Теодор Иванов: Мога да надмина дядо ми и баща ми в ЦСКА
Името на Рода (Керкраде) носи специфичен спомен за всеки същински „ армеец “ от 80-те години.
Великата драма и успеха на славния отбор на Димитър Пенев в четвъртфиналите за КНК праща Стоичков, Костадинов и сие в директен конфликт с Барселона, а героят на цяла алена България е вратарят Илия Вълов, отразил две дузпи на противника. От тези първи пролетни дни на 1989-та към този момент изминаха доста години, само че тъкмо тогава бе сложено началото на една „ армейска “ фамилна легенда, която продължава да се написа и през днешния ден.
Преди броени дни внукът на Илия Вълов – Теодор Иванов, стана първото ново попълнение на ЦСКА за новия сезон. 21-годишният бранител следва стъпките и на своя татко Валентин Илиев – воин от не по-малко емблематичен момент в „ алената “ митология: успеха на „ Анфийлд “ през 2005 година над настоящия европейски първенец Ливърпул.
„ Направеното от дядо ми и татко ми в ЦСКА ме натоварва с огромна отговорност. Техните достижения са моята същинска мотивация да реализира даже повече от тях. Баща ми ми е разказвал, че той, както и всичките му съотборници по негово време, са си оставяли сърцето на терена. Това може би е било едно от най-силните му качества “, разкрива Теодор в първото си изявление за медийните канали на ЦСКА.
Говори с неспокойствие за „ аленото “ си ДНК и признава, че се вижда в фантазиите си с изпънати победоносно ръце – сходно на татко си на „ Анфийлд “: „ Доста пъти съм гледал този гол и много пъти съм плакал от страст. Това е нещо неповторимо, вълнувам се по този начин, като че ли аз съм бил на неговото място. Мечтата ми е някой ден това в действителност да се случи и аз да съм на терена на подобен европейски гранд “.
Фамилията задължава, а при него тежестта е двойна, само че надареният защитник наподобява убеден в себе си. „ Не бих го определил като задължение, преимуществата да си от футболно семейство с такива митове сигурно са доста. Но го има и противоположното – напрежението непрекъснато да се стремиш да си по-добър, да защитиш името на двамата, само че и да покажеш, че можеш да си по-добър и да ги надминеш. Баща ми сподели, че в случай че желая да се наложа в този тим, би трябвало да се разпределям на 100 % и да оставям всичко от себе си на терена, без значение дали съм изиграл добър или неприятен мач. Важното е да давам всичко за тима, за почитателите и за фланелката “, споделя Теодор.
Външно той е копие на татко си и сигурно няма нищо инцидентно, че играе на неговия пост, а и взе неговия номер в ЦСКА (14): „ Като дребен не са ме водили в София на мачове – татко ми се притесняваше да не ми се случи нещо на трибуните поради агитките. Но дядо ми ме взимаше на стадиона на Мизия (Кнежа) – футболния тим от родния му град. Исках да стана вратар като него. Учеше ме по какъв начин да плонжирам, по какъв начин да пипвам топката, по какъв начин да подавам… всички вратарски тънкости. Вече когато бях на 13-14 години в школата на ЦСКА, треньорите ме сложиха като централен бранител. Там в действителност се усещам най-добре, това е моята позиция. Явно Господ по този начин е решил “.
Теодор към този момент е част от първия отбор на „ армейците “ и упоритостите му несъмнено са огромни. „ Чувствам се необикновено, откогато съм в тима. В началото се притеснявах по какъв начин ще ме одобряват момчетата, само че всички се отнесоха ужасно към мен – както съотборниците ми, по този начин и треньорите. Надявам се да създадем мощен сезон и да реализираме триумфите, които почитателите желаят. От предходния ми престой в ЦСКА се познавам с Йоан Борносузов и Георги Чорбаджийски. Изключително се веселя, че още веднъж сме дружно в един тим и се надявам и тримата да получим късмет през новия сезон. Със сигурност ще потвърдим, че заслужаваме всяка минута на терена. Фактът, че съм първото ново попълнение на клуба през лятото, внася спомагателни упования, само че аз съм привикнал с напрежението. Мисля, че мога да дам доста на този тим “, сигурен е надареният бранител.
Трудностите занапред предстоят, само че той е наясно, че шансът в ЦСКА би трябвало да се заслужи: „ Първите ми усещания са, че всичко е сложено на доста професионална основа. Запознах се персонално с Душан Керкез единствено преди няколко дни, само че от това, което знаех преди и което виждам в този момент, съм сигурен, че ще се работи в действителност както би трябвало. Ако не се влагаш изцяло и не искаш с цялото си сърце да играеш, няма по какъв начин да се случи “.
Теодор се открои още при първата си поява с аления екип, откакто означи гола за ЦСКА при равенството 1:1 против Шкендия. Младокът заслужи похвали и поради цялостното си показване в мача. „ Радвам се, че в неофициалния дебют съумях да отбележа първия си гол. Надявам се през сезона да вкарам още попадения и да оказвам помощ на тима да печели мачовете си. Чакат ни още здрави контролни мачове тук в Словения, само че съм уверен в качествата на футболистите на ЦСКА. Мисля, че ще покажем положително лице “, надява се той.
Баща му бе прочут като същински войник на терена. Силният дух е нещото, на което и Теодор най-вече държи: „ Прекарах към година в Италия. Този интервал ми оказа помощ да изградя характера си. Получих тежка травма и нямах опция да упражнявам и да играя. Оказах се самичък в страна, която не познавам и не приказвам езика. Но това ми даде опция да се убедя, че мога да се оправя с доста неща. Като темперамент може би приличам Серхио Рамос. Като жанр на игра има още какво да се желае (смее се). Но мощният темперамент несъмнено е едно от най-важните неща за един футболист “.
Великата драма и успеха на славния отбор на Димитър Пенев в четвъртфиналите за КНК праща Стоичков, Костадинов и сие в директен конфликт с Барселона, а героят на цяла алена България е вратарят Илия Вълов, отразил две дузпи на противника. От тези първи пролетни дни на 1989-та към този момент изминаха доста години, само че тъкмо тогава бе сложено началото на една „ армейска “ фамилна легенда, която продължава да се написа и през днешния ден.
Преди броени дни внукът на Илия Вълов – Теодор Иванов, стана първото ново попълнение на ЦСКА за новия сезон. 21-годишният бранител следва стъпките и на своя татко Валентин Илиев – воин от не по-малко емблематичен момент в „ алената “ митология: успеха на „ Анфийлд “ през 2005 година над настоящия европейски първенец Ливърпул.
„ Направеното от дядо ми и татко ми в ЦСКА ме натоварва с огромна отговорност. Техните достижения са моята същинска мотивация да реализира даже повече от тях. Баща ми ми е разказвал, че той, както и всичките му съотборници по негово време, са си оставяли сърцето на терена. Това може би е било едно от най-силните му качества “, разкрива Теодор в първото си изявление за медийните канали на ЦСКА.
Говори с неспокойствие за „ аленото “ си ДНК и признава, че се вижда в фантазиите си с изпънати победоносно ръце – сходно на татко си на „ Анфийлд “: „ Доста пъти съм гледал този гол и много пъти съм плакал от страст. Това е нещо неповторимо, вълнувам се по този начин, като че ли аз съм бил на неговото място. Мечтата ми е някой ден това в действителност да се случи и аз да съм на терена на подобен европейски гранд “.
Фамилията задължава, а при него тежестта е двойна, само че надареният защитник наподобява убеден в себе си. „ Не бих го определил като задължение, преимуществата да си от футболно семейство с такива митове сигурно са доста. Но го има и противоположното – напрежението непрекъснато да се стремиш да си по-добър, да защитиш името на двамата, само че и да покажеш, че можеш да си по-добър и да ги надминеш. Баща ми сподели, че в случай че желая да се наложа в този тим, би трябвало да се разпределям на 100 % и да оставям всичко от себе си на терена, без значение дали съм изиграл добър или неприятен мач. Важното е да давам всичко за тима, за почитателите и за фланелката “, споделя Теодор.
Външно той е копие на татко си и сигурно няма нищо инцидентно, че играе на неговия пост, а и взе неговия номер в ЦСКА (14): „ Като дребен не са ме водили в София на мачове – татко ми се притесняваше да не ми се случи нещо на трибуните поради агитките. Но дядо ми ме взимаше на стадиона на Мизия (Кнежа) – футболния тим от родния му град. Исках да стана вратар като него. Учеше ме по какъв начин да плонжирам, по какъв начин да пипвам топката, по какъв начин да подавам… всички вратарски тънкости. Вече когато бях на 13-14 години в школата на ЦСКА, треньорите ме сложиха като централен бранител. Там в действителност се усещам най-добре, това е моята позиция. Явно Господ по този начин е решил “.
Теодор към този момент е част от първия отбор на „ армейците “ и упоритостите му несъмнено са огромни. „ Чувствам се необикновено, откогато съм в тима. В началото се притеснявах по какъв начин ще ме одобряват момчетата, само че всички се отнесоха ужасно към мен – както съотборниците ми, по този начин и треньорите. Надявам се да създадем мощен сезон и да реализираме триумфите, които почитателите желаят. От предходния ми престой в ЦСКА се познавам с Йоан Борносузов и Георги Чорбаджийски. Изключително се веселя, че още веднъж сме дружно в един тим и се надявам и тримата да получим късмет през новия сезон. Със сигурност ще потвърдим, че заслужаваме всяка минута на терена. Фактът, че съм първото ново попълнение на клуба през лятото, внася спомагателни упования, само че аз съм привикнал с напрежението. Мисля, че мога да дам доста на този тим “, сигурен е надареният бранител.
Трудностите занапред предстоят, само че той е наясно, че шансът в ЦСКА би трябвало да се заслужи: „ Първите ми усещания са, че всичко е сложено на доста професионална основа. Запознах се персонално с Душан Керкез единствено преди няколко дни, само че от това, което знаех преди и което виждам в този момент, съм сигурен, че ще се работи в действителност както би трябвало. Ако не се влагаш изцяло и не искаш с цялото си сърце да играеш, няма по какъв начин да се случи “.
Теодор се открои още при първата си поява с аления екип, откакто означи гола за ЦСКА при равенството 1:1 против Шкендия. Младокът заслужи похвали и поради цялостното си показване в мача. „ Радвам се, че в неофициалния дебют съумях да отбележа първия си гол. Надявам се през сезона да вкарам още попадения и да оказвам помощ на тима да печели мачовете си. Чакат ни още здрави контролни мачове тук в Словения, само че съм уверен в качествата на футболистите на ЦСКА. Мисля, че ще покажем положително лице “, надява се той.
Баща му бе прочут като същински войник на терена. Силният дух е нещото, на което и Теодор най-вече държи: „ Прекарах към година в Италия. Този интервал ми оказа помощ да изградя характера си. Получих тежка травма и нямах опция да упражнявам и да играя. Оказах се самичък в страна, която не познавам и не приказвам езика. Но това ми даде опция да се убедя, че мога да се оправя с доста неща. Като темперамент може би приличам Серхио Рамос. Като жанр на игра има още какво да се желае (смее се). Но мощният темперамент несъмнено е едно от най-важните неща за един футболист “.