На изток от слънцето, на запад в сърцето на Родопа планина
Името на село Орцево произлиза от думата " хорце ". На времето тук хората са играли най-красивите хора́ от всички околни села.. " Споменът от вчерашния роман на Муса, споделен в кръчмата на селото, ме застига в хладната заран, още в мига, в който дърпам ципа на палатката.
Надиплени родопски хълмове се стелят като зелена мъгла докъдето погледът ти стига, тук там се виждат силуети на къщи, които като че ли някой повърхностно е поръсил, с цел да " подправи " така и така красивата панорама и в случай че тази хубост не ви е задоволителна, прибавете и върховетe на Пирин, блестящи под лъчите на утринното слънце. Кристално синьото небе, къделите от пухкави бели облаци, както и безкрайните зелени поляни, които ти разтварят душата, допълват гледката, а сърцето бие щастливо и свободно..Няма по какъв начин да не играеш хоро като птица, в случай че гледката ти е такава...
Хвърлям взор към прилежащите палатки, от които се подават към момента сънени физиономии и разменяме усмивки за положително утро, до момента в който ходя през поляната към дребния площад на селото. Палатковият ни лагер не е елементарен, а проучвателен. В село Орцево сме, с цел да " пристъпен " разнообразни пътеки и да отбележим забавните места и забележителности, в този относително незнаен регион в Северозападни Родопи, като част от самодейността Idea Rhodopea, която цели популяризирането му.
Село Орцево е малко и по типично родопски, с махали разпилени по хълмовете на Велийшко-Виденишкия дял, на който е ситуирано. Надморската височина, на която се намира е към 1600 метра, което с съображение го прави най-високото село в България. След малко се събираме пред кръчмата, стопанисвана от Муса, където ще се разделим на екипи, с цел да обходим допустимо най-вече пътеки денем. Нашият екип, който се състои от четирима индивида си избира амбициозна цел – да достигнем до вр. Бабяшка чука (1654 м.н.в.) и да намерим път към селото в подножието му – Бабяк.
Минаваме около горната махала на Орцево, от където гледката е още по- внушителна, а лаят на кучетата ни изпраща по пътя. Стигаме до разклон, на който откриваме огромна алена стрелка, която ни повежда по билния път по Бабяшка чука. Не след дълго се отклоняваме от главния път и тръгваме по тясна и стръмна пътека с доста нападали дървета, която ни извежда и към първата ни междинна цел за деня – връх Кавун тепе (1710м).
От поляната тръгваме по употребен път, който е без съвсем никаква денивелация, което го прави подобаващ и за феновете на леките пешеходни и велосипедни разходки.
Фотогалерия: В село Орцево и неговите покрайнини >
Отново навлизаме в гората и заставаме на кръстопът, от който потеглят пет разнообразни пътеки. След къса консултация с картата хващаме крайната лява, на която има и сложена оцветена в алено друга дървена стрелка.
Въздухът мирише на бор, влажна пръст и гъби, които не закъсняват да се появят около пътеката – масловките към този момент са разперили кафявите си гугли, а сред дърветата всичко е покрито с боровинкови шубраци, които през късното лято ще създадат маршрута по-продължителен и апетитен.
Надолу по пътя стигаме разклон, който разкрива цялата хубост на Рила в далечината. Хващаме пътя вдясно, който ни води до остаряло гробище, ситуирано тъкмо до пътеката. Първото нещо, което ни прави усещане е, че гробището е оградено и няма вход към него. Впоследствие разбираме, че по този метод се ограждат гробищата на обезлюдени махали, с цел да се предпазят от нападения.
Следва нов разклон, стръмна пътека, която се вие в дерето и стигаме и до изоставената махала Шеховци. Над махалата се извисява огромна канара, която като че ли някой исполин е разцепил в припадък на гняв. На пътя пред първите къщи ни посреща крава и за момент решаваме, че ще намерим хора, само че уви..
Тук животът си е отишъл наскоро: изоставените къщи старици към момента имат стъкла по прозорците, от които не наднича никой, вратите им зеят отворени, а около тях стоят неприбрани купи със сено... Разхождаме се небрежно, откриваме че и тук има чешма и си тръгваме, а сърцата ни са натежали... следващото място, в което в миналото е имало даже учебно заведение.. По-късно разбираме, че последните му поданици са се изнесли преди няколко години в близкия град Белица, а кравата е благосъстоятелност на човек от прилежащо село – Бунцево, който я води тук на паша.
© Антония Вичева
Вече ни е ясно, че дъждът няма да ни се размине – небето е оловно сиво, облаците идват от няколко страни и се скупчват тъкмо над главите ни.
Стигаме до нова поляна, в края на която има фургон, хранилка за поддържане на животни и две " укрития " скрити в клоните на боровете. Върхът към този момент се вижда пред нас, подминаваме две постройки и стигаме до огромна указателна табела за тракийското светилище.
Почти на тичешком следваме серпентините в гората, които ни извеждат до върха. Първи капки дъжд и гръмотевици в далечината. За страдание небето напълно е притъмняло и не можем да се полюбуваме на панорамната панорама. Тук е имало антично светилище, за което ни осведомят грижливо направени табели наоколо до дървена беседка, в която са се приютили мъж и жена, твърдо решени да изчакат тук дъжда. Ние пък избираме пътя надолу, споделяме сбогом на хората и на връх Бабяшка чука и се връщаме назад по пътя. Малко след двете постройки, които бързо подминахме на отиване, има немаркирана пътека, по която поемаме. Гръмотевиците се чуват все по-близо, а дъждът се усилва.
Пътеката е стръмна, тичайки, минаваме през няколко разклонения и стигаме до равно място с красива беседка и чешма. Минута за решение и продължаваме надолу. Вятърът се усилва и дъждът към този момент е съвсем отвесен, а по-късно се трансформира в град. Но това не е най-лошото. Светкавиците, които осветяват цялото небе съвсем незабавно са последвани от оглушителния екот на гръмотевиците, падащи покрай нас. Откритата поляна преди първите къщи на с.Бабяк ни посреща със мощна градушка, вятър и гърмящо оловно небе. Часове по-късно, скрити на изсъхнало в локалната механа разбираме, че Бабяк е огромно село с към 700 поданици.
Мисията за деня е изпълнена и е време да се приберем. Пътят пред нас се вие и не след дълго виждаме палатковия ни лагер на поляната в Орцево. Дъждът е спрял, последни слънчеви лъчи се пробват да пробият през облаците, а тежки вълма пара се подвигат и вършат пейзажа недействителен. Само една част от отсрещния рид е осветлен в средата, където се вижда поляна и къща, а най-силното ми предпочитание в този миг е като се стъмни да видя прозореца й огрян от светлина.
Въздухът е внезапен и чист, птичи песни огласят цялата околия, в кръчмата на Муса печката бумти и скоро първите звезди ще се появят на небето. Името на Орцево за мен произлиза от сърце. Топло, уютно, грижовно, усмихнато, изстрадало, притеснително, благо, огромно родопско сърце. Може да го видите и почувствате на всички места: в насълзените очи на Муса, когато приказва за родното си място, в картофите, готвени с фалшификация " обич " от Фетме, в усмивката на дребния Джамал и прелестните му три агнета, в гледките, въздуха, птиците...
Ако решите да се убедите персонално във великолепието на този край може да дойдете когато си поискате. Тук е красиво през всички сезони! Най-лесно е с автомобил през Юндола, само че в случай че решите да извършите пътуването си по-интересно, пробвайте с теснолинейката. Една от най-близките спирки на дребното влакче е на гара Аврамово, а оттова може да извършите прекрасен пешеходен или велосипеден преход до селото.
Орцево е първоначален пункт и за вр. Велийца, най-високият връх (1712 метра, въпреки разнообразни източници да сочат сред 1711 и 1715 метра) във Велийшко-Виденишкия родопски дял на Западните Родопи и в действителност даващ част от името на този дял. (Даните са взети от Уикипедиа).
В селото може да се настаните в къща за посетители, в която ще ви посрещне и нагости Фатме и нейното семейство. За феновете на гледки, звезди и спане навън към този момент има проведен къмпинг " Орцево ", за който дава отговор Муса, несъмнено най-интересния и живописен гражданин на селото – за какво, ще разберете сами.
Ако пък решите да извършите нещо още по-хубаво за този край, включете се в самодейността на Байкария: Idea Rodopia.
Надиплени родопски хълмове се стелят като зелена мъгла докъдето погледът ти стига, тук там се виждат силуети на къщи, които като че ли някой повърхностно е поръсил, с цел да " подправи " така и така красивата панорама и в случай че тази хубост не ви е задоволителна, прибавете и върховетe на Пирин, блестящи под лъчите на утринното слънце. Кристално синьото небе, къделите от пухкави бели облаци, както и безкрайните зелени поляни, които ти разтварят душата, допълват гледката, а сърцето бие щастливо и свободно..Няма по какъв начин да не играеш хоро като птица, в случай че гледката ти е такава...
Хвърлям взор към прилежащите палатки, от които се подават към момента сънени физиономии и разменяме усмивки за положително утро, до момента в който ходя през поляната към дребния площад на селото. Палатковият ни лагер не е елементарен, а проучвателен. В село Орцево сме, с цел да " пристъпен " разнообразни пътеки и да отбележим забавните места и забележителности, в този относително незнаен регион в Северозападни Родопи, като част от самодейността Idea Rhodopea, която цели популяризирането му.
Село Орцево е малко и по типично родопски, с махали разпилени по хълмовете на Велийшко-Виденишкия дял, на който е ситуирано. Надморската височина, на която се намира е към 1600 метра, което с съображение го прави най-високото село в България. След малко се събираме пред кръчмата, стопанисвана от Муса, където ще се разделим на екипи, с цел да обходим допустимо най-вече пътеки денем. Нашият екип, който се състои от четирима индивида си избира амбициозна цел – да достигнем до вр. Бабяшка чука (1654 м.н.в.) и да намерим път към селото в подножието му – Бабяк.
Минаваме около горната махала на Орцево, от където гледката е още по- внушителна, а лаят на кучетата ни изпраща по пътя. Стигаме до разклон, на който откриваме огромна алена стрелка, която ни повежда по билния път по Бабяшка чука. Не след дълго се отклоняваме от главния път и тръгваме по тясна и стръмна пътека с доста нападали дървета, която ни извежда и към първата ни междинна цел за деня – връх Кавун тепе (1710м).
От поляната тръгваме по употребен път, който е без съвсем никаква денивелация, което го прави подобаващ и за феновете на леките пешеходни и велосипедни разходки.
Фотогалерия: В село Орцево и неговите покрайнини >
Отново навлизаме в гората и заставаме на кръстопът, от който потеглят пет разнообразни пътеки. След къса консултация с картата хващаме крайната лява, на която има и сложена оцветена в алено друга дървена стрелка.
Въздухът мирише на бор, влажна пръст и гъби, които не закъсняват да се появят около пътеката – масловките към този момент са разперили кафявите си гугли, а сред дърветата всичко е покрито с боровинкови шубраци, които през късното лято ще създадат маршрута по-продължителен и апетитен.
Надолу по пътя стигаме разклон, който разкрива цялата хубост на Рила в далечината. Хващаме пътя вдясно, който ни води до остаряло гробище, ситуирано тъкмо до пътеката. Първото нещо, което ни прави усещане е, че гробището е оградено и няма вход към него. Впоследствие разбираме, че по този метод се ограждат гробищата на обезлюдени махали, с цел да се предпазят от нападения.
Следва нов разклон, стръмна пътека, която се вие в дерето и стигаме и до изоставената махала Шеховци. Над махалата се извисява огромна канара, която като че ли някой исполин е разцепил в припадък на гняв. На пътя пред първите къщи ни посреща крава и за момент решаваме, че ще намерим хора, само че уви..
Тук животът си е отишъл наскоро: изоставените къщи старици към момента имат стъкла по прозорците, от които не наднича никой, вратите им зеят отворени, а около тях стоят неприбрани купи със сено... Разхождаме се небрежно, откриваме че и тук има чешма и си тръгваме, а сърцата ни са натежали... следващото място, в което в миналото е имало даже учебно заведение.. По-късно разбираме, че последните му поданици са се изнесли преди няколко години в близкия град Белица, а кравата е благосъстоятелност на човек от прилежащо село – Бунцево, който я води тук на паша.
© Антония Вичева
Вече ни е ясно, че дъждът няма да ни се размине – небето е оловно сиво, облаците идват от няколко страни и се скупчват тъкмо над главите ни.
Стигаме до нова поляна, в края на която има фургон, хранилка за поддържане на животни и две " укрития " скрити в клоните на боровете. Върхът към този момент се вижда пред нас, подминаваме две постройки и стигаме до огромна указателна табела за тракийското светилище.
Почти на тичешком следваме серпентините в гората, които ни извеждат до върха. Първи капки дъжд и гръмотевици в далечината. За страдание небето напълно е притъмняло и не можем да се полюбуваме на панорамната панорама. Тук е имало антично светилище, за което ни осведомят грижливо направени табели наоколо до дървена беседка, в която са се приютили мъж и жена, твърдо решени да изчакат тук дъжда. Ние пък избираме пътя надолу, споделяме сбогом на хората и на връх Бабяшка чука и се връщаме назад по пътя. Малко след двете постройки, които бързо подминахме на отиване, има немаркирана пътека, по която поемаме. Гръмотевиците се чуват все по-близо, а дъждът се усилва.
Пътеката е стръмна, тичайки, минаваме през няколко разклонения и стигаме до равно място с красива беседка и чешма. Минута за решение и продължаваме надолу. Вятърът се усилва и дъждът към този момент е съвсем отвесен, а по-късно се трансформира в град. Но това не е най-лошото. Светкавиците, които осветяват цялото небе съвсем незабавно са последвани от оглушителния екот на гръмотевиците, падащи покрай нас. Откритата поляна преди първите къщи на с.Бабяк ни посреща със мощна градушка, вятър и гърмящо оловно небе. Часове по-късно, скрити на изсъхнало в локалната механа разбираме, че Бабяк е огромно село с към 700 поданици.
Мисията за деня е изпълнена и е време да се приберем. Пътят пред нас се вие и не след дълго виждаме палатковия ни лагер на поляната в Орцево. Дъждът е спрял, последни слънчеви лъчи се пробват да пробият през облаците, а тежки вълма пара се подвигат и вършат пейзажа недействителен. Само една част от отсрещния рид е осветлен в средата, където се вижда поляна и къща, а най-силното ми предпочитание в този миг е като се стъмни да видя прозореца й огрян от светлина.
Въздухът е внезапен и чист, птичи песни огласят цялата околия, в кръчмата на Муса печката бумти и скоро първите звезди ще се появят на небето. Името на Орцево за мен произлиза от сърце. Топло, уютно, грижовно, усмихнато, изстрадало, притеснително, благо, огромно родопско сърце. Може да го видите и почувствате на всички места: в насълзените очи на Муса, когато приказва за родното си място, в картофите, готвени с фалшификация " обич " от Фетме, в усмивката на дребния Джамал и прелестните му три агнета, в гледките, въздуха, птиците...
Ако решите да се убедите персонално във великолепието на този край може да дойдете когато си поискате. Тук е красиво през всички сезони! Най-лесно е с автомобил през Юндола, само че в случай че решите да извършите пътуването си по-интересно, пробвайте с теснолинейката. Една от най-близките спирки на дребното влакче е на гара Аврамово, а оттова може да извършите прекрасен пешеходен или велосипеден преход до селото.
Орцево е първоначален пункт и за вр. Велийца, най-високият връх (1712 метра, въпреки разнообразни източници да сочат сред 1711 и 1715 метра) във Велийшко-Виденишкия родопски дял на Западните Родопи и в действителност даващ част от името на този дял. (Даните са взети от Уикипедиа).
В селото може да се настаните в къща за посетители, в която ще ви посрещне и нагости Фатме и нейното семейство. За феновете на гледки, звезди и спане навън към този момент има проведен къмпинг " Орцево ", за който дава отговор Муса, несъмнено най-интересния и живописен гражданин на селото – за какво, ще разберете сами.
Ако пък решите да извършите нещо още по-хубаво за този край, включете се в самодейността на Байкария: Idea Rodopia.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ