са почнали да ги назовават „ Немски “ и оттова идва. Като дребна се срамих от името си, тъй като беше доста друго от на другите деца. Когато пораснах осъзнах, че е неповторимо и дори започнах да се майтапя, че единствено принцесите носят имена на страни.

Майка сте на прелестна щерка, която се занимава с публицистика. Подкрепяте ли я в този избор?

Да, тя е стажант-репортер и тази година приключва публицистика в  УНСС. Подкрепям я тя да си избира с  какво желае да се занимава. Има качествата и визията. През годините е прочела толкоз доста жълтини по мой адрес в медийното пространство и може би това я е подтикнало да вземе решението да стане публицист, който споделя единствено истината.

Някога желали ли сте да се откажете от музиката?

Минавала ми е тази мисъл в сложни моменти. По време на пандемията съм се замисляла дали да продължа и да си сменя работата.  Две години размишлявах и почтено казано,  дори и да бях взела такова решение, отново щях да се занимавам с нещо в областта на празненствата, като уредник да вземем за пример. За моя огромна наслада тогава не боледувах от коронавирус. Ваксинирах се, бях здрава. Най-лошото беше. че животът спря и нашата работа също. А сметките не стопираха, нямаше помощ от страна ма страната. Единствените хора на които разчитах  бяха моето семейство. Аз имам огромна рода. Просто се прибрах в Панагюрище и изчаках нещата да отминат.