Имена, върнати от забравата. Кой е Иван Балабанов и какво общо има той с Люлин 2
Името на една улица може да опише история, която отсъства от учебниците. Улица " 117 " в " Люлин " към този момент носи името на Иван Балабанов – фабрикант, донор и знак на онази България, чиито бизнесмени бяха заличени след 1944 година Как София връща паметта си посредством имената на улиците?
Знаете ли кой е Иван Балабанов ? Той е прочут на историците и откривателите – фабрикант и човеколюбец, един от най-големите бизнесмени от първата половина на XX век .
Но името му не участва в учебниците по история, даже когато се приказва за икономическото развиване на България през предишния век. Наскоро обаче на него беше кръстена досегашната ул. " 117 " в столичния квартал " Люлин 2 " .
В края на предходната година още 6 улици с така наречен цифрови имена в региона бяха прекръстени от Столичния общински съвет (СОС) . Останалите носят имената на Асен Христофоров, Марко Рясков, Александър Гиргинов, Стойчо Мошанов, Александър Греков, Борис Вазов. Обединява ги фактът, че в предишното те са съдействали за развиването на България.
Кой е Иван Балабанов
В началото на ХХ век, когато индустриализацията в България към момента се заражда, Иван Балабанов към този момент мисли в мащаб. За него бизнесът не е единствено облага, а инструмент за публичен прогрес – концепция, която през днешния ден звучи съвременно, само че тогава не е било по този начин.
Роден през 1887 година във Враца в семейство на търговец и донор, Балабанов приключва комерсиална академия във Виена и право в университета в Женева. След гибелта на татко си Тодор Балабанов наследява и развива неговите предприятия, и основава доста нови.
В Рила построява дъскорезници и инфраструктура, която трансформира планината в стопански запас, без да я откъсва от хората. Той строи и железопътна линия към Рилския манастир , закрита през 1960 година " Балабановата железница " не е просто транспортен план, а връзка сред стопанска система, нематериалност и районно развиване.
В Мездра построява спиртна фабрика и водноелектрическа централа. Те освен дават работа на локалните, само че слагат града на картата на модерната европейска стопанска система.
Балабанов взе участие в построяването на първата тъкачница за хигиеничен текстил, способства за модернизацията на бубарството и е измежду основателите за основаването на първата съвременна касапница в София – с лаборатории, хладилни депа и санитарни стандарти, непознати до тогава в България. Индустрията му мисли за публичното здраве, не просто за производството.
Най-силния си отпечатък Балабанов оставя може би не с фабриките, а с отношението си към хората. В Кочериново той построява населено място – с болница, родилно поделение, стоматология, детски дом, магазини и културен живот. Работниците му във всички градове получават жилища безплатно.
Той е и огромен донор. Подпомага градежа на учебното заведение " Христо Ботев " и църквата " Св. Георги " в Мездра, читалище " Развитие " във Враца .
Балабанов е почетен с купата почетен жител на Враца и Мездра. След идването на комунизма през 1944 година, той емигрира, а новата власт го осъжда задочно на гибел – не за закононарушение, а за самото му минало и за свободата да бъде бизнесмен. Името му изчезва от учебници и обществена памет, а приносът му е редовно заличаван.
Балабанов се открива в Австралия, а по-късно - в Италия, където умира през 1969 година
Сега парадоксално името на Балабанов носи улица с номер " 117 " в " Люлин " - знак на панелния социализъм. Не ул. " Съборна ", нито ул. " Леге ", където се намира някогашният хотел " Империал ", издигнат от Балабанов.
Създадена по план на арх. Кирил Маричков, постройката е една от емлематичните София – знак на модерната градска просвета от това време.
Откога и по какъв начин се преименуват улици
Още незабавно след рухването на комунизма стартира всеобщото преименуване на улици, които носят имена на свързани с режима хора. С разрастването на София и увеличението на цифровите улици от време на време се получава повтаряне.
По разпоредба от СОС от 2007 година такива улици подлежат на преименуване.
" Напоследък на всяка сесия сменяме [имена на цифрови улици], като подхождаме пакетно, тематично ", сподели пред Свободна Европа общинският консултант от обединението " Синя София " Вили Лилков , който е съавтор на наредбата. " Имаме и специфичен съвещателен съвет, с цел да не се получава безпорядък. "
В края на предходната година още 11 улици с цифрови имена в " Люлин 1 " са именувани на видни българи учени, инженери, ротарианци и общественици.
" През имената на улиците могат да се описват исторически събития, могат да се приобщават хората към града - да научават нещо ново. Всяко име носи някаква история ", сподели Лилков.
СОС се преценява и с оферти на жители и организации. В кв. " Дружба " да вземем за пример, по предложение на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация, 11 улици са именувани на летци, защитавали София през Втората международна война.
Отново в " Дружба " няколко улици са наречени на български дипломати, които през Втората международна война оказват помощ на хиляди евреи да се спасят от нацизма в Европа – Любен Златарев, Никола Ванчев, Никола Пецев, Хенри Левенсон, Любен Атанасов.
В " Симеоново " СОС назовава улици с имената на персони със заслуги в науката, културата и изкуството и дейна социална активност. Сред тях са художниците Жул Паскин, Анна Хен-Йосифова, Елисавета Вазова, Елена Карамихайлова писателят Елиас Канети, професорите Любомир Милетич и Исак Паси, артистът Наум Шопов, скулпторката и дарителка Васка Емануилова, оперните артисти Тодор Мазаров и Елена Николай, създателят на българския джаз Асен Овчаров, композиторът Морис Аладжем, политикът и академик Илко Ешкенази, американката Елизабет Кларк, която поставя основите на предучилищното обучение в България, учителката и общественичка Жени Патева, една от основателките на женското придвижване в България и Захария Шумлянска, наречена " Майка Шумлянска " поради своята отдаденост на бедните, сираците и на идеята за свободата на Македония.
" Именуваме улици освен с имената на българи. Именували сме улици на чужденци архитекти, инженери и паркостроители, работили по модерния образ на София и оставили трайни следи в нейната просвета, просвета, обучение ", сподели Лилков.
В " Овча купел " безименни улици са наречени на имената на първите eвропейски архитекти и инженери, построили София: Антонин Колар, Фридрих Грюнангер, Херман Майер, Андреас Грайс и други
В регион " Витоша " улици са именувани на световноизвестни физици като Айнщайн, Фарадей, Нютон, Ръдърфорд, Нилс Бор, дружно с българите физици Емил Джаков, Милко Борисов, Елисавета Карамихайлова, Любомир Кръстанов, Марин Бъчеваров.
Сега, по предложение на Съюза на тракийските сдружения в България, общински съветници приготвят именуването на улици на хора, оставили диря в историята на тракийското освободително придвижване.
" По оферти с подписки на жители ще именуваме евентуално улици на имената на видната общественичка Екатерина Каравелова, на оперната певица Констанца Кирова, на Атанас Голомеев – легенда в българския и международния баскетбол ", прибавя Лилков.
Самият той през 2011 година внася предложение да бъде възобновено историческото име Княжеска градина, наричана до тогава Градина на паметника на руската войска.
Според наредбата е значима освен историческата правдивост, а и маркиращите топоними в региона, да вземем за пример на имената на софийски реки СОС неотдавна назовава 18 улици: " Суходолска река ", " Перловска река ", " Симеоновска река ", " Стара река ", " Дреновичка река ", " Драгалевска река ", " Ваташка ", " Симаничка " и др.
Знаете ли кой е Иван Балабанов ? Той е прочут на историците и откривателите – фабрикант и човеколюбец, един от най-големите бизнесмени от първата половина на XX век .
Но името му не участва в учебниците по история, даже когато се приказва за икономическото развиване на България през предишния век. Наскоро обаче на него беше кръстена досегашната ул. " 117 " в столичния квартал " Люлин 2 " .
В края на предходната година още 6 улици с така наречен цифрови имена в региона бяха прекръстени от Столичния общински съвет (СОС) . Останалите носят имената на Асен Христофоров, Марко Рясков, Александър Гиргинов, Стойчо Мошанов, Александър Греков, Борис Вазов. Обединява ги фактът, че в предишното те са съдействали за развиването на България.
Кой е Иван Балабанов
В началото на ХХ век, когато индустриализацията в България към момента се заражда, Иван Балабанов към този момент мисли в мащаб. За него бизнесът не е единствено облага, а инструмент за публичен прогрес – концепция, която през днешния ден звучи съвременно, само че тогава не е било по този начин.
Роден през 1887 година във Враца в семейство на търговец и донор, Балабанов приключва комерсиална академия във Виена и право в университета в Женева. След гибелта на татко си Тодор Балабанов наследява и развива неговите предприятия, и основава доста нови.
В Рила построява дъскорезници и инфраструктура, която трансформира планината в стопански запас, без да я откъсва от хората. Той строи и железопътна линия към Рилския манастир , закрита през 1960 година " Балабановата железница " не е просто транспортен план, а връзка сред стопанска система, нематериалност и районно развиване.
В Мездра построява спиртна фабрика и водноелектрическа централа. Те освен дават работа на локалните, само че слагат града на картата на модерната европейска стопанска система.
Балабанов взе участие в построяването на първата тъкачница за хигиеничен текстил, способства за модернизацията на бубарството и е измежду основателите за основаването на първата съвременна касапница в София – с лаборатории, хладилни депа и санитарни стандарти, непознати до тогава в България. Индустрията му мисли за публичното здраве, не просто за производството.
Най-силния си отпечатък Балабанов оставя може би не с фабриките, а с отношението си към хората. В Кочериново той построява населено място – с болница, родилно поделение, стоматология, детски дом, магазини и културен живот. Работниците му във всички градове получават жилища безплатно.
Той е и огромен донор. Подпомага градежа на учебното заведение " Христо Ботев " и църквата " Св. Георги " в Мездра, читалище " Развитие " във Враца .
Балабанов е почетен с купата почетен жител на Враца и Мездра. След идването на комунизма през 1944 година, той емигрира, а новата власт го осъжда задочно на гибел – не за закононарушение, а за самото му минало и за свободата да бъде бизнесмен. Името му изчезва от учебници и обществена памет, а приносът му е редовно заличаван.
Балабанов се открива в Австралия, а по-късно - в Италия, където умира през 1969 година
Сега парадоксално името на Балабанов носи улица с номер " 117 " в " Люлин " - знак на панелния социализъм. Не ул. " Съборна ", нито ул. " Леге ", където се намира някогашният хотел " Империал ", издигнат от Балабанов.
Създадена по план на арх. Кирил Маричков, постройката е една от емлематичните София – знак на модерната градска просвета от това време.
Откога и по какъв начин се преименуват улици
Още незабавно след рухването на комунизма стартира всеобщото преименуване на улици, които носят имена на свързани с режима хора. С разрастването на София и увеличението на цифровите улици от време на време се получава повтаряне.
По разпоредба от СОС от 2007 година такива улици подлежат на преименуване.
" Напоследък на всяка сесия сменяме [имена на цифрови улици], като подхождаме пакетно, тематично ", сподели пред Свободна Европа общинският консултант от обединението " Синя София " Вили Лилков , който е съавтор на наредбата. " Имаме и специфичен съвещателен съвет, с цел да не се получава безпорядък. "
В края на предходната година още 11 улици с цифрови имена в " Люлин 1 " са именувани на видни българи учени, инженери, ротарианци и общественици.
" През имената на улиците могат да се описват исторически събития, могат да се приобщават хората към града - да научават нещо ново. Всяко име носи някаква история ", сподели Лилков.
СОС се преценява и с оферти на жители и организации. В кв. " Дружба " да вземем за пример, по предложение на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация, 11 улици са именувани на летци, защитавали София през Втората международна война.
Отново в " Дружба " няколко улици са наречени на български дипломати, които през Втората международна война оказват помощ на хиляди евреи да се спасят от нацизма в Европа – Любен Златарев, Никола Ванчев, Никола Пецев, Хенри Левенсон, Любен Атанасов.
В " Симеоново " СОС назовава улици с имената на персони със заслуги в науката, културата и изкуството и дейна социална активност. Сред тях са художниците Жул Паскин, Анна Хен-Йосифова, Елисавета Вазова, Елена Карамихайлова писателят Елиас Канети, професорите Любомир Милетич и Исак Паси, артистът Наум Шопов, скулпторката и дарителка Васка Емануилова, оперните артисти Тодор Мазаров и Елена Николай, създателят на българския джаз Асен Овчаров, композиторът Морис Аладжем, политикът и академик Илко Ешкенази, американката Елизабет Кларк, която поставя основите на предучилищното обучение в България, учителката и общественичка Жени Патева, една от основателките на женското придвижване в България и Захария Шумлянска, наречена " Майка Шумлянска " поради своята отдаденост на бедните, сираците и на идеята за свободата на Македония.
" Именуваме улици освен с имената на българи. Именували сме улици на чужденци архитекти, инженери и паркостроители, работили по модерния образ на София и оставили трайни следи в нейната просвета, просвета, обучение ", сподели Лилков.
В " Овча купел " безименни улици са наречени на имената на първите eвропейски архитекти и инженери, построили София: Антонин Колар, Фридрих Грюнангер, Херман Майер, Андреас Грайс и други
В регион " Витоша " улици са именувани на световноизвестни физици като Айнщайн, Фарадей, Нютон, Ръдърфорд, Нилс Бор, дружно с българите физици Емил Джаков, Милко Борисов, Елисавета Карамихайлова, Любомир Кръстанов, Марин Бъчеваров.
Сега, по предложение на Съюза на тракийските сдружения в България, общински съветници приготвят именуването на улици на хора, оставили диря в историята на тракийското освободително придвижване.
" По оферти с подписки на жители ще именуваме евентуално улици на имената на видната общественичка Екатерина Каравелова, на оперната певица Констанца Кирова, на Атанас Голомеев – легенда в българския и международния баскетбол ", прибавя Лилков.
Самият той през 2011 година внася предложение да бъде възобновено историческото име Княжеска градина, наричана до тогава Градина на паметника на руската войска.
Според наредбата е значима освен историческата правдивост, а и маркиращите топоними в региона, да вземем за пример на имената на софийски реки СОС неотдавна назовава 18 улици: " Суходолска река ", " Перловска река ", " Симеоновска река ", " Стара река ", " Дреновичка река ", " Драгалевска река ", " Ваташка ", " Симаничка " и др.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ