Работохоликът Йозеф Хайдн ни остави огромно наследство
Името на Франц Йозеф Хайдн /1732- 1809/ свързваме с великата Виенска тройка / Хайдн, Моцарт Бетовен/.Според музикалните историци, точно той поставя основите на класическата музикална школа, както и на оркестровия и инструменталния стандарт, който съблюдаваме и през днешния ден. „ Татко Хайдн “, както ласкаво и с признателност са го наричали неговите сътрудници приживе, с изключение на, че е бил учителят на Моцарт и Бетовен, е и всепризнатият „ татко на симфонията и струнния квартет “.
Живял е по- дълго от Моцарт / умрял едвам на 35/ и от Бетовен / на 56/, а пътят му бил забавен и кондензиран с много събития. Биографията на Хайдн стартира на 31 март 1732 година, когато дребният Йосиф се ражда под знака на Овена в селцето Рорау / Долна Австрия, а през днешния ден в Хърватия/. Баща му има коларска работилница, а майка му е домакинята в многочисленото семейство. Имал трима братя и две сестри. Братята му също стават музиканти.
Благодарение на татко си, Карл Хайдн, който имал хубав, естествено подложен глас и доста обичал да пее, дребният Франц Йозеф влиза рано в прелестния свят на музиката. Рядко красивият му, бистър детски висок глас / дискант/ и вроденото му възприятие за темп и фраза били видяни, когато бил едвам на шест, и му разрешили да постъпи в хора на катедралата в дребния град Гейнбург, а по- късно, когато фамилията му се преместило в столицата и във Виенската хорова шапка в католическата катедрала Свети Стефан.
Но на шестнайсет, когато гласът му мутира, Йозеф, след 9 години, губи работата си - платено мястото в хора и в пансиона. Останал без приходи, младият мъж се заема с всякаква работа. Италианският вокален възпитател и композитор Никола Порпора взема младежа за собствен прислужник, само че Йозеф е благополучен, тъй като ще може да взема безвъзмездни уроци при фамозния маестро, тогава на работа във Виена.
Скоро Маестро Порпора прави оценка високо гения му и го покачва в длъжността – персонален помощник. Хайдн заема тази позиция съвсем 10 години. Преписва ноти и това е цяла школа за него. Маестрото му преподава доктрина на музиката и естетика. Постепенно надареният юноша получава много солидна музикална подготовка. С течение на времето материалните проблеми на Хайдн стартират да изчезват, а и дебютните му композиции се одобряват сърдечно от публиката. По това време той основава първата от своите 104 симфонии.
Въпреки че в тези времена 28- годишният Хайдн бил считан за „ остарял ерген “, той взема решение да сътвори свое семейство с виенчанката Анна Мария Келер. За страдание този брак, траял цели двайсет години, се оказва несполучлив за него. Ана Мария е семпла жена, еснафка, която е прекомерно надалеч от изкуството и огромната музика, смята специалността на брачна половинка си за несериозна а също така не е могла да роди и деца. След раздялата, Хайдн среща младата 19-годишна оперна певица, италианката Луиджия Полцели, в която се влюбва мощно. Но скоро пристрастеността му угасва и бракът им не се реализира.
В тези времена / 18 век / композиторите е трябвало да търсят работа като придворни капелмайстори, а длъжностите в дворовете са били малко и за това са търсели покровителството на богатите управници и аристократи, които за разлика от днешните, са били културни и са ценели огромната музика. През 1760 година съумява да стартира работа като втори капелмайстор в двореца на авторитетното семейство на унгарските князе Естерхази. В продължение на цели три десетилетия Йозеф Хайдн работи в двора на тази благородническа династия. През това време той композира голям брой инструментални концерти / 50/ сонати /52/, струнни квартети / 83/, меси, кантати, оратории / 14/, увертюри / 29/, триа за разнообразни принадлежности / 199/ симфонии /104/. А също 30 опери и оратории. Наистина, едно голямо по размер творчество. При това от високо качество. Счита се за един от най- продуктивните композитори в историята на огромната музика. Истински работохолик!
Хайдн нямал доста близки другари, само че един от тях е бил Волфганг Амадеус Моцарт. Двамата се срещат през 1781 години- След 11 години Хайдн се среща с младия Лудвиг ван Бетовен и го приема за собствен възпитаник. И двамата се учат от него. Може да се каже, че първите симфонии и концерти на Моцарт и Бетовен припомнят прекалено много за стила на „ Татко Хайдн “
Службата в двореца Естерхази приключва със гибелта на остарелия княз. Младият не е подобен мецената като фамозния си татко. Йозеф Хайдн губи тази постоянна работа, която обаче го натоварва освен като музикален ръководители композитор, длъжен да написа доста музика, само че и като админ на оркестъра и другите музикални сформира /хор, балет/.
…………………………………………………………………………………………………………………………………….
И тук една забавна история:
Никола Естерхази бил прекомерно непоколебим към него, а също и към своите музиканти. Не им разрешавал да напущат имението без разрешението му. През една изключително студена зима, оркестърът помолил господаря си за къс отпуск, само че той не се съгласил. А и самият Хайдн трябвало да напише нова симфония за премиерен концерт пред посетители на княза. Тогава той решил да даде урок на своя стопанин и написал своята фамозна Прощална симфония. / Симфония 45/. В нея, след четирите постоянни елементи, в които темпото ставало все по- устремно и бързо имало и пета…една, срещу разпоредбите, не бърза, а мудна част, адажио. В нея последователно след несъмнено време оркестрантите почнали един по един да стопират да свирят, да стават от местата си, пред очите на смаяния княз и публиката, и като гасели свещите на пюпитрите си с нотите, излизали един по един безшумно от концертната зала, да, тъкмо по този начин: един по един! Накрая на сцената остават единствено двама, единият от които е самият Хайдн. Князът, въпреки и много обезпокоен, схваща намека му и на идващия ден позволява на музикантите да излязат отпуск и да отидат за малко при фамилиите си в Айзенщадт.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………
Но името му като композитор е към този момент фамозно освен във Виена и Австрия, само че и в ред страни на Европа: Англия, Франция, Холандия, Швеция, Италия и даже в Русия. По време на престоя си в Лондон композиторът печелил за една година съвсем толкоз, що се касае за цели двайсет години като капелмайстор в двореца на неговия някогашен шеф. Последната творба на композитора е прелестната, огромна оратория за солисти, хор и оркестър „ Четирите годишни времена “. Съчинява я с огромни старания, малтретиран от хронично главоболие, проблеми със съня и куп други заболявания.
Умира на 78-годишна възраст, на 31 май 1809 година, като прекарва последните си дни в къщата си във Виена. По това време Наполеоновите войски завладяват австрийската столица. По-късно тленните му остатъци били пренесени в град Айзенщадт.
Общоприето е, че рожденият ден на Йозеф Хайдн е 31 март. Но в неговото кръщелно удостоверение е посочена друга дата - 1 април. Според, написаното от него в един дневниците му, тази „ дребна смяна “ била направена, с цел да не се чества рожденият му ден на „ лъжовния Първи април “!
Живял е по- дълго от Моцарт / умрял едвам на 35/ и от Бетовен / на 56/, а пътят му бил забавен и кондензиран с много събития. Биографията на Хайдн стартира на 31 март 1732 година, когато дребният Йосиф се ражда под знака на Овена в селцето Рорау / Долна Австрия, а през днешния ден в Хърватия/. Баща му има коларска работилница, а майка му е домакинята в многочисленото семейство. Имал трима братя и две сестри. Братята му също стават музиканти.
Благодарение на татко си, Карл Хайдн, който имал хубав, естествено подложен глас и доста обичал да пее, дребният Франц Йозеф влиза рано в прелестния свят на музиката. Рядко красивият му, бистър детски висок глас / дискант/ и вроденото му възприятие за темп и фраза били видяни, когато бил едвам на шест, и му разрешили да постъпи в хора на катедралата в дребния град Гейнбург, а по- късно, когато фамилията му се преместило в столицата и във Виенската хорова шапка в католическата катедрала Свети Стефан.
Но на шестнайсет, когато гласът му мутира, Йозеф, след 9 години, губи работата си - платено мястото в хора и в пансиона. Останал без приходи, младият мъж се заема с всякаква работа. Италианският вокален възпитател и композитор Никола Порпора взема младежа за собствен прислужник, само че Йозеф е благополучен, тъй като ще може да взема безвъзмездни уроци при фамозния маестро, тогава на работа във Виена.
Скоро Маестро Порпора прави оценка високо гения му и го покачва в длъжността – персонален помощник. Хайдн заема тази позиция съвсем 10 години. Преписва ноти и това е цяла школа за него. Маестрото му преподава доктрина на музиката и естетика. Постепенно надареният юноша получава много солидна музикална подготовка. С течение на времето материалните проблеми на Хайдн стартират да изчезват, а и дебютните му композиции се одобряват сърдечно от публиката. По това време той основава първата от своите 104 симфонии.
Въпреки че в тези времена 28- годишният Хайдн бил считан за „ остарял ерген “, той взема решение да сътвори свое семейство с виенчанката Анна Мария Келер. За страдание този брак, траял цели двайсет години, се оказва несполучлив за него. Ана Мария е семпла жена, еснафка, която е прекомерно надалеч от изкуството и огромната музика, смята специалността на брачна половинка си за несериозна а също така не е могла да роди и деца. След раздялата, Хайдн среща младата 19-годишна оперна певица, италианката Луиджия Полцели, в която се влюбва мощно. Но скоро пристрастеността му угасва и бракът им не се реализира.
В тези времена / 18 век / композиторите е трябвало да търсят работа като придворни капелмайстори, а длъжностите в дворовете са били малко и за това са търсели покровителството на богатите управници и аристократи, които за разлика от днешните, са били културни и са ценели огромната музика. През 1760 година съумява да стартира работа като втори капелмайстор в двореца на авторитетното семейство на унгарските князе Естерхази. В продължение на цели три десетилетия Йозеф Хайдн работи в двора на тази благородническа династия. През това време той композира голям брой инструментални концерти / 50/ сонати /52/, струнни квартети / 83/, меси, кантати, оратории / 14/, увертюри / 29/, триа за разнообразни принадлежности / 199/ симфонии /104/. А също 30 опери и оратории. Наистина, едно голямо по размер творчество. При това от високо качество. Счита се за един от най- продуктивните композитори в историята на огромната музика. Истински работохолик!
Хайдн нямал доста близки другари, само че един от тях е бил Волфганг Амадеус Моцарт. Двамата се срещат през 1781 години- След 11 години Хайдн се среща с младия Лудвиг ван Бетовен и го приема за собствен възпитаник. И двамата се учат от него. Може да се каже, че първите симфонии и концерти на Моцарт и Бетовен припомнят прекалено много за стила на „ Татко Хайдн “
Службата в двореца Естерхази приключва със гибелта на остарелия княз. Младият не е подобен мецената като фамозния си татко. Йозеф Хайдн губи тази постоянна работа, която обаче го натоварва освен като музикален ръководители композитор, длъжен да написа доста музика, само че и като админ на оркестъра и другите музикални сформира /хор, балет/.
…………………………………………………………………………………………………………………………………….
И тук една забавна история:
Никола Естерхази бил прекомерно непоколебим към него, а също и към своите музиканти. Не им разрешавал да напущат имението без разрешението му. През една изключително студена зима, оркестърът помолил господаря си за къс отпуск, само че той не се съгласил. А и самият Хайдн трябвало да напише нова симфония за премиерен концерт пред посетители на княза. Тогава той решил да даде урок на своя стопанин и написал своята фамозна Прощална симфония. / Симфония 45/. В нея, след четирите постоянни елементи, в които темпото ставало все по- устремно и бързо имало и пета…една, срещу разпоредбите, не бърза, а мудна част, адажио. В нея последователно след несъмнено време оркестрантите почнали един по един да стопират да свирят, да стават от местата си, пред очите на смаяния княз и публиката, и като гасели свещите на пюпитрите си с нотите, излизали един по един безшумно от концертната зала, да, тъкмо по този начин: един по един! Накрая на сцената остават единствено двама, единият от които е самият Хайдн. Князът, въпреки и много обезпокоен, схваща намека му и на идващия ден позволява на музикантите да излязат отпуск и да отидат за малко при фамилиите си в Айзенщадт.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………
Но името му като композитор е към този момент фамозно освен във Виена и Австрия, само че и в ред страни на Европа: Англия, Франция, Холандия, Швеция, Италия и даже в Русия. По време на престоя си в Лондон композиторът печелил за една година съвсем толкоз, що се касае за цели двайсет години като капелмайстор в двореца на неговия някогашен шеф. Последната творба на композитора е прелестната, огромна оратория за солисти, хор и оркестър „ Четирите годишни времена “. Съчинява я с огромни старания, малтретиран от хронично главоболие, проблеми със съня и куп други заболявания.
Умира на 78-годишна възраст, на 31 май 1809 година, като прекарва последните си дни в къщата си във Виена. По това време Наполеоновите войски завладяват австрийската столица. По-късно тленните му остатъци били пренесени в град Айзенщадт.
Общоприето е, че рожденият ден на Йозеф Хайдн е 31 март. Но в неговото кръщелно удостоверение е посочена друга дата - 1 април. Според, написаното от него в един дневниците му, тази „ дребна смяна “ била направена, с цел да не се чества рожденият му ден на „ лъжовния Първи април “!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ