Името на Лили Иванова грейна с огромни червени неонови букви

Името на Лили Иванова блестна с големи червени неонови букви на фасадата на парижката зала “Олимпия ”! 

Довечера най-голямото име на българската попмузика ще покори именитата зала " Олимпия " за повторно - навръх  24 май - Деня на славянската книжовност и просвета.

Събитието довечера се трансформира освен в музикален акцент, само че и в алегорично българско наличие в сърцето на френската столица на връх най-българският празник.

На 9 януари 2009 година Лили Иванова стана първият български реализатор със независим концерт в една от най-престижните и известни концертни зали в Европа – исторически миг за нейната кариера и за българската музика. Гастролът провокира мощен интерес както измежду българската общественост във Франция, по този начин и измежду френската аудитория. Медии тогава разказват атмосферата като триумфална, а публиката дълго приветства певицата на крайници.

Първа през днешния ден изпрати поздравления до примата на българската поп музика именитата френска изпълнителка на шансони Мирей Матйио, която написа:
Скъпа Лили, Вие ще озарите  “Олимпия ”, целувам Ви!
Ваша Мирей Матийо.

От своя страна Лили Иванова й отговори  на своята фейсбук страница:

" Благодаря за уважението и прелестните цветя  на огромната френска певица Mireille Mathieu! Здраве, благополучие и още доста триумфи, скъпа МИРЕЙ!

 
В залата от сутринта идват приветствени писма към Лили Иванова.

Изявата на Примата е по покана на Жерар Понт - директор на фестивала FrancoFolies за целия свят и изпълнителен шеф на Morgane Groupe, взаимно с Христина Камбитова, шеф на FrancoFolies de Bulgarie.

Концертът на Лили Иванова в Париж е под патронажа на президента Илияна Йотова.

В Париж гастролът на Лили Иванова ще бъде дружно с LI Orchestra, в който са Ангел Дюлгеров, Орлин Цветанов, Огнян Енев, Иван Йорданов-Чери, Христо Михалков, Росен Ватев и вокалното трио „ ЛаТиДа “.

ИДЕЯТА съдебна експертиза РАЖДА НА “ФРАНКОФОЛИ " В ПЛОВДИВ

Идеята се ражда предишното лято, откакто Лили Иванова одобри да взе участие на фестивала „ Франкофоли “ в Пловдив през месец юни. Събитието продължава традицията, почнала през 2015 година, когато България става част от фамилията на именития френски фестивал Les Francofolies. 

На концерта на Лили Иванова в Пловдив присъства Жерар Понт, притежател на правата на „ Франкофоли “ в целия свят, включително и емблематичното издание в Ла Рошел, Франция, дружно с Христина Камбитова, артистичен шеф на „ Франкофоли-България “.

Присъствието на Жерар Понт не е инцидентно - той взема решение персонално да чуе онлайн най-голямото име в българската поп музика. И става следващият чужденец, слисан от френетичните аплаузи с които публиката “награждава ” своята певица. След концерта отива в гримьорната на изпълнителката, с цел да я поздрави, и естествено й споделя, че е извънредно впечатлен.

Пита я дали той може да направи нещо за нея. 

МЕЧТАТА НА ЛИЛИ: ИСКАМ ДА ПЕЯ ПАК В “ОЛИМПИЯ ”

В типичния си непосредствен жанр Лили Иванова изстрелва изречението: „ Да, желая да пея отново в „ Олимпия “! “

И чува отговора му: „ Няма проблем! Моята компания „ Морган “ може да го провежда. “

Очите й блеснат. По същия метод, по който през 2005 година Стефан Зашев, след концерт в Брюксел, я пита: " Искаш ли да пееш в “Олимпия ” и тя казва  “Да ”.

Жерар Понт незабавно стартира организацията. Зала „ Олимпия “ не може да се наеме от непознат продуцент, изключително от Източна Европа. Промоутърът би трябвало да бъде френски. Затова промоутър на концерта ще е компанията на Жерар Понт, а продуцент е самата Лили Иванова.

СЛЕД ДВЕ СЕДМИЦИ “ОЛИМПИЯ ” Ѝ КАЗВА: ЗАПОВЯДАЙ!

След подадената “заявка ” единствено за две седмици от зала „ Олимпия “ удостоверяват опцията Лили Иванова да има концерт там и то тъкмо точно на 24 май, Деня на славянската книжовност и просвета, което  е вторият проект на тържественост на концерта. Ангажираността на историческата парижка зала е голяма, датите са изчерпани до края на 2027 година. 

В формалния уебсайт на „ Олимпия “ Лили Иванова е показана като „ най-великата фигура в българската известна музика “.

„ Повече от 65 години тя въплъщава пристрастеността и превъзходството на един извънреден актьор. Истинска жива легенда, тя е изнесла над 10 000 концерта и е записала над 600 песни, издавайки над 40 независими албума, множеството от които са платинени “, написа в анонса за концерта.

„ Нейният неповторим глас – по едно и също време мощен и сензитивен, надвишава жанровете – поп, шансон и джаз. Символ на грациозност и артистично неизменност, Лили Иванова остава олицетворение на душата на българската ария “, се споделя още в представянето.

  “Олимпия ” е емблематична зала с към две хиляди места, като дистанцията сред публиката и сцената е извънредно малко и това основава неповторимата є атмосфера. Там няма отдалеченост сред актьора и публиката. Всеки концерт носи чувството за непосредственост, страст и същинско музикално прекарване. През годините залата нееднократно е била застрашена от разрушение, само че французите я пазят като част от културната история на страната. За тях “Олимпия ” е не просто постройка, а памет за епохите, в които Париж е диктувал ритъма на международната музика.

Първия концерт театър в “Олимпия ” е извършен на 12.04.1893 година, само че със статуса на най-престижна парижка сцена театъра се снабдява доста по-късно. И то основно на напъните и мениджърския гений на Брюно Кокатрикс, който става шеф през 50-те години на ХХ век. Малцина са българите, които познават Кокатрикс като известен създател на шансони и поппесни в предвоенните и годините на Втората международна война. А съвсем никой не знае името Раймонд Врасков, българският бежанец, който е аранжор на Брюно Кокатрикс, водач на оркестъра му и пианист в него. 

“Олимпия ” получава получава статут на  най-авторитетната сцена след Втората международна война 

Сцената на „ Олимпия “ е обвързвана с имената на международни музикални икони като Франк Синатра, Ела Фитцджералд, The Beatles, The Rolling Stones, Дейвид Боуи, Pink Floyd, Джими Хендрикс, Мадона, Тина Търнър, Рей Чарлз, Селин Дион, Боб Дилън, Лана Дел Рей, както и най-легендарните френски имена – Едит Пиаф, Шарл Азнавур,  Джони Холидей, Жак Брел, Ив Монтан, Мирей Матийо и Далида, която е измежду артистите с най-вече поредици от разпродадени концерти в залата. Там са гостували и огромни джаз музиканти като Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Нина Симон.

ПРЕЗ 2023 Г. ЛЕГЕНДАРНАТА ЗАЛА ПРАЗНУВА СВОЯТА 130-ГОДИШНИНА

Във Франция има места, които единствено при споменаването си будят удивление и обаяние. Едно от тях е " Олимпия ". Сцената на бул. „ Капуцините “ 28 е открита на 12 април 1893 година,

КОЕТО Я ПРАВИ НАЙ-СТАРАТА МУЗИКАЛНА ЗАЛА В ПАРИЖ, КОЯТО ФУНКЦИОНИРА ДО ДНЕС. 

Историята стартира през далечната 1880 година и в действителност не е по никакъв начин блестяща. Основателят на „ Мулен Руж “ Джоузеф Олер купува мястото, дружно с други терени, с цел да ги трансформира в сцена за конни надбягвания.

Осем години по-късно, през 1888 година, с парите, извоювани от залозите, Олер внася влакче на ужасите от Англия, като избира мястото в сърцето на многолюдната столица, близо до Операта " Гарние ", за съхранението му. В продължение на няколко месеца жителите на Париж можели да се забавляват там, а също по този начин да се насладят на ресторант, отворен през цялата нощ. Наречен „ Руските планини “, той към момента е считан за един от първите по-големи увеселителни паркове в историята.

Проблемът бил, че атракционите са направени от дърво, което подтиква префектът на полицията да издаде заповед за разрушаването на увеселителния парк, заради опасения от пожар.

Открил безсмъртния " Мулен Руж " през 1889 година, Джоузеф Олер взема решение да трансформира терена в 9-ти Парижки регион в зала за представления.

Така през 1893 г.  е обещано началото на именитата „ Олимпия “ – емблематично културно място с над 130 годишна история.

Строежът стартира под управлението на архитекта Леон Карл, като на същото място е издигната и издигната стоманена основа за постройка.  Вътрешното обзавеждане е замислено от декораторите и художници Шарл Тоше, Марсел Жамбон и Етиен Корнелие. То съдържа панели от фаянс на Саргемин, а стенописите акцентират техниката на изобразяване маруфлаж, илюстрирайки британски крепости и пейзажи, отразяващи преобладаващия известен жанр.

Компанията за кристално стъкло Baccarat основава жирандолите и полилеите, до момента в който електрическите инсталационни работи са осъществени от компанията Eclairage Electrique.

ОСНОВНОТО НАМЕРЕНИЕ НА АРХИТЕКТА НА " ОЛИМПИЯ " Е ДА СЪЗДАДЕ МЯСТО ЗА КУЛТУРА И БЛЯСЪК В ПАРИЖ. 

На 12 април 1893 година " L'Olympia " с потенциал от 2 000 души е открита като първата парижка музикална зала, включваща акробати и танцово зрелище канкан на La Goulue.

Гала-приемът по случай откриването притегля най-богатите, аристократичните и авторитетните хора на Париж. Достъпът е стеснен, като измежду поканените са принцът и принцесата, баронът и баронесата, както и графът. Присъстват още херцогът на Морни и фигури от спортния клуб, кабарето Le Mirliton и жокей-клуба на улица Royale. 

ЗАЛАТА Е КУЛТОВА ЗА ВРЕМЕТО СИ, заради обстоятелството, че в град като Париж, разполагащ до тогава единствено вариететни кафенета, " Олимпия " с просторната си сцена е привличала феновете на вентрилоквистиката, на жонгльорските номера и на балета.

По това време музикалната зала е поставяла оперети и пантомими. Лои Фулър, Ла Гулю, Леополдо Фреголи, Дранем, Уврар и Мистенге постоянно са гастролирали в залата.

За да се разграничи от съперниците си, " Олимпия " постанова друга система за обмисляне, като показва новите си балетни творения в продължение на седмици, а не на месеци, редувайки ги с обновените най-стари.

През 1895 година, кипящ с концепция, Олер даже открива музей на восъчни манекени в мазетата на " Олимпия ", представящ образна история на света от Страстите Христови и Френската гражданска война, чак до модерността.

Въпреки това, през 1896 година предприемачът не намира повече провокации в многочислените си планове и скуката го обзема. Той назначава основен диригент Оскар дьо Лагоанер за шеф на музикалната зала, която се трансформира в бизнес неуспех.

Театър „ Олимпия “ затваря порти при започване на Първата международна война, поради финансови усложнения. През 1918 година комикът Пол Франк е претрупан с ръководството на музикалната зала. Той разкрива нови гении, като Мари Дюба, и връща на сцената актьори от началото на века. Неговото овакантяване на музикалната зала бележи края на „ златната епоха “ на " Олимпия ".

ПРЕЗ 1929 Г. ЗАЛАТА СТАВА КИНО

Жак Айк, създателят на Гран Рекс, преобразява мястото и му вдъхва нов живот, като го преименувана на " Театър Жак-Аик ".

До 1954 година, и даже по време на войната, мястото остава синоним на кино и се гордее с величествен орган Cavaillé-Coll. Но времената се менят и Жак Хайк още веднъж трансформира пространството в музикална зала.

Новата " Олимпия " отваря порти на 5 февруари 1954 година под диригентството на Бруно Кокуатрикс. 

ПРЕЗ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК НАЙ-ВЕЛИКИТЕ АРТИСТИ НА ВРЕМЕТО СИ съдебна експертиза КАЧВАТ НА СЦЕНАТА

Сред тях са Жорж Брасенс (1954), Жак Брел (1964, 1966...), Лео Фере (1955, 1972), Едит Пиаф ( 1955, 1961...), Жулиет Греко (1955, 1966...), Барбара (1969, 1978...)

Присъстват и интернационалните актьори, в това число Луис Армстронг (1962), Ела Фицджералд (1963), Били Холидей (1958), Сидни Беше (1955, 1958...), а по-късно и Бийтълс (1964) и Ролинг Стоунс (1964).

Лили стъпва за първи път в Париж през 1973 година. Тогава в спектакъл „ Бобино “ се организира интернационален конкурс за занимателна ария, а страната ни е показана от най-голямата ни звезда.

Певицата би трябвало да извърши песента на Тончо Русев „ Стъпки “, само че изобщо не се усеща добре. Изгаря от температура. Успява да се активизира и печели огромната премия за реализатор, а песента „ Стъпки “ се класира на трето място.

Представянето й не остава неусетно и Лили незабавно получава предложения за присъединяване в две от огромните кабарета на Париж – „ Шехерезада “ и „ Распутин “. Приема офертата и остава във френската столица, където по същото време пее и Богдана Карадочева. 

След време Лили взе участие на фестивала „ Златна плоча “ в Кан, който е единствено за реализатори, продали над един милион копия от своите плочи. Събитието се предава по френската телевизия, ползата към Лили от страна на медиите е огромен, само че тя не получава уговорките, за които мечтае. Иска да е на огромната сцена, да записва песни, да изнася концерти. След четири месеца в Париж преценя, че Франция не е място за нейната кариера, и се връща в България.

„ Навреме разбрах, че съм българска певица и че мястото ми е в България – споделя в изявление примата. – Езикът е значимо средство за другарство с публиката. Пяла съм на британски, френски, италиански, немски, съветски и испански език, само че методът, по който извършвам песните на майчиния си език, е необикновен, трогателен както за мен, по този начин и за публиката. “

Датата е 9 януари. Годината – 2009. Лили Иванова сбъдва своя огромна фантазия – да излезе на сцената на именитата парижка зала „ Олимпия “. Сред публиката са куп известни персони, измежду които художникът Никола Манев, артистът и стихотворец Михаил Белчев, Елица Тодорова, фотографът Васил Къркеланов. От прекомерно неспокойствие или по друга причина на сцената Лили се спъва и пада. Но незабавно се изправя и в типично собствен жанр споделя: „ На всеки може да се случи да падне, само че значимото е по какъв начин ставаш! “. В този миг публиката избухва в овации. Два часа примата пее без спиране. Бисът е единствено един и това не е тъй като феновете не желаят да я слушат още, а защото такива са разпоредбите в зала „ Олимпия “. Лили сбъдва още една своя фантазия.

„ Концертът в зала „ Олимпия “ е най-емоционалният в моята кариера. В него имаше особена магия, атмосфера, неспокойствие. Може би се дължи на излъчването в залата. Тя не е инцидентна. Никога не съм се чувствала по този метод, още със самото влизане в „ Олимпия “. Получихме голямо внимание от страна на екипа, почувствахме се като същински звезди. Всичко – осветяване, сценография, бяха създали. Много се изписа, доста се изговори за концерта в Париж. Само ще кажа, че с фантазии не се живее. Трябват дейности, неизменност и някой, който безусловно да има вяра в гения ти, какъвто беше Стефан Зашев “, споделя по-късно примата.

Именно мениджърът Зашев е основният провинен всичко това да се случи. Той движи договарянията с екипа на залата, той се грижи за организацията и се тормози за бюджета. В началото на 2015 година Стефан Зашев умира, покосен от инфаркт, в белгийската столица Брюксел. За Лили това е огромен удар, само че Стефан Зашев остава вечно в сърцето й.
Тъкмо той е индивидът, който е до нея през целия този интервал, както и в гримьорната след триумфа в зала „ Олимпия “

„ Лили плачеше след края на концерта – написа в книгата „ Истината “ Мартин Карбовски – Бяхме сами в гримьорната й – аз и Стефан Зашев. Тя плачеше по този начин, както в никакъв случай няма да я видите. Днес знам за какво плачеше. Годините триумф са натрупали години неблагодарности, по този начин както най-голямата й изява се трансформира в спор. Нещо като да гръмнеш Джокондата. Да я нарежеш с нож. Плака с глас. Не можеше да повярва, че това се случва. Плака поради избора си да остане българска певица, поради униженията и пренебрежението. Това бе рев след успеха, след най-голямата й наслада „ Олимпия “, Париж, Франция. “

Сега, 17 години след първия си концерт в зала „ Олимпия “, Лили Иванова ще се завърне на сцената на именитата зала на 24 май.

Очаквайте детайлности