Какво разкрива феноменът Слава Севрюкова за Отвъдното?
Името на феномена Слава Севрюкова е не по този начин известно, както на феномена Ванга, само че Севрюкова се смята за човек с екстрасензорни благоприятни условия, които са толкоз обилни, че обзема цялата Вселена, прониквайки до най-големите нейни секрети. Нейното психотронно зрение дава отговор на изключителни въпроси като този за пораждане на Вселената и живота, за законите, по които се движи Всемирът.
Един от въпросите, които мощно вълнуват хората, е има ли нещо след гибелта или какво ни чака в отвъдното? Този въпрос е директно обвързван с вярата във безконечното битие на душата и реинкарнацията. Според Слава Севрюкова прераждането, за което се приказва в източните религиозни вярвания, е неоспорим факт. Смъртта поставя единствено физически завършек на живота. Душата просто съблича физическото тяло и продължава своя живот в отвъдния свят, тъй като същността на живота е придвижване, без значение в каква повърхност се прави то.
Смисълът на прераждането е всички нерешени житейски проблеми да се повторят, получавайки късмет за реабилитация. Този развой на непрекъснато връщане в тяло ще продължи, до момента в който духът доближи своята перфектност и към този момент не е притеглен от земния живот.
В промеждутъците сред обособените животи съгласно ясновидката Слава Севрюкова душата се завръща в старите си обитания в отвъдното, с цел да синтезира опита от завършилия живот. Там отдъхва и получава програмата за идващото битие. Тук и оттатък тя преглежда като взаимно свързани понятия, скачени съдове, които не могат един без различен. Това са прилежащи територии, връзката сред които не се прекъсва, а служи за рационализиране на духа като проявяване в душа и плът, една галактическа двойка.
Отпътуването към отвъдното с настъпването на физическата гибел съгласно ясновидката е завръщане в личната същина, в сърцевината на божествената светлина. В тази безплътна територия се приготвя идната стъпка към персоналното рационализиране на душата посредством живот в тяло.
При идването си в отвъдното си душата бива призната в лоното на останалите души, тя се пречиства и приготвя за нова изява. След това следва раждането на нов субект, което за душата е гибел на престоя в отвъдното. В тези селения не се придобива карма. Там душата се чисти от кармата, добита от живота в тяло.
Смисълът на кръговрата на реинкарнацията е духовно израстване до постигане на божествената непорочност. Това е моментът на единението на душата с нейния първоизточник – основател.
Източник:
Един от въпросите, които мощно вълнуват хората, е има ли нещо след гибелта или какво ни чака в отвъдното? Този въпрос е директно обвързван с вярата във безконечното битие на душата и реинкарнацията. Според Слава Севрюкова прераждането, за което се приказва в източните религиозни вярвания, е неоспорим факт. Смъртта поставя единствено физически завършек на живота. Душата просто съблича физическото тяло и продължава своя живот в отвъдния свят, тъй като същността на живота е придвижване, без значение в каква повърхност се прави то.
Смисълът на прераждането е всички нерешени житейски проблеми да се повторят, получавайки късмет за реабилитация. Този развой на непрекъснато връщане в тяло ще продължи, до момента в който духът доближи своята перфектност и към този момент не е притеглен от земния живот.
В промеждутъците сред обособените животи съгласно ясновидката Слава Севрюкова душата се завръща в старите си обитания в отвъдното, с цел да синтезира опита от завършилия живот. Там отдъхва и получава програмата за идващото битие. Тук и оттатък тя преглежда като взаимно свързани понятия, скачени съдове, които не могат един без различен. Това са прилежащи територии, връзката сред които не се прекъсва, а служи за рационализиране на духа като проявяване в душа и плът, една галактическа двойка.
Отпътуването към отвъдното с настъпването на физическата гибел съгласно ясновидката е завръщане в личната същина, в сърцевината на божествената светлина. В тази безплътна територия се приготвя идната стъпка към персоналното рационализиране на душата посредством живот в тяло.
При идването си в отвъдното си душата бива призната в лоното на останалите души, тя се пречиства и приготвя за нова изява. След това следва раждането на нов субект, което за душата е гибел на престоя в отвъдното. В тези селения не се придобива карма. Там душата се чисти от кармата, добита от живота в тяло.
Смисълът на кръговрата на реинкарнацията е духовно израстване до постигане на божествената непорочност. Това е моментът на единението на душата с нейния първоизточник – основател.
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ